Смърт в Лимсток

Петнайсета глава

Сутрин на главната улица.

Госпожица Емили Бартън излезе от бакалницата с препълнена чанта.

Беше развълнувана, бузите й бяха зачервени.

— О, Боже, господин Бъртън! Наистина съм толкова развълнувана! Като си помисля, че най-накрая и аз ще отида на това великолепно пътуване с кораб!

— Надявам се, че ще ви достави удоволствие.

— О, сигурна съм, че ще бъде така. Никога не бих се решила на това сама. Всичко се обърна така внезапно, имам чувството, че Провидението има пръст в цялата работа. От дълго време чувствах, че имам нужда да се разделя с „Литъл Фърз“, исках го наистина, но не можех да се примиря с мисълта, че тук ще дойдат да живеят чужденци. Но сега, когато вие я купихте и ще живеете там с Меган, всичко е различно. А и милата Еме след ужасното й изпитание, промяната в живота й (имам предвид сватбата на брат й — колко мило, че ще се заселите сред нас), се съгласи да дойде с мен. Искаме да бъдем надалеч за дълго време. Може би дори — госпожица Бартън снижи гласа си — да направим околосветско пътешествие. Еме е толкова очарователна и практична. Наистина си мисля, че всичко се обърна за по-добро, не е ли така?

За момент помислих за госпожа Симингтън и Агнес и се запитах дали и те биха се съгласили с това. След това си спомних, че приятелят на Агнес не беше влюбен в нея и че госпожа Симингтън не беше особено добра с Меган и, по дяволите, нали всички ще умрем един ден! Съгласих се с щастливата госпожица Емили, че всичко е било за добро в най-добрия от всички възможни светове.

Продължих по главната улица до градинската врата на Симингтънови и Меган излезе да ме посрещне. Не беше романтично посрещане, защото едно огромно овчарско куче излезе заедно с нея и почти ме събори на земята в изблик на несдържани приятелски чувства.

— Не е ли прекрасен? — попита тя.

— Малко е големичък. Наш ли е?

— Да, това е сватбеният подарък на Джоана. Имаме толкова хубави сватбени подаръци, нали? Това пухкаво вълнено нещо, чието предназначение все още не сме успели да разберем, е от госпожица Марпъл, а хубавият сервиз „Краун Дерби“ е от господин Пай, а Елзи ми изпрати тостер…

— Колко типично — вметнах аз.

— Тя сега работи при един зъболекар и е много щастлива. Но докъде бях стигнала?

— Броеше сватбените ни подаръци. Не забравяй, че ако не се оженим, ще трябва да ги върнем.

Тя ме погледна в очите и каза:

— Никога няма да променя решението си. Имаме и още нещо — госпожа Дейн Калтроп ни подари брошка с египетски скарабей, изработен от скъпоценни камъни.

— Оригинална жена — отвърнах аз.

— О, но ти не знаеш най-важното. Партридж ми изпрати подарък. Най-отвратителната покривка за чай, която си виждал. Но мисля, че сега ме харесва, защото каза, че я е избродирала сама, със собствените си ръце.

— Извити лози и магарешки бодли, предполагам?

— О, не. Панделки, свързани в знак за любов.

— Я виж ти! — казах аз. — Партридж се очовечава.

Меган ме отведе в къщата и каза:

— Не мога да разбера само едно нещо. Освен каишката и нашийника за кучето Джоана е изпратила и още един нашийник и каишка. Не мога да разбера защо?

— О, това ли? — стараех се гласът ми да звучи небрежно. — Това е някоя от малките шеги на сестра ми.