Пътят към Омаха

Пролог

Пламъците се извисяваха към нощното небе, а огромните им сенки играеха върху изрисуваните лица на индианците около кладата. И тогава вождът на племето, облечен подобаващо на сана му, с корона от пера, спускаща се по изключително високото му тяло чак до земята, извиси глас с царствено величие.

— Изправям се пред вас, за да ви кажа, че греховете на белия човек не му носят нищо друго, освен сблъсък със злите духове! Те ще го обсебят и ще го изпратят в огъня на вечното проклятие! Повярвайте ми, мои братя, сестри и дъщери, денят на разплатата е пред нас и ние ще триумфираме!.

Единственият проблем за мнозина сред публиката на вожда беше, че той е бял човек.

— От какво гърне изскочи пък този? — прошепна един възрастен индианец от племето уопотами на жената до него.

— Шшт! — каза индианката. — Той ни е донесъл цял камион сувенири от Китай и от Япония. Не оплесквай хубавото нещо, Орлови очи!