Рискове на играта

15

Махоуни си поръча „Уайлд Търки“ с много лед и огледа бара на хотел „Хей Адамс“. О, страхотно! В ъгъла един републикански сенатор седеше заедно с Рей Суарес от новините на Пи Би Ес. През три маси беше помощникът на началника на президентския кабинет и разговаряше с един от адвокатите на Белия дом — Махоуни се запита дали не предстои и някой от Белия дом да бъде обвинен, — а на бара седеше една помощник-секретарка от Държавния департамент. Жената галеше ръката на някакъв мъж, който не й беше съпруг и изглеждаше с десетина години по-млад от нея. В друг случай този факт би изострил интереса на Махоуни, но не и тази вечер.

Страшно неприятно му беше да се среща с Престън Уитман на място, където целият политически елит на Вашингтон идваше да хапне и пийне, но Уитман съзнаваше, че ще е допълнително предимство да бъде забелязан на среща с Махоуни на публично място. Затова се възползваше докрай от положението.

Махоуни имаше чувството, че е похитен.

Уитман най-накрая се появи, а закъснението му само подсили растящото раздразнение на Махоуни. Удостои конгресмена с усмивката си в стил „Лиъм Нийсън“ и махна весело на някой друг в помещението, после се приближи до масата. Докато сядаше, едното му голямо стъпало се блъсна в някой от краката на масата и едва не разля питието на Махоуни. С периферното си зрение Махоуни забеляза как помощникът на началника на президентския кабинет и Суарес са вперили погледи в него. Проклятие.

Уитман си поръча питие и каза:

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, сър, и обещавам да не ви губя времето. Помолих ви да се видим, защото един клиент, когото представлявам, има желание да помогне на дъщеря ви.

— Искате да кажете, да помогне за свалянето на скалъпените обвинения срещу нея.

— Ами… не точно.

— Тогава какво правим тук, по дяволите? — изрева Махоуни.

Ако тази среща не беше свързана с проблемите на Моли със закона, Махоуни щеше да провеси Престън Уитман за топките.

— Сър, представлявам някои хора от сферата на развлекателните игри… — поде Уинстън.

— От сферата на развлекателните игри? Тоест хазарт?

— Не само от сферата на хазарта, сър. Той е само малка част. Развлекателната индустрия е свързана със забавления, настаняване, ресторанти, магазини на дребно. Осигуряват работа — профсъюзна работа — на хиляди хора.

— По дяволите, какво общо има това с дъщеря ми?

Уитман се намръщи и поклати глава, сякаш нещо дълбоко го бе наранило.

— Господин конгресмен, дъщеря ви дължи на един от моите клиенти, казиното „Атлантик Палъс“ в Атлантик Сити, повече от сто хиляди долара.

Махоуни цял живот играеше политически покер и лицето му остана безизразно, но му идеше да повърне.

— Освен стоте хиляди долара, които Моли трябва да върне на клиента ми, тя дължи още сто хиляди долара по кредитни карти. Допускам, че КЦКФБ знае за положението с кредитните карти, но задължението й към казиното е известно единствено на нея и на моя клиент.

— Да минем направо на въпроса — подкани го Махоуни. — Какво искате?

— Клиентът ми иска да намери някакъв начин да разреши проблема, сър.

— Какво има да се разрешава? Дъщеря ми му дължи пари, ще му ги върне и толкова.

— Е, в случай че тя не може да го направи, клиентът ми смята, че би могъл да помогне — каза Уитман.

— О, да. И как?

— Смята, че би могъл да… ами да консолидира дълга й… да плати на компаниите по кредитните карти и после да й предложи много щедра лихва.

— Колко щедра?

— Два процента.

— Само два? — попита Махоуни, без да се опитва да прикрива скептицизма си.

— Да, сър. Което със сигурност е по-добре от осемнайсет до двайсет процента, колкото вземат компаниите по кредитните карти. Нещо повече, клиентът ми би бил склонен да отсрочи плащането на дълга за известен период, да кажем, три месеца, ако това ще помогне. Как ви звучи, сър?

— Звучи ми примамливо, Уитман. А сега ми обясни какво се иска от мен, за да се случи всичко това.

— Опасявам се, че не мога да го направя, сър. Клиентът ми настоява да се срещне с вас. Смята, че е най-добре да няма замесен посредник. И според мен има право. Всички се стараем да не накърним правото на личен живот на Моли.

— Това заплаха ли е? — попита Махоуни, но си даде сметка, че говори твърде силно, затова снижи глас. — Да не искате да кажете, че ако откажа да се срещна с този тип, ще си развържете езика пред пресата?

Медийното отразяване на ареста на Моли беше всъщност доста кротко. Пресата и телевизиите съобщиха новината за задържането й — със снимки, разбира се, — имаше материали и на следващия ден, но след това медиите се насочиха към по-интересни новини. За щастие на Моли, в деня след ареста й поредната холивудска знаменитост беше успяла да се натъпче с достатъчно кокаин, за да се самоубие, а съпругата на президента по време на официална вечеря бе направила някакъв коментар за робския труд, който вбесил китайските гости. Обаче ако проблемите на Моли с хазарта се разчуеха, новините щяха да гръмнат, а заради себе си и за благото на дъщеря си Махоуни не искаше това.

— Не, разбира се — отговори Уитман. — Никога не бих разговарял с медиите за нещо, което засяга член на семейството ви.

Как ли пък не, мазен негоднико, помисли си Махоуни, но не го каза на глас. Пресуши питието си и сдъвка леда от чашата. Представи си, че троши костите на Престън Уитман. Накрая заговори:

— Налага се да откажа. Мога да платя няколкостотин хиляди долара, затова не се нуждая от заем, нито от среща с клиента ви. А ако медиите научат, че дъщеря ми играе хазарт, така да бъде. Случи ли се обаче, животът ви в този град, господин Уитман, ще стане истински ад. Няма да успеете да се докопате дори до портиер на Капитолия, камо ли да получите достъп до политик.

Махоуни се усмихна самоуверено, все едно нямаше ни една грижа на света. Обаче всъщност беше излъгал Уитман. При сегашното му финансово положение може би нямаше да му бъде лесно да осигури двеста хиляди долара.

— А, господин конгресмен — обади се Уитман, — боя се, че проблемът на Моли е по-голям от тези двеста хиляди долара. Много по-голям.

Махоуни се намръщи.

За бога, Моли, какво си направила!