Смарагдовият лебед

8

Гарет, който беше очаквал, че рано или късно ще прехвърчат искри, прие, че причината за яростния пристъп на Имоджин е Миранда, и хукна към горния етаж. Ала когато излезе в коридора, установи, че шумът идваше от спалнята на Мод в дъното.

Той забърза в посоката, от която идваха виковете, и влезе в стаята на питомката си през широко отворената врата.

— За Бога, Имоджин, укроти се! Ще събудиш и мъртвите!

Имоджин се обърна към брат си и той се уплаши от вида й.

Бузите й пламнаха за миг, после станаха смъртно бледи.

— Тя… тя… — Треперещият от гняв пръст посочи Мод, която при влизането на графа бе станала от пейката и чакаше с равнодушно изражение. — Тя казва, че е променила вярата си! Отказала се е от протестантството! Вече била католичка!

Имоджин простена задавено и се отпусна на най-близкия стол, толкова поразена, че не беше в състояние дори да ругае. Само продължаваше да гледа втренчено Мод, сякаш на главата й изведнъж бяха порасли рога.

Гарет прие новината мълчаливо. Спокойното му, овладяно изражение скри умело хаоса, който се развихри в главата му при това съобщение. Веднага осъзна цялото значение на постъпката на Мод. По всичко личеше, че плановете му бяха пред провал. Оставаше му една-единствена възможност. Вместо да стои на втори план, Миранда трябваше да поеме изпълнението на първата цигулка. Досега го крепеше надеждата — всъщност, той беше почти уверен в това, — че в крайна сметка Мод ще приеме избрания от семейството съпруг. Миранда беше само средство в случай на нужда, с което трябваше да запълнят времето, докато Мод се вразуми.

Намеренията му бяха да осъществи годежа между Мод и Анри Наварски и след като мине известно време, да представи Миранда в обществото, като измисли достоверно звучаща история за щастливото появяване на загубената дъщеря на семейство д’Албар. Никой нямаше да се сети да я свърже с момичето, ухажвано от Анри.

По-далечните му намерения бяха да намери подходящ съпруг и на Миранда — може би не толкова блестяща партия, като на близначката й, но все пак мъж, който би донесъл и на нея, и на семейството пари и влияние. Твърде възможно беше да заинтересува херцог Роаси. Ако Миранда не желаеше такова бъдеще, той беше готов да я освободи и да й позволи да се върне към живота, с който беше свикнала. Никой нямаше да узнае за измамата, а животът й в изисканото общество щеше да я обогати с интересни преживявания. Не, сега не биваше да мисли за тази възможност. Нито един нормален човек, успял да се измъкне от трудния и без съмнение кратък живот на пътуващ артист благодарение на една щастлива случайност, не би поискал да се откаже от новата си идентичност.

За съжаление покръстването на Мод променяше всичко. Анри не можеше да се ожени за католичка. С тази своя постъпка Мод се бе изплъзнала много умело от всички опити да бъде убедена да сключи един толкова изгоден брак. Значи Миранда трябваше да се подготви сериозно и много бързо да заеме мястото на сестра си, за да послужи на интересите и целите на семейство Харткорт. Миранда щеше да стане съпруга на Анри Френски.

Първоначалният му план беше дяволски дързък, рисковете бяха многобройни и напълно реални, но новият план беше още по-опасен. Въпреки това при тази мисъл в гърдите му се надигна тръпнеща възбуда. Предизвикателството беше точно по вкуса му. Честолюбието го подтикваше да се справи с тази трудна задача, да постигне целта си и да направи семейството си влиятелно и могъщо. Това беше най-доброто решение. Миранда носеше родовия белег на семейство Харткорт; без съмнение, тя притежаваше всички качества на една д’Албар и можеше спокойно да заеме полагащото й се място. Макар и по този доста скандален начин, тя щеше отново да стане едно цяло със семейството си.

