18. Холдън

Мъртри и хората му бяха преустроили малкия сглобяем охранителен пост в крепост. Вътрешните стени бяха напръскани с енергопоглъщаща пяна, която приличаше на мазилка, ала образуваше балистична преграда, способна да устои на стрелково оръжие и леки експлозии. В ъгъла бе поставен голям сандък за оръжия, но в него имаше само няколко автомата. Тъй като Холдън не знаеше числеността на хората, приобщени към групата, това можеше да е както добър, така и лош знак.

Мъртри седеше зад малко бюро, върху което бе поставил ръчен терминал. Беше се облегнал назад, скръстил ръце на тила и на устните му трептеше неопределена усмивка. Приличаше на човек, който няма закъде да бърза.

— Чухте ли ме, като ви казах, че има хора, които замислят да избият вашия екип? — попита Холдън.

— Ще ми се да престанете да използвате тази дума — обади се Керъл Чиуиуи. Тя настояваше да присъства на всяка среща между Холдън и служителите на РЛЕ и желанието ѝ бе съвсем резонно. Но сега, когато нейните събратя готвеха нападение, едно подобно решение можеше да изложи всички на непредсказуем риск.

— Да избият? — повтори Мъртри. — Нали няма да го наречете терористична атака? Защото по-скоро ми прилича на обикновено убийство. Не е толкова претенциозно.

— Почакайте — вдигна ръка Холдън, забелязал, че Керъл се готви да отвърне на хвърлената примамка. — Престанете и двамата още сега. Търпимостта ми към постоянните ви спречквания си има предел. Повече няма да обсъждаме права за ползване и въпроси от типа кой кого е нападнал пръв.

— Няма ли? — повдигна вежди Мъртри. — А за какво ще говорим тогава?

— Ще ви кажа какво ще се случи.

— Щял да ни каже — повтори насмешливо Мъртри.

— Вие нямате власт тук — изтъкна Керъл. Холдън овладя раздразнението си, осъзнал, че двамата не му помагат с нищо.

— Две неща са се променили в последно време, а друго не е — заговори той, като се стараеше тонът му да е спокоен. — Насилието ескалира и всички ние сме на ръба на малка война между колонията и РЛЕ. И вероятно, което е по-важно, чуждоземният материал, оставен на тази планета, изглежда, се пробужда.

— А кое е това, което не е? — попита Мъртри.

— Какво?

— Което не се е променило.

— Аха. — Холдън се облегна на бюрото. — Все още аз съм единственият човек в тази система, който разполага с боен кораб. Така че, като имаме предвид изброените три неща, ще напуснем тази планета преди вие, идиоти такива, да се изтребите помежду си или преди чуждоземните да ни избият.

— Сега пък заплахи? — подхвърли зад гърба му Керъл.

Без да откъсва поглед от Мъртри, Холдън отвърна:

— Приемайте го както ви харесва. Но започнете незабавна подготовка за евакуация. Свалете долу совалките на „Израел“. Още сега. „Израел“ отлита след трийсет часа и ще искате да сте на борда, когато това стане.

— Не можете — произнесе спокойно Керъл и Холдън се завъртя към нея.

— Мога. Ще свалим долу совалката на „Барб“ и ви предлагам да накарате хората си да вземат каквото сметнат за ценно и необходимо, и да се натоварят. Защото „Барб“ си тръгва.

Керъл изопна устни и ръцете ѝ се свиха в юмруци.

— Свършихте ли? — попита нехайно Мъртри. — Мога ли да ви запозная с възраженията си?

— Няма такива. — Холдън дръпна стол и се отпусна.

— Ето значи каква е цената на славата — подсмихна се Мъртри. — Вие сте един от най-известните хора в Слънчевата система. Тъкмо затова ви пратиха. Славата ви дава илюзия за сила и власт. Но това е само фасада.

