Смъртта на светлината

Епилог

Беше плоско тревисто място в центъра на Общата мера, не много далече от космодрума. Някога, в дните на Фестивала, тук бяха провеждани игри и атлети от единайсет от четиринайсетте външни свята се бяха състезавали за корони от желязо и кристал.

Дърк и Кирак Редстийл бяха там много преди уговореното време и стояха в очакване.

Когато часът наближи, Дърк започна да се тревожи. Нямаше нужда. Въздушната кола с гюрука „вълча глава“ се появи в небето точно според уговорката. Прелетя веднъж с писъка на пулсационните си тръби, ниско, за да се увери, че наистина са там, и след това се спусна и кацна.

Бретан Брайт закрачи към тях през мъртвата кафява трева, черните му ботуши стъпкаха множество повехнали цветя. Беше почти по здрач. Окото му започваше да грее.

— Казали са ми истината значи. — Когато заговори, имаше нотка на удивление в гласа му, същия глас, който Дърк беше чувал толкова често в кошмарите си, глас с няколко октави по-нисък от нормалното и твърде плътен за мъж толкова тънък и строен като Бретан. — Ти наистина си тук. — Брайтът стоеше на няколко метра от тях и ги гледаше, безукорно чист, облечен в изящен бял костюм за дуел, с тъмночервена вълча маска, извезана над сърцето. На черния му колан висяха две ръчни оръжия: лазер на лявото му бедро и тежък автоматичен пистолет от синьо-сив метал на дясното. Желязната му гривна беше опразнена от жар-камъните.

— Не повярвах на стария Редстийл, честно — каза той.

— Но си помислих, че това място е толкова близо, така че една проверка няма да навреди. Мога да се върна на космодрума достатъчно бързо, ако се окаже лъжа.

Кирак Редстийл клекна и започна да чертае с креда каре по тревата.

— Въобразяваш си, че ще те почета в дуел — каза Бретан. — Нямам причина да го направя. — Посегна към кръста си и Дърк внезапно се озова срещу дулото на автоматичния му пистолет. — Защо да не те убия? Тук и сега?

Дърк сви рамене.

— Убий ме, ако искаш. Но първо отговори на няколко въпроса.

Бретан впи поглед в него. Не каза нищо.

— Ако бях дошъл при теб в Предизвикателство — каза Дърк. — Ако бях слязъл в подземието, както поиска, щеше ли да се дуелираш с мен тогава? Или щеше да ме убиеш като лъжечовек?

Бретан прибра оръжието в кобура.

— Щях да се дуелирам с теб. В Лартейн, в Предизвикателство, тук… без разлика. Не вярвам в лъжечовеци, т’Лариен. Никога не съм вярвал в лъжечовеци. Само в Чел, който носеше моята връзка и който не се отвращаваше от лицето ми.

— Да — каза Дърк.

Кирак Редстийл бе очертал наполовина карето на смъртта. Дърк погледна нагоре към небето и се зачуди колко ли време остава.

— И друго нещо, Бретан Брайт. Как разбра да ни потърсиш в Предизвикателство, точно в онзи град от всички други?

Бретан сви рамене.

— Кимдисът ми каза, срещу цена. Всички кимдиси може да бъдат купени. Беше поставил следач в една дреха, която ти даде. Мисля, че използваше такива следачи в работата си.

— Каква беше цената? — попита Дърк. Три страни на карето бяха очертани, бели линии по тревата.

— Дадох му своето обвързване с чест, че няма да нараня Гуен Делвано и ще я защитя от всички останали. — Последните лъчи слънчева светлина гаснеха; пълзящото жълто слънце се беше смъкнало при другите зад планините. — Сега — продължи Бретан — аз имам въпрос към теб, т’Лариен. Защо дойде при мен?

Дърк се усмихна.

— Защото ми харесваш, Бретан Брайт. Ти подпали Крайн Ламия, нали?

— Самата истина — отвърна Бретан. — Надявах се да изгоря и теб, и Джаантъни висш-Айрънджед, прокудения. Той още ли е жив?

Дърк не отговори на този въпрос.

Кирак Редстийл се изправи и изтупа кредата от дланите си: квадратът беше довършен. Донесе двете оръжия: дълги саби от каваларска стомана, с жар-камъни и нефрит, вгнездени в изящните ефеси. Бретан избра едната и я пробва — разсичане на въздуха с песен и писък, — после отстъпи назад удовлетворен и отиде в един от ъглите на карето. Стоеше много неподвижен и чакаше; изглеждаше спокоен и почти ведър, стройна черна фигура, подпрян съвсем леко на сабята. „Като лодкаря“, помисли Дърк и неволно погледна към колата-вълк да се увери, че не се е преобразила в ниска баржа. Сърцето му тупкаше силно.

Прогони мисълта, взе другото оръжие и на свой ред се оттегли. Кирак Редстийл му се усмихна. „Ще е лесно“, каза си Дърк. Помъчи се да си спомни съвета, който Гарс Айрънджейд му беше дал толкова отдавна.

„Поеми един удар и нанеси един, това е всичко“, каза си. Беше много уплашен.

Бретан хвърли колана с оръжията си на земята извън карето на смъртта и отново развъртя сабята, за да разкърши ръката си. Дори от седемте метра, които ги деляха, Дърк можеше да види тика на лицето му.

Над дясното рамо на Бретан изгряваше звезда. Синьо-бяла и голяма, и много близо, запълзя нагоре по черното кадифено небе към зенита. И отвъд зенита, помисли Дърк, към Ешелин и см-Емерел, и Света на Океана Блеквайн. Пожела им късмет.

Кирак Кавис излезе от карето на смъртта и изрече дума на стар каваларски. Бретан тръгна напред, движеше се изящно, леки стъпки, много бял, окото му грееше.

Дърк се усмихна широко, както щеше да се усмихне Гарс, отметна косата си от очите и тръгна към него. Не пробяга звездна светлина по острието на сабята му, когато я надигна и я изпъна напред, за да докосне сабята на Бретан.

Вятърът духаше. Беше много студен.