Все пак рисковете бяха твърде големи. Анри не беше забравил страшната измама, при която загинаха най-верните му хора, и беше особено чувствителен към предателството. Кралят никога не биваше да узнае за замяната на близначките. Никога не биваше да узнае, че момичето от портрета не е момичето, което щеше да стане негова кралица. Ако откриеше, че е бил излъган, граф Харткорт щеше да стане най-страшният му враг. Кралицата на Англия също щеше да научи за измамата и семейство Харткорт щеше да загуби завинаги мястото си в двора.

Въпреки това той беше длъжен да опита. Гарет нямаше представа дали Анри помни, че бебетата на Елена бяха две. Не му се вярваше. Тогава Анри беше деветнадесетгодишен младеж, току-що бяха убили майка му, бореше се да разкъса мрежата от политически интриги и предателство и надали беше проявил интерес към личния живот на съветниците си. А Франсоа д’Албар, потънал в скръб и болка от загубата на любимата си съпруга, упорито отказваше да споменава загубеното си дете.

Все пак кралят на Франция щеше да вземе една д’Албар. Ако Миранда трябва завинаги да стане Мод, тогава самата Мод трябва да изчезне. Триумфалното припознаване на загубената дъщеря на д’Албар, нямаше да има никакъв смисъл. Истинската Мод щеше да получи най-сетне това, кое го отдавна искаше — да отиде в манастир. Сестра й ще заеме мястото й в света.

Да, точно така трябва да стане.

Когато Гарет най-сетне заговори, гласът му беше спокоен и отпуснат:

— Значи си променила вярата си, скъпа.

Мод кимна:

— Трябваше да последвам гласа на съвестта си, милорд.

— Да, разбира се, че е трябвало — отговори развеселено той. Миранда веднага щеше да долови иронията му, но Мод и Имоджин го зяпнаха смаяно.

— Не я искам вече под покрива на този дом! — заяви Имоджин с треперещ от вълнение глас. — Няма да търпя в дома си новопокръстена католичка. Трябва незабавно да я изхвърлим на улицата…

— Опитай се да си представиш как ще реагира на това цивилизованият свят — напомни й меко Гарет. Неприкритата ирония в гласа му накара Имоджин да се разтрепери още по-силно.

Мод се уви в шала си и погледна несигурно настойника си. Беше много изненадана от спокойната реакция на графа. Само Имоджин беше реагирала точно според очакванията й.

— Мога ли да попитам дали не убиват някого? — Приглушеният мелодичен глас откъм вратата накара тримата да обърнат като по команда глави към изхода. Миранда застана в рамката на вратата, увита в дебела хавлия и следвана от Чип, който бъбреше възбудено. Още преди някой да е успял да каже нещо, младото момиче влезе в стаята и втренчи изумен поглед в лицето на Мод.

— Господи, като че ли се гледам в огледалото — промълви страхопочтително тя, пристъпи към Мод и предпазливо докосна ръката й, сякаш очакваше образът й да се окаже илюзия. Ала пръстите й се докоснаха до жива плът.

Мод беше не по-малко учудена от нея.

— Коя сте вие?

Гарет пристъпи крачка напред и сложи ръка на рамото на Миранда.

— Миранда, представям ти лейди Мод д’Албар. Мод, това е Миранда, доскоро член на трупа пътуващи артисти.

Мод направи безуспешен опит да се усмихне и се огледа безпомощно. Очите й се спряха върху Чип, който беше наклонил глава и я изучаваше внимателно.

— Майчице мила — промърмори слисано тя и се наведе да го помилва. — Ти пък кой си?

— Името му е Чип. — Миранда остана неподвижна, за да се наслади по-дълго на топлото и успокояващо докосване на графа. Беше напълно объркана от близостта на момичето, с което си приличаха като сестри, от чувствата, които бушуваха в душата й след тази странна среща. Както винаги, тя потърси утеха у графа и той прочете безпомощния въпрос в очите й. За съжаление не можеше да й даде обяснение, поне не сега. Той придвижи ръката си към тила й и я притисна по-силно, улови трепета, предизвикан от милувката му, следван от едва забележимото отпускане на скованите мускули.

