Сътворението

Ябълката, с която да се заситиш не можеш

— Анастасия, но ако всичко отначало тъй хубаво било е, какво е станало след това? Защо сега има войни и хората гладуват? Има кражби, бандити, самоубийства, затвори. Със семейства нещастни пълно е, с деца-сираци. Къде изчезнали са Евите любящи? Къде е Бог, който е обещал, че всички ние вечно ще живеем в любовта? Но впрочем, спомних си, какво е писано във Библията за това. Защото ябълка от забраненото дърво откъснал е човекът, опитал я, и Бог изгонил го от рая. Дори поставил на вратите стража, която съгрешилите обратно да не пуска.

— Владимир, не е прогонвал Бог човека от рая.

— Не, прогонил го е. За това съм чел. И при това дори проклел го. На Ева казал, че тя е грешница и затова ще ражда в мъки, а пък Адам с пот на челото хляба ще добива. Така и всичко с нас действително се случва.

— Владимир, сам размисли, а може би, такава логика или отсъствието й, на някого изгодни са, и имат своя цел.

— За логика каква тук става дума и за каква цел?

— Повярвай, моля те. Сам всеки трябва да се научи да разбира с душата си, и действителността да определи. Сам само след като размислиш, да разбереш ще можеш, че от рая не е не изгонил Бог човека. Той и до днес любящ Отец остава. Той е Бог-Любов, за туй също си чел.

— Да, чел съм.

— Къде е логиката тогава? Нали любящият родител детето си не ще изгони от дома. Родителят любящ, дори лишения търпейки, за всяко прегрешение прощава на своите деца. И не гледа безучастно Бог на всичките страдания човешки, на своите деца.

— Гледа, или не гледа — не знам. Но на всички е ясно, че не им се противопоставя.

— Но какво говориш Владимир? Разбира се, че той ще изтърпи и тази болка от сина — човека. Но докога все още може Отеца да не се възприема? Да не се чувства любовта му, да не се вижда?

— Ти защо веднага преживяваш? Конкретно го кажи. Къде, в какво са проявленията днешни на любовта Божествена към нас?

— Когато в град отидеш, около себе си внимателно ти погледни. Килимът жив с трева чудесна, с асфалт безжизнен е покрит, наоколо — грамади от вредния бетон, наречени домове,а между тях сноват машини, кадят със смъртоносен газ. Но сред грамади каменни, открили малко островче, тревички и цветя израстват — божии творения. И с шумолене на листа, и с птичи песни той призовава дъщерите свои и синовете да преосмислят ставащото и да се завърнат в рая.

Но все повече слабее на любовта сиянието от земята, би трябвало отдавна и от слънцето да намалее отражението. Но Той непрестанно със своята енергия усилва живителните слънчеви лъчи. Той, както и преди, обича своите синове и дъщери. Той вярва, чака и мечтае, че веднъж, на сутринта, след изгрева пореден човек внезапно ще се осъзнае, и осъзнатостта му ще върне на Земята цъфтенето първоначално.

— Как се е случило тъй на Земята, въпреки мечтанията Божи и продължава непонятни хиляда, а може би и милион години? Как е възможно толкова време да се вярва, да се чака?

— За Бога времето не съществува. Като любящ родител вярата у него не изчезва. Благодарение на тази вяра живеем всички днес. Сами живота си творим, и ползваме си свободата, от Бога предоставена. И изборът на пътя водещ към никъде, не изведнъж е станал.

— Не изведнъж, как тъй, кога? Какво ще значи «ябълката на Адама»?

— В онези времена, като сега, запълнена била Вселената с енергии множество. Със същности невидими и живи, много от тях подобни на второто човешко «аз». Почти както и хората, те да обхващат са способни на битието всички планове, но в материално да се въплътят не им е дадено. Над тях това е преимуществото на човека. В комплексите енергии на същностите във Вселената, една енергия е винаги преобладаваща. И нямат те способност да променят съотношението.

Измежду същностите във Вселената комплекси енергийни има, на Бога подобни. Подобни, но не са те Богове. За миг успели да уравновесят енергиите си, те не успяват да създадат хармония в творения живи, подобно на Бог.

