Сътворението

За да почувстваш на всички хора деянията

— Анастасия спри, — като че ли с ток мисъл ме удари, — казваш ти, че всички са загивали. А продължава тъй хилядолетия. И всички опити са били безуспешни, и все по своя път върви човечеството?

— Да, всички опити са били неуспешни на моите прамайки и отци.

— Значи, загивали са всички, тъй ли?

— Всички онези, които към хората и да говорят се стремили.

— Тогава това само едно ще значи, и ти ще загинеш както всички. Ти започна също да говориш И тук да се надяваме на нещо е просто глупаво. Е, ако никому не е удало се светът да промени и начина на живот на обществото, тогава защо ти…

— Защо за смърт без време да говорим, Владимир? Аз, както виждаш продължавам да живея. И ти си редом, и расте синът ни.

— Какво вселява в теб сигурността ти? Какво заставя те да вярваш, че ще победиш ти именно и въпреки на твоите предци старанията неуспешни? Ти, както и те, само говориш.

— Само говоря,ти така ли смяташ? Понякога ти по-внимателно фразите ми погледни, Владимир. Не са те за ума. В тях информация, неказвана по-рано няма, но хората четат ги, и чувства бурни у мнозина те запалват. Всичко е затуй, че построени са така, че много хора виждат между редовете. На собствената им душа поезията попълва недоизказаното. И не аз говоря за Божествената истина, а те със себе си откриват я. И все повече стават, вече не ще ги отклониш от пътя на мечтата, на Бог само присъща. Още мисията моя не е завършила, а желанието вече в души мнозина се твори, което и Творецът чака. А това е главното.

Когато душата с мечта към нещо устреми се, то повярвай, сигурно е, всичко в живота обезателно ще се претвори.

— Тогава ти на мен кажи, защо с такива фрази по-рано всичко туй не е излагано?

— Не зная. Може би, Творящият е блеснал с енергия нова? Говореща по новому за онова, което всеки ден край себе си ние виждаме, виждаме, но не му отдаваме необходимото значение. И чувствата ми не се лъжат, аз усещам ясно. Той отново енергиите свои ускорява. Изгрев сътворява за цялата земя. Земните Му дъщери и синове ще видят живот такъв, какъвто на мечтата Божествена енергията е сътворила. И ти, и аз към него ще сме съпричастни. Но главното! Но главното са те, онези първите, които да усетят са успяли тези мисли, които между редовете се четат, мисли, които като музика в душата на хората енергиите са вселили. Всичко се получи! Всичко се случи! И в мислите си хората нов свят вече строят.

— Ти някак все общо говориш Анастасия. Конкретно кажи, какво да правят хората, какъв и как да построят те този свят, в който щастливи всички ще живеят?

— Конкретно, Владимир, сега не мога. Трактати много в живота на човечеството на Земята е имало. Пред много от тях прекланяли се хората. Но те безсмислени са. Трактати да променят нямат сили, и точката единствена това доказва.

— Каква точка? Не разбирам.

— Онази точка във Вселената, където предел на всичко е определен. Онази точка, на която човечеството цяло днес стои. Зависи всичко от това, в коя посока то ще направи следващата крачка. И за това ти казвам, че смисъл няма в трактатите. От сътворението до сега от чувства движено живее човечеството.

— Постой, постой. И аз какво?… Аз нищо ли с ума си не съм направил в живота си?

— Владимир, ти, както и всички хора, със своя ум съотношението на материята около тебе си променял, стремейки се посредством материалното усещания да изпиташ, онези чувства, за които интуитивно знаят всички хора. Които търси всеки, но не ги намира.

— Какви усещания? Какво търси всеки? За какво говориш?

— За това, което чувствали са хората там в първоизточника, когато в рая е бил животът им.

— И какво, значи да кажеш искаш, че толкова дела с ума съм свършил, за да позная тези чувства райски?

— А ти, Владимир, сам помисли, за какво делата твои си вършил?

— Как за какво? Както всички и аз устройвал съм живота си и този на семейството ми. За да се чувстват не по-зле от другите.

— «За да се чувстват» — ти го каза.

— Да, казах го.

— Сега да разбереш успей. «За да почувстват» …са деянията на всички хора.

— Е, как така, — «на всички». На наркоманите действията също ли са търсене на тези чувства?

— Разбира се. Те, както всички стремят се да намерят тези чувства вървейки по свой път. Като подлагат земното си тяло на изтезания, употребяват опиат, за миг, поне донакъде, той чувството велико да им помогне да познаят.

Пияницата, който е забравил всичко, намръщен пие отрова горчива само затова, че търсенето на прекрасното чувство и в него е живо.

И напряга ум, нов механизъм причудлив изобретява ученият, и сякаш механизмът нему и на всички други ще помогне удовлетворението да познаят. Но напразно.

През своята история безсмислено немалко мисълта човешка е изобретила. Владимир, ти спомни си, и теб предмети много те обкръжават там където живееш. И всеки от тях се смята на мисълта научна за достижение. Трудът на много хора е изразходван за появата му, но само ми кажи, Владимир, моля те, щастлив и удовлетворен, кой от тях те е направил?

