Рискове на играта

41

На Демарко му се искаше да е медиен магнат милиардер. Ако беше възможно да осъществи мечтата си, щеше не само да е богат, но и да има стотици подли журналисти на разположение — включително такива, които са готови да хакват компютри и да подслушват телефони, за да му помогнат да изрови някаква мръсотия за Големия Боб Феърчайлд. В момента се нуждаеше точно от това — от мръсотия. Феърчайлд разполагаше с острие, което държеше над главата на Махоуни, затова Демарко се нуждаеше от нещо също толкова смъртоносно, което да провеси над мазното теме на Феърчайлд, за да уравновеси везните.

За нещастие, той не беше медиен магнат и не разполагаше с подли журналисти, обаче имаше Нийл, който най-сетне се беше върнал. Нийл беше дебел, носеше оредяващата си руса коса на къса конска опашка и обикновено се издокарваше с хавайски ризи, шорти и сандали. Докато Демарко разговаряше с него, Нийл седеше на стол, проектиран така, че да побира масивното му тяло, и пиеше плодов сок. Беше загорял, отпочинал и сексуално задоволен — все продукти на закъснелия му меден месец.

В друг случай Демарко би завидял на Нийл. Сега обаче, благодарение на Тина, прелестната приятелка на Алис, и той се чувстваше донякъде задоволен. И беше поканен на вечеря в къщата на Тина, за да бъде представен на близначките — събитие, което намирисваше на женска манипулация и донякъде го притесняваше. Все пак имаше и светъл лъч в цялата история — веднага след вечеря дъщерите трябваше да отидат на концерт и щяха да оставят Демарко и майка си насаме. Това обаче предстоеше, а сега той трябваше да се съсредоточи над проблемите, предизвикани от средната дъщеря на Махоуни.

— Вероятно няма голям смисъл да ровим за парични истории. Не и с парите на жена му.

Демарко имаше предвид факта, че съпругата на Феърчайлд е достатъчно богата. Нийл най-вероятно нямаше да намери доказателства за незаконни машинации, явни подкупи или незаконни дарения за кампанията му.

— Може да успея да го свържа с проблемите на племенника му. Нали се сещаш, връзката на Малкия Боб с онзи лобист Мейфийлд — предложи Нийл.

— Съмнявам се. Махоуни назначи специален прокурор, който се рови в това от месеци. Затова търси обичайното. Любовни истории. Перверзни. Незаконни деца. Може да е изпращал снимки на члена си на една камара мадами като онзи примат от Ню Йорк. Знам само, че в момента Големия Боб изглежда като лицемерно въплъщение на добротата — на семейните ценности и всички тези глупости, — затова съм сигурен, че от години крие някаква гнусотия.

— Може да стане скъпо — предупреди го Нийл. И се ухили. Цената и бездруго си беше висока.

— Не се притеснявай за парите — рече Демарко.

Когато преди много години Махоуни създаде поста на своя доверен служител, той му осигури и финансиране, за да извършва дейността си. И понеже Махоуни беше спец в отклоняването на държавни фондове когато си поиска, нямаше никакъв проблем да осигурява дребните суми, от които се нуждаеше Демарко. Представете си федералния бюджет като планетата Юпитер. За сравнение бюджетът на Демарко беше с размерите на грахово зрънце, а онова, което щеше да плати на Нийл — колкото сусамово семе. Следователно сметката на Нийл, колкото и безбожно висока да се окажеше, щеше да е на практика невидима за организациите, които следяха как се харчат парите на данъкоплатците. Затова този път, когато Демарко каза на Нийл да не се тревожи за пари, говореше наистина сериозно.

— В такъв случай незабавно се заемам. — Нийл потри пълничките си ръце, вече обмисляйки изобретателни начини да надуе разходите си.

— Добре. Обади ми се веднага щом се докопаш до нещо.

— Ако не успея да се свържа с теб, да предам ли на Ема? — попита Нийл.

— Категорично не — отсече Демарко. После осъзна как са прозвучали думите му и додаде: — Тя е много заета в момента. Работи по двора си, нали си сещаш.

Демарко започваше да се чувства като Ричард Никсън, който се опитва да потули аферата „Уотъргейт“ — съзнаваше, че по някое време неговият собствен Джон Дийн ще се появи и ще го издаде на Ема.