Шесторката от Кеймбридж

35

Късно следобед в четвъртък Сам Гадис се провираше през тълпата от студенти пред сградата на Факултета по славистика и източноевропейски изследвания, когато забеляза Таня Акосела на отсрещния тротоар на Тавитън стрийт. Беше облечена с бежов шлифер, кожени ботушки и барета, която подчертаваше високите й скули. Стори му се, че изглежда уморена, но въпреки това усети дразнещата тръпка на привличането към тази жена и си напомни, че трябва да си придаде ядосан вид, когато пресече улицата, за да я заговори.

— Този път не вярвам да е съвпадение — каза той.

— Не е — отвърна тя. — Какво ще кажеш да се поразходим?

Таня поемаше сериозен риск, ако ги видеха заедно; възможно беше Бренан да има очи и уши навсякъде. Достатъчна беше и една снимка от някоя камера за наблюдение, за да разбере шефът й, че тя е пренебрегнала заповедта му да стои далеч от Полярна мечка.

— Питах се как я караш — започна тя.

Гадис прие въпроса й буквално и отговори, че се чувства „добре, много добре“ след стрелбата в Берлин.

— Успяхме да се договорим с германските власти. Те ще наложат информационно затъмнение над медиите, а полицията няма да търси втори стрелец. Убиецът на Майснер, онзи мъж, когото ти застреля, е руснак на име Николай Доронин. МИ5 са го наблюдавали от няколко месеца. Германците знаят, че е свързан с ФСС, но не се очаква да протестират пред Москва. Доронин ще се възстанови напълно и ще бъде измъкнат тихомълком от Берлин. Той знае много добре, че ако се опита да назове когото и да било от другите участници в конспирацията, семейството му в Лондон ще пострада.

— Прекрасна история — промърмори Гадис, докато си изваждаше цигара. Таня също му поиска и той й я запали. Негов студент се приближи до тях, за да го попита за срока за предаване на някакво есе, после се отдалечи към Ендзлий Гардънс.

— Такова решение на случая в Берлин е най-доброто, което можеше да получиш — каза Таня, която с право очакваше някаква форма на благодарност за намесата на МИ6 в полза на Гадис.

— Разбирам — отвърна той. — Повярвай ми, изключително съм ви благодарен.

— Нали занапред ще внимаваш, Сам?

— В какъв смисъл да внимавам?

— Наясно си с условията на споразумението: нямаш право да издирваш Крейн. Нямаш право да отмъщаваш за случилото се с Майснер и Шарлот.

Тя си спомни с каква омраза я бе нападнал Бренан в кабинета си и се запита защо ли толкова щадеше чувствата на Гадис. Един гълъб кацна на тротоара пред тях, после скочи на платното пред преминаващо такси и успя в последния момент да излети, преди да бъде прегазен.

— Ако напуснеш страната, в мига, когато представиш паспорта си за проверка на което и да било летище в Европейския съюз, те веднага ще знаят къде да те намерят.

Гадис спря и се извърна към нея.

— Кои са „те“?

— Аз съм отстранена от операцията. „Прогонена“ е точната дума. Бренан състави нов екип, който действа под прякото му ръководство.

Гадис беше объркан. За какво бе дошла Таня при него — да търси съчувствие?

— Защо си отстранена?

— Дълга история. — За момент Гадис си помисли, че Таня се готви да му я разкаже, но тя само повтори предупреждението си: — Няма значение кой пряко отговаря за случая. За теб условията остават същите. Недей повече да търсиш Крейн. Разбрахме ли се?

Гадис отвърна с най-убедителния си тон:

— Казах ти, Таня. Разбрахме се.

Не й беше приятно Гадис да я лъже; ролята на лъжец не му отиваше.

— Робърт Уилкинсън няма да е вечно в Нова Зеландия — каза тя. — Ние се питахме дали и ти го знаеш. Искахме да сме абсолютно сигурни, че няма да направиш опит да се видиш с него, ако дойде във Виена например.

Гадис само се изсмя в отговор, но смехът му прозвуча някак кухо, примирено. Не му оставаше друго, освен да приеме всесилието на МИ6. Те имаха очи и уши навсякъде, чуваха всяка негова дума, дори да говореше от телефонна кабина в края на Саут Африка Роуд.

— Уилкинсън не желае да има нищо общо с мен — каза той, като пусна изпушената си до половина цигара на земята и я стъпка. — Крейн е изчезнал. Дори да имах желание да довърша книгата си, нямам повече източници на информация. За мен всичко свърши.

— И двамата знаем, че не е точно така — възрази Таня.

Гадис за пореден път се изуми от способността й да го убеждава, че все още е на негова страна. Може би се дължеше на облеклото й: изглеждаше толкова непринудено елегантна, толкова далеч от истинската си професия, че всичко в нея му напомняше за красивата необвързана прелъстителка Джоузефин Уорнър.

— Ти си права — каза той. — Защо да не прескоча до Виена? Защо да не се появя неканен на сватбата на Катрин? Да хвана Боб Уилкинсън за ревера и да го накарам да ми разкаже всичко за Дрезден, просто като лична услуга към един непознат учен, който при това не му е особено симпатичен? Така ли според теб щях да постъпя?

— Знам, че си способен на всичко.

Гадис се пресегна и я стисна за ръцете над лактите. Бяха жилави и мускулести, явно Таня спортуваше.

— Направи справка с материалите от следенето ми. До края на месеца ще бъда в Барселона. Уговорил съм се да прекарам две седмици с Мин.

— Наистина ли?

Откакто беше отстранена от случая „Полярна мечка“, Таня не получаваше информация за намеренията на Гадис, което я вбесяваше.

— Наистина — отвърна той. — Така че, ако Дез смята да ме следи, посъветвай го да си вземе бански. Двамата с дъщеря ми ще бъдем през повечето време на плажа.