Шпага с рубини

МИШЕЛ ЗА-ЕДИН-ГРОШ

Жермен продължава да носи новини, нали ходи по пазарищата. Все по-лоши новини. В града има болни и мрат. От мерията крият, не дават дума да се издума. Нямало такова нещо. Изнасят мъртвите нощем, за да не види никой. Страхуват се парижани да не се разбягат, да не настъпят глад и бунтове.

А то може и да настъпят. Когато Еднооката започне да мете по домовете и улиците, всеки тръгва да се грижи само за себе си. И никой никого не гледа, и страх губят от стража и от власт. Пък и парите престават да струват нещо. Казват умните хора: „Моята кожа си ми е по-близка и от кесията!“

Та си мисля аз какво мога да сторя, ако Еднооката се настани в Париж? Не ми се иска да оставя господаря, живота си му дължа, не е човек за оставяне. А от друга страна, ме е страх. Намерих днес сгода, запитах го. „Месир — казвам, — вие сте велик лекар. А можете ли да лекувате от онази… от Еднооката?“

— А тя дошла ли е? — запита месир и приседна на едно столче пред библиотеката си. Уж книгите си разглеждаше.

— Говорят — казвам. — Та, ако можете…

— Мисля, че мога — отговаря. — На този свят, Мишел, за всичко има цяр! А на онзи — не зная.

И го казва както си му е обичаят, не го зная дали се шегува, или не. Та затова се престраших и пак го запитах:

— Господарю, а с еликсир ли, такова… можете?

Той изведнъж се смръщи.

— Доста си — вика — любопитен, но ти прощавам. И ще ти кажа. Има един еликсир за подмладяване. С него. Само на най-великите лекари е дадено да го съставят! Не се кръсти, не се… и я да вземеш да се махаш от очите ми!

Измъкнах се веднага, защото той, като е ядосан, първо удря, а после размисля. След това отидох при Жермен, поговорихме си това-онова, не ме стърпя езикът, казах й. Господарят си има в зимника две скрити стаички; там никого не пуска, а и аз само веднъж съм влизал. Жермен дори не ги знае, така са забутани в подземието. Влиза се от една в друга, във втората е вградена пещ с мехове. В тези стаички господарят е пренесъл всички билки и тайни церове, които имаше по-рано. Тук горе в кабинета си е оставил по нещичко за очи чужди, но истинското е долу. Кога слиза и дали слиза вече — не мога да разбера. Пък и не ми трябва, защото току-виж взел, че ме изгонил.

Дяволът ме накара и подмами, казах този път на Жермен за стаичките в подземието и за това, че месир може да състави цяр срещу Еднооката. Щеше ми се да я успокоя, много беше уплашена, сигурно беше намислила да бяга. А на мен, да си призная, Жермен все повече ми се нрави. Заклех я никому да не продума, но си мисля, че жена от клетва не разбира. Ще се раздрънка, все под клетва, и после — не знам. Но да става каквото ще! Казаната дума, тя е като птица в небето, вече не можеш я хвана.

Господарят ме вика, значи тръгваме. За онова имение, на баронесата. Лука е впрегнал.

— Идвам! Идвам, месир!