Шпага с рубини

ВИЧЕНЦО МАТИОЛИ

Не ми харесва. Този Боргаручи не ми харесва. Изглежда ми някак познат, може и да съм го виждал някъде. Но те всички си приличат, тези новоизлюпени богаташи, храненици на двора! А аз трябва и да му се кланям, когато го презирам! Е, човек не работи само с хора, които му харесват. Търпение, хубавичко ще те оскубя, скъпи ми докторе!

И какъв слуга-а! Истински мошеник и хитрец. Трябва да внимавам с него, понякога слугите могат да бъдат опасни. Лице като на лалугер, очите му играят. Парижки негодяй, това е.

А аз съм длъжен да се кланям. Проклета търговия!

— Заповядайте, месир! Чест е за мен!

Чест, глупости. Вирнал нос, едва процежда поздрав. Виж само — тънко, бледо лице, неприятни черни очи. Облечен по обичая на двора, но не е благородник, за какво се мисли? Внимателно, Вико, този или има много злато, или е измамник!

Влиза в кантората. Онзи, лалугерът, остава в преддверието. Познати са ми тези хитрини! Сега слугата ще разпитва моите слуги! Но те знаят какво да говорят, охо! Не на мен, приятелю!

Всичко е почистено, блести в кантората. Бернар става от своето писалище и се кланя. Така, добре беше. Книгите са разтворени, имаме много работа, нали? Заповядайте, месир! Сега, Бернар, оставете ни за малко и наредете да поднесат… Какво вино, месир? Добре.

— Много съм слушал за вас, месир дотторе, но не очаквах, че ще ми окажете тази чест!

Усмихва се. И усмивката му е крива!

— Вашата известност също е голяма, месир! Може би е вярно, говорят, че от вашите гоблени се интересува и нейно величество!

Лицемер. Не от гоблените ми се интересуваше кралицата майка! Ако не бях принуден да дам онзи заем на проклетото й протеже! Да даваш заеми на кралски любимци, значи да хвърляш парите си на вятъра!

— На вашите услуги, месир! Мога да ви покажа образци от моите гоблени, които ще допълнят богатия ви дом!

Давай, Вико! Малко хвалба, малко скромност. Само се хвани, скъпи ми докторе! Нещо замълчава. Какво има?

— Трябва да призная, почтени месир Матиоли, че съм дошъл за друго.

Така! А за какво си дошъл, скъпи? За да ти заема пари? И някак странно прозвуча това „почтени“! Сега ще видиш как ще те отпратя!

— Вашата манифактура е процъфтяваща. И тъй като щастливата съдба пожела да ми подари напоследък средства… С една дума, предлагам ви да вложа във вашата манифактура тези средства. В златни екю, ако се споразумеем.

Какво?

Той не иска, той дава пари! Злато.

Това е невъзможно, той е измамник. Или глупак, богат глупак!

— За лихвата, мисля, че винаги ще можем да се споразумеем, месир Матиоли.

Значи не е такъв глупак. Изненада ме този Боргаручи, добре ме изненада!

Малко да почакам, за приличие.

— И каква сума бихте предложили, месир?

— Триста златни екю.

Преглъщам незабелязано. Не трябва да забележи нищо по лицето ми, нищо!

— И каква лихва бихте поискали, месир?

— Смятам, че шест процента е справедливо и за вас, и за мен.

Не е толкова високо. Мога да пусна тези пари с десет процента и да спечеля добре. Но ако го накарам да отстъпи? Няма да приема веднага, нека почака!

— Месир, вашето предложение е чест за мен, но ще имате ли нещо против, ако го обмисля?

— Не, разбира се! Колко време ви е нужно?

Сега внимателно, Вико! Ако избързаш, ще бъде подозрително. А ако се забавиш, може друг да го примами!

— Една седмица, месир. Моля да ме извините, но аз все пак… бих желал… би трябвало…

Добре играя. Малко объркан, малко несигурен. Боже мой, триста екю! Той е луд или дяволски хитър.

— Разбира се, месир Матиоли! Една седмица ще чакам.

Малко сухо го каза. Не му харесва. Но какво си мисли, че ще се хвърля да му целувам ръцете? Става.

— И така, след седмица, месир! Моите най-добри почитания!

— Ваш слуга, месир дотторе!

Тръгваме. Отварям му вратата, поклон. Кланя се и той.

Ще го изпратя до каретата. Триста екю. Само да не е някаква измама! Не, не ми изглежда. Трябваше да го попитам откъде ме знае, кой ме е препоръчал. Нищо, следващия път.

А онази лисица, слугата, е останал с пръст в уста. На лицето му е написано. Така е, драги, има и по-хитри от теб, какво си мислиш? Иди си сега на капрата!

— До скоро виждане, месир!

Замина. Имам една седмица, дано бъде достатъчно да разпитам повече за този Боргаручи. Но какво да разпитвам, ясно е. Хитър лекар, който се харесва на застаряващите баронеси от двора. И знае цената на златото. Няма да е лесно да го оскубя, не бива да се лъжа! А ако се опитам да го измамя, ще ме притисне с влиятелните си приятели! Не върви. Виж, ако намаля лихвата, ако бъде пет или четири — тогава ще спечеля както се полага!

