Рискове на играта

62

Демарко тъкмо беше седнал, когато телефонът върху бюрото на Махоуни звънна. Конгресменът послуша известно време, изсумтя, затвори и се изправи.

Докато се мъчеше да си навлече сакото, каза:

— Трябва да отида в Белия дом. Президентът смята да бомбардира някого.

Демарко понякога забравяше арената, на която действа Махоуни.

— Почакай ме тук, докато се върна, но ми кажи основното с две думи още сега. Всичко наред ли е с дъщеря ми?

— Да, всичко ще бъде наред.

Демарко предполагаше, че Махоуни ще отсъства най-малко един час. Излезе от Капитолия, тръгна по булевард „Индипендънс“ и спря пред една сергия за хотдог. Продавачът беше облечен с по една дреха на всеки професионален спортен отбор във Вашингтон. Демарко отхапа от хотдога си и върху вратовръзката му едва не капна горчица. Мобилният му звънна.

— Кей Кайзър току-що си подаде оставката — каза Ранди Сойър.

— Защо? — попита Демарко.

— Защо според теб? Не й позволих да присъства на срещата с Кембъл и после приех сделка, която оневинява Моли Махоуни.

— Ще даде ли изявление пред пресата?

— Не знам, може и да го направи. Много е ядосана. Мислех, че ще ме удари.

Историята, представена пред пресата, съответстваше на споразумението, постигнато на срещата в кантората на Даниъл Кейн: Кембъл признава, че той и приятелчетата му от колежа от години са въртели търговия с акции въз основа на вътрешна информация от „Рестън Тек“, полицията в момента издирва Ръсти Макграт, а Кембъл и приятелите му са действителните извършители на престъплението, в което е обвинена Моли. В качеството си на говорител на Моли, която не присъстваше на пресконференцията, Даниъл Кейн заяви, че Моли и семейството с облекчение посрещат новината, че КЦКФБ е открила истинските виновници и че Моли иска само да продължи напред. Нямаше да дава никакви интервюта.

Ранди Сойър говори пред пресата от името на КЦКФБ и Демарко трябваше да признае, че той обясни добре и подробно на новинарите и не им остави какво да ровичкат с въпросите си. За щастие, търговията с вътрешна информация, дори когато в нея беше замесена дъщерята на Махоуни, не беше особено примамлива история и медиите с радост се насочиха към по-развлекателни новини. Обаче ако Кей Кайзър се разприказваше пред пресата…

Демарко отново се почувства като Ричард Никсън, който се опитва да потули „Уотъргейт“.

— Какво иска Кайзър? — попита Демарко.

— Какво иска ли? Иска да пъха престъпниците в затвора, само това. Ако си въобразяваш, че можеш да подкупиш Кей Кайзър, значи си луд.

— Не смятам да я подкупвам, Ранди.

И за малко да добави: За разлика от теб, от мен и от Махоуни тя е почтена.

— Значи всичко е уредено — каза Махоуни. — Гледах пресконференцията, но искам да съм сигурен, че не са останали пробойни.

Махоуни се беше върнал от Белия дом преди пет минути. Не си направи труда да осведоми Демарко дали президентът действително ще бомбардира някого.

— Да, всичко се подреди както искахте — отговори Демарко.

Помъчи се да не звучи прекалено осъдително, обаче не се сдържа. Съзнаваше, че се държи лицемерно, защото беше виновен точно колкото Махоуни, като се беше съгласил да подпомогне плана му.

Махоуни беше разпоредил на Демарко да осведоми Ал Кастиля какво е направил Тед Алън с ясното съзнание, че Кастиля най-вероятно ще убие Алън. Щеше да убие Тед не само защото е профукал негови пари, щеше да го убие, защото го е излъгал. Обаче Ал щеше да иска да си върне петстотинте хиляди долара, които беше изгубил Тед, затова Махоуни му даде Ръсти Макграт.

