Рискове на играта

4

— Кей Кайзър е маниачка — заяви Сойър.

Ранди Сойър работеше за КЦКФБ и Демарко знаеше, че щом той обсъжда актуално разследване, особено разследване с политически подтекст, очевидно Махоуни или е поискал отплата за огромна услуга, която му е направил някога, или здравата е притиснал някого. Или пък не. Може Сойър сам да беше предложил да помогне, защото беше от амбициозните държавни чиновници, които искат да се превърнат от безименни бюрократи в кандидат-президенти.

Така беше във Вашингтон — мотивите бяха безкрайни и почти винаги себични.

Сойър осведоми Демарко, че е заместник-комисар в правния отдел на КЦКФБ, което означаваше, че стои по-високо в йерархията от Кей Кайзър. Беше нисък бузест тип на четирийсет и няколко, със силно изразена дълбока захапка и неспокойни кафяви очи, които непрекъснато се озъртаха дали някой не ги наблюдава. Заради щръкналите напред зъби Демарко го оприличи на уплашена катерица.

Намираха се в националното гробище „Арлингтън“ и крачеха между наглед безкрайните редици от бели надгробни плочи. Срещнаха се тук, защото Сойър се прибираше с метрото от Вашингтон до дома си във Фолс Чърч, Вирджиния, и помоли Демарко да се видят на спирката на гробището. Не искаше да се срещат във Вашингтон — все едно беше някоя знаменитост, а не държавен писарушка.

Затова крачеха между гробовете. Редник Харлан Джонсън (1899–1918), ефрейтор Елджин Монтгомъри (1948–1971), сержант Марлон О’Мали (1924–1944). Демарко забеляза, че О’Мали е починал на 6 юни 1944 г. В деня на десанта в Нормандия? На надгробната плоча не пишеше. От нея ставаше ясно само, че О’Мали е живял едва двайсет години. Демарко винаги бе намирал гробището за красиво и въздействащо, а също и за огромно и сурово напомняне за цената на свободата.

— Как така маниачка? — попита Демарко.

— Ами тя работи по осемнайсет часа на ден. Не е омъжена и никой не знае да води някакъв социален живот. Или сексуален. Само работи. Все едно си е наумила да окачи на бесилото всеки уличен в длъжностно престъпление чиновник, преди да умре. Моли Махоуни здравата е загазила, щом Кей Кайзър й е хвърлила око. Тя е умна, корава, никога не се отказва и почти никога не бърка. Всъщност не си спомням някога да е грешила.

Страхотно, изглежда, Моли беше вбесила Супермомичето.

— Защо изобщо е започнала да разследва Моли? — попита Демарко. — Не ми се вярва просто да я е забелязала да купува десет хиляди акции насред милионите акции, които се търгуват всекидневно.

— Не е разследвала Моли. Наблюдавала е „Рестън Текнолоджис“. Ние в КЦКФБ ги наблюдаваме от години, още преди Кей Кайзър да започне работа при нас.

— Защо?

— Защото там вече имаше три търговски измами въз основа на вътрешна информация — поне за толкова знаем. Едната е отпреди двайсет години и така и не заловихме извършителите.

— Нима! — възкликна Демарко. Това беше добра новина. — А какви бяха другите случаи?

— Първо, разбирате ли с какво се занимава „Рестън Текнолоджис“?

— Всъщност не. Знам само, че Моли е инженер и работи за „Рестън“, а „Рестън“ работи с друга компания, наречена „Хъбърд“, по проектирането на някакъв свръх акумулатор за флота. Дори не знаех, че подводниците използват акумулатори. Мислех, че се задвижват с ядрено гориво.

— Така е, но когато се наложи да изключат реакторите, използват акумулатори. А намаляването на тяхната големина е сериозно нещо. Сигурно си представяте дванайсетволтовия акумулатор, който имате в колата си. Само че в акумулаторите за подводници има повече от сто свързани клетки, всяка клетка тежи повече от четиристотин и петдесет килограма, а целият акумулатор заема доста голямо помещение в подводницата. За всеки кораб размерът и теглото са от основно значение — ако съумеете да намалите размера на акумулатора, ще успеете да поберете повече неща в подводницата: оръжия, хитроумни джаджи, какво ли не. Затова флотът е склонен да плати адски много пари за допълнително свободно място.

— Схванах — рече Демарко.

Сойър се наведе и оправи знаменцето до един от надгробните камъни, а Демарко забеляза, че там пише „Мърфи“. Моминското име на майка му. Надали беше роднина на този човек, загинал по време на Корейската война, но съвпадението му се стори зловещо.

— Акумулаторите са само най-новото изобретение на „Рестън“ — продължи Сойър. — Компанията е основана от един гений на име Байрън Рестън. Бил изобретател, нещо като съвременен Томас Едисън, и имал около хиляда патента по свои проекти. Намирал производител в съответната област, предлагал подобрението и с партньорската компания си поделяли печалбата. Бил истински вълшебник. Вече е покойник, но компанията се управлява от сина му. Занимава се със същото като преди, но в по-големи мащаби и наема най-големите умници, до които се докопа. Преди двайсет години „Рестън Тек“ си партнирала с компания, която произвеждала някакво приспособление за системите за пречистване на водата. Това било голяма чудесия, защото всеки голям град в страната има водопречиствателна станция и каквото и да представлявало въпросното приспособление — филтър или някаква друга джаджа, — щяло да направи процеса значително по-евтин, а компанията, която го е създала, значително по-богата. Обаче два месеца преди фирмата публично да оповести новия продукт, някакъв инвеститор купил техни акции на стойност един милион долара, и то в момент, когато цената им била най-ниска. Всъщност компанията изглеждала пред фалит и никой друг не купувал акциите й. След като оповестили, че имат продукт, който ще продадат на всяка водопречиствателна станция в страната, цената на акциите им скочила до небето, инвеститорът спечелил почти пет милиона долара, а цялата история замирисала на търговия с вътрешна информация. Защо някой ще купува толкова много акции от една затъваща компания, освен ако не знае, че там са на прага на голям пробив? В крайна сметка не успяхме да докажем, че има виновен за търговия с вътрешна информация, и инвеститорът си замина по живо, по здраво със своите пет милиона.