Сега да се върна в кантората и да пратя за Жан-Пиер. Боже мой, какви трудности ми създава това момче! Бернар е друг, цял ден е в кантората или в манифактурата. А Жан-Пиер не е стъпил в работилниците. Пари, само пари му дай! За да ги проиграе. Мислех — ще мине, ще се оправи. Не, по-лошо става! За шест месеца е проиграл — колко бяха?… Четиридесет талера. Толкова знам, а колко не зная… Господи, и сега тази по̀лица! Защо е подписал, защо не е дошъл да ми каже!

Бернар се е върнал на писалището си, подостря перата. Съвестен е, дори прекалено. Нищо не пита за Боргаручи, чака аз да му кажа, ако сметна за нужно. Почтителен е. И все пак… Не искам, не трябва да го помислям, не мога да го призная дори пред себе си… Жан-Пиер ми е по-мил. Господи! Изтрий тази мисъл, изскубни я от душата ми! Как може едното дете да е по-мило на бащата от другото!

Разклащам звънчето. Жером подава бялата си глава от вратата.

— Намери Жан-Пиер и го повикай! Кажи му, че го чакам!

Вратата се затваря. Бернар се е вдълбочил в перата. Прекалено внимателно ги подрязва. Знае за какво викам Жан-Пиер. Дали да го оставя на разговора? Нека стои. Това ще бъде урок и за Жан-Пиер, че брат му ще слуша! Чука се.

— Влез!

Хубав момък е, никой не може да отрече. И хубаво се облича. Недоспал, очите му зачервени.

— Седни! Знаеш за какво те викам!

Така, по-строго! Той какво смята, че ще платя по̀лицата без разправии? Десет златни екю. Бернар не е виждал толкова пари за цяла година!

— Зная.

— Ето за това! — Вадя по̀лицата от бюрото си.

Не се смущава, дяволът! Усмихва се дори.

— Мисля, че няма да представлява особена трудност за вас, татко!

Сега само да не се ядосвам. Не бива! Това нахалство, то сигурно е от смущение.

— По̀лица за десет златни екю. Проиграни на зарове в дома на мосю Фоан, това ли не е трудност?

— Просто щастието ми измени. Ако имах някое и друга екю, щях да си върна, чувствах го!

— Стига!

Пак се усмихва. Боже мой, няма ли да престане?

— Не искате да платите, татко? Така си и мислех — че ще лежа в Тампъл за неплатен дълг!

— Как смееш!

Защо крещя? Трябва да се овладея, трябва!

— Разбирам, татко. Искате да ме затворят. Само че това едва ли ще помогне на търговията ви!

— Вън!

Какво правя? Защо го гоня? Задушавам се, господи!

Става. Покланя се. Трябва да го спра. Сега, в този миг! Не, не мога да кажа… Излиза!

Излезе.

В ушите ми бучи. Не мога да си поема дъх. Ще се отпусна на стола, така.

— Зле ли ви е, татко? — Това е Бернар.

Не, не ми е зле. Много ми е зле, но ще се съвзема. Жан-Пиер, момче, не можа ли да кажеш една дума… Една молба само! Аз щях да платя, какво са десет екю? Не… горд. Но и аз имам гордост, момче!

Тежко ми е. А Бернар вече е забелязал, той всичко забелязва. Умен е, много е умен. Но няма гордост, готов е да бъде послушен. Колко ми е тежко, господи!

Нищо не ми се върши сега. Искам така да седя, много да седя и за нищо да не мисля. Ръцете ми треперят. Ще се овладея, и друг път е било.

Откога започна това с Жан-Пиер? Като че винаги е било, от малък е по-различен. Има нещо в него, което не разбирам, като чуждо, като че в него е скрит друг човек. И колкото по̀ старея, толкова по̀ не го разбирам. Друг човек, точно така. Който става все по-чужд.

А този Бернар, той ми е ясен. Ще работи при мене търпеливо. И ще чака… да си отида. За да наследи кантората. Ще си отида, разбира се, всички са смъртни.

Стига! Трябва да мисля за друго. За доктор Боргаручи. Измамник, нищо повече. Мами болните си, че ги лекува, и им взема парите. Но какво ми влиза това в работата? Не ме интересува, на мен ми предлага сделка. Срещу малка лихва. Което значи, че ще,спечелим — и аз, и той.

Съмнителен ми е. И ми прилича на някого. Все едно. Ще му оставя четири процента, не повече. А тези триста екю ще вкарам в работата, в конт… Не, не бива дори да мисля за това! Има хора, които четат мисли. Може и този доктор да е от тях, кой знае! Глупости, кой чете мисли? И все пак…

Триста екю, само да се хване. Следващия месец ще дойдат хората на Оран, ще видя какво мога… И ще видя какво те ще поискат!

Имам една седмица. Не е много, ще стигне. Ще разбера добре какъв е доктор Боргаручи. Най-лошо е човек слепешката да влиза в сделки, а това никога не съм правил, бога ми!