Шесторката от Кеймбридж

12

Има неща, които са толкова очевидни, че човек едва ли не го досрамява, когато не ги забележи от пръв поглед.

През целия уикенд Гадис бе работил у дома: подготвил бе една лекция за новия семестър в колежа, оправил бе капещия кран в подгизналата си от течове баня и сега му се налагаше да стартира един стар лаптоп в работния си кабинет, за да открие имейл, който колега му бе изпратил преди няколко дни. Докато преглеждаше препълнената си папка „Входящи“, той се натъкна на няколко имейла от Шарлот, изпратени му от адрес, за който Пол не подозираше нищо: bergotte965@hotmail.com. Шарлот си го бе създала през един труден период от брака им, за да си пише с неколцина близки приятели, сред които и Гадис. Той се плесна мислено по челото: ето го решението, то му се набиваше само в очи. Минала бе повече от седмица от онзи безплоден ден в кабинета на Шарлот в Хампстед, когато той бе претърсил всичките й вещи, без да му хрумне, че тя може би бе ползвала хотмейл адреса си, за да комуникира с Томас Нийм.

Нужна му бе парола, разбира се, но това беше лесно. Гадис написа в прозореца моминското име на майката на Шарлот, рождената й дата и след броени минути четеше съобщенията й.

Сякаш низ от ярки лампи внезапно осветиха притъмнелия път, по който се бе лутал. Пред очите му се появи списък на всички ключови участници в конспирацията от болницата „Сейнт Мери“. В кутията имаше имейли от Бенедикт Майснер, съобщение с посочена в полето тема „Луси Форман“, както и множество бележки, разменени с Калвин Съмърс. Гадис със сигурност бе намерил ключа към цялото разследване на Шарлот. Всичко, което му бе нужно, за да се добере до Нийм, беше в ръцете му.

Той започна да чете кореспонденцията с Майснер, но бързо установи, че и от правна, и от фактологична гледна точка тя водеше в задънена улица. Майснер, който практикуваше хомеопатична медицина в Берлин, отричаше всякакво познанство с Калвин Съмърс и каквото и да било свое участие в инсценирането на смъртта на Едуард Крейн.

Гадис насочи вниманието си към електронното съобщение, за което в полето „Относно“ бе написано: „Луси Форман“. Имейлът беше от нейната сестра. Оказа се, че Луси Форман бе загинала при автомобилна катастрофа през декември 2001 г. В друг имейл сестрата потвърждаваше, че тя действително била работила в Лондон през февруари 1992 г., когато Крейн уж бил починал.

Докато дочиташе кореспонденцията на Шарлот със Съмърс, чрез която основно си уреждаха срещи в Уест Хайд и Чорлиуд, Гадис забеляза в пощенската кутия ново съобщение, адресирано до bergotte965@hotmail.com, с подател Том Гандолф и посочена тема „Сряда“. Можеше да е и спам, но Гадис кликна върху него.

Отдолу имаше линк. В първия момент Гадис си помисли, че може най-много да свали някой вирус от мрежата. Но съвпадението на собственото име — Том, — прибавено към загадъчното звучене на съобщението, не остави у него почти никакво съмнение, че подателят е Томас Нийм. Той кликна върху линка и бе препратен към услугата за декриптиране.

В полето за отговор Гадис написа „Крейн“, после „Едуард Крейн“, но и двата му опита бяха отхвърлени като грешни. Какво ли бе показал Нийм на Шарлот? Снимка на сър Джон Бренан? На Маклейн или Филби? По дяволите, този смахнат старец можеше да й е показал и снимка на лохнеското чудовище, докато плува към Форт Уилям, преди да се отърси от водата и да изкачи Бен Невис преди закуска! Без отговор на въпроса той бе също толкова далеч от Крейн и Нийм, колкото и преди. От първоначалния му възторг около тайната пощенска кутия на Шарлот след по-малко от час не бе останала и следа. Форман беше мъртва, Съмърс бе изпял всичко, което знаеше, а Майснер без съмнение щеше да му затръшне вратата в лицето, ако вземеше самолета за Берлин.

Беше се върнал отново в изходната точка. Гадис неудачникът. Шарлот наистина бе носила цялата информация в главата си. Той погледна към бюрото си, където на лист хартия бе надраскал цената на един евтин билет за „Шереметиево“. Единствената му надежда сега бе в Москва да стане чудо.