Сътворението

Проблемите в живота съвършенството са утвърждавали

— И всичко това Адам е имал?

— Да, имал е! Затова и мисълта му бързо е летяла. Предназначение за всичко, сравнително за кратко да определи успял. И като ден, години сто и осемнадесет преминали.

— Сто и осемнадесет години — до такава ли дълбока старост сам е живял Адам?

— Сам с делата завладяващи и интересни живял Адам — първия човек. Годините му сто и осемнадесет не старост му донесли, а разцвет.

— На сто и осемнадесет години е стар човекът, даже е считан за многолетник, и го налягат болести и немощ.

— Това сега е Владимир, тогава болести човека не засягали. На всяка плътска клетка по-дълго било е времето, но дори и клетката да се е уморяла, и да отмре е трябвало, то тутакси на смяна заставала е нова, пълна с енергия. Плътта човешка, толкова години да живее можела, колкото нейният дух е искал и душа.

— Какво тогава се получава, че днешният човек не иска сам по-дълго да живее?

— С деянията свои ежесекундно своето време съкращава, и смъртта измислил е за себе си сам човекът.

— Как тъй измислил? Тя сама си идва. Напряко волята.

— Когато пушиш или пиеш алкохол, когато влизаш в град, със смрад на изгоряло насищащ въздуха, когато мъртва храна употребяваш и от злоба сам себе си ядеш, кажи, Владимир, кой, ако не ти сам, смъртта си приближаваш?

— Такъв живот настъпил е сега за всички.

— Човекът е свободен. Животът си сам всеки построява и в секунди времето си отброява.

— И какво, тогава, е там де, в рая, не са ли съществували проблеми?

— Проблемите, когато са възниквали, се разрешавали не в ущърб, а съвършенството в живота утвърждавали.