Шпага с рубини

ВИЧЕНЦО МАТИОЛИ

Дали ще дойде, дали-и? Тоя смахнат доктор може да се откаже в последния момент, това може да се очаква. Но защо пък да се откаже? Той сам предложи парите си… Да, но ако някой му наговори това-онова за мен… Току-виж, че размислил. А врагове дал бог! Матиоли такъв, Матиоли инакъв. И ще се откаже. Ще отлетят тези хубави пари, дори няма да ги помириша.

Вън под прозореца трополят коне и колелата на карета. Нямам търпение, ще погледна зад завесата.

О, идват! И то двамата! Долу е спряла каретата на месир Рибо̀ и слугата разгъва стълбичката. А в площада влиза каляската на доктора. Сега — никаква прекалена радост на лицето! Сделка, съдружество в някои търговии, нищо повече! Иначе ще помисли, че малко лихва взема. А всъщност аз много му давам!

Морис отваря вратата.

— Негово превъзходителство месир Рибо̀, трети кралски нотариус!

И почти веднага след това:

— Месир Боргаручи, доктор по медицина и философия!

Бързам да посрещна Рибо̀. Ето го. Влиза, като се подпира на бастуна си със страдалческо изражение на лицето. Хитър мошеник. Преструва се на болен и изнемощял, за да не му завиждат много! А такъв, с бастуна, го зная откак съм в Париж! Но понеже е с височайше благоволение трети нотариус — всички тичат при него, а колегите му го чакат да умре вече двадесет години!

Поклони и приветствия. Сега — Боргаручи.

— Удоволствие и чест е за мен да ви видя тук, месир!

Не носи нищо със себе си! Празни ръце? Отказал се е. По дяволите, отказал се е и сега ще избърбори някакво извинение!

— Надявам се, че нашето устно споразумение, месир, е още в сила?

— Разбира се — отговаря. — Защо да се променя?

Вижда погледа ми и му става ясно. Засмива се.

— А! — казва. — Сумата е вън, у моя слуга.

Лъжец, глупак! Как така ще остави цяло състояние у слугата си? Даже Рибо̀ се извръща и се взира в него. А този нахалник се хили. И какво чувам!

— Че той е първи парижки крадец! Торбичката е на по-сигурно у него, отколкото у мен!

Господи, с какъв човек ми се е паднало да имам работа! И този доктор е спечелил такова богатство! Малко вземам аз от теб, месир, много малко!

Сядат. Морис поднася вино. Рибо̀ разгъва листовете си, вади печата на кралски нотариус. Не иска вино.

— Не съм здрав, месир Матиоли, никак не съм здрав!

Изобразявам нещо като съжаление на лицето си. Плодове? Сладкиши? Не, не бил здрав. А като зная само как ти се пие, стари хитрецо!

Затова пък Боргаручи пие. Виж, този наистина не ми изглежда много здрав. Една болнава бледност има по скулите му, очите му светят като на трескав.

Диктувам споразумението. Докторът слуша и кима. Рибо̀ скърца с перото. Не е довел писаря си, правилно. Няма защо много хора да знаят за тази сделка, Рибо̀ усеща накъде духа вятърът. Този вятър ще му донесе двадесет екю. А дали да не отбия малко, да му дам петнадесет? Не, не бива. Старецът има много влиятелни приятели, може да ми навреди. Но все пак двадесет са прекалено много, хитрецо! Свършвам.

„…като присъствуващите Теодоро Боргаручи и Виченцо Матиоли положиха пред мен своите подписи…“

— Дали не е време да извикате слугата си, месир?

— Като че да.

Изправя се, отваря вратата.

— Мишел!

Този Мишел е истински вагабонт. На лицето му е написано. И положително се е опитал да говори на господаря си нещо против мен. Само че не е успял.

Слага торбичката на бюрото и я развързва. Сега Рибо̀ да преброи парите и да подпишем… Дано да не се откаже, дано… Още не е свършено всичко!

Рибо̀ брои. Много дълго, прекалено… Най-после.

— Потвърждавате ли, месир, че сумата отговаря? Ако смятате, че условията на вашето споразумение са изпълнени, моля да подпишете.

Подписвам. Той взема другото перо, топва го в мастилото и подписва. Край.

Сега остава само да се разплатим с високоуважавания кралски нотариус. Плащаме — нищо особено.

— Месю, още тази седмица можете да минете при мен в нотариата, за да получите необходимите преписи.

Ясно, лисица такава! Там трябва да ти донесем добавката.

Кланяме се. Рибо̀ взема бастуна и си тръгва. Подир него поема и Боргаручи с противния си слуга.

Тръгват ли си наистина? Заставам на прозореца и издърпвам малко завесата. Златото блещука на бюрото.

Рибо̀ се качва в каляската си и заминава. Боргаручи стои и чака да му докарат каретата.

По дяволите, точно сега ли трябваше? На входа излиза Жан-Пиер, отива някъде. Ще се видят. Разбира се, поздравяват се, дори разменят няколко думи. Жан-Пиер поглежда нагоре, значи — казал му е.

Идва каретата, Боргаручи си заминава. Жан-Пиер пресича площада и потъва в тълпата.

Всъщност какво толкова е станало? Нищо. Боргаручи му каза за нашата сделка. Че той все едно щеше да научи. Не зная, не зная, много ми е неприятно. И не мога да си обясня защо.

Стига съм се чудил, сега трябва да скрия златото в моя трезор. И да помисля как най-добре да го използвам. Скъпи месир Боргаручи, ако смяташ, че вече ще го видиш — лъжеш се!