Рискове на играта

40

Демарко намери Махоуни в залата за изслушвания в Рейбърн Билдинг.

Беше сред група законотворци, които през последните четири часа изтезаваха двама банкери, получили бонуси в размер на няколко милиона, но същевременно изгубили няколко милиарда от сметките на своите акционери. Линчът на инвестиционните банкери беше едно от често повтарящите се марионетни представления във Вашингтон. Доколкото Демарко бе в състояние да прецени, единствената цел на изслушването беше политиците да се появят по телевизията, преструвайки се на скандализирани от алчността на банкерите. Знаеше, че се преструват, защото всъщност никога не бяха приемали закони, които действително да променят това поведение.

— Идвам от среща с адвоката на Моли — оповести Демарко. — Положението е от лошо по-лошо.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — Лицето на Махоуни започна да се оцветява в нездравословно пурпурно, а още не беше чул лошата новина. Явно не виждаше нищо неправилно в това да застреляш пратеника, особено ако няма кого друг да застреляш.

Демарко му разказа какво е научил от Кейн: че Кайзър разполага с още улики, макар и косвени, с които би могла да осъди Моли. И в заключение заяви:

— Кейн е добър и Моли все още има шанс на процеса, но бих казал, че вероятността да я признаят за виновна се е повишила значително.

Докато Демарко наблюдаваше как Махоуни асимилира лошата новина, неволно си спомни старата поговорка, че не бива да притискаш натясно опасен звяр. Робърт Феърчайлд и Тед Алън правеха точно това. Махоуни очевидно побесняваше и Демарко виждаше един беловлас мечок с жълти зъби и дълги остри нокти. Големият Боб и Тед не проумяваха, че Махоуни не е човек, който ще се предаде без бой, дори да съзнава, че ще изгуби. Много скоро някой щеше да усети ноктите на мечока.

— Започвам да си мисля — поде Демарко, — че единственият начин да се отървем от Тед и да не допуснем Моли да влезе в затвора е да му върнем парите и да оставим онзи нещастник Дени Рийд да влезе зад решетките вместо нея.

— Не забравяй, че освен това ще трябва да преместя сто милиона долара от държавната хазна в щата Ню Джърси.

— А, да, някой трябва да обясни на Тед, че дори вие не можете да го постигнете.

— Обаче всъщност мога — възрази Махоуни и обясни.

Всяка година Конгресът отделяше една камара пари за Министерството на отбраната — висока до облаците зелена купчина. И всяка година Министерството на отбраната харчеше парите и после отново заставаше пред Конгреса с умолително протегната ръка като Оливър Туист, облечен с бозави дрипи, който иска още каша. След прилично пазарене Конгресът неизменно отпускаше на военните още пари. Новите суми наричаха „допълнителни“, което означаваше, че Конгресът увеличава, или допълва, главоломното количество пари, осигурено още с първоначалния законопроект. Просто случайно бе станало така, че допълнителните средства за отбрана в момента лъкатушеха през залите на Конгреса.

И тъй, средностатистическият гражданин, който е наивен глупак, смята, че Пентагонът получава допълнително средства да купува още войници, танкове, самолети и оръжия, но средностатистическият гражданин, разбира се, греши. Тези средства в действителност са просто поредният механизъм Конгресът да разпределя държавните фондове и фактът, че част от парите действително подпомагат армията, често е просто съвпадение или в най-добрия случай е периферен. Предишната година например Махоуни — виртуозът на разпределението на държавните фондове — използва допълнителното финансиране, за да построи подземен паркинг за работниците във военен завод в Масачузетс. Изтъкнатият мотив за този разход беше, че построяването на въпросния паркинг ще повиши производителността на работниците. В действителност паркингът създаде доволни гласоподаватели и направи една конкретна строителна компания — с щедри дарения за Махоуни — по-богата от преди. Тази година, ако се наложеше, Махоуни щеше да използва допълнителните средства за отбрана, за да помогне на Тед Алън да построи своя конгресен център.

Махоуни планираше да го постигне, като включи в допълнителните средства сто милиона долара за щата Ню Джърси — просто дреболии по отношение на разходите за отбрана, — а парите щяха да са описани като разходи за набиране на военнослужещи и за вътрешна сигурност. Сделката беше следната: щом бъде построен новият мол на конгресния център, там щеше да има безвъзмездно предоставени помещения на служителите, набиращи военнослужещи — като че ли имаше макар и нищожна вероятност лелките, които идваха от Ню Йорк за ротативките, да се отбият в тези бюра. Освен това щатът се задължаваше в случай на природно бедствие — ураган, цунами, терористично нападение — да превърне конгресния център в убежище за хората, докато заплахата отмине.

— Републиканците в Камарата няма ли да ви попречат? — попита Демарко.

— Не — отговори Махоуни.

Той не си направи труда да му обясни, но Демарко допускаше, че Пери Уолас, страховитият началник на кабинета му, се е споразумял с главните фигури сред републиканците за други членове в закона. И че представителите на Ню Джърси в Конгреса до един подкрепят Пери, разбира се, понеже законопроектът облагодетелства родния им щат и подкрепя губернатора републиканец на Ню Джърси. Демократите щяха да се съгласят по простата причина че Махоуни щеше да ги принуди. С други думи, Пери беше направил тайната си магия, всички политици бяха подредени в идеална конфигурация и той само чакаше знак от Махоуни да действа.

— Обаче няма да го направя — заяви Махоуни. — Мамка му, няма!

Демарко беше наясно, че на Махоуни изобщо не му пука за стоте милиона — не бяха негови пари, — но мечокът нямаше да допусне Тед Алън да победи.

— Така че какво възнамеряваш да предприемеш сега, по дяволите? — попита Махоуни.

Кой знае как, всичко се беше превърнало в проблем на Демарко.

— Ами най-напред ще се опитам да ви отърва от ноктите, които Боб Феърчайлд е впил в задника ви — отговори той. — Онзи познат, компютърджията, когото съм използвал и преди, най-сетне се върна. Ще го накарам да разнищи миналото на Феърчайлд и да изрови нещо, което да използваме срещу него.

— Добре. Друго?

Добре ли? Само Махоуни можеше да оцени така факта, че Демарко ще се опита да измисли начин да изнудва член на Конгреса.

— Добрах се до името на шефа на Тед Алън и ще се опитам да измисля как да използвам този факт в наша полза.

— Мамка му, мислех, че вече си го направил — простена Махоуни. — Ами Кембъл и онзи другият?

— Макграт — уточни Демарко. — Не виждам как може да ни помогнат, след като нямат нищо общо с Моли. Кейн ще ги покаже на процеса, за да обърка нещата, но със събраните от Кайзер доказателства надали ще се получи.

Макиавелианският ум на Махоуни отчаяно търсеше решение.

— Да, но ако докажеш, че Кембъл и Макграт са извършили нещо незаконно, може и да успееш да ги размениш срещу Моли.

— Проблемът е, че Кей Кайзър, която е много по-умна от мен, от години се опитва да спипа тези типове — възрази Демарко. — Затова се съмнявам, че за времето, което остава до процеса на Моли, ще успея да се справя по-добре от Кайзър. А след смъртта на Претър ще бъде още по-трудно да им лепнем нещо.

Не това искаше да чуе мечокът. Той се изправи на задните си лапи и изрева.