— Не, фактът, че притежавам „Росинант“…

Мъртри размаха ръка в снизходителен жест, който обикновено използваше срещу Керъл.

— Вие сте известен като човек, който се опитва да спаси всички. Нещо като белия рицар на Слънчевата система. Победител на гиганти от типа на „Протоген“ и „Мао-Квик“. Корабът ви е наречен подходящо. — Мъртри се разсмя, забелязал намръщеното изражение на Холдън. — Да, чел съм тази книга — кимна той. — Никой не очаква великият Джеймс Холдън да заема страна. Да се уговаря тайно с колонистите или с някоя от онези гадни земни компании. Вие сте човек без тайни програми и подтекстове.

— Страхотно — каза Холдън. — Благодаря за прозрението. А сега, повикайте хората си и…

— Но ние се намираме на осемнайсет месеца път от най-близката юридическа институция и единствената реална сила, на която можете да разчитате тук, е насилието.

— Вие сте човекът, който използва насилие тук — побърза да вметне Керъл.

— Така е — съгласи се Мъртри. — Познавам предимствата на този похват по-добре от други. И това, което знам за вас, капитан Холдън, е, че вие не ги познавате. Сега, ако този безскрупулен тип, когото сте довели с вас, беше отправил подобни заплахи, щях да ги приема сериозно. Но не и от вас. Разполагате с кораб на орбита, който е в състояние да превърне в газови облаци „Израел“ и „Барбапикола“, а след това да унищожите всяко човешко същество на повърхността. Но вие не сте човекът, който би натиснал този спусък, и двамата го осъзнаваме. Спестете си заплахите. Те са безпочвени.

— Вие сте изгубили контрол — отвърна Холдън. — Вие сте безумец и веднага щом РЛЕ узнае…

— Какво да узнае? Че посредникът на ООН се е изплашил от някакъв чуждоземен обект на планетата, а аз не съм? — прекъсна го Мъртри. — Пратете им подробен доклад. Сигурен съм, че с вашата репутация и подкрепата на ООН и СВП думите ви ще бъдат чути и обмислени с цялата нужна сериозност. И може би — може би — след три години ще пристигне смяна, която да ме свали от заемания пост.

Холдън се изправи и сложи ръка на дръжката на оръжието си.

— А може би аз ще ви освободя още сега.

В стаята се възцари тишина. Мъртри гледаше намръщено Холдън и, изглежда, за първи път бе заварен неподготвен. Холдън чакаше, без да откъсва очи от неговите, достатъчно ядосан, за да го предизвика, и сърдит на себе си, че е стигнал до това положение.

Мъртри се усмихна. Но това не сне напрежението.

— Ако бяхте взели с вас вашето приятелче, тази заплаха щеше да има някаква тежест. И двамата знаем кой е убиецът във вашия екипаж.

По вратата се чу драскане. Керъл се отмести встрани, сякаш се дръпваше от огневата линия. Холдън не сваляше поглед от Мъртри. Мъжът го гледа известно време намръщено, после отново се засмя. „Започва се“ — помисли си Холдън и се опита да не позволи на ръцете си да затреперят от прилива на адреналин.

Когато терминалът на масата изписука с повикване за разговор, Холдън бе толкова стъписан, че извади пистолета наполовина, преди да се спре. Мъртри не помръдна. Терминалът изписука отново.

— Мога ли отговоря? — попита той.

Холдън кимна и пусна пистолета в кобура. Мъртри взе терминала и натисна копчето.

— Тук Уей — чу се глас.

— Давай.

— Групата зае позиция. Птичките са в гнездото и точат човки. Започваме ли?

— Задръж. — Мъртри остави терминала и вдигна очи към Холдън. — Вие все още сте под влиянието на случилото се на Ерос. Разбирам го. Не преценявате рационално тази чуждоземна заплаха, пък и кой би могъл? Прощавам ви заплахите. И оценявам, че първоначалната ви идея да дойдете тук бе, за да ме предупредите за опасността срещу моя екип. Това ми говори, че въпреки различията ни все още искате да спасите моите хора.

