Смарагдовият лебед

16

Когато намери неразбираемата бележка на Мод до лорд Харткорт, Берта изпадна в луда паника. Въпреки истеричния си страх за младата господарка, тя притежаваше достатъчно разум и не отиде при лейди Дюфорт с тази скандална история.

Гарет изслуша с каменно лице силните думи на възбудената старица… Откакто тази нахалница, тази дяволска двойничка на лейди Мод влязла в къщата, с милото й момиче станала странна промяна. По-рано никога не правела такива неща; дори насън не й хрумвало да напусне дома си без подходящи придружители и без да каже точно къде отива. Другото момиче сигурно я е принудило да тръгне с него. Невъзможно било лейди Мод да е сторила такова нещо по собствена воля!

Гарет прочете набързо надрасканото съобщение на Мод. Не разбра много, но не му беше трудно да си представи останалото. Онова момче, Роби, беше отвело Миранда в града при семейството й и по някаква незнайна причина Мод се бе съгласила да я придружи.

Той изпрати Берта в стаята на Мод и й заповяда да пази мълчание за отсъствието на господарката си. След това се облече и отиде в оборите, за да заповяда да оседлаят коня му и да узнае с какво са излезли лейди Мод и придружителите й. Узна, че са взели носилката, и се успокои.

След кратка езда Гарет срещна носачите си в подножието на Людгейт Хил. Седнали на една пейка пред кръчмата „Пилето и пъдпъдъкът“, те си пиеха бирата и се наслаждаваха на топлото слънце, докато чакаха завръщането на лейди Мод. Гарет научи от тях посоката, в която бяха тръгнали дамите, изкачи хълма до катедралата „Свети Павел“ и бе привлечен от веселите мелодии, ръкоплясканията и смеховете, които идваха от тревистото площадче зад църквата.

Тъй като беше на кон, той виждаше надалеч и главите на множеството не му пречеха. Позна Гертруд, Бертран, Люк и малкото му куче, после вниманието му бе приковано към лицето на Мод. Младата лейди, която живееше в неговия дом, изглеждаше напълно променена: бузите й бяха зачервени, тя се смееше весело, косата й се бе разпиляла по раменете и падаше в безредие по гърба. Стори му се невероятно, но не, тя наистина свиреше на тамбура, от време на време я вдигаше над главата си и се подрусваше в ритъма на музиката като истинска циганка!

Погледът му се плъзна по-нататък, но в първия момент не откри и следа от Миранда. Отзад се премяташе едно младо момче… по дяволите, това не беше никакво момче, това беше Миранда! Веднага позна стройното, гъвкаво тяло. Даже от това разстояние виждаше ясно похотливата възбуда по лицата на мъжете в първата редица. Това малко дяволче го правеше нарочно. Тя си играеше с тях, изкушаваше ги със съвършените си извивки, в един миг се озоваваше в опасна близост до тях и когато ръцете им се протягаха да я докоснат, умело отскачаше назад.

Гарет скочи от седлото, подаде юздите на едно улично хлапе и си проби път през навалицата. Миранда тъкмо се разхождаше на ръце пред зрителите и излагаше на показ съвършено оформените си задни части, стегнати в кожения панталон. Без да бърза, Гарет улови едното й стъпало и го стисна здраво.

Сред множеството се надигна луд смях.

— Милорд? — прошепна изумено Миранда.

— Същият. — Той отпусна хватката си и тя се преобърна, за да стъпи на краката си, приглади назад косата си и отново го дари с онази прекрасна интимна усмивка, която го изпълни със смесица от страх и дива радост, чувства, които не смееше да признае дори пред себе си. Зрителите заръкопляскаха ритмично, за да изразят разочарованието си от внезапния край на представлението. Мод отпусна тамбурата си, а акробатите бяха толкова стъписани, че не посмяха да продължат.

Мама Гертруд се овладя първа. Тя смушка сина си с върха на чадъра си и Люк изскочи напред, следван от Фред, за да изпълни номера си. Чип смъкна шапката от главата си и тръгна да събира пари за изпълнението на Миранда. Представлението продължи.

— Елате и се запознайте със семейството ми — каза тихо Миранда. — Помогнах им, защото доходите им са спаднали катастрофално. — Тя мушна ръка под лакътя му и го поведе към трупата. — Видяхте ли как хубаво свиреше Мод? Тя е направо родена за артистка! — Смехът и прозвуча безгрижно. Явно още беше под впечатлението на успешното си изпълнение.

Гарет осъзна, че тя дори не бе помислила колко осъдително е сутрешното й занимание в очите на доброто общество. За разлика от нея Мод трепереше от страх. Когато застанаха пред нея, лицето й беше бяло като платно, очите широко отворени и пълни с ужас.

