Снежната кралица

40

— О-о, как ме боли гърба! — Тор се протегна, доколкото позволяваше ограниченото пространство на килера в казиното. Думите й се отразиха от стените. В килера почти нямаше никакви продукти, а постоянните клиенти правеха всичко, което бе по силите им, за да не остане нищо.

— Хайде, Полакс, вземи последния контейнер с тлалок оттук преди да са изпопадали столовете. — Тя се прозина и чу как пукането на челюстта й отекна в главата й. Кухо? Най-после си загубих и ума.

— Както кажеш, Тор. — Полакс премина безстрастно през стаята и се насочи като вярна хрътка към посоченото от нея място. Тя се изкикоти, замаяна от изтощение.

— Кълна се, че го направи нарочно! Не съм ли права? Признай си…

— Както кажеш, Тор. — Полакс взе кашона.

Устата й се отпусна.

— О-о, дявол те взел, Поли… какво ще правя без теб? Наистина ще ми липсващ, торба с омаслени джунджурии. — Тя оправи перуката си. — Само две неща има, които Оийрезубол може да прави за мен, които ти не можеш, а след като сваля този похлупак, ще остане само едно… а това мога да получа от всеки мъж. Нищо чудно, че е ревнив. — Тя се засмя мрачно. Оийрезубол й беше казал, че тя ще стане негова жена само ако се съгласи най-напред да се освободи от Полакс. Тя се съгласи и почувства, че прибавя още една брънка във веригата, която той ковеше, за да я превърне в своя робиня. Ако той ме желае такава, каквато съм… тогава защо иска да ме промени? Тя бутна перуката си накриво, после пак я изправи. — Дявол да го вземе, кой все пак ще ми чисти? Никога ли не се чудиш на себе си, Полакс? Наистина ли можеш да вършиш всичко това и никога ли не се запитваш защо? — Тя го проследи с очи, когато той прекоси стаята. — Питаш ли се дали момичето ще спаси любовника си от кралицата? Или тя е полудяла до такава степен, че въобще може да харесва Спаркс Даунтрейдър?

Главата на Полакс, лишена от лице, я гледаше с престорено внимание, но той не каза нищо.

— Аха… — Тя се закани с пръст към него. — Аз наистина съм те купила без мозък. Какво значение ще имала теб това, че няма да съм тук? Тогава защо трябва да се безпокоя за теб? — Тя ритна един празен кашон, който се търкаляше в краката й. — Когато свършиш с това, върни се да вземеш последната бъчвичка с ферментирал сок и иди да помогнеш на Хеън. — За Старбък. Стария Старбък и новия Старбък. Познавам и двамата. И двойничката на кралицата. Благодаря на боговете, че скоро напускам Карбънкъл… преди самата аз да почна да деградирам.

Тя стигна до прага и чу гласове от отсрещната стая в коридора, онази, в която никога не бе влизала. Но сега сигнализацията светеше зелено, нямаше никаква охрана и вратата беше леко открехната. Тя позна, че един от гласовете в стаята беше на Оийрезубол. Полакс тракаше надолу по коридора към казиното. Тор отиде до вратата и я отвори.

Половин дузина глави се обърнаха към нея, всичките мъжки, всичките чуждоземни. Тор веднага позна трима. Бяха лейтенанти на Сорс. Оийрезубол излезе напред, като с всяка крачка раздразнението му нарастваше.

— Казах ти да затвориш тази врата! — каза с убийствен глас един от непознатите.

— Всичко е наред… — извика в отговор Оийрезубол. — Какво по дяволите правиш тук? — прошепна й той.

Тя се хвърли на врата му и заглуши протестите с една влажна целувка.

— Жадувам за моя мъж, това е всичко. — И ако има нещо, което не мога да понасям, това е затворена врата.

— По дяволите, Персийпион! — Той се отдръпна. — Не сега! Имаме да вършим в града голяма работа за Сорс.

— Нещо за кралицата?

Той погали голото й рамо.

— Откъде научи това?

Страшен нюх.

— Е, ти току-що призна, че зная всичко. — Тя направи гримаса, която той не можа да види. — Не искам да правя от теб лъжец. Видях днес Старбък да идва при Сорс и си помислих, че кралицата го е изпратила. — Тя разбра по лицето му, че беше спечелила още една точка.

— Ти знаеш и кой е Старбък?

— Да. Не съм ли Зимен човек? И аз служа на Сорс, както и ти. — Тя го погледна безсрамно. — И така, какво е останалото, а? Какво купува кралицата? Последна изненада за прощалното празненство? Можеш да ми кажеш, вече почти съм ти жена. — Тор се взираше над рамото му към групата жестикулиращи мъже, насядали около стерилната плоча на една маса. Докато ги гледаше, тя разбра, че стаята представлява добре оборудвана лаборатория. Тя винаги се беше чудила как успява Сорс да поддържа такъв запас от нелегални удоволствия, дори когато не можеха да ги получат от редовните доставчици. Като се вгледа по-внимателно, Тор видя на безупречната повърхност на масата един малък контейнер. На капака и отстрани имаше надпис: „ВНИМАНИЕ“ и трилиственик на сибила. Кожата й настръхна.

— Е, да, може да се каже, че се планира някаква изненада за Летните хора. — Той се ухили. — Но не е необходимо да тормозиш хубавата си главичка с това. Ти си имаш твоите предположения. Във всеки случай ти заминаваш заедно с мен на друг свят. Теб не те интересува какво ще стане тук, след като заминем, нали?

Тя се изви, почувствала се неудобно в ръцете му.

— Какво искаш да кажеш?… Ей, защо е този знак на сибила върху контейнера, а? — Тя се намръщи. — Какво има в него… микроби? Болест, отрова? — Гладът й се извиси.

— Ей, млъкни, моля те. По-тихо… — Той грубо я разтърси.

— Какво се каните да правите? — Тя вдигна рамене, а паниката в нея нарасна. — Вие се каните да убивате хора! Вие ще убивате моя народ!

— Само Летни хора, дявол да те вземе, Перс! Не Зимни хора, те ще бъдат защитени. Така иска кралицата.

— Не, ти ме лъжеш! Ще убивате и нас. Кралицата не би трябвало да ви разрешава да ни убивате! Ти си полудял, пусни ме! Полакс, помогни ми, Полакс! — Другите мъже наскачаха от масата и приближиха към нея. Тежките ръце на Оийрезубол все още я държаха здраво. Отчаяна, Тор го удари с коляно. Той се преви с рев и тя се измъкна.

Лъчът на револвера я удари отзад и Тор падна срещу вратата, като я блъсна, свличайки се безпомощно на пода.