Рискове на играта

24

Ненадписан бял плик се мъдреше насред бюрото на Робърт Феърчайлд, когато Престън Уитман влезе в кабинета на конгресмена. Феърчайлд побутна плика към лобиста с гумичката в края на един молив.

— В плика има чек за сто двайсет и пет хиляди долара, синко — каза Феърчайлд. — Колкото дължи Моли Махоуни на казиното „Атлантик Палъс“ и малко отгоре, нещо като бакшиш. Искам Тед Алън да унищожи разписката за дълга й. С други думи, искам от документите на казиното да става ясно, че казиното е опростило задължението й. Ясен ли съм?

— Не — отговори Уитман. — Защо плащате дълговете на Моли от хазарт?

— Не ги плащам. Не чу ли какво казах току-що? Казиното ще опрости дълга й.

— Но защо искате да стане така? — попита Уитман и Големият Боб му обясни.

Уитман се впечатли. Не беше допускал, че Феърчайлд е достатъчно умен да измисли такъв план, но явно го бе подценил. Уитман обаче все още имаше проблем — сериозен проблем.

— Господин конгресмен — поде той. — Не мога просто да дам тези пари на Тед Алън. Той ще ме попита откъде са. И което е още по-важно, ще иска да знае с кого съм обсъждал какво го свързва с Моли Махоуни. Сър, опасявам се, че реакцията на господин Алън към всяко подозрение за липса на дискретност от моя страна ще бъде доста… бурна.

— Ами измисли нещо — посъветва го Феърчайлд. — Ти си умник.