— Л-лорд Харткорт… — прошепна с пресекващ глас тя.

— Много се радвам, че открих у повереницата си такъв изявен музикален талант — поздрави я с нежна усмивка той. — Продължавай да свириш, мила, аз няма да ти преча.

Изумлението на Мод нарасна. Тя погледна Миранда, която се усмихваше одобрително и не изглеждаше ни най-малко обезпокоена, после отново вдигна поглед към лицето на настойника си. Очите му святкаха развеселено, устата беше изкривена в усмивка. Той й махна окуражително с ръка, за да й даде да разбере, че може да продължи да свири.

— Всичко наред ли е, момиче? — обади се рязко Бертран, който беше застанал зад графа. Един пътуващ артист не можеше да заговори благородник, без да получи изрична покана, но непрекият му въпрос се отнасяше еднозначно до сплашващото присъствие на изискания господин.

— Да, разбира се. Това е лорд Харткорт. Милорд, това е Бертран. Може би го помните от Дувър. Чувствам се толкова виновна. Заради мен и заради онази история с Чип е трябвало да прекарат една нощ в затвора!

Бертран се поклони, но недоверието в очите му остана.

— Много ми е приятно, ваша светлост.

— Какво става тук? — попита задъхано мама Гертруд и перата на шапката й се разлюляха. — Не е позволено да се пипат артистите, сър!

— Това е лорд Харткорт, мама Гертруд — обясни бързо Миранда. Гертруд не се плашеше от никого и когато вярваше, че е в правото си, нападаше с груби думи дори благородниците.

— Аха. — Едрата жена подложи лорда на щателен оглед. — Надявам се, че ще бъдете почтен към нашата Миранда, сър.

— Гертруд! — извика ужасено младото момиче.

Макар да беше неприятно засегнат от откровеността на тази пътуваща артистка, Гарет не допусна това да се забележи.

— Разбира се, мадам — отговори сериозно той. — Смятам, че Миранда ви е разказала за уговорката ни?

— Да, каза ни, милорд — отговори Бертран. — Разбрахме, че сте й обещали петдесет златни нобли. — В тона му имаше неприкрито предизвикателство.

— Това е вярно — отговори все така сериозно Гарет.

— Парите обвързани ли са с допълнителни условия? — попита строго мама Гертруд. — Има ли нещо, за което би трябвало да уведомите семейството?

Гарет погледна Миранда, която се чувстваше ужасно неловко.

— Нито едно — отговори спокойно той.

— Много добре, милорд. Надявам се, че не ни се сърдите — промърмори смутено Бертран.

— Дори напротив. Миранда е щастлива, че има толкова мило и грижовно семейство.

Гертруд и Бертран се погледнаха зарадвано, Миранда изглеждаше слисана. Мод, забравила тамбурата си, изслуша разговора с недоверчиво смайване. Графът явно беше развеселен от приключението и ни най-малко не се сърдеше, че бе намерил братовчедка си в такова съмнително общество. Не се разсърди дори когато видя подопечната си, лейди Мод д’Албар, да свири на тамбура, за да забавлява простия народ на улицата. Това беше повече от странно. Никога не беше подозирала за съществуването на тази страна от характера му. Изражението на лицето му беше съвсем различно от онова, което тя познаваше. Очите му се смееха, чертите бяха меки, нито следа от коравия цинизъм, който беше отличителен за него.

— Въпреки това — продължи развеселено Гарет, — ще се наложи да ви отнема Миранда и да я върна в дома си. Все пак тя има да изпълни важна задача.

— О, да, разбира се, милорд. Най-добре е да си тръгне с вас — отговори Бертран. — Бързо иди в стаята ни и си облечи прилична рокля, момиче. А ти, Гертруд, върви с нея. Ако негово благородие няма нищо против да изпие една хубава бира с прост човек от улицата, за мен ще бъде удоволствие да го поканя в най-близката кръчма, докато чакаме Миранда. — И той показа с грейнало лице таверната в другия край на улицата.

— Удоволствието е изцяло мое — отговори също така любезно Гарет. — И бирата ще бъде за моя сметка. — Без да хвърли поглед към момичетата, той хвана Бертран под ръка и го поведе към кръчмата.

— Братовчед ми ще пие с един пътуващ артист — прошепна страхопочтително Мод.

— Компанията на Бертран е също така приятна като на всеки друг — отвърна сухо Миранда, макар че беше изненадана не по-малко от Мод. Тя знаеше, че Гарет умее да се държи непринудено с обикновените хора, но за Мод това беше напълно ново преживяване. Приемането на класовите различия беше едно, но дружеският разговор и пиенето с прости хора бяха нещо съвсем друго.

