Снежната кралица

46

Джеруша се наведе напред над бюрото, проточила шия, докато гледаше как отвеждат доктор К’сунг и неговите съучастници в крилото за задържани. О, сладко отмъщение! В усмивката й нямаше нищо радостно. Тя бе осуетила заговора на кралицата в последния момент. И макар че не можеше сама да пипне Еъриенрод, я беше оставила в ръцете на Летните хора, а и те щяха да я пазят до деня на нейната екзекуция. Може би в края на краищата има справедливост във вселената.

— Стархайкер!

Тор Стархайкер седеше и пиеше силен чай под зоркия поглед на Полакс. Тор стана от пейката, мина през групата на полицаите и дойде до бюрото. Джеруша я наблюдаваше с учудване и интерес. Под размазания й грим се подаваше обикновено, прагматично лице, а нейната права коса с миши цвят беше отрязана безцеремонно до ушите. О, богове, и това е човешко същество! Изведнъж Джеруша си спомни, че един от мъжете, които бе арестувала, изглежда беше влюбен в това човешко същество. По дяволите, защо не може доброто да е добро и лошото лошо… защо нещата не могат да бъдат прости, поне веднъж? Болна съм от мъка. Тя се отърси от тези мисли, когато жената се изправи пред нея.

— Как се чувстваш?

Тор потрепери, изпусна една платка от пелерината си и отново я придърпа върху раменете си.

— Добре съм, предполагам.

— Достатъчно си добре, за да дадеш показания, нали?

— Да. — Тор въздъхна. — Предполагам, че няма да се наложи да се явявам пред съда, а?

— Смятай се за щастливка. Твоето показание ще свърши голяма работа, стига да е записано правилно. А аз ще се погрижа за това, повярвай ми. Надявам се да успеем да заловим и Сорс. — Тя млъкна, когато в участъка влезе нова група непознати.

— Какво…

— Еъриенрод?

— Муун! — Тя се чу да казва това, чу Тор да го повтаря като ехо, без да име време да се зачуди. Видя яки Летни хора зад момичето, които носеха тялото на Гъндалийну.

— Мъртъв ли е? — Джеруша хвана Муун за рамото.

— Не! — Джеруша видя неописуема мъка върху лицето на момичето. — Той е много болен. Нуждае се от лекар. — Муун протегна ръка към него, но не можеше да го докосне.

— Преди два дни това нямаше да има значение за теб, нали? Джеруша погледна измъченото лице на Гъндалийну. Тя направи знак на двама от хората си да го поемат от Летните хора. — Откарайте го в здравния център. Бързо! И внимателно, дявол да ви вземе! За мен той е по-ценен от диаманти!

Те го понесоха внимателно. Двамата Летни хора кимнаха на Муун, почти направиха поклон и излязоха на улицата. Муун не се опита да последва нито тях, нито Гъндалийну. Беше взела от някъде дълга златна рокля Дори с разрошени коси приликата й с Еъриенрод беше невероятна.

— Ти си арестувана, Даунтрейдър Казвам ти го, в случай че си забравила. — О-о, богове, това е твърде много за един ден. Тя вдигна ръка и повика друг офицер.

Муун направи гримаса.

— Не съм го забравила, командир.

Джеруша откачи белезниците от колана си, но видя татуировката на шията на момичето и си спомни, че то е сибила. После прибра белезниците, като мърмореше.

— Предполагам, че не са необходими, сибила. Но ти не си дошла тук, за да ми кажеш това. Защо, дявол да го вземе, си дошла?

— Дойдох тук, защото кралицата иска да причини епидемия и да убие всички Летни хора в града. Аз зная кой ще стори това.

— Много си закъсняла. — Джеруша се усмихна доволно, докато не съгледа искреното стъписване на Муун. — Не… искам да кажа, че вече предотвратихме опасността. Ние хванахме виновниците и точно сега те са наши постоянни гости. — Тя направи жест по посока на ареста.

— Вече? Предотвратено? Те не са… — Муун погледна през рамо към входа на участъка, после отново погледна към Джеруша, поразена, че бе жертвала свободата си за нищо.

— Заговорниците не успяха. Летните хора са в безопасност. Планът на Еъриенрод се провали и тя е в домашен арест. Тя няма да избяга от твоята богиня.

Лицето на Муун трепна.

— Как… как разбра? — попита тя унило.

— Случайно. С непреднамереното сътрудничество на… — Тя се обърна към Тор Стархайкер, която надничаше зад нея.

— Ей, дете — Тор й махна с ръка.

— Персийпион? — Муун се намръщи леко при вида на непривлекателното лице на Тор, все още усъмнена в нейната идентичност.

— За какво е арестувана? — Тор посочи с палец към Муун. — Не е нарушение на закона да се представяш за кралицата, нали?

— Зависи колко добре го правиш — отговори Джеруша. Тя пристъпи от един крак на друг. — Нима се познавате?