— Кой?… Кой?… Ами, може би погледнато отделно — никой. А заедно предметите живота облекчават. Автомобилът примерно. Зад кормилото седиш и където поискаш пътуваш. На улицата — дъжд и студ, а в колата да включиш отоплението можеш. Жега ако е навън и в пот всички се обливат, ти включваш климатик и става край теб прохладно. А в къщи в кухнята например, приспособления много съществуват за жените. Има даже машини съдомиялни, та жените от работата да освободят. И прахосмукачка има, да облекчава чистенето и времето за чистене да се икономиса.На всички ясно е, предметите да облекчат живота са способни.

— Уви, Владимир, облекченията тези са илюзорни. За тях принудено е всеки ден човечеството със страдания и съкратен живот да плаща. За да се получат бездушни предмети с работа нелюбима, като роби, цял живот принудени да се занимават хората. Предмети появяват се наоколо бездушни като индикатор за степента на неразбиране на същността вселенска на битието.

Ти си човек! Край себе си погледай по-внимателно. За да се получи пореден механически предмет, заводи се строят, а те със смъртоносна смрад кадят, безжизнена става водата, и ти… Ти човекът, заради тях си длъжен цял живот с работа безрадостна да се занимаваш. И не те на теб, а ти на тях прислужваш, изобретяваш, ремонтираш и се покланяш все на тях. Между другото Владимир ми кажи, кой учен, мъдрец велик изобретил е, и в какъв завод е произвел ей този механизъм за услуга на човека?

— Кой?

— Катеричката с ореха, които са ми под ръка.

Погледнах ръката на Анастасия. Тя я държеше протегната с дланта надолу, примерно на около половин метър над тревата. А там, точно под дланта, на задни лапки стоеше рижа катеричка. В предните си лапки катеричката държеше кедрова шишарка. Рижата муцунка ту се навеждаше над шишарката, ту се вдигаше нагоре и кръглите блестящи очички на катеричката гледаха Анастасия. Анастасия се усмихваше докато гледаше зверчето без да мърда, и все така държеше ръката си. И катеричката внезапно сложи на тревата шишарката, над нея цялата засуети се и с предните си лапички и с нокти излющи шишарката и малко орехче изкара от нея. И отново застана на задни лапки, муцунка повдигна, сякаш подаваше орехчето на Анастасия и сякаш я молеше да го приеме от лапичките й. Но и сега, без помръдне седеше на тревата Анастасия. И катеричката, склонила главица, бързо захапа черупката на орехчето и с лапки и нокти изчисти и сложи ядка на листче трева. После зверчето започна да вади все нови орехчета от кедрова шишарка, разчупваше черупките им и ядките редеше на листото. Анастасия отпусна ръка и я сложи на тревата с дланта нагоре. Всички чисти ядки премести катеричката от листа на дланта й. С другата си ръка Анастасия леко помилва пухкавото зверче и катеричката замря. После приближи до Анастасия и се изправи, трептейки радостно пред нея, поглеждайки лицето й.

— Благодаря! — към катеричката се обърна Анастасия, — ти днес си като никога добра, красавице. Върви, върви де, грижовнице. Намери си избраник, красавице, достоен за теб. И протегна ръка в посока на клонестия кедър. Около Анастасия, два пъти подскачайки, обиколи катеричката и се втурна стремглаво в посоката, показана й от ръката на човека, скочи на ствола, и изчезна в клоните на кедъра. А на дланта протегната към мен, лежаха чистите ядки от кедров орех. «Действително! Ето това е механизъм — помислих аз. Сама откъсва продукта, сама го донася, че го и чисти от черупката, поддръжка за себе си не иска зверчето и ремонт, не употребява и електроенергия».

Опитвайки орехите аз попитах:

— А дали пълководците Македонски и Цезар, управниците, които са започвали войни, Хитлер също, и те ли чувствата на първоизточника търсели са?

— Разбира се. Да се почувстват като властелини на цялата земя са искали. И подсъзнателно са смятали, че сродно е усещането с това, което всички интуитивно търсят. Но за това грешили са.

— Смяташ, че са грешили. Защо мислиш така? Та нали никой досега не е успял света да завладее.

— Но завладявали са градове, държави. За град вървяло е сражение, победи са постигани, но скоротечно само удовлетворение са получавали. И към завоевание още по-голямо се стремяли, и войните продължавали. Завоювайки страна, и не една, не радост, само грижи получавали. И страх да не загубят всичко, и отново удовлетворение опитвали да търсят по пътя на военните дела. Техният ум, потънал в суета, не е могъл вече да ги отведе на мечтата Божествена към чувството велико. Печален бил е краят на войнстващите всички земни правници. И обозримата, известна днес на всички история това гласи. Но за съжаление, едната суета и върволица меркантилни догми не позволяват на живеещите днес да определят къде и в какво, усещане Божествено ги чака.