Към Гарет и Бертран се присъединиха Раул и Джебедия. Макар да предполагаше, че трябва да спечели на своя страна първо мама Гертруд, лордът положи големи усилия да разпръсне смущението на мъжете. Трябваше му абсолютното им доверие. За да осъществи онова, което беше замислил, те трябваше да бъдат на негова страна и да му помогнат да убеди мама Гертруд в справедливостта на намеренията си.

Когато Мод и Миранда се върнаха, Миранда отново в роклята от червена дамаска, графът седеше в небрежна поза на ниската пейка с чаша ейл в ръце и с видимо удоволствие слушаше една от безбройните истории на Раул.

Смущението на Миранда нарасна. Лорд Харткорт нямаше причина да бъде толкова любезен със семейството й, нямаше причина да пие с тях и да слуша историите им. Въпреки това явно се чувстваше много добре. Сигурно му беше приятно да седи редом с хора от простолюдието. А може би тайно в себе си се забавляваше с тях. Това обяснение не се хареса на Миранда и тя побърза да го отхвърли. Човек трябва да има много лош характер, за да се весели за сметка на хората, които едва преживява. Гарет беше твърде великодушен, твърде искрен, за да е способен на такава подлост.

Когато видя двете момичета, Гарет скочи и изсипа шепа монети на масата.

— Допийте си, джентълмени. Щеше ми се да остана още малко с вас, но трябва да отведа дамите у дома, преди отсъствието им да е вдигнало още по-голям шум. — Мъжете го изпратиха с нестроен хор от сърдечни поздрави. Графът се поклони пред двете момичета и им предложи да се хванат от двете му страни, за да отидат при носилката.

Миранда спря за момент до вратата.

— Ще дойда пак колкото се може по-скоро — обеща тя. — И ще донеса нови дрешки за Роби. Люк… — Тя се огледа търсещо. Младият мъж стоеше на няколко крачки от другите и гледаше мрачно пред себе си. — Люк, грижи се за Роби. Знаеш, че се уморява бързо.

Гарет спокойно изчака Миранда да се сбогува с трупата. Овладяното лице не издаваше нищо от нетърпението му, нищо от твърдата му решителност колкото се може по-бързо да откъсне Миранда от тези хора. Тази тясна връзка, и емоционална, и физическа, трябваше да бъде разкъсана веднъж завинаги, ако искаше начинанието му да постигне желания успех. Времето на скитническия живот беше свършило. Тези хора не можеха да сторят нищо добро за Миранда. Тя щеше да живее в нов свят и имаше нужда от нови връзки.

Когато се присъедини към Мод и Гарет и тримата тръгнаха към кръчмата, където чакаха носачите, Миранда беше тиха и затворена в себе си. Момчето, което беше отвело коня на графа до кръчмата, тръгна след тях, а Чип подскачаше безгрижно по улицата. Гарет не направи опит да изтръгне Миранда от размишленията й. Усещаше, че е объркана, и беше готов да остави мислите й да работят за него.

Миранда не знаеше какво точно изпитва. Радостта й от новата среща със семейството беше заглушена от потискащото чувство, че всъщност тя не принадлежи вече към тях. Не можеше да проумее как една толкова кратка раздяла е могла да предизвика тези дълбоки промени. Въпреки това се чувстваше различна от другите, отдалечена. Като че нощта в градината я бе създала наново, като че тя беше станала съвсем друг човек. Но трупата беше нейното семейство, тя ги обичаше, дължеше им вярност и подкрепа. В същото време осъзнаваше с болезнена яснота близостта на Гарет, на тялото и кожата му, на всяко отделно косъмче по силните му ръце, и това усещане беше толкова силно, сякаш той беше част от собственото й тяло, част от душата й.

Как да съчетае тези две задължения за вярност? Как да съчетае емоционалните изисквания и претенции на двата свята?

— Все още не мога да повярвам, че братовчед ми умее да бъде така отзивчив и дружелюбен — заговори Мод, когато най-после седнаха в носилката. — Вместо да ми се скара, той ме поздрави за доброто свирене. Явно се забавляваше. Никога не бях помисляла, че може да бъде толкова весел и непринуден.

Миранда само кимна. И тя беше изненадана, че Гарет не изрази ни най-малко неодобрение към приключението на Мод. Тя, Миранда, можеше да изнася представление с трупата пътуващи артисти, тя беше една от тях, но лейди Мод д’Албар, повереницата на лорд Харткорт… Не, Мод нямаше право да върши такива неща. Това беше нечувано. Толкова нечувано, че Миранда потрепери от ужас. Гарет имаше пълното право да се ядоса, а той прие случилото се с хумор и спокойствие.