И никому не се удава във Вселената да открие отговор и да разкрие тайната съкровена, чрез каква сила бил е сътворен планът материален, къде, в какво са свързващите него нишки със всичко съществуващо във Вселената. И как, за сметка на какво, планът способен е сам себе си да възпроизвежда.

Когато от Бог творила се Земята и на нея всичко, поради невижданата скорост на създаването, не успели същностите да разберат, от какво, със сила каква Бог произвежда мирозданието. Когато вече всичко било сътворено и зримо, когато видели — по-силен човекът е от тях, изпаднали във възхищение и изумление, а после възникнало желание прекрасното видение да повторят. Същото да създадат, но свое. Желанието им все повече расло. А и сега то в множество енергии остава. В други галактики и в други светове подобие опитват на Земята да създават. Планетите, създадени от Бог, дори използвали. У мнозина се получавало подобие на земното битие, но само подобие. Хармонията на Земята, взаимовръзката на всичко с всичко, те да постигнат не успявали. Така, до днешен ден, има планети във Вселената с живот, но той е само подобие уродливо на земния.

Когато опитите много не само по-добро да създадат, но и просто да повторят се оказали напразни (а тайната си не разкривал Бог), то към човека започнали да се обръщат много от същностите. Било им ясно: щом сътворение е Божие човекът, щом е любим, обичайки не би могъл нещо да не му даде любящият родител. Напротив, възможности и по-големи могъл е Бог да предостави на човека — сина свой. Започнали да се обръщат към човека вселенски същности и до днешен ден стремят се те към него. И сега има хора, които съобщават на околните, че с тях от космоса говори невидим някой и себе си нарича разум и добра сила. Така и тогава, в началото, те ту с назидание, ту с молба обръщали се към човека. И една е същността на всичките въпроси, различно само е маскирана: «Кажи, как и със сила каква са сътворени земята и всичко на нея съществуващо, как, от какво си сътворен велик човеко?»

Отговор никому човекът не е дал. Самият той на този въпрос не знаел отговора, и сега не го знае. Но нараствал интересът в него, и от Бога започнал човекът да изисква на въпроса отговор. Не случайно не отговарял Бог. Да вразуми опитвал се човека, като молел от мислите си да премахне въпроса:

— Мой сине, моля те, твори. На тебе дадено ти е в земни простори и в други светове да твориш. Помисленото от мечтите ти ще се реализира. Моля те само за едно, не анализирай, със сила каква се върши всичко.

— Анастасия, не ми е ясно защо, Бог даже на човека, сина свой, не е поискал да обясни за техниката на творението?

— Аз мога само да предположа. Дори на своя син като не давал отговор, Бог от беди да го опази искал, предотвратявайки война вселенска.

— Не виждам връзка никаква между отсъствието на отговор и вселенската война.

— Ако би била разкрита тайната на сътворението, то би могло на други планети вселенски, равни на земните по сила да възникнат форми на живот. Двете сили биха поискали да се изпитат една друга. Възможно би било да бъде мирно състезанието, но възможно и да бъде подобно на земните войни. И тогава да започне би могла война вселенска.

— Действително, и нека по-добре на Бога техниката на творене да си остане тайна. Дано и без подсказване, да не я разгадае някоя от същностите.

— Аз мисля, че не ще я разгадае никой и никога.

— Защо си тъй уверена?

— Тя е такава тайна, че ясна е, и едновременно я няма, и едновременно е не една. Увереност ми дава и самата дума «сътворение», когато втора дума добавиш към нея.

— Каква?

— Втората дума е — «вдъхновение».

— Е и какво? Какво могат да значат двете думи заедно?

— Те…

— Не! Стой! Мълчи! Помня как ти говореше, че мислите, а значи и словата не изчезват никъде, а в пространството наоколо витаят и да ги чуе всеки може. Така ли е ?

— Така.

— И същностите да ги чуят могат?

— Да.

— Тогава мълчи. Защо да им подсказваш?

— Владимир, не се безпокой, само малко като открия от тайната, може би, ще мога да покажа безсмислието и безплодността на опитите им непрестанни. За да разберат и да престанат да безпокоят човека.

— Е, щом е така, кажи, какво ще значи «сътворение» и «вдъхновение»?

