Снежната кралица

48

Муун не можеше да повярва, като гледаше несметните тълпи на Фестивала, които се местеха бързо като пустинни пясъци. Но в хаоса съществуваше някакъв ред. В това привидно безформено свръхсъщество, каквото беше Фестивала, съществуваше определена структура. Беше маркиран маршрут нагоре по булеварда, на една миля под двореца, и нетърпеливи зрители се бяха струпали пред елегантните градски къщи. Повечето от тези, който бяха заели хубави места, стояха там от часове. Полицаи патрулираха нагоре-надолу и осигуряваха спазването на реда. Всички бяха дошли да наблюдават началото на края, първата от древните церемонии на Промяната — надбягването, което щеше да намали броя на претендентите, дошли да се състезават за маската на Лятната кралица.

Муун беше излязла на улицата, веднага щом започна да се сформира групата на Летните жени около един старейшина от рода Гудвенчър, който носеше в себе си кръвта на последното потекло на Лятна кралица. На жените от тази фамилия беше забранено да стават кралици, но в замяна на това те заемаха почетната длъжност да следят за точното изпълнение на ритуала. Старейшината измъкна една цветна лента, за да я върже на челото на Муун… лента, която щеше да определи нейното място на старта. Лентата беше зелена, морска: цветът, който я нареди отпред, пред кафявото на земята и синьото на небето. Тя върза лентата на челото си. Разбира се, че трябваше да бъде зелено… как би могло да не бъде? Но едно напрежение, породено от несигурност, я обзе. Тя се промъкна в началото на оформящата се маса от състезатели и се опита да се отърси от него.

Огледа се, като се стараеше да пази равновесие сред блъскащата се тълпа от цветни ленти и нетърпеливи Летни хора. Повечето жени, които бяха дошли на Фестивала и възнамеряваха да се надбягват в избора за Лятна кралица, бяха облечени в празнични дрехи в традиционен стил: мека вълнена риза и панталони, боядисани в морско-зелено, в чест на богинята. А Муун беше в номадската туника, която си бе взела обратно от Персийпион: единствената дреха, която притежаваше. Беше покрила косите си с шал, за да скрие приликата си с кралицата. Някои от Летните жени бяха оспорили правото й да се надбягва, защото не носеше никакъв тотем, който да доказва, че е Лятна жена. Но тя им показа шията си и те отстъпиха.

Никъде наоколо не видя друга сибила. Нима беше единствената, която желаеше да се състезава? Наистина ли амбицията на кралица течеше в кръвта й и я караше да желае и тя да стане кралица? Не, аз не съм я молила за това! Промяна трябва да има; аз съм само инструмент. Тя стисна юмруци и повтори обета. Ако никоя друга сибила не участва в това състезание, причината може би е в това, че никоя друга не знае истината.

Никоя от тях не знае.

Тя продължаваше да стиска юмруци, докато пружините на напрежението вътре в нея се навиха и я изтласкаха напред, там, откъдето се виждаше само лентата, която маркираше старта. Старейшината от рода Гудвенчър викаше за тишина, за да може да обясни правилата. Не беше задължително да бъде първа в състезанието, достатъчно беше да е измежду свещените тридесет и три първи.

Старейшината Гудвенчър ги извика всички на старта. През множеството от глави и ръце тя наблюдаваше малкото флагче, което ги задържаше. В следващия миг видя как то падна надолу. Масата от бегачи се надигна, изтласквайки я напред и състезанието за Лятна кралица започна.

През първите сто ярда тя се движеше, насочила цялото си внимание да се задържи на крака, да устои, докато тълпата от тела започне да се разрежда. Когато се поосвободи място, тя се запровира между бягащите не особено лесно, чувстваше да се забиват в нея лакти и колена. Муун не можеше да види колко Летни жени имаше пред нея в това движещо се пространство, можеше само да се движи на зигзаг, да тича, да се опитва да остави зад себе си колкото се може повече Летни състезателки.

Една миля не беше нищо. Когато със Спаркс навремето тичаха по безкрайните блестящи плажове на Нейт, за една миля едва им се увеличаваше пулсът… Но сега тази миля беше нагоре по хълма, върху твърд паваж. Преди да измине половината, дъхът й започна да стърже на всяка крачка. Проклет Карбънкъл! Пред нея имаше само една дузина жени, но те бавно увеличаваха преднината. Нови състезателки започнаха да я настигат и задминават. Тя видя с ужас, че една от тях носеше кафява лента. Втората група състезателки изпревариха тези, които бяха стартирали първи.

