Снежната кралица

39

— Ей, ти там… здравей, сладурче… добре дошла в казиното, прахосничке…

Тор се подпря апатично до една колона, поздравяваща безличната тълпа, която се изливаше към звънтящите огледала с беззвучна монотонност. Тя потисна една прозявка, устата й се сбърчи от усилие — опитваше се да запази грима си непокътнат. Току-що бяха отворили и щяха да работят до свършването на карнавалната нощ и настъпването на деня на Промяната. Подобно на някого, който бе готов да започне живот на принудителен аскетизъм, фестивалната тълпа беше ненаситна във всичките си апетити, а Сорс искаше да я изцеди до последна капка.

Всичко, което искаше Сорс, Тор беше длъжна да го осигури. Той беше докоснал бюрократичната планина с всемогъщия си, деформиран пръст и тя се бе превърнала в една безпрепятствена равнина Той бе дал благословията си за брака й с Оийрезубол и можеше да организира нейното напускане на този свят преди чуждоземните да сложат капака върху ковчега на Зимата и здраво да го заковат. След още само няколко безкрайни часа това казино ще бъде затворено завинаги, поне що се отнася до нея. Мина й през ума, че това място ще й липсва, и това я изненада. Но казиното бе пълно с хора, които живееха и не се страхуваха от промени, хора от различни светове, толкова различни, че тя почти не можеше да ги разбере. Светове, на които искаше да отиде, и сигурно ще отиде, благодарение на Оийрезубол и Сорс.

Тя изживя един момент на мимолетно съмнение, че действително ще стане жена на Оийрезубол. Законният брак с чуждоземец беше тежък и грозен като верига. Да бъде свързана с Оийрезубол завинаги… Оийрезубол, който изпитваше страст към Персийпион, не към Тор Стархайкер Ще трябва ли тя да носи тази проклета перука, тази изписана, фалшива обвивка винаги? Ако й омръзне Оийрезубол може много бързо да се освободи от него. Веригите се правят, за да бъдат разкъсвани.

— Ти наистина изглеждаш като победител… ало, ти, там… — Тя спря посред поредното подмятане, устата й провисна. — Ваше величество?

Момичето с бяла плитка и номадска туника я погледна странно объркано, а погледът й беше достатъчен, за да убеди Тор, че беше сбъркала. Но момичето застана пред нея, без да усеща блъскането на тълпата, която се точеше покрай нея.

— Вие ли сте Персийпион?

Тя се усмихна ослепително.

— Само евтина имитация, дете. Но, кълна се в името на боговете, ти си висококачествено копие на кралицата.

— Аз… — Момичето не изглеждаше много поласкано от сравнението. — Изпраща ме Фейт.

Тор нервно се усмихна.

— О-о, богове, надявам се, че не е… О-о! Искате да кажете Фейт Равенглас?

Момичето кимна.

— Казвам се Муун Даунтрейдър. Тя ми каза, че познавате моя братовчед Спаркс.

— Спаркс! Да, разбира се, че го познавам. — Тя почувства, че я обзема някакво ирационално облекчение, когато се отмести от колоната. Гръм и мълнии, това вече е находка. — Хайде, ела да се измъкнем от този хаос. — Сега тя разбра, че момичето не беше само. Зад него, като сянка, стоеше едно кареумовско плашило, облечено с полицейско яке с отличителни знаци на инспектор. Сърцето й се качи в гърлото. Преди да види, че всичко останало на него беше нередовно, тя забеляза петната отпред на якето. Приличаха на петна от засъхнала кръв. Възможността не й подейства успокоително. Не питай. Само не питай. Тя посочи с ръка и ги поведе през казиното. Муун Даунтрейдър гледаше глупаво как резултатите от играта прелитаха през нея във въздуха, учудваше се на невероятните крайности в облеклото и в поведението на смайващото множество в игралния дом, с които се сблъскваше една девствена душа.

— Никога не съм виждала подобно нещо на Кареумов, дори и на Пазара на крадците!

Тор я погледна изненадана. Смачканият полицай каза съчувствено:

— И никога няма да видиш!

Тор поклати глава и продължи.

Тя ги поведе през полуосветения, драпиран с воал коридор, където проститутките водеха клиентите си — най-тихото, най-уединено място, което беше на разположение. Като се озърташе напразно за някоя незаета стая, тя видя, че Хеън все още не бе излязъл от стаята си и не бе отишъл на мястото си в бара. Тя заудря с длан по вратата:

— Хей, хубавецо, твоите почитатели те чакат! Тръгвай!