— Просто не искам никой да умира тук — отвърна Холдън, надявайки се отчаяно, че може би Мъртри все пак ще отстъпи.

— Е, това едва ли е напълно възможно — възрази Мъртри. — Аз съм специалистът по тези проблеми. Мислите ли, че не знаех за този малък бунт? Узнах го още преди вас.

— Подслушвате колонистите — досети се Холдън. Нямаше как иначе да е научил.

— Всяка сграда от това селище — потвърди Мъртри. — Наистина ви благодаря, че дойдохте тук, но мисля, че ситуацията е под контрол.

— Подслушвате моя град? — изригна Керъл, изглежда, гневът най-сетне бе победил страха ѝ.

— Какво сте намислили? — изгледа го Холдън. — Не правете нищо глупаво.

Мъртри само се усмихна и вдигна ръчния терминал.

— Ударната група действа.

Отвън отекнаха изстрели, приглушени от пяната, покриваща стените. Звучаха като далечен пукот. Като отгласи от фойерверки или пропукала се хидроизолация.

— О, не — извика Керъл и хукна към вратата. Холдън я последва, като натискаше терминала за връзка с Еймъс.

Навън звукът бе далеч по-силен. Стакато от изстрели разкъсваше мирната нощ, небето се озаряваше от кратки отблясъци. Холдън се втурна право към изстрелите, крещейки в терминала на Еймъс да дойде. Спъна се в мрака, изпусна терминала, но не се наведе да го вземе.

В северния край на селището откри останалата част от охранителите на Мъртри да стрелят по една от къщите. Отвътре отвръщаха на стрелбата. Охранителите крещяха на хората в къщата да се предадат, а те псуваха и отговаряха с огън. От строшените прозорци на постройката бълваше дим, нещо вътре гореше.

— Спрете! — изрева Холдън, когато наближи хората от РЛЕ. Те не му обърнаха внимание и продължиха да обсипват къщата с куршуми. Отвътре продължаваха да ехтят изстрели, следвани от приглушения звук от удрящи се в бронята проектили. Една жена тупна по гръб и извика от болка и изненада. Останалите се съсредоточиха върху прозореца, от който бе дошъл изстрелът, и скоро след това рамката му се разпадна и рухна вътре.

Пламъците в къщата внезапно лумнаха, пращайки вълна от топлина. Някой вътре изкрещя уплашено. Предната врата, изрешетена от стрелбата, се отвори. Навън изтича жена с пушка в ръка. Охранителите я повалиха с откоси и тя тупна сред локва кръв до верандата.

— Те горят! — извика Холдън, сграбчи най-близкия охранител за ръката и го разтърси. — Трябва да ги измъкнем!

Вместо отговор мъжът го избута назад.

— Сър, останете встрани, докато очистим района!

Холдън на свой ред го бутна, достатъчно силно, за да го събори в прахта, и изтича при повалената жена пред къщата. Някой отвътре вероятно реши, че ги напада, защото треснаха нови изстрели и на метър зад него избухна миниатюрен взрив. Хората от РЛЕ реагираха незабавно и Холдън се озова между двете огневи линии.

„Ето пак“ — мина през главата му самотна мисъл, лаконичен коментар, че е допуснал да се случи отново.

Той се хвърли на земята и изпълзя към тялото на простреляната жена, крещейки на всички да спрат. Никой не го чуваше. Огънят в къщата се разгоря с нов оглушителен тътен и топлината обгори оголените части на лицето и ръцете му. Холдън сграбчи повалената жена за ръцете и започна да я влачи встрани от пламъците. Препъна се, когато доближи охранителите, и падна в краката им.

— Помогнете ѝ — изграка пресипнало. Надигна се на ръце и колене, но остана така, твърде замаян, за да се изправи.