Ръсти притежаваше изработена по поръчка яхта, която струваше около един милион, и купища пари в различни офшорни сметки. Разбира се, Макграт трябваше някак да бъде убеден да даде кодовете за достъп до тези сметки, но Демарко не се съмняваше, че Делрей и приятелчето му Били умеят да бъдат много убедителни. А след като убедяха Макграт, той и яхтата му щяха да изчезнат. Макграт най-вероятно щеше да се окаже някъде насред Атлантическия океан, а яхтата му щеше да попадне при търговец, който да замаже името на носа, да я продаде и да изпрати печалбата на Ал Кастиля.

Кембъл, разбира се, щеше да бъде напълно прецакан. Беше подписал признание не само за престъпленията, които са извършили заедно с Претър и Макграт, но освен това бе поел отговорност за престъпленията на Моли. Сделката на Кембъл зависеше от това той да даде показания, уличаващи Ръсти Макграт, затова след изчезването на Макграт Кембъл оставаше единственият възможен виновник. Ако Кембъл се опиташе да разкаже различна история — че всъщност няма нищо общо с Моли и че Демарко го е принудил да поеме вината й… Е, кой щеше да повярва на човек, който вече е подписал самопризнание? А след като Кембъл излезеше от затвора — или пък дори още докато е в затвора — Ал Кастиля най-вероятно щеше да прибере и неговите пари.

Планът на Махоуни беше безмилостен. И единственото му морално оправдание беше — ако Махоуни изобщо изпитваше нужда да се оправдава, — че Моли му е дъщеря.

Не че Демарко се притесняваше от съдбата, сполетяла Тед Алън и Ръсти Макграт, и от онова, което предстоеше да се случи на Кембъл. Ни най-малко. Знаеше, че Кембъл е убиец, че Макграт се бе опитал да убие и Кембъл, и съпругата му, и че Тед Алън най-вероятно също е убивал хора, макар че нямаше доказателства за това. Затова не съжаляваше за нещастието, което тези хора си бяха навлекли. Чувстваше се зле обаче, задето е навредил на свестен човек като Кей Кайзър и е корумпирал правосъдната система, за да отърве виновен човек, Моли Махоуни, по-малкото зло.

И тогава Махоуни го изненада. Махоуни обикновено беше твърде себичен, за да обръща внимание на чувствата на другите, но сега сякаш отгатна мислите на Демарко.

— Между другото — каза той, — Моли ще изтърпи наказание заради стореното, но няма да е в затворническа килия.

— Какво искате да кажете? — попита Демарко.

— Днес сутринта говорихме с Мери Пат и аз…

— Казали сте й, че Моли е виновна.

— Да. В основни линии. Не съм й казал какво се е случило с Тед или с Макграт, нито за останалите неща. Никога не би го приела и би ме издала. Обаче й казах, че Моли е помогнала с вътрешната информация и че причината да не влезе в затвора е, че съм дръпнал конците тук-там. Интересното е, че Мери Пат не беше изненадана. Като че ли от известно време е знаела, че Моли е виновна, обаче се е притеснявала да го признае дори пред себе си. Затова седнахме да си поговорим тримата заедно и Мери Пат каза на Моли, че трябва да оправи нещата. Не й остави избор.

— Какво решихте? — попита Демарко и Махоуни му обясни.

Да, това го приемам, помисли си Демарко.

— Обаче има още един проблем, господин конгресмен.

— О, за бога! Сега пък какво? Няма ли всичко това най-сетне да свърши?

— Кей Кайзър е подала оставка, когато научила за сделката на Моли. Има вероятност да си отвори устата пред пресата.

— Може и да си отвори устата, обаче това нищо няма да промени. Не и след признанието на Кембъл. А Сойър и прокурорите също няма да признаят нищо. Обаче оставката й наистина ме тревожи. Нуждаем се от хора като нея, Джо. Тя е умна, корава и неподкупна. Правителството се нуждае от нея. Страната се нуждае от нея. Какво иска тя? Как можем да я убедим да остане?

Най-странна беше непоклатимата увереност на Демарко, че Джон Махоуни, който в редица отношения беше корумпиран човек, всъщност бе говорил искрено. Страната наистина се нуждаеше от Кей Кайзър.