Вратата се отвори. Съсипаното лице на хубавият някога Хеън се втренчи в нея и отмина с неопределено отвращение.

— Защо не вземеш едно… — Погледът му се спря върху Муун. Изражението на лицето му се измени. — О-о, богове! — Погледът му излъчваше непреодолима ярост. — Какво правиш тук? Ти, кучко, ти проклета вещице, ти, която забиваш нож в гръб! Знаех си, че ще дойдеш някой ден… не ти стига, че съсипа живота ми, ами искаш да видиш това с очите си.

— Хеън! — Тор препречи пътя му, когато той тръгна към момичето. — Какво, по дяволите, ти става, да не си изгубил ума си? Тя е съвсем непозната.

— Ти мислиш, че няма да позная Еъриенрод, когато я видя? Аз познавам своята Снежна кралица, аз съм спал с нея години наред! Не е ли вярно, бяла курво?

— Аз не съм кралицата — каза Муун тихо.

— Не е, Хеън! — Тор го пресече, преди той да започне отново. — Млъкни и отвори кръвясалите си очи, шушумиго. Тя е едно Лятно момиче, което търси братовчед си. Никога по-рано не си я виждал. А аз се кълна, че никога не си виждал и кралицата, камо ли пък да си спал с нея. Тя има по-добър вкус.

— Какво знаеш ти за това? — каза Хеън. — Ти не знаеш нищо за нея и за мен! — Той се изправи до касата на вратата, изглади гънките на крещящата си риза, като се опитваше да запази известно достойнство. — Аз бях Старбък… докато тя не ме замени с онзи слабак, Даунтрейдър.

— Даунтрейдър! — Тор зина от изненада. — Не мога да повярвам! — Този мърляв изнудвач, който изсмукваше от нея информация вече пет години, да бъде Старбък на Снежната кралица? Възможно ли беше? Беше ли възможно Хеън да не лъже за себе си и дали Даунтрейдър не я използуваше — просто за да използува него? Тя потри лице и размести една пайета34, размазвайки луничките, нарисувани на бузата й.

— Спаркс Даунтрейдър е мой братовчед — каза Муун, без да обръща внимание на свирепото изражение на Хеън. — Зная, че е станал Старбък. Искам да го намеря, преди да е станало много късно.

— Твой братовчед? — Хеън се намръщи. — Аха… около теб има нещо. Ти беше изчезнала… — Той се почеса по главата, сякаш да измъкне нещо от паметта си. Дрогите, които използуваше срещу скуката и болката, бяха размекнали мозъка му. — И ти приличаш на нея. — В очите му искряха алчни демони. — Съвсем като нея.

— Не обръщай внимание на този просмукан от наркотик лъжец — каза нетърпеливо Гъндалийну. — Той е ненормален. Никой кареумовец, който няма благороден произход, не може да стане Старбък.

Хеън изглежда едва сега го забеляза, впери очи в него и грозна усмивка заля цялото му лице.

— Спомням си деня, когато те учех как да коленичиш в двореца пред кралицата, за да се издигнеш в службата, полицай. — Другият трепна, когато го позна. — Тогава ти беше прекалено горд, нали, Гъндалийну-_мекру?_ Погледни се сега! — Той посочи с ръка опърпаните дрехи на полицая. — Сигурно си лазил по корем, меркито. Ти не си достоен да разговаряш с мен!

Полицаят се опита да премълчи, но думите сами изскочиха от устата му.

— И все пак съм по-добър мъж, отколкото ти можеш да бъдеш, лайняно копеле!

— Ти си все още един задник. Слава на боговете затова! — Хеън плю, точно когато се отвори съседната врата.

— Ей, внимавай! — Проститутка преведе бързо покрай тях обидения си клиент.

— Е, ще отиваш ли на работа или не? — Тор сложи ръце на хълбок и го погледна със смразяващ поглед.

— Не. Не, докато не чуя за тази. — Той наведе глава към Муун. — Защо двойницата на Еъриенрод е дошла да търси любовника на Еъриенрод. — Той се наведе в посока към стаята си в пародия на грациозна покана. Тор и другите го последваха.