Изминаха две трети от милята, три четвърти и през цялото време я изпреварваха. Сега вече пред нея имаше сигурно тридесет души, когато една мисъл я стресна и дъхът й секна. Те ме изпреварват… и не знаят към какво посягат! Преследвайки желаната цел, тя видя как последните метри се стопиха. Всички други възприятия изчезнаха, докато не усети под краката си белокаменната настилка в двора на Зимния дворец, докато не усети на раменете си предпоследния гирлянд на победителя.

Засмяна, задъхана, тя беше погълната от екстаза на чакащата тълпа, която весело я награждаваше с ръкопляскания, целувки и сълзи. Муун си проправи път между тях и зае мястото си в кръга на победителките. Като гледаше назад, тя чу, а след това и видя групата на музикантите, облечени в бяло, украсени с гирлянди и тотеми на Зимата. Подир тях следваше малка процесия от Летни хора — повечето от рода на Гудвенчър, които носеха балдахин от рибарска мрежа с орнаменти от вплетени раковини и зелени клонки. А под балдахина беше маската на Лятната кралица. Тя чу въздишки и викове на възхищение да преминават през тълпата като вятър. Почувства как собственото й учудване нараства при вида на нейната красота… и нейната власт, лицето на Промяната. Погледът й се насочи към една от жените, които я носеха, и тя трепна, като я позна: Фейт Равенглас! Кръгът се разтвори, за да мине Фейт. Останалите от процесията обикаляха отвън, размесвайки своята музика с тази на тълпата.

Старейшината Гудвенчър й се поклони и тържествено каза:

— Зимата коронясва Лятото и Промяната започва. Нека богинята ни помогне да направим мъдър избор, Лятна жено. Заради теб, както и заради нас. — Тя се изправи, спокойна в своята вяра и в преценката на богинята.

— Моля се така да бъде. — Фейт на свой ред се поклони, като държеше маската в ръце.

Богинята ще избере… Защо Фейт беше избрана да я представя? Но тя е почти сляпа. Може ли тя да различи едно лице от останалите? Как ще го познае?

Старейшината Гудвенчър започна да се полюлява от крак на крак. Фейт започна да напява древната празнична молитва и пръстенът от жени бавно се завъртя, увличайки Муун със себе си. Думите на литанията36 достигаха ясно до нея, почти хипнотично, вкоренени дълбоко в паметта й. Литанията нямаше истински ритъм, както повечето свещени песни, защото езикът, на който беше написана, отдавна бе загубил собствената си форма. Мелодията й бе странна за нейните уши. Тя запя с останалите, но част от ума й си задаваше други въпроси. Наистина ли умът на Фейт контролира всичко това, което става тук? Тя ме насочва в нейните посоки — но може ли тя да достигне отвъд моите?

Муун наблюдаваше как Фейт започна да се върти в обратна посока, като носеше маската, а лицето й оставаше съсредоточено и безизразно. Тя няма да ме познае.

Муун прехапа устни от паника, готова да се разридае. Тук, тук съм аз! Искам да вярвам, че е предопределено, но вече не вярвам, че има нещо предопределено. Тя не би могла да остави всичко на случайността… не след като достигна толкова далеч и видя толкова много. Тя трябва да ме избере. Но как?

Паметта на Муун избърза напред с два стиха и двете половинки на съзнанието й се сляха: „Вход!“

Рефренът заглъхна, когато тя изпадна в транс. Почувства, че залита от шока, опита се да отвори очи. Но очите й бяха отворени и все пак светът, който виждаше, не беше по-ярък от лунна светлина, контурите му бяха размазани и неразличими. Другите сетива й даваха възприятия, които се отличаваха от действителните пропорции… защото беше сляпа! В следващия момент тя изпита ужас от усещането, че тя беше Фейт! И че някъде в онази неясна линия на въртящи се в кръг лица трябваше да бъде хванат другият полюс на този транс…

Тя наблюдаваше как неясните фигури минават в кръг покрай нея. И тогава тя разпозна една от фигурите, която се препъваше в кръга, подпирана, почти носена на ръце от неразличими жени от двете й страни: тя самата… виждаше себе си. И Фейт я погледна с нейните очи. Изведнъж почувства заимстваното си тяло да се движи напред към нейното реално тяло с маската в протегнатите ръце. Тя се вгледа в маската, после отново в себе си с учудване и безмълвно възхищение. После повдигна маската с треперещите ръце на Фейт, отново развълнувана от нейната красота, и я постави тържествено на собствената си глава.