— Сътворение значи, че Бог като творил използвал е частички от енергиите всички във Вселената и своя, и даже ако заедно се съберат всичките същности вселенски, за да сътворят подобно на Земята, една енергия не ще им достигне. Тази, която присъща е като идея на Бог, и е родена в Божествената му мечта. А «вдъхновение» ще значи, — в порив на вдъхновение се вършели творенията. Кой от ваятелите и художници велики, творили вдъхновено, след туй ще се опита да разкаже как четка е държал, какво е мислел, и къде стоял е, — вниманието на туй не е обръщал, погълнат от работата си. Освен това, има и енергия на Любовта, изпратена от Бога на Земята. Тя е свободна, не подвластна никому и, вярна на Бог, тя служи само на човека.

— Колко е интересно всичко, Анастасия! Мислиш ли, дали ще чуят тези същности, ще разберат ли?

— Ще чуят, и може би ще разберат.

— И това, което говоря аз, също ли ще чуят?

— Да.

— Тогава ще им направя равносметка. Хей, същности, сега да ви ясно! Не се залепяйте за хората. Не ще да разгадаете замисъла на Твореца! Е как е, Анастасия, добре ли им го казах?

— Много точно прозвучаха последните ти слова: «Не ще да разгадаете замисъла на Твореца!»

— А те отдавна ли опитват се да разгадаят?

— От момента, когато земя и хора са се появили, така до днешен ден.

— И с какво са навредили на Адам или на нас техните опити?

— В Адам и Ева са вселили гордост и егоизъм. И да ги убедят могли в лъжлива догма: «Да се създаде по-съвършено нещо от вече съществуващото, трябва да се разглоби и да се види как функционира творението съществуващо». Твърдели често: «Строежа опознай на всичко, тогава над всичко ти ще бъдеш». Надявали се, че когато Адам започне да анализира творенията Божии, строежа да осмисля и предназначението им, с ума ще разбере взаимовръзката в какво е между творенията. Те произведените мисли на Адам ще видят и ще разберат, как подобно на Бог ще могат да творят.

В началото Адам внимание на съветите не обръщал и на молбите. Но веднъж, Адам да посъветва Ева решила: «Аз чувам, гласове твърдят, че по-прекрасно и по-лесно у нас всичко ще се получава, когато опознаеш строежа вътрешен на всичко. Защо тъй упорито със съветите не се съгласяваш? Не е ли по-добре да ги последваш поне веднъж?»

Първо дървесно клонче с прекрасни плодове счупил Адам, после… После… виждаш сега и сам, че спряла е творящата мисъл на човека. И досега той все анализира и разваля, опитвайки да опознае строежа на всичко и спрялата му мисъл строи все примитивно.

— Анастасия, спри. Съвсем неясно стана. Защо ти смяташ, че спряла е човешката мисъл? Когато нещо се анализира, напротив смята се, че нещо ново се познава.

— Владимир, човекът е така устроен, че не се налага да анализира нищо. В него… Как да го кажа по-ясно? В човека, в зашифрован вид се пази всичко. А шифърът разкрива се тогава, когато включва се мечта във вдъхновение творяща.

— Е, все едно пак не е ясно, каква вреда може да има от анализите и защо те спират мисълта. Ти по-добре дай пример.

— Да, правилно. Ще се опитам с пример. Представи си, че пътуваш към цел определена с колата си. Но изведнъж ти идва мисъл, да видиш как двигателят работи, и какво завърта колелото. Ти спираш своя автомобил и започваш да разглобяваш мотора му.

— Е, ще разбера, какво и що, а после сам ще си го ремонтирам. Какво тук лошо има?

— Но нали, докато разглобяваш, е спряно движението ти. Навреме ти целта не ще достигнеш.

— Затова пък повече ще знам за машината. С какво е лошо новото знание от мен придобито?

— Защо ти е то? Не да ремонтираш е твоето предназначение — а да се наслаждаваш на движението и да твориш.

— Неубедително ти почна да говориш, Анастасия. Нито един шофьор с тебе не ще се съгласи. Е, може би тези, които карат нови чуждестранни марки, японски, или «Мерцедес», те рядко се повреждат.

— Творенията Божии не се повреждат и сами способни са да създадат на себе си подобни, така че за какво е нужно да ги разглобяваш?

— Как защо — поне от интерес.