Тор никога по-рано не беше виждала стаята му и имаше чувството, че все още не я вижда. В стаята имаше едно легло и един шкаф като във всяка друга стая по този коридор и това беше всичко. Нямаше никаква картина, никакви книги или касети, никакво радио или телевизор. Беше стая за през нощта, по-скоро, затворническа килия. Хеън се стовари на леглото с изпружени напред крака, оковани в желязо. Никой не се помръдна да седне до него. Муун и Гъндалийну гледаха краката му, колкото и да се мъчеха да не гледат натам.

— И така. Защо ти е потрябвал Спаркс Даунтрейдър след толкова време, красива братовчедке?

— Ние сме се врекли. — Муун сведе поглед от нечистия намек в неговите очи. — Аз го обичам. Не искам той да умре.

Хеън се изсмя.

— О-о, аха. За Еъриенрод неговата клетва за вярност беше истински проблем. Трябва да си горда. Но в края на краищата тя винаги взема онова, което иска. При теб как е?

Муун настръхна, ръцете й стиснаха колана.

— Аз ще се оправя. Най-напред обаче искам да го намеря. Фейт ми каза, че ти може би знаеш… — Тя се обърна към Тор.

Тор вдигна рамене извинително.

— Току-що го изтърва. Беше дошъл да види Сорс. — И се чудя защо. Защо идва Старбък? Защо кралицата…?

— Неговата конспирация става все по-мрачна. — Хеън се усмихна загадъчно.

А той знаеше, че Спаркс беше Старбък… Тор се замисли, после отново погледна към Хеън. Какво друго знае, което не ми е казал?

— Да не би да искаш да кажеш, че току-що съм го изтървала?

Тя отново погледна разочарованото лице на Муун.

— Той дойде от двореца с едно съобщение преди около един час.

— И си отиде с двама полицаи зад себе си — каза Хеън самодоволно.

— Какво? — Тор вдигна посипаните си със сребърен прах вежди.

— Командирът — каза Гъндалийну. — Тя трябва да е наредила да го следят, след като вече знае кой е той.

— Какво му се е случило? — Ръцете на Муун нервно усукваха кожения колан. — Хванали ли са го?

Хеън изсумтя развеселен.

— Ха-ха-ха! Тези грубияни не могат да хванат дори и мъртвец. — Той погледна Гъндалийну. — Изгуби се в тълпата. Но ако е умно момче, ще стои в двореца, където Еъриенрод може да го защитава до Промяната.

— Не може! Не може да направи това… Проклета да е! — извика Муун.

Тор видя, че полицаят се помъчи да успокои Муун, видя как тя махна ръката му от раменете си, видя и израза на неговото лице. Хеън също видя всичко и се усмихна. Тор каза скептично:

— Слушай, ако си му толкова предана, защо ти трябваха пет години, за да дойдеш тук?

— Не бяха години, само месеци! — Муун затвори очи. — Защо не беше обратното? Защо продължава да става все по-трудно?

— Защото се доближаваш до Еъриенрод — промърмори Хеън, — а тя действа със скоростта на светлината.

— Тя беше отвлечена на друг свят от контрабандисти преди пет години — отговори Гъндалийну раздразнен от обвинението на Хеън. — Тя току-що се върна. Едва не загина, докато се мъчеше да се добере до Карбънкъл, за да го намери. За теб това не е ли достатъчна преданост?

Тор сви уста и поомекна въпреки волята си.

— За теб изглежда е достатъчно, чуждоземецо. — Ти, който се топиш от любов. — Но тя ще трябва да отиде в двореца, ако иска да го намери сега.

— Не може да отиде — каза Гъндалийну.

— Защо не? — Муун го погледна. — Мога да се промъкна в двореца и да го намеря. Ако е необходимо, ще го направя. — Очите й се промениха, станаха замъглени и невиждащи, сякаш щеше да припадне. Когато отново се избистриха, в погледа й се четеше решителност. — Правилно е… Ще отида там! Не се страхувам от Еъриенрод.

— А защо трябва да отидеш? — Хеън я гледаше втренчено, без фактически да вижда нея, а нещо друго.

— Млъкни, перверзен тип! Аз ще ти кажа защо. — Гъндалийну хвана Муун за рамото. — Защото Еъриенрод… защото тя… защото тя е… опасна — завърши той глупаво. Тор се чудеше какво се страхуваше да каже, а Муун леко се намръщи. — Тя охранява целия дворец и ако те хване, проклета да е, ще те затвори! Как, по дяволите, ще тръгнеш да го търсиш!