Член на отряда се наведе над жената и поклати глава.

— Мъртва е.

Холдън рухна в прахоляка, внезапно изгубил сили. Твърде късно. Голямата месомелачка, от която се бе опитал да спаси тези хора, продължаваше да ги дъвче неумолимо, а те — да се подреждат на опашка пред зейналата ѝ паст.

— Задръжте го — чу се нисък глас. Беше Уей. Тази, която бе дошла с тях и бе застреляла чуждоземния робот. Тя се наведе и Холдън не видя в очите ѝ и капчица състрадание.

— Майната ти — изруга я той и се изправи на крака. — Никого няма да задържате.

Уей го блъсна в гърдите с приклада и го повали на земята. Един от другите насочи оръжието си към него. Холдън осъзна, че е много възможно да го застрелят.

— Спрете веднага — обади се един глас. Мъртри изплува от мрака. — Никой няма да застрелва капитан Холдън.

— Той се опита да помогне на терористите — възрази Уей.

— Така ли? — Мъртри се престори на изненадан. — Не сте го направили, нали? Това би било нарушение на неутралния ви статут тук, нали?

— Опитах се да помогна на простреляна жена — отвърна Холдън полуприведен. Гърдите го боляха, когато си поемаше въздух.

— Звучи ми логично — рече Мъртри. — В това ли се изразяваше помощта му за терористите?

Уей кимна и извърна ядосано глава.

— Значи няма причини да ви задържаме — продължи Мъртри с развеселен тон. „Той е луд — осъзна Холдън. — Напълно му се е разхлопала дъската. Мога да го убия още сега и да сложа край на това.“ Представи си как Милър кима одобрително на тази мисъл.

— Сър — заговори Уей, вдигна автомата и го насочи в мрака, — идват още.

— Дръжте си гащите — извика откъм тъмнината Еймъс и пристъпи в осветената част. С него бяха Басиа Мъртън, Керъл Чиуиуи и още неколцина заселници.

— Божичко! — Керъл гледаше към пожара. — Някой успя ли да се измъкне?

Един от охранителите посочи с дулото лежащото на земята тяло.

— Ей тази.

— Задие — разпозна я Басиа. — Те са я убили.

Мъртри пристъпи напред и се покашля многозначително. Когато всички погледнаха към него, обяви:

— Моят отряд обкръжи къщата, в която се спотайваха терористи, подготвящи план за убийството ми и изтреблението на отряда охранители от РЛЕ, както и на капитан Холдън. Те разполагаха с пушки и вероятно експлозиви. Когато хората ми поискаха да излязат невъоръжени от сградата и с вдигнати ръце, терористите откриха огън. Всички терористи бяха избити от ответен огън. Възможно е експлозивите, които са възнамерявали да използват срещу нас, да са спомогнали за пожара и унищожението на къщата. Всичко, направено тук, бе съгласно изискванията на закона и наредбата за защита на персонала на РЛЕ, както и за да бъде опазен животът на посредника на ООН и СВП.

Керъл гледаше в шок горящата къща.

— Съгласно…

— Господин Мъртън — продължи Мъртри. — Радвам се, че се появихте тук. Сержант Уей, арестувайте Мъртън.

— Какво? — Басиа вдигна ръце и отстъпи. — Защо мен?

— Не! — Холдън застана пред Уей и опря ръка в гръдната ѝ броня. — Няма да позволя.

— Господи Мъртън е участник в заговора — обясни Мъртри достатъчно силно, за да го чуе стичащото се множество. — Той е присъствал на тайна среща, на която се е обсъждала атаката, и съществуват сериозни съмнения, че е участвал в друга атака, при която са загинали петима от хората ми. Може би ще знае нещо и за смъртта на губернатор Трайинг. — После продължи малко по-тихо. — Дръпни се от пътя ни, Холдън, иначе ще минем през теб. — Уей го гледаше с мрачна усмивка. Един от охранителите го заобиколи и извади от джоба си пластмасов кабел за задържане.