— Маймунката е прекрасна! — Мод протегна ръка към Чип, той я улови зарадвано и с учтив жест я поднесе към устните си. Муцунката му беше толкова весела, че Мод избухна в луд смях. Никога не съм я виждал такава, каза си Гарет и това прозрение беше малък шок за него.

Имоджин се събуди от транса, в която беше изпаднала, и втренчи гневен поглед в брат си, който стоеше съвсем естествено до скитницата и на всичкото отгоре беше сложил ръка на тила й в една не съвсем прилична милувка; а момичето сякаш не забелязваше този мил жест, очевидно приемаше подобно отношение като напълно естествено. Имоджин скочи от стола си и за момент забрави проблема с Мод.

— Не е прилично да идваш тук по хавлия, момиче. Върни се веднага в стаята си. Аз ще ти донеса дрехи. Нямаш ли поне малко срам? Не разбираш ли, че не е редно да се мотаеш из къщата полугола?

— Но тя съвсем не е полугола, Имоджин — отговори сърдито Гарет. Хавлията беше достатъчно голяма и крехката фигура беше загърната от глава до пети.

Живият спомен за гъвкавото младо тяло изникна неканен пред очите му и го накара да потрепери. Не можеше да забрави коравото, фино закръглено дупе, стройните мускулести бедра, изпъкналите кости на хълбоците, кичурчетата тъмни косми в долния край на плоския корем. В слабините му запулсира желание и той оттегли рязко ръката си от тила й, сякаш се беше опарил.

— Защо не сте запалили огън в камината? — попита рязко той. — Знаем, че братовчедка ми има нужда от топлина.

— Аз й забраних да пали огън — отговори с достойнство Имоджин.

— Забраниха ми не само огън, но и добра храна и компанията на прислужницата ми — добави Мод, изправи се и хвърли многозначителен поглед към таблата на масата.

Гарет проследи погледа й и лицето му помрачня.

— Многократно съм казвал, че няма да търпя да се отнасят грубо с братовчедка ми. Не искам тя да страда от лишения.

Имоджин изпухтя презрително.

— Много си мек, братко. Не виждаш ли докъде ни доведе снизходителността ти. Това момиче трябва да разбере, че има задължения, и да се научи да се подчинява.

— По всичко изглежда, че моята подопечна е решила да посвети живота си в служба на Бога — отговори сухо Гарет. — Съмнявам се, че някой би могъл да я отклони от избрания път.

Той отиде до гардероба и прегледа бегло съдържанието му. След малко извади копринени долни гащи, ленена риза и дантелена фуста и проговори през рамо:

— Надявам се, че нямаш нищо против да се възползваме от твоя гардероб, за да облечем Миранда, братовчедке?

— Ни най-малко, сър. — Мод разглеждаше Миранда с подозрителен интерес. — Мисля, че синьозелената ми рокля ще й стои много добре. — Тя смръщи чело. — Какъв цвят е косата ви?

— Същата като вашата. — Миранда свали кърпата от главата си и разтърси почти сухата си коса.

— Защо е толкова къса?

— Дългата коса ми пречи да играя на земя — обясни Миранда. И нейният поглед беше изпълнен с подозрителност. — И вие ли се чувствате така странно, когато ме гледате и виждате себе си?

Мод кимна бавно, протегна ръка и докосна колебливо лицето на Миранда, после своето. Побиха я студени тръпки.

— Но вие не мислите като мен, нали?

Миранда се ухили развеселено.

— Разбира се, че не! Вие сте дама и съм убедена, че мислите като дама. А аз съм скитница… или поне лейди Дюфорт казва така. Предполагам, че мисля като скитница, макар да не съм съвсем сигурна какво означава това.

— Ти си като дребните песъчинки на уличната настилка — отговори гневно Имоджин и се обърна към брат си: — Дай ми дрехите, Гарет. Но те предупреждавам, че не можеш да направиш диамант от чакъл.

Миранда я изпревари и грабна дрехите от ръцете на графа.

— Мисля, че е по-добре да се облека тук, при лейди Мод. Искам да я опозная.