— Защо да не може? — Хеън се ухили. — Тя има най-добрата естествена маскировка, която някой би желал да има: лицето на Еъриенрод. Тя може да прави всичко и никой няма да я попита защо го прави.

— Ами истинската кралица? — запита Тор.

— Тя ще развлича високопоставените господари на Хедж, ако подберете точно времето. А аз имам едно нещо, което ще ти помогне.

— Какво е то? — Муун пристъпи напред изпълнена с надежда. Гъндалийну хвърляше гневни погледи над рамото й.

Но погледът на Хеън не се отделяше от нея. Той я огледа отгоре до долу и накрая пак се спря на лицето й. Тор почувства как противоположните полюси вътре в него се зареждат със статично електричество.

— Прекарай насаме с мен един час като Еъриенрод и ще е твое.

Муун замръзна. Гъндалийну изпсува и тръгна напред.

— Какво смяташ да правиш, Старбък? — Тор го сръга отмъстително. — Ще я учиш да играе карти ли?

Хеън извърна лице към нея. Когато тя видя какво беше станало с лицето му, го съжали повече от всеки друг път.

— В името на боговете, Хеън… поне веднъж в живота си не бъди груб? Направи нещо, с което да покажеш, че имаш право да си жив.

Горната половина на тялото на Хеън трепна от скрито вълнение, но то скоро угасна и той отново погледна Муун.

— Там, вътре. — Той посочи шкафа. — Отвори го.

Муун отиде до шкафа и отвори вратата. Тор видя дрехи и дроги, полупразни бутилки и един рафт, който беше съвсем празен, с изключение на един малък черен предмет.

— Това е. Донеси го тук.

Муун го взе, внимателно му го подаде, като стоеше на разстояние. Той го постави на дланта си почти като живо същество, галеше го с несигурни пръсти. После докосна една светеща вдлъбнатинка, след това друга, и друга. В притихналата стая силно прозвучаха три променящи се ноти.

— Какво контролира това? — попита Гъндалийну.

— Вятъра. — Хеън ги погледна с предизвикателна гордост. — В Залата на Ветровете в двореца на Еъриенрод. Има само още едно при нея. С това ти ще можеш да проникнеш в сърцето на двореца, без някой да заподозре нещо. — Той отново загледа Муун. — Аз ще те науча как да го използваш и къде да търсиш Старбък.

— В замяна на какво? — попита Муун тихо.

Хеън изви устни.

— Няма никакви условия. Твоя е по право… Кога ли съм могъл да ти откажа нещо, което си желала?

Богове, той наистина мисли, че тя е кралица. Тор поклати глава.

В очите на набедената кралица се появи следа на съчувствие и тя каза тихо:

— Ако някога има… нещо, което мога да ти дам…

Хеън погледна атрофиралите си крака.

— Никое човешко същество не може да ми ги върне.

— Ей, виж, ако ще ходиш в двореца, не можеш да се появиш с тази туника. — Тор махна с ръка. — Ела с мен, ще ти намеря някои кралски парцали или поне нещо, което да прикрие тези.

— Муун, ти не можеш да отидеш в двореца! Забранявам ти. — Гъндалийну застана пред нея в отчаян опит да я спре.

— Б.З., трябва да отида. Аз трябва да отида — каза тя, срещнала упорития му поглед.

— Само си губиш времето. Рискуваш… душата си ако отидеш там. Там е отвратително, остави го, забрави за него! — Гъндалийну протегна ръце към нея. — Послушай ме само сега! Ти си обзета от някакъв кошмар… събуди се, в името на боговете! Повярвай ми, Муун, не го правя от егоизъм. Правя го само заради теб, за твоята безопасност…

Тя поклати глава и погледна настрани.

— Не се опитвай да ме спреш, Б.З., защото не можеш. — Тя мина покрай него и той не се опита да я задържи. Тор я изведе от стаята.

Гъндалийну стоеше и гледаше след нея. Усети неочакван студ и закопча палтото си. Чувстваше как очите на Хеън пробиват дупка в черепа му, а нямаше сили да се обърне с лице към него.

— Ти знаеш истината за нея, нали? — дочу той гласа на Хеън. — Ти знаеш, че са еднакви, Еъриенрод и тя.

