Шпага с рубини

БЕРНАР МАТИОЛИ, ГОЛЕМИЯТ СИН

Излезе хлапакът. Наброи парите и си отиде. А можеше да почака два-три дни. Старият беше притиснат, щеше да плати. Няма синът му да лежи в Тампъл, какво ще стане с търговията! Пък и не само с търговията, ами хората от Оран, с тези сделки какво ще стане?

Горд, а? Хлапак. И само бърза, бърза. В живота трябва да изчакваш, в това е силата. Унижават те? Изчакваш. Друг бил по-силен от теб, ограбва те. Ами ще те ограбва. Изчакваш, няма постоянно да е по-силен. Ще чакаш. Той какво си мисли моят мил брат? Че умирам от удоволствие над сметките, вонящите му сметки на стария? Чакам. Можех да се оженя, да се отделя. И да изпусна всичко, така ли?

Смешен хлапак. Вижте ме, ето ви парите! И никой не знае откъде ги е взел, а?

Старият мълчи. Засегнат е. Е, да. Винаги е обичал повече брат ми. Ако аз го бях направил това, окото му нямаше да мигне! Но когато е до любимия син… друго е, нали! Ще видим, скъпи татко, как твоят любим син ще си строши шията! Защото ще я строши.

Старият се размърдва. Време е, време.

— Бернар, запишете тези пари! И се погрижете лихвата да бъде приведена за месир Лео Коен!

— Веднага, татко!

Значи — Коен. Онзи хитрец, той е подкупил полицията! И колко ли лихва е поискал? Ще видя.

Старият става, гледа през прозореца. Е, да, огорчи те любимият син, скъпи татко! А другият, нелюбимият, той ще запише, той ще превежда лихвата…

— Бернар, вие знаете откъде са тези пари, нали?

Започна. Сега да внимавам.

— Разбира се, татко.

— Знаеш или само предполагаш?

— Имам някои… приятели, татко.

Говори ми гърбом. Ще се обърне, само как ще се обърне!

— И дори научих… кой ги е загубил.

— Кой?

— Онзи сеньор, който беше вчера тук. Боргаручи.

Обръща се. Колко са свити очите му. Като остри сиви точки.

Изненадан и разтревожен. Така. Много да внимавам.

— Сигурен ли си, Бернар?

— Аз имам сигурни приятели, татко.

Ами, имам. Всяка дума трябва да плащам.

Приближава до бюрото си, сяда тежко. Ще размисля, нека да размисля. Аз пък ще гледам моите сметководни книги. И пак ще чакам. Има един въпрос, който трябва да зададе.

Мълчи, не го задава. Разбирам, разбирам. Не иска да има работа с моите приятели. Ще сгрешите, татко! Който желае много да печели, трябва много да знае за хората около себе си! А който желае много да знае, трябва и много да плати, за да спечели. Така е, въртележка.

— Бернар, според твоите приятели какъв е месир Боргаручи?

Добре. Това беше въпросът.

— Не ви разбирам, татко?

— Какъв е, казах. Измамник или богат прахосник? И откъде познава брат ти?

— Доста въпроси, татко. И мъчни.

Старият се пресяга, отмества с ръба на дланта си пет от десетте екю. Да, пет са. Побутва ги към ъгъла на бюрото.

— Ще запишеш в книгите само пет екю!

Пак това скъперничество! Друг би дал и десетте. Но нищо. Като отделя две, с останалите ще свърша работа. Лакеите на мосю Фоан ще им видят сметката. Значи — откъде Боргаручи познава брат ми? Само от дома на Фоан? Може, но нещо… Ами че той и Боргаручи, като иска да влага парите си, иска да понаучи повече! Като че ще разбере това от Жан-Пиер!

Подозрително, много. А може би тази вечер брат ми и месир Боргаручи пак ще се срещнат?