— Много добре. — Гарет й предостави дрехите. — Ще се върна след един час, за да слезем на вечеря.

— И аз ли трябва да вечерям долу, сър? — осведоми се учтиво Мод.

Гарет се обърна отново към подопечната си и я измери със сериозен поглед.

— Не, братовчедке. От днес нататък ти ще водиш живота на набожна отшелница, точно както желаеше. Докато Миранда заема мястото ти, никой не бива да те вижда в обществото.

— Това ми харесва, милорд — отговори спокойно Мод. Гарет се поклони с усмивка и излезе от стаята след сестра си. Вратата се затвори зад гърба му и двете момичета останаха сами. В първия момент никоя не знаеше какво да каже и двете само се гледаха мълчаливо. Чип мъдро се оттегли на гардероба, за да може да наблюдава събитията отвисоко.

— Значи графът иска да заемете мястото ми — заговори най-после Мод. — Защо?

— Вероятно защото вие не искате да направите онова, което се очаква от вас. — Миранда свали мократа кърпа, потрепери от студ и започна бързо да се облича. — Какви хубави дрехи — прошепна възхитено тя и помилва меката коприна и прясно изгладения лен.

— Не ви ли е неприятно, че ще играете ролята на друг човек, който изобщо не е от вашата класа? — Мод седна отново на любимата си пейка и се уви в дебел шал. Представата, че някой ще я замества в обществото, не й харесваше особено. На всичкото отгоре това чуждо момиче й приличаше до последната подробност и никой нямаше да забележи измамата. Това беше крайно неприятно. Мод имаше чувството, че е разкъсана на две половини.

— Това е работа, за която ще ми платят добре — отговори просто Миранда и вдигна фустата с кринолина от върбови пръчки. — Никога не съм виждала такова нещо — промърмори скептично тя.

— За какво е тази игра? Кой би могъл да извлече някаква полза от предрешаването ви като лейди Мод д’Албар? — поиска да узнае Мод.

— Нямам представа. — Миранда започваше да се дразни от упоритостта на Мод. — Бихте ли ми помогнали да облека тази фуста?

Мод се смъкна с необичайна енергия от пейката, захвърли шаловете си и се зае да облича двойничката си.

— Наистина ли вярвате, че ще можете да заемете мястото ми, след като дори не знаете как се облича кринолин? Хайде, аз ще го държа, а вие ще влезете вътре… После ще го вдигна и ще го стегна на талията ви… Ето така. А сега ще облечем фустата. — Тя подаде колосаната фуста на Миранда. — Видяхте ли? — Тя приглади фустата над кринолина. — Много е важно кринолинът да бъде напълно скрит. Следва роклята.

Миранда вдигна ръце и остави Мод да й нахлузи роклята през главата. Много скоро Мод остана без нито един шал, но явно не усещаше студа. Миранда се почувства ужасно притеснена, едва ли не задушена от тежестта на новите си дрехи.

Мод пристегна корсажа и здраво завърза шнуровете. Горната част на роклята беше от избродирана дамаска, обшита с бяла коприна, която обгръщаше шията и раменете. Полата падаше на богати дипли над широкия кринолин, а на гърба беше оставен дълъг шлейф.

Миранда се погледна критично.

— Тази рокля ограничава до минимум свободата на движенията, макар че изглежда много елегантна. Как изглеждам?

— Като мен… много повече отпреди. — Мод поклати глава. — Нищо не разбирам.

Миранда смръщи чело и я погледна загрижено.

— Много сте бледа. Да не сте болна?

— Малко. — Мод потрепери и се наведе да събере нападалите по пода шалове. — Тук е ужасно студено.

— Според мен е достатъчно топло. Защо не запалите огън в камината? На перваза виждам прахан и кремък.

— Откъде да знам как се пали огън! — извика безпомощно Мод.

— Велики Боже! — промърмори Миранда. — Сигурно се боите да не си изцапате пръстите. — Тя натрупа съчки в камината и ги подпали. Пламъците веднага обхванаха сухите дърва. Мод въздъхна облекчено и протегна ръце към топлината.