— Не са еднакви! — Гъндалийну се обърна, ужилен от собствената си гузна съвест.

Хеън се усмихна, като прочете отговора в очите му.

— Така си и мислех. Тя е клон на кралицата, това е единственото обяснение.

— Сигурен ли си? — Той зададе въпроса импулсивно, без да иска, без дори да има намерение да го задава.

Хеън сви рамене.

— Единственият човек, който може да бъде напълно сигурен, е Еъриенрод. Но аз съм достатъчно сигурен. Не й е дъщеря, тя никога не пропуска да взема водата на живота. И никога не е разрешавала на някой мъж да я задържи до такава степен.

— Нима тя ви прави… стерилни? — Гъндалийну примигна изненадан.

— Никой не може да има деца, докато използува водата на живота. Водата на живота забавя оздравяването. Даже е убила няколко души. — Хеън се изкикоти, развеселен от идеята. — Някои хора дори полудяват — отклонение в индивидуалността или някаква подобна глупост. Във всеки случай така твърдят хората, които хленчат — бездетните. Властта е тази, която замъглява съзнанието, не дрогата. Как е да се чувстваш нисш, Гъндалийну-_ескрад?_

Гъндалийну не му обърна внимание. Образът на Спаркс Даунтрейдър в шлем с шипове неочаквано завладя съзнанието му. Той пристъпи напред.

— Дай ми контролната кутия, Хеън. Недей да пращаш Муун в това змийско гнездо.

Хеън леко се размърда и в ръката му се появи парализиращ револвер.

— Ела я вземи, полицай. До стената или ще получиш онова, за което се молиш!

Гъндалийну отстъпи до стената, забравил за собствения си парализиращ револвер, който тежеше като олово на бедрото му под палтото. Той се подпря на стената и се закашля с изтощителна безпомощност, докато му се замая главата.

— Имаш ли нещо против… ако седна? — Той се смъкна по стената, без да чака отговор, и седна на пода.

— Трябва да отидеш на лекар — каза Хеън съчувствено. — Когато един техник седне на пода, смятай го за мъртъв.

— Не мога. — Гъндалийну разтвори яката на палтото да се разхлади. Не докато не се свърши това.

— Искаш да кажеш, че и теб те преследват. — Прозвуча като констатация, а не като въпрос. — Всичките ти стари другарчета, истинските полицаи. Ти се укриваш с една обявена извън закона обожателка на Майката, нямаш никакъв приятел на света. Захвърлил си работа, обществено положение и си потъпкал в калта благородния си произход. И всичко заради една любов.

Гъндалийну вдигна горящо лице, без да продума.

— Нищо не мога да разбера. — Хеън се ухили злобно. — Аз съм кареумовец. — Той поклати глава, облегна се на лакът. — Тя наистина здраво те е хванала, момче. Какво ти обеща? Тялото си?

— Нищо, мерку!

— Нищо? — Хеън се усмихна подигравателно. — Ти си по-голямо магаре, отколкото съм мислил.

— За всичко, което ми се случи, съм виновен само аз. — Гъндалийну се изправи, мъчейки се да преодолее гнева си от очевидната истина, която го предизвикваше. — Решението беше мое. Аз приех последиците от един рационален акт.

Хеън избухна в смях.

— Сигурно! Тя може да те накара да повярваш в това! В това е силата й. Тя може да те накара да повярваш, че може да се живее във вакуум. Има голям смисъл, нали, да ти промие рационално мозъка… Ти толкова силно я желаеш, че нищо друго няма значение. Можеше дая държиш в ръцете си, нея, подлежащата на депортиране, а вместо това ти й помагаш да намери любовника си! О, богове, вижте какво прави. Еъриенрод тук на земята. И двете искат един и същ мъж. Единственият, който искат толкова силно, че ще намразят дори себе си. Крайното кръвосмешение! Ако това не е достатъчно доказателство, че двете са една и съща… ако това не е дяволска история. — Той се наведе напред, пръстите му опипаха връзките на металните му крака, главата му клюмна надолу.

Гъндалийну почувства как в него се надига отвращение.

— От теб друго не съм очаквал, освен да сведеш всичко до собственото си ниво, да го овъргаляш в мръсотия. Ти не си способен на нищо добро, не си способен дори да разбереш какво те накара да паднеш толкова ниско.