Сойър спря и оправи още едно знаменце на друг гроб, а Демарко се запита дали човекът не страда от някакво обсесивно-компулсивно разстройство.

— Минават шест години и този път „Рестън“ работи с компания, производител на бронежилетки. Изобретяват някакво съединение, което ще олекоти жилетката, но без да намали предпазната й сила. Обаче точно както и с приспособлението за водните системи, три месеца преди производителят на жилетките публично да оповести продукта, който ще продава в огромни количества на Пентагона, някой купува грамаден брой акции, цената им се качва шеметно и инвеститорът спечелва почти дванайсет милиона долара. Този път обаче ние не успяваме да разберем дори кой е той.

— Как така не успявате да разберете кой е инвеститорът?

— Ами така. Който и да го е направил, беше основал фиктивна инвестиционна компания с пет-шест служители, които не съществуват. Компанията беше подала нужните документи в нужните служби, служителите й до един имаха номера на социални осигуровки, данъчни партиди и всичко останало. На хартия всичко изглеждаше законно, само дето хората не съществуваха.

— Не можахте ли да проследите парите?

— Как звучи само, „не можахте ли“! Следихме ги от една офшорна банка до друга, докато накрая не изчезнаха яко дим. Не забравяйте, Демарко, това се случи преди четиринайсет години и сигурно ще се учудите, че банки в държави като Беларус и Нигерия нямат същите документални практики като нас, особено ако подкупите банкера.

— Преди малко говорехте за инвеститора като за мъж. Знаехте ли кой е?

— Не. Можеше да е и жена или да са били повече от един. Обаче в момента сме сигурни, че човекът, изтъргувал вътрешната информация, е от „Рестън Тек“. Когато се случи с приспособлението за водната мрежа, можеше да е някой от „Рестън“ или от водопречиствателните фирми. Но когато се случи втори път с различна компания, се убедихме, че човекът е служител на „Рестън“.

— Обаче нямате представа кой е.

— Никаква, а повярвайте ми, Кайзър здравата се порови. Преди пет години се случи отново. Този път беше замесена компания, която проектира електромоторите, които се свързват с колелата на реактивен самолет.

— Моля?

— Нали се сещате как, когато самолетът чака на изхода, го избутват назад с едно камионче? А след като самолетът застане на пистата, той се придвижва бавно и изразходва много гориво. Въпросното електромоторче с презареждащ се акумулатор се закрепва за колелата на самолета, който с негова помощ може да се придвижва и да маневрира. Не само пестите гориво, но можете и да уволните всички служители, които управляват камиончетата, теглещи самолетите. Изобретението не беше одобрено от Федералната авиационна агенция, но дори само идеята покачи цената на акциите.

— И какво стана? — попита Демарко.

— Каквото стана и с бронежилетките. Непосредствено преди компанията да съобщи за новото електрическо моторче, някой купи голям брой акции и реализира печалба. Този път инвеститорът беше европейски хедж фонд, който също се оказа само празна черупка, защото беше основан в Лихтенщайн, в Швейцария или някъде там, и на нас ни беше още по-трудно да разберем кой е замесен. Искам да ви обясня, че „Рестън Тек“ е много подходяща за търговия с вътрешна информация. Във всеки един момент фирмата работи над нови технологии с трийсет-четирийсет различни производители и ако успеете да се досетите кое ще е следващото голямо откритие, то ще се превърне в златна мина. Доколкото ни е известно, досега се е случвало три пъти.

Което ни връща към Моли Махоуни и акумулаторите за подводници. Дори Кайзър признава обаче, че сега има нещо странно, защото в предишните случаи ставаше дума за много пари. Влагаха се милиони, за да бъдат спечелени още повече милиони. Не си играеха на дребно с някакъв половин милион и четвърт милион печалба. Другата особеност е, че човекът, който въртеше номера в миналото, беше достатъчно умен, за да не го заловим, за разлика от Моли Махоуни, която на практика си окачи на врата табела „Аз съм мошеник“.

— Звучите доста убеден във вината на Моли.

— Ами иска ми се да можех да се усъмня, но честно казано…

— Да, да, но ако Моли не го е направила, може да са хората, вършили същата измама и предишните пъти.

Сойър направи физиономия, която казваше „Доста се съмнявам“.

Демарко предпочете да пренебрегне скептицизма му.

— Добрата новина, произтичаща от другите случаи, е, че са отпреди назначаването на Моли в „Рестън“. Тя работи там само от четири години. Затова спокойно можем да допуснем, че извършителят на предишните измами се крие и зад тази история с акумулаторите за подводниците. Основният проблем е, че предишните случаи объркват нещата, а адвокатите на защитата обожават да има объркване. — И преди Сойър да успее да помрачи въодушевлението му, Демарко завърши: — Благодаря, Ранди. Много ми помогна. Ще се постарая Махоуни да научи.