— Нищичко ли не можете да правите? — попита невярващо Миранда.

Мод вдигна рамене и пристъпи по-близо до огъня.

— Това е работа за слугините.

— Според мен, ако се научите да палите огън, няма да стоите сама тук и да мръзнете — отговори почти сърдито Миранда. Мод не преставаше да я смайва. Възможно ли е момичето, което й прилича толкова много, да е съвсем различно по характер?

Мод се отпусна отново на тапицираната пейка.

— Може би сте права — призна неохотно тя. После огледа Миранда със замислено изражение. — Наистина ли сте пътуваща артистка?

— Да, бях акробатка и предполагам, че скоро ще се върна отново към стария си начин на живот. Но сега бих желала да ми разкажете защо лейди Дюфорт разигра целия този театър.

— Каква религия изповядвате? — попита сериозно Мод. Миранда сви рамене.

— Откъде да знам? Не си спомням скоро да съм влизала в църква. Защо? Толкова ли е важно това?

— Важно? — повтори изумено Мод.

— Аха, явно религията има някакво значение. — Миранда приседна колебливо в другия край на пейката и с приятна изненада установи, че роклята се разстла от само себе си около нея. — Ако обичате, обяснете ми защо е важно. — Чип се настани в скута й и тя го прегърна нежно.

След като проведе дълъг разговор с Мод, Миранда научи много повече неща, отколкото беше очаквала.

— Значи искат да ви омъжат за човек от френския кралски двор, за да увеличат влиянието на семейството? — попита замислено тя.

— Да. Но аз имам намерение да стана Христова невеста.

— Според мен животът в манастир е мрачен и безкрайно скучен — възрази твърдо Миранда. — Сигурна ли сте, че искате точно това?

— Чувствам се призвана да стана монахиня — отговори просто Мод. — Берта също ще дойде с мен.

Миранда вече знаеше коя е Берта и съобрази, че покръстването на Мод и решението й да се оттегли в манастир до голяма степен се дължаха на влиянието на старата бавачка и не толкова на осъзнато призвание. Ала не каза нищо, за да не обиди Мод. Двете замълчаха и се загледаха в пламъците.

— Защо смятат, че ще имат някаква полза, ако заемете мястото ми? — попита отново Мод. Това беше най-важният въпрос. — Можете да играете моята роля, но не можете да ме заместите напълно, нали разбирате?

— Ще ви замествам само няколко седмици — отговори спокойно Миранда. — Лорд Харткорт не ми каза колко трябва да остана, но тъй като ми обеща петдесет златни нобли, ако изпълня добре задачата си, аз…

— Сигурно ще ме принудят да се върна към протестантската вяра. Но аз няма да им се дам, никога! Нека ме подложат на мъчения, ако искат, но аз няма да се отрека от католицизма.

— Колко похвално — промърмори Миранда. — Но не особено практично. — Все още не бяха намерили верния отговор. Объркването й нарасна. Отново се чувстваше като безпомощна фигура на шахматната дъска.

Имоджин, настанена удобно в салона, прочете за трети път писмото на крал Анри.

— Невероятно, просто невероятно — прошепна смаяно тя.

— Според мен е напълно реално — отговори Гарет и посегна към чашата с вино. — Семействата д’Албар и Харткорт са добра партия дори за един Анри Наварски.

— Този брак ще помогне на семейство Харткорт да заеме водеща позиция във френския кралски двор. Ще отидем в Париж. Ще станем братовчеди на френския крал. И тук, в двора на Елизабет, положението ни ще се подобри, ще се присъединим към първите хора в държавата! — Очите на Имоджин засвяткаха възбудено. — Сватбата ще бъде великолепна — продължи замечтано тя. — Щом кралят принуди парижаните да се предадат, ще дойде да отведе Мод в Париж и ще се венчаят. Или е по-добре да направим сватбеното тържество тук? — Тя скочи и се заразхожда възбудено напред-назад, опитвайки се да прецени изгодите от предстоящата сватба. — Твоята съпруга ще има блестяща обществена позиция, Гарет. Сигурна съм, че ще те издигнат в ранг на посланик или ще ти дадат друг важен пост. Лейди Мери ще бъде най-щастливата жена на света. — „И ще бъде дълбоко благодарна на зълва си, която й помогна да сключи този изгоден брак“

— Не мисля, че бракът ще се осъществи още при първото идване на краля. Анри Наварски не може да се ожени за католичка — възрази Майлс, който още не можеше да преглътне страшната новина за покръстването на Мод.