— А ти откъде знаеш? — Хеън повдигна глава.

Гъндалийну се намръщи.

— Защото ти не можеш да разбереш защо повече искам да помогна на Муун, отколкото на себе си. Защото не можеш да почувстваш какво й е… — Той затвори очи, припомни си изживяното. — Да, тя ме накара да я залюбя. Но тя не искаше това. Тя взема и дава… и в това е цялата разлика.

Хеън вдигна предизвикателно контролната кутия.

— Защо мислиш, че й давам това.

— Отмъщение.

Хеън отново сведе очи, без да отговори.

— Никой клон не е точно копие на оригинала. Дори напълно сходните не са еднакви. Контролът при създаването на клонове не е толкова съвършен, тя е просто едно несъвършено пресъздаване.

— Едно дефектно копие — каза грубо Хеън.

— Да. — Гъндалийну стисна устни. — Но защо нещата, които са били променени… пропуснати или добавени по недоглеждане, да не могат да бъдат по-добри?

Хеън изглежда обмисляше тази възможност.

— Може би… — Той се почеса по брадата. — Ако си толкова сигурен, че Муун не е същата, защо не й кажеш истината?

Гъндалийну поклати глава.

— Опитах се. — Той погледна китките си и опипа белезите по тях с безчувствени пръсти. — Как мога да й кажа такова нещо?

— Неуспяло самоубийство — прошепна Хеън, забелязал белезите.

Гъндалийну настръхна, изправи се на колене. Но разбра, че Хеън нямаше намерение да го подиграва.

— Тя ли те докара дотам? — попита Хеън от чисто любопитство, без злоба.

— Не. — Гъндалийну поклати глава и отново се отпусна назад. — Тя ми даде да разбера, че има смисъл да продължавам да живея. — Изведнъж му се видя странно, че разказва всичко това на един неквалифициран, седнал на пода в някакъв бордей. — През целия си живот никога не съм си представял, че е възможно да оцелея без да се засегне честта му. И все пак ето, това съм аз… оголен пред вселената. Боли, адски боли… може би само защото сега чувствам по-ясно. — Аз все още не зная дали искам това, или не.

— Ще свикнеш — каза Хеън намусено. — Знаеш ли, никога не можех да си обясня… защо вие, техниците, пиете отрова всеки път, когато животът ви притисне. Ако ти беше на моето място, досега сто пъти да си умрял… хиляди пъти!

— Прав си. — Гъндалийну потрепери от страх при мисълта да възприеме философията на Хеън. — О-о, богове, това ще бъде съдба по-лоша и от смърт!

Хеън го погледна с нескрито отвращение, докато не почувства как неговото крехко честолюбие се разпада.

— Да. Смърт пред безчестие е привилегия на богатите. Точно както и водата на живота… Но всъщност никой не разполага с живота, нито със смъртта.

— Бях свикнал да мисля, че за мен няма нищо по-важно на тоя свят от моя живот. Нямаше нищо, което можеше да ме накара да разбирам слабите хора, като теб, които са готови да се простят с живота си — каза Хеън. — Единствено важно за мен беше оцеляването, без значение как бих оцелял…

— Какво? — Гъндалийну беше подпрял глава на стената, унесен в размисъл за миналото. Езикът му разсеяно опипваше мястото на избития зъб. Той проследи погледа на Хеън до металната обвивка, която обхващаше долната част на атрофиралото му тяло. — Знаеш ли, ти не трябва да оставаш тук. Това може да се оправи на Кареумов.

— След пет години? — Хеън повиши глас, готов с всички аргументи, премислял мислено всички отговори безкрайно дълго. — Нямам достатъчно пари!

— Иди при властите. Те ще се погрижат за всеки чуждоземец, който не иска да остане тук.

— Аха, сигурно. — Хеън измъкна едно шише изпод леглото си, отвори го и отпи от него. — Знаеш ли колко много обвинения има срещу мен там, у дома? И на много други места. Ако смяташ, че до края на живота си ще приема да се лее от мен кървав пот в някои наказателна колония, ти си луд. — Той пое още една голяма глътка.

— Тогава изглежда нямаш големи възможности. — А и вероятно не заслужаваш. Изненадващо Гъндалийну почувства тръпка на съчувствие. Свещени праотци… какво ли щеше да бъде, ако бях роден в неговото тяло, а не в моето… — Аз… те съжалявам.