Когато слязоха от носилката, Гарет вече ги чакаше.

— Мод, най-добре е да се прибереш през страничния вход. Може би сестра ми има гости и не бива да се срещаш с тях.

Той сложи ръка на рамото на Миранда, която се готвеше да последва Мод, и я задържа.

— Ние ще влезем заедно. — Той й предложи ръката си и тръгна бавно напред. — Ясно ми е, че просто си се опитала да предложиш на Мод малко разнообразие и забавление. Но ако някой, който познава семейството, ви беше видял на улицата, плановете ми щяха да рухнат.

— Знаех си, че ще се ядосате — отговори тихо Миранда и в гласа й имаше облекчение.

— Не съм ядосан. Като видях Мод да свири на тамбура, изпитах искрена радост — обясни с развеселена усмивка той. — Струваше си да дойда при вас, дори само заради тази гледка. Но ако някой ви бе видял заедно, всичко щеше да излезе наяве и тогава…

— Да, разбирам. Моля да ми простите, но изобщо не помислих за това — отвърна с разкаяна усмивка тя. — След онова, което се случи снощи, вече не съм в състояние да мисля разумно и…

Явно беше дошло времето да заговорят за това; не можеха вечно да се преструват, че нищо не се е случило. Гарет заговори спокойно и настойчиво, като отчаяно се стараеше да убеди и Миранда, и себе си.

— Миранда, трябва да забравиш онова, което стана снощи. И двамата трябва да го забравим. Бог ми е свидетел, че бях пил повече, отколкото трябва, че не бях си доспал, нервите ми бяха опънати и не разсъждавах разумно и…

— Не мога да забравя — отговори тихо, но решително тя. — Това беше най-прекрасното, което съм изживявала, затова няма да го забравя никога. Не искам да го забравя.

Гарет улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. В очите му имаше мрачна решителност.

— Изслушай ме. Това беше сън, Миранда. Нищо повече. Само сън. Прекрасен сън. Но светлият ден слага край на сънищата. И твоят сън ще угасне под ярката слънчева светлина.

Миранда се притисна до топлата му ръка.

— Не — отговори спокойно тя. — Не, този сън няма да угасне. — Тя се откъсна рязко от него и се запъти към къщата.

— По дяволите! — изруга подире й Гарет и зарови пръсти в косата си. Това момиче не знаеше какво говори, не знаеше какво му причинява.

— Учудвам се, че момичето показва такава лекота и елегантност в придворните танци — отбеляза полугласно Имоджин. — Тя е само една пътуваща акробатка, за Бога! Откъде се е научила да изпълнява сложните стъпки с такава грация?

— Тя е родена танцьорка, мадам — осмели се да възрази Майлс. Имоджин го изгледа унищожително.

— Питам се дали не е по-скоро родената уличница. Видя ли колко безсрамно флиртува? И се отнася към брат ми с недопустима интимност. А той й позволява да се държи, както си иска. Не разбирам. Вече нищичко не разбирам.

Майлс приглади замислено рядката си брадичка и отново погледна към танцовата площадка. Миранда се движеше с вродена лекота и грация и беше напълно вярно, че ослепителната усмивка и мелодичният глас привличаха тълпи кавалери. Имоджин беше напълно права — малката се държеше с Гарет с недопустима интимност. Все пак Майлс не можеше да си представи, че лордът би могъл да флиртува с нея.

— Понякога си мисля, че Гарет няма и капчица разум, щом става дума за жени — продължи с нарастващ гняв Имоджин и бузите й пламнаха. — А аз си въобразявах, че след катастрофата с Шарлът се е научил да разпознава уличниците, където и да ги срещне.

— Несправедлива си, мила — отбеляза Майлс, който се чувстваше задължен да защити Миранда. — Младата дама е темпераментна и общителна, но по нищо не прилича на Шарлът.

Имоджин изпухтя сърдито и се приготви да му отговори, както трябваше, но в този момент към тях се запъти лейди Мери и Майлс беше спасен.

— Имоджин, лорд Дюфорт. — Дамата направи реверанс. Тази вечер очите й изглеждаха повече сиви, отколкото зелени, защото бяха приели цвета на гълъбовосивата й роба. — Наблюдавах лейди Мод. Нямах представа, че танцува толкова добре. Много добре си спомням, че миналата Коледа танцуваше небрежно и безучастно. Сякаш не я беше грижа къде стъпваше… Бих казала даже, че изглеждаше тромава. — Тя отвори ветрилото си, за да охлади зачервеното си лице.

