Сътворението

Всичко това и сега съществува

— За сътворението, Владимир ще ти разкажа и тогава, сам всеки на въпросите си, ще може отговори да даде. Владимир, моля те, послушай и напиши за сътворението на Великия Създател. Послушай и с Душа да разбереш опитай стремленията на Божествената му Мечта.

Анастасия произнесе тези фрази и объркано замълча. Гледа ме и мълчи. Навярно се обърка защото почувства или видя на лицето ми недоверие към това, което би могла да каже за Сътворението, за Бога.

А защо собствено у мен или у други хора не трябва да възниква недоверие? Кой знае какво би могла да изфантазира пламенната отшелница! Тя няма никакви исторически доказателства. Ако някой може доказателствено да говори за миналото, то това са историците и археолозите. А за Бога се говори и в Библията, и в книгите на другите вероизповедания. В най-различни книги. Но защо ли навсякъде там се говори все различно за Бога? Дали не е ли защото никой няма сериозни доказателства?

— Има доказателства, Владимир, — изведнъж уверено и развълнувано произнесе Анастасия в отговор на безмълвния ми въпрос.

— И къде са те?

— Всички доказателства, всички Вселенски Истини в Душа човешка всяка са запазени за вечно. Не могат дълго да живеят лъжата и неточността… Душата ги отхвърля. Затуй трактати много и различни се подхвърлят на човека. Лъжата все си търси нова форма. Отново и отново на лъжата й е нужен облик нов. И затова последователно променя устройството на обществото си човечеството. Стреми се в него да открие загубената Истина, а вместо туй, от нея се отдалечава.

— Но от кого и как доказано е, че у всеки истина отвътре се съдържа? В душата, или къде ли е в човека? И ако я има, защо таи се?

— Напротив, всеки ден, пред взора всеки, да се разкрие тя стреми се. Вечен живот наоколо и на живота вечността от Истината са творени.

Анастасия бързо притисна длани към земята, прокара ги по тревата и ги протегна.

— Виж Владимир, а може би те ще прогонят твоите съмнения.

Погледнах. И видях, — на дланите протегнати лежаха семенца, от кедър малко орехче и бръмбарче пълзеше някакво. Запитах:

— И всичко туй какво ще означава? Например ореха?

— Гледай, Владимир, зрънцето малко е съвсем, а щом в земята посадиш го — кедър величествен от него ще израсне. Не дъб, не клен, не роза, а кедър само. Той отново зрънце такова ще роди, и пак ще има в него, както в най-първото, на първоизточника информацията пълна. И ако милион години преди или напред такова зрънце до земята се докосне, пак само кедър от земята ще поникне. В него и във всяко зрънце на съвършените Божествени творения, заложена е информацията пълна на Създателя. Години милиони преминават, но да изтрият информацията на Създателя не могат. И на човека — висшето творение, всичко е дадено в мига на сътворението от Създателя. Всички Истини и бъдещи дела в любимото дете Отецът вложил, от мечта велика вдъхновен.

— И как все пак да се сдобием с тази Истина? Отнякъде от себе си? От дробове, сърце или от мозък?

— От чувствата. Опитай с чувствата си Истината да определиш. На тях се довери. Освободи се от меркантилни постулати.

— Така да е, ако нещо знаеш, говори. Може пък с чувства някой да успее да те разбере. Е, какво е Бог? Биха ли могли с научна формула да го изпишат учените?

— С научна формула? Тя около Земята и неведнъж ще трябва да се завърти. Като завърши, нова ще се породи. Бог не е по-малко от това, което в мисли може да се народи. Той е и твърд и вакуум, и туй, което не се вижда. Да се опитваш с разум да Го разбереш, няма смисъл. В малкото зрънце на душата си ти свий всичките формули на Земята и информацията на Вселената и превърни ги в чувства, и дай на чувствата да се разкрият.

— Но какво да чувствам, по-ясно и конкретно, по-просто говори.

— О Боже, помогни! Помогни ми само от днешните слова достоен образ да създам.

— Сега пък, думите ти малко. По-добре да бе прочела първо тълковен речник. Там всички думи, които се говорят в живота, ги има.

— Днешните всички. Но няма ги в съвременната книга тези слова, с които прародителите твои за Бога са говорили.

— Старославянските слова ли?

— Дори по-ранни. Преди старославянското писмо способ е имало, по който хората за своите потомци, излагали са мислите си.

— За какво говориш, Анастасия? Всички знаят: нормалната писменост е тръгнала от двама православни монаси. Казвали са се… Някак ги наричаха, но съм забравил.

— Кирил и Методий, може би искаш да кажеш?

— Да. Нали писмеността ни те са създали.

— По-точно ще е да се каже — че са изменили писмеността на нашите майки и бащи.

— Как са изменили?

