Сътворението

Тайната наука

Жреците създали тайна наука. Наука за образността нарекло се учението им, от него произлезли всички други. Върховните жреци за да укрият главното, науката за образите разчленили, по разни направления заставили да мислят другите жреци. Така и астрономия, и математика, и физика по-късно се родили, а множество други науки, в това число окултни. Така всичко устроили само за това, увлечен от частностите, да не може никой до главното учение да стигне.

— Но що за главно учение е това? Що за наука и в какво е същността й, на образите на науката, както й казваш?

— Тази наука позволява на човека да ускорява мисъл и с образи да мисли, цял космос да обхване отведнъж и да проникне в микрокосмос, невидими, но живи образи-субстанции да създаде и с тях да управлява голямо общество от хора. Религии множество на тази наука с помощта се породили. Този, който дори малко я познал, неимоверна власт притежавал, и можел е да покорява държави и царе да сваля от престола.

— Само един човек е можел да покори държава?

— Да, можел е. И схемата е проста за това.

— На днешната история факт поне един подобен познат ли е?

— Известен е.

— Разкажи за него. Аз не си спомням такова нещо.

— Защо разказвайки да губя време, като се върнеш ще прочетеш за Рама, Кришна и за Мойсей. И ще видиш в техните творения, на жреците, познали на науката на образите част от тайната.

— Добре, ще прочета за техните деяния, а същността научна как ще разбера? Ти за същността опитай да разкажеш, на какво и как са се учили?

— Учели са се да мислят образно, — вече ти казах аз.

— Да каза ми, само че е неясно, каква е връзката й с математиката, физиката на тази наука.

— На овладелият великата наука ненужно е да пише формули, ни да чертае и създава разни модели. В ядрото на материята той да прониква е способен мислено, и може да разцепва атома. Но само просто упражнение това е, за да се узнае как да се управляват съдбите човешки, и на народите в страни различни. — Такова никъде и никога не съм чел.

— А в Библията? В Стария Завет например, когато състезавали се помежду си жреци, кой от тях по-силен образ може да сътвори. Жрецът Мойсей и висшите жреци на фараона. Пред всички хвърлял Мойсей своя жезъл и го превръщал в змия. И същото жреците, които били при фараона повтаряли. А след това змията, която създал Мойсей, погълнала останалите змии.

— И значи всичко истина е било?

— Да.

— Аз мислех, че измислица е или някаква иносказатеност.

— Не е измислица, Владимир, всичко е било както се разказва в Стария Завет за това състезание.

— И за какво им е било да се състезават един пред друг?

— За да покажат кой може да създава образ способен другите да победи. И Мойсей показал на всички че е най-силен. Необходимо е било да се изпълнят молбите му, а не да се воюва. Но фараонът не послушал, и да спре опитал израилтяните, предвождани от Мойсей и образа, сътворен от него. Но воините нямали сили да спрат народ, в който живеел образът най-силен. После ще можеш да прочетеш как е побеждавал народът израелски много пъти други племена, как градове завземал. Как своя религия създал, а после и държава. Помръкнала славата фараонска. Но когато все още силни били жреците в Египет в творенето на образи велики, когато да предвиждат все още можели, какви в народа действия ще предизвика творимият образ, тогава процъфтявал все още Египет, управляван от жреците.

От известните държави, създадени след катастрофата последна на земята, Египет по-дълго от всички бил в разцвет.

— Не, чакай, Анастасия, на всички е известно — фараони управлявали Египет. Техните пирамиди-гробници дошли са чак до наши дни.

— Само външно изпълнителната власт имали фараоните. Но главната задача на фараона била на мъдрия управник да олицетворява образа. Не от фараона са изготвяни решенията важни. Когато фараони са опитвали за себе си да вземат цялата власт, отслабвало веднага царството. Всеки фараон бил преди всичко от жреци въведен в царстването си. От младенчеството си се учел при жреците фараонът и науката за образите да усвои стремил се. И само усвоилият основите й можел да бъде царстващ.

Структурата на властта, която управлявала Египет, така днес да се обрисува може: Жреците тайни били на самия връх, след тях били жреците, които с обучение се занимавали и правосъдие раздавали. Контролът над държавата външно осъществявал съвет от представители на всички жречески съсловия, а фараонът управлявал по техните закони и укази. На общините в предводителите имало немалко власт изпълнителна, и те се считали за независими. Примерно както днес било е всичко. Много държави имат президент, а за изпълнителната власт — правителство. Както жреците в миналото, днес Парламент законите издава. В това е разликата, че в нито една страна да бъдеш президент няма къде да се научи, както фараонът се е учел при жреците. И за тези, които заседават в Съвета, Думата или Конгреса, не е важен терминът с който ще се назоват сегашните законодатели-жреци, друго е важно:те също няма откъде да се научат, преди закон управляващ да създадат. Къде законодателите на мъдрост да се научат, когато в тайници науката за образите скрита е? Затова е хаос в държави много днес.