— Наистина?… — Хеън избърса уста. — Ами ти, смяташ ли да се връщаш, за да те хвърлят в затвора за стореното? Дявол да те вземе, ти вероятно ще симулираш невменяемост: престъпление от страст… направил си го от любов. Любов… Любовта е болест! — Ръката му трепна, хванала гърлото на шишето.

Смърт, ако любиш сибила… смърт, ако не я любиш. Гъндалийну нарочно се разкашля, не искаше да отговаря. Какво ще правя? Не зная. Бъдещето стоеше пред него открито като безнадеждно море.

— Попитай ме утре… — Той погледна към вратата, когато някой влезе. Беше Персийпион и една втора фигура, покрита с пелерина и качулка.

Тор се отмести, за да й направи път. Непознатата внимателно свали качулката от главата си.

— Муун? — Гъндалийну се изправи на колене, като се подпираше на стената. Муун стоеше до него, лицето й беше променено до неузнаваемост от козметичното изкуство. Вдигната й коса беше хваната в гнездо от сребърни ширити с вплетени златни мъниста и венчета, които очите му не можеха да проследят. Тор свали пелерината от раменете й и откри роклята й с меден оттенък, която се спускаше по тялото й като набраздена от вятъра тревна ивица. Якичка от опалесцентно35 мънистено украшение скриваше тайния знак на шията й.

Б.З. стоеше онемял, наблюдаваше нейния блясък, възхищаваше й се.

— Б.З., аз… — Тя млъкна, отмести поглед от очите му с неочаквано смущение. Но все пак сияеше.

— Моята дама… — Подобно на звезден лорд от старата империя той взе ръката й, наведе се над нея и я допря до челото си. Досущ като кралицата. — Пред теб ще коленича с радост. — Муун се усмихна, без да разбира, не с нейната собствена усмивка, не с тази на Еъриенрод.

— Какво мислиш, Хеън? — Персийпион се усмихваше радостно, като държеше номадската туника на Муун под ръка. — Ще мине ли?

— Ти ли стори това от нея? — попита Хеън.

Тя вдигна скромно рамене.

— Е, Полакс ми помогна. За машина той има добър вкус.

— Еъриенрод не обича този цвят. — Хеън остави бутилката на пода. — Но ще мине… о, богове, да… ще мине! Ела тук, ваше величество. — Той протегна ръце.

Гъндалийну се намръщи, продължи да държи ръката на Муун и почувства как тя го стисна силно, когато погледна към Хеън.

— Не й казвай така — каза той остро и предупредително.

— По-добре е да свикне. На теб няма да ти навреди, дявол да те вземе! Няма дори да те докосна. — Хеън отпусна ръце. — Само ми позволи малко да те погледам.

Муун се отдели от Гъндалийну и застана пред него. Тя бавно се завъртя, все още неуверена в тези дрехи и от неговия поглед. Той я изпиваше с очи, поглъщаше я, а тя стоеше с търпеливо достойнство. Гъндалийну я наблюдаваше как гледа Хеън. Той настръхна, когато Хеън рязко се изправи на крака, олюля се и падна тромаво на колене пред Муун.

— Еъриенрод… — Той мърмореше нещо, което можеха да чуят само нейните уши. Гъндалийну погледна към Тор. Нейните украсени с цветя очи се разшириха от учудване. Тя завъртя пръст до слепоочието си и поклати глава.

— Аз зная, Старбък… — Муун кимна, като скри съжалението си. Тя помогна на Хеън отново да седне на леглото.

Хеън отмести поглед от нея. Лицето му отново стана сурово.

— Направи грешка, Даунтрейдър… че когато бях коленичил, не ме ритна. Еъриенрод мрази губещите. — Той се наведе към нея с някакво мазохистично удоволствие. — Сега слушай добре останалото.

— Все още ли имаш намерение да й помогнеш да използува това? — намеси се Гъндалийну възмутен.

Хеън се усмихна загадъчно.

— „Жертвата е най-сигурна пред вратата на ловеца“. Би трябвало да знаеш това, полицай.

Муун се обърна, замислена над чутото. Или ти просто се страхуваш да й откажеш? Гъндалийну въздъхна. Гърдите го боляха.

— Това ще стане, защото аз съм приносител. — Муун се усмихна и това бе всичко, което той можа да види.