Рискове на играта

60

Беше голяма среща: Демарко, Дъглас Кембъл, адвокатът на Моли, Даниъл Кейн, Ранди Сойър от КЦКФБ и един юрист от прокуратурата, Дейв някой си — младеж с лоша прическа и жълта папийонка. Демарко открай време намираше папийонките за претенциозна превземка, а най-изтъкнатият представител на тази модна тенденция беше журналистът Джордж Уил. Не след дълго Дейв доказа, че предубеждението на Демарко по отношение на папийонките си има своите основания.

Седяха в лъскавата заседателна зала на Даниъл Кейн около маса, по-голяма от кабинета на Демарко. Но събирането ръководеше Демарко, не Кейн.

— Ето каква е сделката — поде той. — Кембъл ще свидетелства, че той, Ричард Претър и Ръсел Макграт са извършили три успешни измами, основани на вътрешна информация, свързана с клиенти на „Рестън Тек“. Ще свидетелства също, че е дал на Ричард Претър информация, въз основа на която той е купил десет хиляди акции от компания, която произвежда акумулатори за подводници, а Претър е закупил акциите, използвайки самоличността на Моли Махоуни. В замяна на показанията му прокуратурата ще настоява съдията да осъди господин Кембъл условно и да му наложи голяма глоба. Разбира се, всички обвинения срещу Моли Махоуни ще отпаднат, тъй като показанията на Кембъл напълно я оневиняват. И накрая, господин Кембъл и съпругата му ще минат в Програмата за защита на свидетелите.

Ранди Сойър понечи да каже нещо, но Дейв с папийонката го изпревари.

— Знаете ли, не разбирам някои неща. Например защо този тип си признава и защо получава правото да влезе в Програмата за защита на свидетелите?

Еха! Биваше си го. Дейв би трябвало да знае всичко това, преди да дойде на срещата. От него се искаше само да бъде гумен печат в човешки облик и да не обелва нито дума.

— Признава, защото му е съвсем ясно какво го очаква — обясни Демарко. — Знае, че в крайна сметка вие ще спипате него и Макграт. Знае също, че ако свидетелства срещу Макграт, ще сключи сделка, с която ще остане жив. Освен това признава и защото се страхува за живота си. Макграт на два пъти се е опитвал да го убие, а Кембъл знае каква откачалка е той и че няма да се откаже дори от затворническата килия. Точно затова настоява за Програмата за защита на свидетелите.

— Аха — каза Дейв, но все още бе настроен скептично. Наистина започваше да изнервя Демарко.

— Искате да кажете, че онзи тип Претър — той е мъртъв, така че не може да потвърди историята — е купил десетте хиляди акции от „Хъбърд Пауър“, използвайки самоличността на Моли?

— Точно така — потвърди Демарко.

— Е, Претър може и да е купил акциите — възрази Дейв, — но Моли Махоуни е открила брокерските сметки. Знаем, че тя го е направила, затова искаме и нея.

Демарко изгледа красноречиво Ранди Сойър, за да му покаже, че е време да зашлеви Дейв. Махоуни беше подготвил нещата със Сойър и шефа на Дейв. Сойър щеше да заеме скоро овакантяващия се пост на заместник-министър на финансите, а шефът на Дейв щеше да получи работа в Харвард и място в управителния съвет на една корпорация, което щеше да му носи сто двайсет и пет хиляди годишно.

Единственото, което Махоуни ги беше помолил, бе да приемат признанията на Кембъл. Просто да ги приемат и да не ровят повече. Обаче Дейв, малкият глупак, ровеше.

Явно за да се подсигури, че отпечатъците му няма да останат никъде по сделката, шефът на Дейв беше изпратил фукльото на срещата, вместо да дойде лично, и не му беше обяснил всичко докрай. Което само влошаваше нещата, понеже от Дейв се искаше само да кима.

Даниъл Кейн реши да избере точно този момент да се намеси. Той се усмихна благосклонно — на този етап можеше да си позволи да бъде благосклонен — и каза:

— Дейв, сериозно, доказателствата ви срещу Моли Махоуни бяха слаби още преди да се случи това. А сега, след признанието на Кембъл, нямате нищо. Така че моля те, синко, спести на клиентката ми тези препирни, а на прокуратурата едно сериозно неудобство.