— Мод ще се откаже от вярата си! — заяви твърдо Имоджин и стисна до болка кралската грамота. — Ще я принудя да се отрече, уверена съм в това.

— Ако нашата братовчедка уведоми крал Анри, че не желае този брак, той ще преустанови ухажването си и ще си потърси друга годеница. Ти можеш да сплашиш момичето до такава степен, че да се покаже външно покорно, но няма да й попречиш да каже истината на краля, когато останат насаме — подхвърли язвително Гарет.

Имоджин го погледна възмутено.

— Ти май се забавляваш от положението, в което сме изпаднали?

Гарет се усмихна иронично. В душата му напираше злоба. Жадната възбуда на Имоджин му напомни неприятно за собственото му вълнение и той изпита отвращение от себе си.

— Анри ще пристигне скоро и ще се запознае с Миранда — обясни спокойно той. Не можеше да разкрие на съучастниците си, че Миранда също е д’Албар, в никакъв случай. Не можеше да ги посвети в новия си план. Майлс може би заслужаваше доверие, но обичаше да си пийва, и то в съмнително общество. А Имоджин не умееше да се владее, особено когато е ядосана. Истината непременно щеше да излезе наяве и тогава…

— Ще уведомим ли лейди Мери за замяната? — попита Майлс и огледа критично ноктите си.

— Не — отговори енергично Имоджин. — По-добре е тайната да си остане в семейството. Сигурна съм, че можем да имаме доверие на Мери — прибави бързо тя, — но е глупаво да разпространим такава опасна тайна. Ако Анри узнае нещо…

— Права си — прекъсна я бързо Гарет и си помисли, че никога не би доверил на годеницата си нещо наистина важно. Макар и неприятна, тази мисъл беше странно успокояваща.

Той разтърси глава, за да прогони образа на Мери, и продължи с рязък тон:

— Миранда ще заеме мястото на Мод в кралския двор и в домакинството. Мод може да прекарва дните си с молитвеник и броеница в компанията на камериерката си, както е свикнала.

Майлс не можа да скрие стъписването си.

— Анри не може да се ожени за момиче от улицата само защото прилича на Мод д’Албар! — извика ужасено той.

— Разбира се, че не — отговори спокойно Гарет. — Не се бой, Анри ще се ожени за истинска д’Албар.

— И как ще стане това? — изхленчи Имоджин.

— Остави това на мен, скъпа сестро — отговори невъзмутимо братът.

В очите на Имоджин блесна хладна, корава пресметливост. Сигурно брат й беше решил да залъже Мод със спокойствие и привидно примирение, а в последния момент да я принуди да изпълни дълга си към семейството. Усмивката й беше доволна.

— Имаш пълната ми подкрепа, братко. Ще се постарая да подготвя добре другото момиче, за да сме сигурни, че няма да ни изложи.

— Убеден съм, че малката ще играе ролята си съвсем естествено, сякаш е родена за това.

— Наистина ли имаш доверие в една наемница? — попита изумено Майлс.

— Да, убеден съм, че мога да разчитам на нея. — Гарет изпи чашата си и стана. — А сега ви моля да ме извините. Трябва да се оттегля за малко в стаята си, за да измия праха от пътуването. Имоджин, моля те да изпратиш на Мод добра вечеря. И не й отказвай повече компанията на Берта. — Той напусна салона с развяваща се наметка.