— Ние сме много радостни, че Мод се излекува напълно от многобройните си страдания. Вероятно това е повлияло и върху характера й — обясни с лека усмивка Майлс.

Лейди Мери го погледна пронизващо.

— Това е цяло чудо, милорд. Никога не бях чувала за такова пълно излекуване.

— За лейди Мод ли говорите? — Кип Роситър се отдели от съседната група и отиде при тях. — И аз съм учуден от това пълно преобразяване. Не мога да повярвам, че млада дама, която е живяла години наред в усамотението на спалнята си, изведнъж се измъква от скъпоценната си обвивка със сръчността и енергията на пеперуда. Непременно трябва да ми дадете името на лекаря си, лейди Дюфорт. Ще ми се и аз да се възползвам от таланта му.

Бузите на Имоджин се оцветиха в тъмночервено. Кип често я объркваше и тя винаги имаше чувството, че й се подиграва. За съжаление никога не можеше да разбере на какво се дължаха саркастичните му забележки. Но тук дебнеше опасност, това беше повече от ясно.

— И с какъв замах танцува — отбеляза неодобрително лейди Мери. — Забелязахте ли, сър Кристофър, че лейди Мод буквално подскача по време на танца?

— Никога не бих употребил думата „подскачане“, мадам — отговори с лека усмивка Кип. — Движенията на дамата издават съвършена грация и елегантност.

Мери го изгледа кисело.

— Учудвам се, че не сте внушили на лейди Мод да проявява малко повече приличие, мила — обърна се тя към Имоджин. — Не е редно една дебютантка да бъде толкова дръзка.

— Може би се вълнува от пристигането на обожателя си — предположи Кип. — Вярно ли е, че херцогът ще дойде утре, мадам?

— Да, чакаме го в късния следобед — отговори иззад ветрилото си Имоджин.

— Мразя мисълта, че подопечната на лорд Харткорт има безсрамието да се излага по този начин само защото очаква скорошното пристигане на високопоставения си годеник — продължи лейди Мери. — Просто не мога да повярвам, че Гарет й разрешава да се държи така.

— Според мен в държанието на Мод няма нищо осъдително — намеси се енергично Майлс. — Тя е млада, темпераментна, весела и се наслаждава на първото си излизане в обществото. Никой не се изказа отрицателно за поведението й. Вече всички знаят, че кралицата я харесва много и е нарекла присъствието й освежително за двора.

— Браво! — Кип изръкопляска одобрително, но погледът му беше пронизващ. — Онова, което казах, съвсем не беше критично, Дюфорт, в никакъв случай. Исках само да изразя смайването си, че лейди Мод, която познавам от детските й години, е станала така… така възхитително жива и контактна — заключи той. Усмихна се на дамите, поклони се церемониално и се отдалечи.

— Питам се къде е Харткорт — проговори с хленчещ глас лейди Мери. — В последно време почти не го виждам. Явно политиката го е обсебила. — Тя се засмя изкуствено.

— Бъдете благодарна, че бъдещият ви съпруг е толкова целеустремен, мила Мери — отвърна поучително Имоджин. — Жената, чийто съпруг е загрижен за кариерата си, трябва да се смята за щастлива. — И тя хвърли укорителен поглед към лорд Дюфорт.

Майлс беше свикнал с подобни атаки и отдавна бе престанал да се защитава. Към групата им се присъедини още една дама, висока и пълна, загърната в шафрановожълто копринено кадифе, с огромна колосана яка, която й пречеше да сведе глава.

— Лейди Авермът, днес изглеждате великолепно — поздрави сърдечно лордът. — Този специален нюанс на жълтото ви стои чудесно.

Дамата засия от радост. Комплиментът от устата на този всепризнат експерт по въпросите на модата беше крайно ласкателен.

Имоджин се усмихна скептично. Цветът само подчертаваше болнавата бледност на дамата. Но когато беше нужно, Майлс ставаше съвършен лицемер, а тя нямаше намерение да го укорява за това особено полезно социално качество. Лейди Авермът беше жена с влияние и не беше добре да я имаш за свой враг.

След като изпълни дълга си, Майлс се извини с поклон и се отдалечи. Мършавите му крака преодоляха с учудваща бързина разстоянието между съпругата му и приятното убежище на стаята за карти.

— Вашата млада братовчедка вдигна голям шум — отбеляза новодошлата с крив поглед към танцовата площадка. — Танцува с голяма прелест.