— Анастасия, нима искаш да кажеш, че ако вземем за основа структурата на управление на страната, това, което е било в древен Египет, ще ни бъде по-добре?

— Структурата на властта не ще измени много нещо. Най-важно е какво стои зад нея. И ако за египетската структура говорим, то не тя, не фараоните и даже не жреците са управлявали Египет.

— А кой?

— В древен Египет всичко образи са управлявали. На тях се подчинявали и фараони и жреци. От древната наука за образите, таен съвет от няколко жреци, взел образа на фараона — справедлив управник. Взели образ такъв, какъвто си представяли в онези времена. Маниер на поведение и външен облик, и начин на живот на фараона от съвета таен дълго се обсъждали. А след това и дълго обучавали жрецът избран, на образа подобен той да стане. Да изберат стараели се от съсловие царско претендента. Но ако по характер или външен вид никой с царска кръв не му подхождал, жреците можели да изберат всеки един жрец и него за фараон да провъзгласят. Пред всички длъжен бил жрецът-фараон да съответства винаги на образа замислен и особено когато се появявал сред народа. После от народа всеки незрим усещал образа над себе си, и действал както го разбирал. Щом в образа повярвал е народът, когато образът харесван е от мнозинството, с желание всеки следвал го, и няма нужда да се изгражда от надзиратели-чиновници огромна структура. Държавата тогава сама укрепва и процъфтява.

— Но ако би било така, тогава не биха минали без образи и днес държавите. А те се оправят и без тях, живеят и процъфтяват. Както Америка, Германия или Съветския Съюз, който до перестройката огромна държава беше.

— Без образи, Владимир, и сега държавите не могат. В сравнение с други, само онази държава процъфтява, в която образ управлява приемлив за мнозинството хора.

— А кой го днес създава? Сега няма жреци.

— Жреци има и днес, но иначе се казват, и знания за образи творящи все по-малко има в тях. Разчети дългосрочни и безпристрастни не е по силите на днешните жреци да правят. Да поставят цел и да сътворят достоен образ, който е способен към цел да поведе.

— За какво говориш Анастасия, какви жреци, какви образи е имало в нашия Съветски съюз? Болшевиките са управлявали тогава всички. Отначало Ленин, после Сталин начело са стояли. След тях други първи секретари. Политбюро си имаха. Религията тогава почти ликвидираха, храмове разрушаваха, а ти — жреци.

— Владимир, ти по-внимателно погледни. Какво било е преди, държавата нарекла се Съюз Съветски да възникне?

— Как какво е било? Всички знаят. Царизъм. После се извършила революция, и ние сме тръгнали по пътя на социализма, стремили сме се комунизъм да изградим.

— Но преди революцията да избухне, сред народа усилено се е разпространявал образ на справедливо и щастливо ново устройство на държавата, а старото се изобличавало. Образ се градял още в началото на новата държава. И образът на нов управник, за всички добър, в народа се създавал. И това, че всеки щастливо ще живее. Ето тези образи повели хората, след себе си извикали ги да се сражават с други, които на старите образи все още били верни. И революцията, после гражданската война, в които много хора са били въвлечени, в действителност сражения били са между двата образа.

— Може, разбира се, в това да има нещо. Само че Ленин и Сталин не са образи. те, както всички знаят, са просто хора, ръководили страната.

— Изреждаш имена и смяташ, че само хора в плът стояли са зад тях. Но всъщност… Може сам да помислиш, да разбереш — това съвсем не е така, Владимир.

— Как не е така? Казвам ти, — всички го знаят, — Сталин си е бил човек.

— Тогава, Владимир, кажи, Сталин какъв човек е бил.

— Какъв? Какъв… Отначало всички го смятали за добър и справедлив. Децата обичал. На снимки и картини с малко момиченце в ръце са го изобразявали. Много войници през войната в бой отивали и «За Родината, за Сталин» викали. Всички плакали, когато починал, майка ми е разказвала, когато той умрял плакали хората почти в цялата страна. И в Мавзолея, редом с Ленин го положили.

— Така значи, мнозина са го обичали и с името му в смъртна схватка са побеждавали врага. Стихове са му посвещавали, а после какво, какво говорят днес за него?