— По заповед. Завинаги да се забрави славянската култура. Останките от знания от първоизточника от паметта човешка си отишли, и се родила новата култура, за да се подчинят народите на чуждите жреци.

— Каква е връзката с писмеността и новата култура?

— На чужд език да пишат и четат са учели децата, а на тогавашния да сe изразяват забранили. Кажи Владимир, внуците ти за деня сегашен от какво биха научили? На този, който е лишен от знание за миналото ще е лесно нови науки да внушиш, наричайки ги важни. И за родителите да говориш можеш каквото искаш. Езикът си отишъл, а с него и културата си е отишла. На туй се е разчитало. Но не са знаели тези, които с тази цел са се нагърбили, че на истината кълновете, в човешката душа невидими завинаги остават. Само с едничка капчица роса да се напият — и те порастват и заякват. Виж, Владимир. Словата приеми ми, почувствай какво зад тях стои.

Анастасия говореше, ту бавно произнасяйки думите, ту бързо отсичайки цели фрази, ту след миг мълчание, замислена за миг, протяжни и необичайни за речта ни фрази сякаш от пространството изваждаше. Понякога в речта й, внезапно някакви за мене неизвестни думи се вплитаха. Но всеки път, неясните по смисъл думи произнасяйки, тя, сякаш стряскайки се, с правилните или с по-ясни ги заменяше. И нещо да докаже все се опитваше, като говореше за Бога:

— На всички е известно, че образ и подобие на Бога е човекът. Но в какво? На Бога характерните черти къде са в теб? Замислял ли си се?

— Не. Не ми се е налагало да мисля. Ти по-добре сама за тях кажи.

— Когато уморен от суетата всекидневна човек си ляга за да спи, когато тялото отпуснато престава да усеща, комплексът от енергии невидим, неговото второ «аз», частично тялото напуска. И в този миг за тях не съществуват земни граници. И няма време, нито разстояния. Твоето съзнание, за по-малко от миг, преодолява всеки предел Вселенски. И комплексът чувства усеща събития отминали или пък бъдещи, анализира, сравнява ги с деня сегашен и мечтае. Всичко това говори, че той, човекът, мирозданието необятно не само с плът усеща. Дарената му от Бога мисъл твори. Да създава различни светове или създаденото да променя, само мисълта човешка способна е.

Случва се на сън човек да вика, от нещо да се плаши. Тогава комплексът чувства, освободен от земни суети, от миналото стореното или от бъдещето се страхува.

А случва се насън човек и да твори. Бавно или бързо творенията му стремят се в земно да се въплътят битие. И да се въплъти във форма уродлива или в хармония сияещо зависи от това доколко вдъхновението е участвало в творението. Доколко точно и в детайли, в мига отчетени са всички негови аспекти. Доколко вдъхновението ще усили божественото твое «аз».

В цялата Вселена, единствено на Бога и на човека — сина Божий, творенията са присъщи.

В началото на всичко е мисълта на Бога. В жива материя е претворена мечтата Му. И действията хорски предшествани са от човешка мисъл и мечта.

У всички земни хора възможностите да творят са равни, но възможностите свои различно хората използват. На човека пълна свобода и за това е предоставена. Има свобода!…

Сега Владимир ми кажи, какви днес сънища сънуват децата Божии? Ето например ти, приятелите ти, твоите познати? За какво използват те своите мечти творящи? Ти за какво използваш ги?

— Аз? Ами… как за какво? Както всички и аз стремил съм се да заработя повече пари, за да се закрепя в живота някак. С кола сдобих се, и не една. И друго много необходимо за живота, прилични мебели, например.

— И толкоз? Само за това използвал си, присъщата на Бог, мечта творяща?

— Че всички я използват за това.

— За какво?

— За пари! Закъде без тях? Например, с нормални дрехи да се облечеш, да хапнеш по-добре, да купиш нещо, да си пийнеш. Всичко е ясно тук. А ти — «за какво»?

— Да хапнеш… да си пийнеш. Владимир, ти разбери, всичко това в излишество и изначално на всеки дадено е.

— Дадено? Е, и къде след туй изчезнало е?

— А ти самият как мислиш — къде?

— Ами мисля, че просто са се поизносили онези дрехи изначалните, поовехтяли са, а първата храна отдавна хората са я изяли цялата. Сега са други времена, на дрехите е друга мода и вкусовете към храната са различни.

— Владимир, Бог нетленни дрехи дал е на сина Си, запаси от храна такива, че да не свършват никога.

— И всичко туй къде е днес?

— Всичко това и сега се пази, съществува.

— Къде, кажи тогава. Как да се види тайника, в който запаси толкова се пазят и до днешен ден?

— Сега ще видиш. Но гледай с чувствата. Само чрез чувствата ще можеш да познаеш същността на сътворението на Божествената мечта.