Рискове на играта

54

— Идеята си я бива, шефе — каза Били. — Много по-добре от кирка и лопата.

Били издърпа някакъв лост и багерчето загреба още малко пръст. Ровът вече беше дълъг около два метра и дълбок метър и петдесет.

— Опитай още веднъж — нареди Делрей. — Би трябвало да е достатъчно дълбоко.

— Сигурен ли си? — попита Били. — Много е забавно да се действа така.

След като излязоха от Атлантик Сити, бяха поели по Блек Хорс Пайк и Делрей забеляза строителните работи на пътя. Разширяваха някакъв участък — още не бяха поставили настилката — и от едната страна садяха дървета, за да стане по-красиво. Делрей нареди на Били да спре колата близо до един жълт багер, целия опръскан с кал. Беше неделя и той реши, че щом работниците не са започнали работа досега, най-вероятно няма да се появят и по-късно. А хората, които минаваха с колите си, нямаше да обърнат внимание на човек с багерче в участък от пътя в ремонт, отделен с оранжеви конуси. Отне му цели две минути да запали машината.

— Да, това е достатъчно — каза Делрей.

Били слезе от багерчето, двамата се приближиха до колата и Делрей отвори багажника. Озърнаха се, за да се уверят, че не идват коли, и занесоха тялото на Тед до изкопа.

— Можеш ли да повярваш, че онзи скапаняк Макгрудър му отряза палеца? — попита Били. — Какъв беше смисълът? Оня тип всичко си изпя.

— Не знам — отговори Делрей.

— Боже, ама че откачалка! — възкликна Били. — Как хриптеше, все едно ей сега ще изграчи, докато се опитваше да среже костта с проклетия нож за хартия. Мислех, че ще получи инфаркт.

— Зарий го с малко пръст — нареди Делрей, — после ще засадим някое дърво.

Имаше двайсетина още незасадени дървета с увити в зебло корени, които трябваше да бъдат засадени през десетина метра. След като Били частично зарови тялото, взеха едно дръвче и пъхнаха корените му в изкопа, точно над гърдите на Тед.

— Какви са тези дървета? — попита Били.

— Откъде да знам, мамка му? — сопна се Делрей. — Запълни дупката.

— Е, каквито и да са, обзалагам се, че това тук ще расте по-бързо от останалите.