Когато маската прилепна на главата й, тя почувства как премина обратно през бездната на транса в своето собствено съзнание, чу собствения си вик, когато трансът завърши. Гледайки сега през очните дупки на маската, тя видя пред себе Фейт да я гледа втренчено, чу рева на ликуващата тълпа. Но единственото, което си спомняше, беше как Фейт докосва лицето, което отново бе нейно: „Моето лице… видях моето лице. И тази маска на Лятна кралица!“

Тълпата започна да се събира около тях, като разкъсваше крехкия кръг от ръце, за да отстрани загубилите състезанието. Жените от двете й страни я пуснаха, щом тя възстанови равновесието си. Муун се пресегна и хвана ръцете на Фейт. Стояха изправени една срещу друга, лице срещу лице.

— Фейт… случи се — шепнеше тя. — Аз съм Лятна кралица!

— Да, да, зная — Фейт поклати глава. Сълзи светеха в очите й. — Беше предопределено да стане. Беше. — За първи път две сибили се гледаха една друга в очите и се видяха… — Тя поглади разсеяно яката от бели пера. — Като кралица ти ще бъдеш съвършена — също като маската, която направих за теб.

Муун почувства сърцето си неочаквано притиснато от една тежка мисъл.

— Но не сама. Трябва ми помощ. Аз ще имам нужда от хора, моите хора могат да ми вярват… и твоите могат. Ще ми помогнеш ли?

Яката от пера прошумоля, когато Фейт кимна.

— Имам нужда от ново поприще. Всичко, което мога да направя, за да ти помогна, ще го сторя с радост. Муун… Ваше величество!

Балдахинът от мрежа хвърли сянка над тях, а старейшината Гудвенчър каза тържествено и тъжно:

— Господарке! — Другите от фамилията се поклониха в знак на почит. — Твоите задължения са три: да отидеш сред хората и да им покажеш, че маскената нощ е започнала; да бъдеш безгрижна; да се веселиш. И задълженията ти утре също ще бъдат три: да отидеш долу при доковете, когато зад стените на града пукне зора; да предадеш Зимата на Морето; да управляваш вместо нея според волята на богинята.

Да предадеш Зимата на Морето. Муун погледна към двореца.

— Аз… разбирам.

— Тогава ела с нас и нека хората те видят. До утре всички ние сме между световете, между Зимата и Лятото, между миналото и бъдещето. И ти си предвестникът. — Жена от фамилията Гудвенчър посочи с ръка към Фейт.

— Фейт, ще дойдеш ли с Муун?

— О, да, ще дойда. — Фейт се усмихна. — Това е последният път, когато мога да видя моите хора в цялата им слава и аз искам да им се наслаждавам в пълна степен. — Тя попипа изкуственото си око нежно и с тъга. — Всичките ми маски, трудът на целия ми живот, ще разцъфнат и ще повехнат през тази единствена нощ… и скоро моето зрение ще отиде в Морето с останалите дарове на Зимата.

— Не! — Муун поклати глава. — Кълна ти се, Фейт… това ще бъде истинска промяна! — Тълпата започна да надзърта между тях.

— Муун… ами Спаркс? — извика Фейт през разширяващата се между тях пролука.

Муун протегна безпомощно ръце, изгубвайки контрол, отнесена от тълпата.

— Не зная! Не зная… — Силни ръце я вдигнаха на украсената с гирлянди носилка и я понесоха под балдахина по булеварда като листо, паднало във водите на буен поток.

Докато я носеха, Муун видя навсякъде маски, зад които празнуващите криеха лицата си: отказваха се от своята самоличност, превръщаха себе си във фантазия, така както беше направила и тя самата. Тази вечер няма да има Зима или Лято, чуждоземци или местни, добро или лошо. Навсякъде ще свири музика, маскирани лица ще се смеят и ще пеят, ще чакат да се появи кралицата. Навсякъде край носилката вървяха хора, които й предлагаха храна и подаръци, опитваха се да я докоснат за щастие. Тази нощ нейно задължение беше да бъде щастлива еднодневка, символ на кратковременната радост на живота. Защото тя щеше да царува само до сутринта, когато отново щеше да започне истинският живот…

Муун беше благодарна на маската, която носеше и която й позволяваше да скрие истината от тълпата. Защото ако планът й пропаднеше, ако Сирас не успееше, утре тя щеше да даде знак като Лятна кралица и Спаркс щеше бъде удавен…