Папийонката на Дейв потрепери. Не обичаше да му казват „синко“.

— Но защо са натопили Моли? — продължаваше да упорства той. — Допускам, че докато са вършели измамите си в миналото, тези типове са си изработили желязно прикритие.

— Не знаем и никога няма да разберем — отговори Демарко. — Претър е движел финансовите трансакции. Допускаме, че се е упражнявал за нещо по-голямо. Нещо като проба да види дали ще успее да се измъкне. Знаем само, че както каза господин Кембъл, Претър го е извършил.

— Какво се е случило с лицето ви, господин Кембъл? — попита Дейв.

— Спънах се — промърмори Кембъл.

Демарко недвусмислено му беше обяснил, че Ал Кастиля и хората му по никакъв начин не бива да бъдат споменавани по време на обсъждането.

Дейв поседя известно време с упорито и озадачено изражение. Най-вече упорито.

— Не съм сигурен — каза той. — Да пренебрегнем уликите срещу Моли, Кембъл да избегне затвора… Не ми изглежда редно. Хората ще си помислят, че Моли се отървава заради баща си. Няма начин да се съгласим, нали, Ранди?

Ранди Сойър не отговори. Неистово правеше някакви драскулки в бележника си и отказваше да погледне Демарко в очите.

— Приеми сделката, Дейв — подкани го Демарко. — Вземи всичките пари на Кембъл и го изпрати в забравения от бога Айдахо. Изпрати го да работи на нефтена платформа. Животът му става ад, ти разрешаваш три случая, които Комисията се опитва да разплете от двайсет години, и изпращаш един убиец в затвора. Не е ли достатъчно?

— Убиец ли? Кого е убил Макграт?

— Ричард Претър.

— Можеш ли да го докажеш?

— Не, и точно заради това трябва да погнеш Макграт. Обаче без показанията на Кембъл никога няма да се добереш до него. Адски трудно ще спипаш Кембъл и той няма да свидетелства срещу Макграт, ако не получи сделката.

— Съмнявам се — отговори Дейв, — сега, когато вече знаем…

— Съгласен съм с Демарко — обади се най-накрая Ранди Сойър. — Шансовете ни да осъдим Моли са нищожни. Да пипнем този тип — кимна той с брадичка към Кембъл — и Макграт. Вече имаме половин милион долара, които можем да върнем на данъкоплатците, и разполагаме с още три-четири милиона от авоарите на Кембъл и Макграт. Може би повече. — Сойър се засмя. — Бих казал, че не е зле за двама държавни чиновници, Дейв.

— Не знам — инатеше се Дейв. — Мисля, че…

— Дейв — поде Сойър, — мисля, че двамата с теб трябва да си поговорим на четири очи.

Най-сетне, помисли си Демарко.

Когато Дейв и Ранди Сойър се върнаха в заседателната зала, Ранди обяви:

— Ще приемем сделката.

Дейв не каза нищо, но бузите му бяха поруменели. Като че ли току-що беше получил строг урок и му бяха наредили да остане в ъгъла.

Даниъл Кейн попита дали някой иска питие, докато секретарката му подготвя някои документи за подпис. Дъг Кембъл тутакси се съгласи. Ранди също.

— За мен не — обади се Дейв, за да покаже, че няма да участва в празненството.

Демарко се извини, че закъснява за друга среща, което беше нищожна лъжа в сравнение с другите, които беше изрекъл през последния час. На излизане хвърли последен поглед към Дъглас Кембъл. Изглеждаше удивително доволен, след като току-що беше научил, че ще има досие на осъден престъпник и ще бъде изселен в някое забравено от Бога място, където ще работи на минимална заплата.

Горкичкият Кембъл.

Не го знаеше, обаче нямаше да попадне в Програмата за защита на свидетелите. Щеше да отиде в затвора. И никога нямаше да похарчи парите, които Ричард Претър му беше скътал.