— Прости ми, Владимир, ако неудачен се оказа примерът ми. Позволи ми друг да ти представя да опитам.

— Опитай.

— Пред теб стои жена прекрасна. Влечение към нея в теб гори, тя ти допада. И ти не си й безразличен, и в творение да се съедини с теб тя стреми се. Но миг преди порива на двама ви към съединение и сътворение, на теб ти идва мисъл да разбереш жената от какво се състои. Как вътре органите й работят. Стомаха, дробовете. Какво яде и какво пие. Как в момент интимен това ще заработи?

— Край. Нищо повече не казвай. Хубавичък пример намери. Няма да има близост, и творение. Няма да се получи, когато дойде тази проклета мисъл. Веднъж и с мен се случи. Дълго ми харесваше една жена, но тя не се отдаваше, а щом се съгласи, аз изведнъж помислих, как по-добре да сторя всичко, и някак си се усъмних в способностите си. Така и нищо не се получи. Беше такъв позор, че и страх изпитах. Питах приятел после и с него се беше случвало. Дори при лекар ходихме. Лекарят ни каза, че е заработил психически някакъв фактор. Не трябвало да се съмнявам и да се старая да разбирам, какво и що. И мисля заради този фактор, пострадали са мъже не малко. Сега разбирам: всичко е заради тези същности, заради Адам, на Ева заради съвета. Постъпили са лошо те тогава.

— Защо виниш само Адам и Ева? Ти виж сега Владимир, не продължава ли човечеството упорито само тази грешка да повтаря, заветите на Бог като нарушава? На Адам и Ева последствията не били са ясни, но защо сега човекът продължава все тъй упорито всичко да разваля? Живите творения да разрушава? Днес! Когато са последствията тъй явни и печални.

— Не зная. Може да е нужно някак да се раздрусат всички? А то сме се зациклили в разбори непрестанни. Сега си мисля — напразно все пак Бог не е наказал Адам и Ева както трябва. Да беше зад тила Адам ударил, че от главата глупостите да избие, заради тях и днес човечеството страда. А Ева с камшик да беше шибнал по меките части, да спре съветите си.

— Владимир, Бог пълна свобода е дал на човека, и в мислите си наказания от себе си не е предвидил. Освен това в мислите стореното, с наказание не се изменя. Деяния погрешни ще се извършват дотогава, докато първоначалната не се изменя мисъл. Кажи, например, ти как считаш, кой смъртоносната ракета е изобретил и ядрената й бойна глава?

— Академик Корольов в Русия ракети е строил. А преди него Циолковский теоретично за тях говорил е. Стараят се и американски учени. Изобщо, човешки умове мнозина в ракетостроенето работят. И много изобретатели в страни различни.

— Владимир, изобретателят на всички ракети и на всички смъртоносни оръжия, в действителност е само един.

— Как може да е един, когато над създаването на ракети в разни страни научни институти цели работят и един от друг запазват в тайна достиженията си? В това се състои и надпреварата във въоръжението, кой по-бързо и по-съвършено оръжие ще построи.

— На всички хора, които себе си изобретатели и учени наричат от независимо коя страна, той, този единствен изобретател с удоволствие подсказва.

— И къде, в коя страна живее той и как се казва.

— Мисъл на разрушението. Тя отначало, в един човек промъкнала се и тялото му материално завладяла, и произвела копие от камък. После пак тя направила стрела, и от желязо наконечник.

— Но ако знае всичко тя, е, тази де — мисълта на разрушението, защо направо не е направила ракета?

— Планът материален на битието не веднага всичко въплъщава. Забавяне в материята, за осмисляне Създателят е дал. На разрушението в мисълта, и копието, и това оръжие, което има днес, и бъдещото, все по-смъртоносно, отдавна произведени са. За да се въплъти в плана материален на Земята не само копие, наложило се множество заводи да се построят, лаборатории, които днес научни се наричат. Под външно благовиден предлог въвличали се все повече хора за въплъщение на мисъл смъртоносна.

— А за какво е нужно, така да старае неуморно?

— За се утвърди. За да унищожи целият земен материален план. За да покаже превъзходството на всеразрушаващите енергии на своята същност над всичко вселенско, над всички и над Бог,. И действа тя чрез хората.

— Ама че гадина хитра! И как да я изгоним от Земята?