Рискове на играта

65

Ема седеше във вътрешния си двор и оглеждаше своите владения. Моравата й представляваше мек зелен килим, дърветата бяха подкастрени, храстите бяха подрязани. Главичките на красиви цветя се надигаха от пръстта.

Ема беше доволна.

Обърна глава, когато чу вратата към задния двор да се отваря. Дори при вида на Демарко удовлетворението й не намаля.

Той седна на стола до нея.

— Приключи ли? — попита тя.

— Да. Остана само едно нещо.

— Моли Махоуни — каза Ема.

— Аха.

— Ти какво направи?

И той й разказа. Този път цялата истина.

Може би Ема не беше чак такава пуританка, за каквато я мислеше. Изобщо не му се стори смутена от случилото се с Тед Алън или Ръсти Макграт, нито от онова, което предстоеше да се случи с Дъглас Кембъл.

— Но какво ще стане с Моли? — попита тя.

Демарко й каза. Ема помълча известно време, после кимна.

— Добре. Обаче ако ме излъжеш пак…