— Лорд Дюфорт изглежда много мил — отбеляза Миранда, след като двете бяха прекарали няколко минути в мрачно мълчание, всяка потънала в мислите си.

Мод вдигна рамене.

— Той е под чехъла на жена си, но иначе е разбран човек.

— Какво ще кажете за сестра му?

— Лейди Беринджър. — Мод изкриви презрително устни. — Тя е глупачка, а съпругът й е още по-глупав. Защо искате да знаете?

— Защото ще дойдат на вечеря и ще ме представят. Трябва да знам какво ме очаква.

— Сигурна съм, че няма да ви създават проблеми — отсече Мод. — Ан Беринджър има ограничен духовен хоризонт и не вижда по-далече от върха на носа си, а лорд Беринджър е постоянно пиян и говори глупости. Кой още ще присъства?

Миранда смръщи чело.

— Някоя си лейди Мери. Доколкото разбрах, тя е годеница на лорд Харткорт.

— Убедена съм, че ще се забавлявате — отговори подигравателно Мод и болезнено напомни на Миранда за лорд Харткорт, когато се показваше откъм неприятната си страна.

— Не я ли харесвате?

Мод избухна в смях.

— Лейди Мери е придворна дама на кралицата. Не мога да разговарям човешки с нито един от гостите. Никой от тях няма таланти, не умее да се шегува, бих казала дори, че нямат ум в главата си. Главите им са празни, липсва им дух… и това важи за всички в двора.

— Мисля, че присъдата ви е прекалено строга — промълви несигурно Миранда.

— Почакайте и ще видите — възрази остро Мод.

— Как смятате, защо лордът се е сгодил за лейди Мери?

Мод вдигна рамене.

— По целесъобразност и защото ще има изгода. За какво друго? Хората от висшето общество се женят само по тази причина.

Миранда стана от пейката и се заразхожда неспокойно в голямата стая. Обстановката беше много изискана. Елегантни мебели с резби, прозорци с блестящи стъкла, богато избродирани копринени килими по стените, дебели вълнени килими на пода, Нима момичето, което беше родено сред този лукс и го приемаше съвсем естествено, можеше да разбере какво значи да спиш на сламата, да нощуваш в купа сено, да се криеш от дъжда под дърветата и да се храниш дни наред с мухлясало сирене и стар черен хляб?

И обратно — нима момиче, водило такъв бедняшки живот, подхождаше на цялото това великолепие и разкош? Как щеше да седне на една маса с онези горди, надменни аристократи, даже ако наистина бяха толкова глупави, както твърдеше Мод? Непременно щеше да направи някоя грешка. Сигурно щеше да пие вода от купичката за измиване на ръцете или нещо подобно. Никога не беше виждала купички за измиване на ръцете, но беше чувала, че ги използвали в дворците и домовете на знатните.

— Вероятно на вечерята ще присъства и домашният свещеник — проговори Мод и прекъсна нерадостните й мисли. — Лейди Имоджин го кани винаги когато е поканила и лейди Беринджър. Задачата му е да занимава Ан. Той знае, че имам наклонност към католическата вяра, но не ме приема сериозно. Смята, че младите момичета са глупави и наивни. — В смеха й имаше горчивина. — Съветвам ви да се подготвите за обстоен разпит. Каплан Джордж непременно ще ви попита дали ходите на изповед и показвате нездрав интерес към мъченията на светците. Да знаете колко ми е отвратителен с недодяланите си шеги.

— Божичко, аз не знам нищо за мъченията на светците! — въздъхна Миранда и се върна до камината. Съвършено извитите й вежди бяха вдигнати учудено. — Не е ли по-добре да се престоря, че имам болки в гърлото и ми е трудно да говоря?

На вратата се почука тихо и двете момичета се обърнаха стреснато. Мод отговори на почукването и в спалнята влезе лорд Харткорт. Беше се преоблякъл в жакет от тъмносиня коприна, обшита със сребърни звезди, а късата синя наметка, закрепена на рамото, беше обточена с кожа от сребърна лисица.