— От днес. — Тор поклати глава и направи опит да се усмихне. — И така, какво се случи, братовчедке? Намери ли го? Изведе ли го от двореца? Видя ли кралицата… видя ли те тя?

— Ти си била в двореца? — попита Джеруша. — Ти си се срещнала с Кралицата?!

Муун се опита да й обясни:

— Исках да намеря братовчед си! — Тя погледна към Тор и се изчерви. — Ти знаеш какво… какво не съм, нали, командир? — Тя отново погледна Джеруша.

Джеруша кимна, като все още мислено се дистанцираше от нея.

— Зная го много отдавна. — Тор гледаше безизразно до нея.

— Значи всички сте знаели, освен мен — прошепна Муун горчиво. — Аз научих последна.

— Аз все още не зная — отвърна Тор.

— Гъндалийну ли ти каза?

— Не, Еъриенрод. — Муун увиваше около пръста си кичур коса.

Джеруша трепна.

— Видя ли я?

— Да — отговори тя почти шепнешком. — Тя искаше двете да споделим… всичко. Дори Спаркс — каза тя. Отново се изчерви, но не от срам, а от гняв. — Тя искаше да забравя, че съм Летен човек, да забравя, че съм сибила. И когато не пожелая да забравя всичко това, тя се опита да ме убие. — Джеруша се намръщи. Муун потърка очи, като се олюля на мястото си.

— Седни. Полакс, донеси ни чай. — Джеруша освободи чакащата охрана, хвана Муун по лакътя и я настани на пейката до стената. Муун я погледна изненадана. Джеруша също почувства внезапна изненада. Полакс се отдалечи покорно. Тор се включи в поръчката, като извика:

— Допълни и на мен чашата, Поли.

— Тя каза на сановниците, че съм сибила, и те се опитаха да ме хвърлят в Бездната — продължи да разказва Муун.

Тор се изправи, за първи път загубила дар слово.

— Нейният собствен клон?! — Джеруша почувства как недоверчивостта й заглъхва. Да, такава е Еъриенрод, аз зная. Никаква конкуренция.

— Аз не съм Еъриенрод! — Гласът на Муун се разтрепери от протест. — Само нося нейното лице. Това е всичко. — Тя прекара ръка по лицето си, пръстите й се извиха като нокти на хищна птица, сякаш искаше да го издере. — И тя знае това.

Полакс се завърна и поднесе чай с мълчаливото достойнство на иконом. Джеруша пийна една глътка от купичката си, изчаквайки парещата топлина да замае главата й. Това може да бъде трик, друг трик, като идва тук. Но да я убият! Тя не можеше да си представи каква цел се криеше зад това.

— Те се опитаха да те хвърлят в Бездната? — подпита Тор, като гледаше татуировката на Муун. — Какво стана?

— Бездната не беше гладна. — Муун пиеше чая си, по лицето й се появи необичайна възбуда. Тор гледаше огорчена. — Б.З.… инспектор Гъндалийну дойде с Летните хора и ги накара да ме пуснат.

— Искаш да кажеш, че онази върлина с теб е била истински полицай? — попита Тор.

— Беше някога. — Джеруша подпря глава о стената. — И се надявам, че отново ще бъде.

— Той винаги е искал да бъде такъв — каза Муун тихо. — Не му позволявайте да се откаже и да захвърли всичко. Не му позволявайте да се самообвинява за случилото се.

— Не мога да му попреча да стори това. — Джеруша се намръщи. — Но ще се погрижа никой да не го обвинява. — Мога да спася кариерата му, но не мога да го спася от самия него… или от теб. — Кажи ми — продължи тя с леко негодувание, — в името на боговете, какво виждаш в Старбък, този кървав убиец…

— Спаркс не е Старбък… не вече. — Муун остави празната си чаша на пейката. — И той никога не е знаел за нимфите. Но ти знаеше. — Тя вдигна поглед, пълен с подозрение.

От теб. Джеруша рязко отмести поглед.

— Да. Твоят приятел Енгенит ми каза истината за тях. — Моят приятел Енгенит… който ти вярваше и ми довери за теб. Тя поклати глава, освобождавайки се от смесените си чувства.

— Енгенит? — Муун отново потри лице. — Трябва да си знаела това преди. Всяка сибила знае истината, не можеш да отречеш това. — Ти искаш да накажеш Спаркс за убийство на нимфи в имението на чуждоземец, докато ти самата си стояла и си гледала как умират и си протягала ръце за водата на живота! Всички искате да ме накажете за това, че зная истината… че наказвате моя свят за собствената си вина.

Тор седеше и слушаше с широко отворени уши, но Джеруша не направи нищо. Тя дори не се опита да й отговори, само докосна със студени пръсти печата на Хийгемъни на токата на колана си. Муун я наблюдаваше внимателно. Джеруша се намръщи.

— Аз не правя законите. Аз само се грижа за тяхното спазване.

Разочарование се появи на очите на Муун, но тя отложи темата.