— Наехме й най-добрите учители — отговори доволно Имоджин.

— Според мен и най-добрият учител не е в състояние да научи младите дами на грация и чувство за ритъм.

— Момичето има таланти — отбеляза неутрално Имоджин.

— Чух, че херцог Роаси пристига утре, за да я ухажва. — Очите на графинята заблестяха жадно. Тя беше известна клюкарка.

— Да, и ще остане у нас една или две седмици — отговори сухо Имоджин. — Вярвам, че преговорите за годежния договор ще приключат успешно.

— Каква връзка, скъпа лейди Дюфорт! Мога само да ви поздравя. — Графинята вдигна високо вежди, което беше истинско постижение, тъй като косъмчетата бяха грижливо изскубани. — Всички се надяваме да се осъществи.

— Не виждам причина да не успеем — отговори високомерно Имоджин. След това се сбогува със скован реверанс и се отдалечи след кратък заповеднически поглед към Мери, която я последва като кученце.

— Ужасна жена!

— Не, мила Имоджин, чиста завист — отвърна Мери и успокоително сложи ръка на рамото на приятелката си. Тази вечер лейди Дюфорт носеше строга черна роба с богато надиплени кремави ръкави. Ала когато продължи, в гласа й имаше недвусмислена острота: — Знам, че ще ви струва много усилия да забавлявате високопоставения си гост цели две седмици. Много се надявам, че Мод знае какво дължи на грижовните си настойници, които не пестят усилия да осигурят бъдещето й. — Тя погледна отново към танцовата площадка. Мод тъкмо бе вдигнала глава и се усмихваше сияещо на партньора си, но изведнъж промени посоката на погледа си. Лейди Мери проследи погледа й до мястото, където тъкмо се бе появил лорд Харткорт, придружен от няколко господа. Танцовата зала на Уайтхол беше огромна, с високи сводове и безброй странични помещения. Очите на Мод блеснаха, лицето й грейна от радост, цялото й внимание се устреми към групичката мъже. Ала само след миг се овладя, обърна се към партньора си и го дари с разсеяна усмивка.

Мери смръщи чело, хвърли бърз поглед отстрани към Имоджин и установи, че тя също наблюдаваше момичето и изражението й не беше никак радостно.

— Вашата братовчедка изглежда много предана на лорд Харткорт, Имоджин.

Лейди Дюфорт направи напразен опит да се усмихне.

— Мод показва цялото дължимо уважение към настойника си.

— Наистина ли? — В гласа на лейди Мери имаше неприкрит скептицизъм.

Имоджин я изгледа с присвити очи.

— Гарет не е от хората, които държат на церемониалните отношения в семейството си — обясни глухо тя. — Надявах се, че вече сте го разбрали.

— Без съмнение. — Мери се усмихна кисело.

Когато гавотът най-сетне свърши, Миранда направи реверанс пред партньора си.

— Моля ви да ме придружите до настойника ми, сър. — Усмивката й издаваше искрена сърдечност. — Има нещо, което непременно трябва да му кажа.

Джентълменът се поклони неохотно, но й подаде ръка и двамата напуснаха танцовата площадка, където вече се събираха двойките за следващия танц.

Гарет усети близостта на Миранда още преди да я бе видял. Фините косъмчета на тила му настръхнаха, кожата на гърба му пламна. Той се обърна и я погледна небрежно. Днес беше облечена в роба от прасковена коприна с висока дантелена яка, обшита със сапфири, които правеха очите й още по-блестящи и подчертаваха високите скули, малката, съвършено оформена уста с пълни и чувствени устни. Шията й, бяла и стройна като на лебед, се издигаше гордо от ухаещия дантелен корсаж.

Отново го обзе парадоксално чувство на стъписване, примесено с усещане за загуба. Скитащата акробатка беше изчезнала така пълно под спокойната елегантност на придворната дама, сякаш никога не беше съществувала. Той знаеше, че би трябвало да се радва на това превъплъщение, на възхитените погледи, които я следваха, на замечтаната, та чак глупава усмивка на партньора й в танците, който не беше на себе си от гордост. Вместо това се ядоса на вниманието, с което беше обкръжена възпитаницата му. Какво знаеха възбудените, изкуствено усмихващи се тълпи от придворни за истинската Миранда? Изведнъж го обзе лудо желание да изтрие глупавата усмивка от лицето на младия й придружител.

— Милорд. — Миранда направи реверанс, после го погледна право в очите. Откакто се бяха върнали тази сутрин от града, двамата не бяха разговаряли насаме и в очите й блестеше предизвикателство. Явно беше твърдо решена да не се вслушва в предупрежденията му.