— Сега се смята че е бил тиранин и убиец, кръвопиец. Много народ в затворите затрил. От Мавзолея тялото извадено е и погребано в земята, унищожени са за него паметниците, и книгите, които той е писал…

— Сега и сам разбираш. Два образа пред теб стоят. Образи два, а пък човекът е един.

— Един е.

— Сега да кажеш можеш ли какъв е бил?

— Сигурно, не мога… А ти самата ще ми кажеш ли?

— Не съответства Сталин на първия, нито на втория образ, и в това била е и трагедията на страната. Трагедии са ставали в държави винаги, когато имало е несъответствие голямо между управника и неговия образ, от това започвали са всички смутове. И в смутовете хората за образи са се сражавали. Съвсем неотдавна към образа на комунизма се стремяха хората, но образът отслабна, и сега, към какво стремиш се ти, и хората живеещи в държавата към какво те се стремят?

— Сега ние изграждаме… може би капитализъм, или нещо такова, но за да живеем така, како в развитите страни живеят хората — в Америка, в Германия. Ами изобщо, да има демокрация, и както там да има изобилие повече.

— Значи сега у вас, отъждествени са образите на страната и на справедливия управник с тези на страните, които ти назова?

— Ами, може да се каже така.

— Но това ще значи,че съвсем оскъдни са вече знанията на жреците на страната, в която ти живееш. Няма знания. Сили няма в тях, да сътворят образ достоен, способен по свой път да поведе. Обикновено в случаи такива са умирали държавите, така историята ни разказва от хилядолетия.

— Какво лошо има, ако всички ние заживеем както примерно в Америка или Германия живеят?

— Владимир, по-внимателно погледни, колко проблеми имат страните, които изброи. Сам си отговори: за какво е нужна там полиция така голяма, и много болници? Защо все повече самоубийства се случват в тях, и да почиват къде отиват от градовете и големи, и богати на тези страни? Все повече чиновници им се налага да назначават, които обществото да следят. Всичко това говори, че образите и при тях слабеят.

— И какво се получава, че ние се стремим към техните слабеещи образи?

— Да, така излиза, и с това за кратко време продължавате живота им. Когато водещите образи в страната твоя са унищожавали, нови образи не са създавали. И е помамил вас към себе си друг образ, който в друга страна живее. Ако на него се поклонят всички хора, ще престане да съществува твоята държава — страната образа си губеща.

— А кой сега способен е да го създава? Сега жреци няма.

— Хора и днес има, които само с това се занимават, образи творят, предвиждат способността на образите да увличат народа, и често разчетите им верни се оказват.

— Не съм и чувал за такива хора. Или това се държи в най-строга тайна?

— Ти, както и много други хора, всеки ден с деянията им се срещате.

— Ама къде, кога?

— Владимир, припомни си, когато време е да се избират депутати в държавата, или от няколко желаещи — един управник — президент сега наричан — пред всички се представя техен образ. А този образ го формират хора, които за професия са си избрали творенето на образи. При кандидатите различни има по няколко такива хора. И побеждава този, чийто образ от всички най-приятен станал е за мнозинството.

— Как образ? Всички те са реални живи хора. Сами на събрания пред избирателите говорят, и по телевизора също сами се представят.

— Разбира се, сами, само че съветвани са винаги, къде и как да се държат, какво да говорят, за да съответстват на образа приятен за мнозина. И често следват кандидатите тези съвети. Освен това им правят реклама, стремейки се да свържат техния образ с живот за всички по-добър.

— Да, правят им реклама. И все пак не ми е много ясно, кой е по-главен — самият човек, който за депутат или президент се е кандидатирал, или този образ, за когото ти твърдиш?

— Разбира се, по-важен е човекът винаги, но ти гласувайки не си срещал с него, не знаеш точно, какъв е той в действителност, гласуваш за поднесения образ.

— Но нали освен това програма има всеки от кандидатите, и хората гласуват за програмата.

— Колко често се изпълняват тези програми?

— Ами, не винаги програмите предизборни се изпълняват, а изцяло, вероятно никога не ще е възможно да се изпълнят, защото другите със своите програми пречат.

— Ето така се случва през цялото време, че множество образи се творят, но единство пълно в тях няма. Няма единен образ, способен със себе си да увлече всички и към целта да поведе. Няма образ, а значи няма вдъхновение, неясен пътят е, животът — хаотичен.

— Но кой образ такъв могъл би да създаде? Жреци днес мъдри няма. И за науката на образите за пръв път днес от тебе чувам, същата онази, която на жреците преподавал твоят праотец.

— Малко останало е да се чака, ще има образ силен за страната. Той ще победи войните всички, и човешките мечти в действителност прекрасна ще започнат да се претворяват в твоята страна, а после по Земята цяла.