— Спаркс не е Старбък! Той не беше Старбък в Лятото и тук повече няма да е Старбък, когато си отиде Зимата. Еъриенрод му стори това, а той й позволи да го направи само защото тя приличаше толкова много на мен. — Муун погледна встрани. Джеруша се улови, че съчувства на неочаквания срам на момичето. Тя се вторачи в татуирания трилиственик. — Спаркс беше този, който ми каза за плана на кралицата. Той беше тръгнал с мен, когато тя ни хвана… за него няма значение какво ще му направите, стига да запазите нашия народ. — Тя вдигна отново глава.

— Ако той желае да изкупи вината си за последните пет години, ще искам повече от това. Ще взема остатъка от живота му. — Джеруша се опиваше от отровата на своите думи.

— Толкова много ли го мразиш? — Муун се намръщи. — Защо? Какво ти е сторил?

— Слушай, Муун — каза Тор. — Всички в Карбънкъл имат причина да мразят или Спаркс Даунтрейдър, или Старбък. В това число и аз.

— Тогава вие му давате основание и той да ви мрази.

Джеруша погледна настрани.

— Той ни е оскърбил стотици пъти повече.

Муун се наведе напред.

— Но най-малкото, трябва да му дадете шанс да докаже, че сега не принадлежи на кралицата. Той знае всичко за плана на Сорс… не би ли могъл да свидетелства за вас? Той знае и други неща за Сорс, неща, които бихте могли да използувате.

— Какво например? — попита Джеруша, заинтересована въпреки нежеланието си.

— Какво се е случило на предишния командир на полицията? Той беше отровен, нали?

Джеруша почувства как устата й остана отворена.

— Сорс ли го е направил?

— За кралицата. — Муун кимна.

— О-о, богове… о-о-о, богове, как бих искала да имам това на лента! — С една резервна, която да си пиука всяка вечер, за да ме приспива.

— Достатъчно ли е, за да отпаднат обвиненията срещу нас?

Джеруша отново насочи поглед към Муун и видя решимост в странните й очи. Разбра, че момичето продължава неистово да се бори за живота на любимия си и за своя собствен живот. Ти си изучила добре правилата на цивилизацията, момиче. Негодуванието, което се надигна в нея, умря преждевременно. Тя отново погледна татуирания трилиственик. Дявол да го вземе, докога ще продължавам да мразя нейното лице, когато тя няма никаква вина, че е трябвало да се роди с него?

— Ще ми позволиш ли да го доведа тук? — Муун се надигна да стане, очаквайки нейното съгласие.

— Може би няма да бъде толкова лесно.

Муун отново седна напрегната.

— Аз вече разгласих по целия булевард, че Спаркс е Старбък. Летните хора вече сигурно знаят кой е той. — И ще бъда лицемерка, ако кажа, че не исках да стане така. — Сега те няма да го пуснат да излезе от двореца.

— Той предполагаше, че всичко ще мине добре! Затова го оставих там! — Муун изкрещя своето предателство във въздуха. Всички в стаята се обърнаха и я зяпнаха. Очите й изведнъж се изцъклиха като празни прозорци. Джеруша се отдръпна от нея, като от зараза. — Не, не! — Муун стисна ръце в юмруци. — Ти не можеш да го използуваш и да го оставиш да умре! Аз направих всичко това заради него… ти знаеш, че затова дойдох тук. Не за теб, не за Промяната… не ме интересува Промяната, ако тя означава, че той трябва да умре! — Прозвуча като заплаха. — Спаркс няма да умре утре!

— Някой трябва да умре — каза Джеруша притеснено, опитвайки се да я върне отново в реалния свят. — Зная, че е твой любим, сибила… но Промяната е по-голяма от онова, което един човек желае или от което се нуждае. Ритуалът на Промяната е свещен; ако Морето-Майка не получи своя съпруг, тогава нещастия ще сполетят тълпите, които са дошли да я видят. Старбък трябва да умре.

— Старбък трябва да умре — повтори Муун като ехо, като бавно се изправяше. — Зная. Зная, че трябва. — Тя захлупи в шепи измъченото си от мъка лице, сякаш се бореше срещу някаква принуда. — Ще ми помогнеш ли да намеря Първия секретар Сирас? Той ми обеща — и тя неочаквано се усмихна, почти язвително — че ако има нещо, което лично може да направи, за да помогне на сина си, ще го направи. И той наистина ще го направи.

— Не мога да контактувам с него. — Джеруша кимна. — Но искам да зная защо?

— Трябва… най-напред да видя някого. — Тя сведе очи, а решимостта й видимо се разколеба. — Тогава ще ти кажа. Персийпион, къде е Хеън сега?

Тор вдигна вежди.

— В казиното, предполагам… Но в името на всички богове — промърмори тя с учудване — мисля, че най-после започвам да разбирам нещо от този разговор. — Тя се усмихна мило на Джеруша.