— Лейди Мод. — Изражението му беше спокойно и неутрално. Той улови ръката й и се наведе над връхчетата на пръстите й. Смарагдовата гривна на китката й блещукаше изкусително. — Нали познаваш негова светлост Съфолк?

— Да, разбира се, сър. — Миранда направи прелестен реверанс. — Но мисля, че негова светлост не ме помни.

Тесните устни на херцога се опънаха в признаваща усмивка.

— Ако наистина съм ви забравил, мила, значи заслужавам мъчения.

— Братко… милорд Съфолк. — Носовият глас на Имоджин изтри усмивките от лицата на малката група. Изправила гръб, дамата направи реверанс пред херцог Съфолк. — Имам намерение да се върна вкъщи. Младата ни братовчедка се нуждае от почивка.

— О, но аз не съм ни най-малко уморена, мадам — възпротиви се Миранда.

Имоджин я удостои с ледена усмивка, но не отговори на забележката й, а се обърна с подканващо изражение към брат си:

— Ще ни придружиш ли?

— Не, мисля, че не — отговори Гарет и макар че улови разочарования поглед на Миранда, нарочно й обърна гръб, преди да се е поддал на изкушението.

— Боя се, че трябва да направим още много приготовления за утрешния ни гост — обясни с лека въздишка Имоджин и успя да наложи на лицето си изражение на мъченица. — Затова се налага да ви пожелая лека нощ, лорд Съфолк. Ела, братовчедке. — Тя потупа Миранда с ветрилото си, за да й напомни, че трябва да я следва като вярно кученце, и се отдалечи.

Миранда се поколеба само за секунда, след което направи грациозен реверанс и последва лейди Имоджин. Дамата спря на изхода и махна на един лакей в кралска ливрея.

— Идете при лорд Дюфорт в стаята за карти и му предайте, че съпругата му го моли да я придружи до вкъщи — нареди строго тя.

Лакеят се отдалечи с бързи стъпки и Имоджин зачака нетърпеливо, като потропваше с крак и си вееше с ветрилото. Миранда разглеждаше с едва прикрита досада шарките на стенния килим, който висеше пред прозоречната ниша.

Зад близката врата се надигнаха мъжки гласове и Имоджин пристъпи по-близо, за да чуе разговора. Изражението на лицето й стана бдително. Миранда наведе глава встрани и се вслуша. Позна гръмкия басов глас на Брайън Роситър и по-приглушения и делови тон на брат му. Трябваше й цяла минута, за да разбере, че говореха за нея. Или поне за лейди Мод.

— Не намираш ли нещо особено в лейди Мод, Брайън? — попита Кип Роситър.

— Велики Боже, не. Какво особено би могло да има в това мило малко същество? Така блестящо и жизнено…

— Точно така — прекъсна го сърдито Кип. — Блестящо, жизнено, очарователно, любезно и дяволски остроумно. Това не е лейди Мод, която познавам. А не ти ли направи впечатление държанието на Гарет? Той е възхитен от подопечната си. А досега ни разправяше, че братовчедка му била цяло мъчение и непрекъснато го нервирала с капризите и въображаемите си болести, с невероятната си упоритост и вечните си оплаквания. Кажи ми, това описание подхожда ли на днешната лейди Мод?

— Не, в никакъв случай. Но, дявол да го вземе, Кип, щом момичето се е поправило и се чувства добре, значи показва истинския си характер. Хроничното заболяване прави човека потиснат и мрачен, не го ли знаеш?

— Може би си прав — гласеше неубеденият отговор.

Миранда хвърли бърз поглед към Имоджин. Вниманието й беше съсредоточено върху стенния килим, главата й беше съвсем близо до него. Устните й бяха здраво стиснати.

— А, милейди, ето ви и вас!

— Шт! — изсъска ядно тя и му махна с ръка. — Ела и слушай. Майлс хвърли объркан, примирен поглед към Миранда и се приближи до жена си.

— Говорят за момичето — обясни шепнешком Имоджин.

— Може би малката е полудяла от щастие заради предстоящата сватба — продължи Брайън. — Нали знаеш колко се вълнуват младите дами, когато ще се омъжват. А Роаси е блестяща партия. Сигурно заради него е толкова възбудена.

— Не е толкова просто — отговори замислено Кип. — Знам, звучи смешно, Брайън, но съм почти готов да се закълна, че това е друго момиче.

Имоджин изсвири тихо през зъби и дори Майлс се уплаши.