Еймъс се изправи пред Басиа и удари охранителя в лицето. Прозвуча като чук, стоварващ се върху пържола. Охранителят падна на земята сякаш бе кукла, на която са прерязали конците.

— Не — повтори Еймъс, разтърси десницата си и сви болезнено устни. — Уф.

Останалите охранители вдигнаха оръжия и ги насочиха към него. Холдън видя, че Еймъс спуска ръка към кобура, изтича пред него и извика:

— Спри!

— Ние ще го приберем! — рече Мъртри, сочейки Басиа. — По един или друг начин. Засега ще си затворя очите за нападението над един от хората ми. Да речем, че емоциите са взели връх.

— И без това всички заминаваме — изтъкна Холдън, като се стараеше да говори с нисък глас, обръщайки се повече към Мъртри, отколкото към тълпата.

— Нямате власт да наредите на никого да си тръгне — заяви Мъртри. — Мисля, че приключихме с този въпрос.

— Междувременно — продължи Холдън, сякаш не го бе чул, — ООН ще задържи този човек. Басиа. Като свидетел на разследването. Той ще бъде затворен на моя кораб, няма да заплашва хората ви, а когато се върнем и представите доказателства, ще позволим да бъде арестуван.

— „Когато се върнем“ — повтори Мъртри с ленива усмивка. — И какво, ще го държите затворен няколко години? Защото го обвинявам в нещо?

— Ако се наложи — завъртя глава Холдън. — Защото не вярвам и за секунда, че няма да го убиете.

Мъртри повдигна рамене.

— Добре. Тогава нека бъде ваш багаж. Само го махнете от моята планета.

Басиа изглеждаше стъписан, погледът му блуждаеше разсеяно. Колонистите се заеха да потушават пожара. Мъртри и хората му стояха и гледаха, без да предлагат помощ — осезаемо напомняне за заплахата, която представляваха.

Холдън се отправи към центъра, следван от Басиа и Еймъс. Потупа джобове, търсейки ръчния терминал, преди да се сети, че го бе изпуснал в тъмнината. Нямаше шанс да го намери, затова зае този на Еймъс и се обади на кораба.

— Наоми — поде веднага щом чу гласа ѝ. — Свали „Роси“ на площадката за кацане. Ще трябва да разтоварим нашите тежки брони и да вземем по-мощни оръжия.

— Не ми звучи добре — отвърна тя.

— И не е. Някакви вести от ООН или Фред?

— Нищо засега. Да разбирам ли, че хората от РЛЕ и заселниците не бързат да си тръгват?

— Да — потвърди с въздишка Холдън. — Предпочитат да останат тук и да се избиват, докато онази чуждоземна гадост започне да ги превръща в резервни части.

— А ти? — попита тя. Имаше предвид ще се качва ли горе. Това би било най-разумното нещо.

— Още не — отвърна ѝ. — Ако ситуацията ескалира, може би.

— Говориш за хората или за извънземните?

— Защо?

— Алекс е засякъл още няколко енергийни изблици и нови раздвижвания, но са доста далече на юг. Ако започне да става интересно, ще те информирам.

— Благодаря ти. А, ще приемеш пътник.

— Какво?

— Малко е сложно за обяснение, но го качваме на „Роси“, защото не е безопасно за него тук. Наоми, длъжник съм на този човек. Той се опита да ми спаси живота. Погрижи се добре за него.

— Добре.

— И, мила? — Този път Холдън не успя да скрие тревогата в гласа си. — Като се върнеш горе, дръж под око „Израел“. Мисля, че скоро тук положението ще се влоши още повече и когато това стане, може да се пренесе и горе.

— Ха! — възкликна Наоми и той долови усмивката в гласа ѝ. — Нека само се опитат.

Загрузка...