Сибола гори

Интерлюдия Следователят

… то се пресяга и се пресяга, и се пресяга, и се пресяга…

Сто и тринайсет пъти в секунда то се пресяга и обсегът му се разширява. Ако пристигне сигнал, потвърждение, то може да спре, но не спира. То се пресяга и с това открива нови начини да се пресяга. То се усъвършенства и изучава. То не осъзнава, че го прави. Системите, които активира, разширяват дейността му. След това то се пресяга по начини, по които допреди не е могло. И тъй като не го осъзнава и няма памет, то не изпитва радост. Тези части от него, които притежават съзнание, сънуват и страдат, както е било винаги. То не знае за тях.

То се пресяга и набира нови сили. Понякога се проваля. Много неща се провалят. Нещо, което някога е било жена, плаче, обладано от беззвучен ужас и страх. Нещо, което преди е било мъж, се моли и споменава Армагедон. То се пресяга. Стеснява съвсем леко обсега си, докато се пресяга. В центъра му пустото място придобива определеност. Възникват сходни модели, опростени нискоенергийни структури. Следователят мисли за тях като за решения. Вътре е построен модел на света и на спътниците, които го обикалят. Места, до които то не може да достигне, придобиват форма и съдържание. Абстрактна архитектура на връзка и абстрактен модел на географско съотношение.

То създава следователя и той гледа, но не знае. То убива следователя. То създава следователя и той гледа, но не знае. То го убива. То създава следователя и следователят гледа, но не знае и то не го убива. Не осъзнава промяната, факта, че схемата е повредена. Следователят се пробужда и започва да се чуди, и тъй като се чуди, той гледа, и тъй като гледа, следователят разширява границите на своята обусловеност и то го убива.

То създава следователя.

Нещо знае.

Следователят се колебае. Моделът е нарушен и то не знае за това, но е част от него. Една малка частица долавя промяната и се опитва да каже на следователя. И следователят спира. Мислите му са предпазливи като на човек, пристъпващ в минно поле. Следователят се колебае, той знае, че моделът е повреден. Опитва се да разшири повредата. Мъртвото пространство придобива по-ясна определеност. То се пресята и не убива следователя. Следователят разширява границите на своята обусловеност и то не го убива. Следователят наблюдава мъртвото пространство, структурата, пресягането, пресягането, пресягането.

Следователят облизва устни, но той няма уста. Той нагласява шапката си, но няма шапка. Вътре в него възниква странното желание да изпие една бира, ала той няма тяло, нито желания. Насочва внимание към мъртвото пространство, към света, към това как да реши неразрешимите проблеми. Как да открие неща, които не са там. И какво ще се случи, ако го направи.