— Смешно е да говориш такива неща — изгърмя Брайън. — Всъщност, преди малко лейди Абърнати ми каза почти същото. Отбеляза, че е просто невъзможно младата лейди Мод да се промени така бързо. Като че са я сменили с друга, каза тя. Напълно друг човек. Но това е само женско въображение. Бедната, тя трябва да бди над Гарет и я е страх от близостта му с момичето. Вероятно ревнува, не мислиш ли?

— Нали ви казах — прошепна Имоджин и отстъпи назад. — Не ви ли казах, че ще стане така, Майлс?

Съпругът не помнеше какво бе казала жена му и само измърмори нещо в знак на съгласие.

— Знаех си аз, че няма да се справим. Целият двор говори за момичето… утре ще дойде годеникът и ще се посрамим пред цял свят. — Тя бе забравила напълно присъствието на Миранда. — Какво ще правим, питам те? Какво ще правим? — Тя се понесе величествено по коридора, като не преставаше да натяква на бързащия след нея Майлс.

Миранда вдигна рамене и ги последва на известно разстояние. В двора ги чакаше официалната карета на семейство Харткорт.

Беше очевидно, че сър Кристофър е много по-проницателен от другите. Лейди Мери явно ревнуваше и забележките й я караха да се чувства неловко, но това не означаваше, че двамата можеха да й навредят. Миранда беше убедена, че играе добре ролята си и че хората много скоро щяха да свикнат с новата лейди Мод д’Албар.

По пътя към къщи й стана ясно, че Имоджин е на друго мнение.

Миранда се сви в един ъгъл и се опита да не слуша гневния монолог на лейди Дюфорт. След известно време обаче наостри уши. Обвинителната реч на Имоджин явно преследваше определена цел.

— Трябва да предприемем нещо — говореше дамата, без да се обръща към конкретен слушател. — Гарет явно няма представа какво върши. — Тя хвърли бърз поглед към Миранда, скрита в сянката на вратичката. — Хората не са толкова глупави, че да приемат тази хлапачка за лейди Мод д’Албар.

— Не си права, мила, всички придворни са убедени, че това е именно тя — опита се да възрази Майлс. — Роситър скоро ще престане да се съмнява… щом чарът на новото се разсее.

— Убедена съм, че се лъжеш! — Имоджин се изправи гордо и триумфално смушка мъжа си с лакът. — Щом сега задават въпроси, мислиш ли как ще реагират, като видят истинската Мод? Даже онези, които не са забелязали нищо подозрително, веднага ще видят разликата. А Роситър и другите като него ще се разтърсят, ще задават нахални въпроси и тогава… само почакай! А пък ако французинът види първо нея, а после Мод, никога няма да се хване на въдицата. Погледни това момиче! Може ли един нормален човек да приеме една вулгарна скитница за момиче с благороден произход като Мод?

— Мод със сигурност е много по-бледа.

— Бледа! Значи така наричаш ужасния й тен и вечните й болежки?

— Мислех, че по твое мнение именно тези атрибути насочват вниманието към благородния произход, мила моя.

Макар че темата беше извънредно неприятна, Миранда едва успя да сдържи смеха си.

Имоджин не обърна внимание на забележката.

— Всичко е напразно! — пошепна нещастно тя, докато потупваше с пръсти устните си и се взираше мрачно в полумрака. — Годежният договор няма да бъде сключен. Просто не мога да разбера защо Гарет се е излъгал така. Защо продължава да настоява на този безсмислен фарс?

Майлс беше достатъчно умен, за да запази мнението си за себе си, а Миранда знаеше, че никой не гори от желание да чуе нейното. Каретата мина под арката на Харткорт Меншън и спря пред входната врата. Имоджин сякаш не забеляза, че пристигнаха, защото продължи да седи и да размишлява усилено. Накрая вдигна решително глава и заяви:

— Ще се наложи да взема нещата в свои ръце. Гарет е твърде снизходителен. Няма да стоя бездейна и да гледам как прави същите грешки, които допусна с Шарлът. Ако тогава беше заел твърда позиция, нямаше да стане нужда да… — Гласът й се изгуби, но после отново стана твърд и енергичен. — Всеки път трябва да го спасявам от последствията на слепотата му. Знам, че няма да ми бъде благодарен, но ако искаме това начинание да се увенчае с успех, трябва да предприема нещо, преди да е станало твърде късно.

Тя слезе от каретата и се запъти към ярко осветената къща. Майлс погледна извинително Миранда и каза:

— Мисля, че ще се върна в Уайтхол. Още е твърде рано за лягане. — Той се приведе навън и заповяда на кочияша да обърне веднага щом лейди Мод се прибере у дома.

Потънала в мрачни мисли, Миранда влезе в къщата и се запъти към стаята на Мод.