— Тъкмо казвах, че е по-добре да се извиня с болки в гърлото, за да не говоря много — посрещна го Миранда и в гласа й имаше панически страх.

Гарет кимна бегло с глава, защото умът му беше зает с други неща. Той я подложи на обстоен оглед и най-после изрази одобрението си:

— Роклята е чудесна, но мисля, че има нужда от известни поправки. Все пак за тази вечер е напълно удовлетворяваща.

Той извади от джоба си гривната със смарагдовия лебед и улови ръката на Миранда.

— От днес нататък ще я носите при всяко излизане. Това е годежен подарък от мъжа, който желае да ви ухажва. — После с ловки движения закрепи гривната на китката й.

Миранда усети отново необяснимия ужас, който бе изпитала при първия досег с гривната. Златната верижка се уви около стройната й китка със змийска студенина.

— Не мога да я понасям.

— Може ли да видя? — Мод любопитно протегна шия и очите й заблестяха от възхищение. — Какъв странен накит! Никога не съм виждала нещо толкова прекрасно и въпреки това…

— Страшно — подсказа й Миранда и вдигна китката си. — Много ли е скъпа, милорд?

— Тази гривна няма цена — отговори почти сърдито Гарет и добави: — Някога принадлежеше на майката на Мод.

— О! — извика Мод и улови ръката на Миранда. Вгледа се внимателно в гривната и объркването й нарасна. — Възможно ли е да ми се струва позната, милорд?

— Не вярвам — отговори кратко Гарет. — Когато майка ти загина, ти беше само на десет месеца. — Изведнъж в главата му се появи интересна мисъл: може би онази страшна кървава нощ и мъченическата смърт на майката се бяха запечатали в детската памет на близначките и гривната беше събудила ужасния спомен за преживения кошмар. Той разтърси глава и побърза да смени темата: — Какво ще правим с косата ви, Миранда? — Той помилва буйните къдрици и се опита да ги приглади назад. — Моля ви, братовчедке, намерете мрежичка за коса или боне.

Мод го погледна учудено, но бързо съобрази, че беше нужно да потърси желаните неща сама.

След като отвори няколко чекмеджета на големия скрин и се разрови между вещите си, тя откри тъмносиньо, обшито с перли боне с дантелени рюшове.

— Мисля, че ще подхожда на роклята.

Гарет се усмихна в знак на благодарност, пое бонето от ръцете й и го нахлузи на главата на Миранда. Мод беше толкова смаяна от усмивката на настойника си, че несъзнателно й отговори. Никога не беше виждала този израз на лицето му.

— За съжаление не можем да скрием късата коса изцяло — отбеляза недоволно Гарет и попита: — Кога за последен път си излизала в общество, Мод?

— Мисля, че преди няколко месеца — отговори с усмивка младото момиче.

— Чудесно! Ще им кажем, че си имала висока температура, била си дълго време на легло и се е наложило да отрежем косата ти. Никой няма да се усъмни.

— Да, но ще я попитат защо изглежда толкова жизнена и с румени бузи — възрази иронично Мод.

— О, ще им отговоря, че съм се възстановила учудващо бързо — намеси се Миранда, сметнала, че е крайно време да се включи в дискусията. — За съжаление все още имам болки в гърлото, пресипнала съм и ми е трудно да говоря.

— Да вървим, скъпа — засмя се Гарет и й подаде ръка.

Мод ги проследи с поглед и когато вратата се затвори зад гърба на лорда, усети странна самота, примесена с ревност. Но защо й беше да ревнува? Божичко, какви глупави мисли!

Когато вратата се затвори зад господарката му, Чип увеси нос и изграчи нещо неразбрано. Мод го повика и той се подчини неохотно. Все пак се настани в скута й, вдигна глава към нея и я загледа стъписано. Мод се взря в умните му очи и неволно се засмя. Явно маймуната не можеше да проумее откъде се беше взела тази двойничка на Миранда. Обзе я топло чувство, ръцете й се вдигнаха от само себе си и помилваха главичката му. С почти човешка въздишка Чип вдигна ръка и погали бузата й.