Сътворението

Обяд в тайгата

Всеки път когато бивах в тайгата при Анастасия на полянката, винаги вземах със себе си нещо за хапване.Вземах консерви, херметизирани във фолио сладки, риба, нарязана на парченца във вакуумна опаковка. И всеки път когато се завръщах от Анастасия, откривах запасите си неизползвани. И всеки път тя дори ми даваше от себе си като подарък. Това бяха основно орехи, пресни горски плодове, завити в листа, сушени гъби.

Ние сме свикнали да ядем гъбите добре сварени, изпържени, мариновани или солени. Анастасия ги яде сушени, без всякаква обработка. Отначало се боях дори да опитам, но после хапнах и беше добре.Парченцето гъба в устата се размеква от слюнката, може да смуче като бонбон, може и да се глътне. После дори свикнах. Веднъж пътувах от Москва към Геленджик за читателска конференция и цял ден се храних с гъбите, които ми даде Анастасия. И Солнцев, директорът на Московския център, караше колата и ядеше от тези гъби. А когато се изказвах на конференцията предложих на хората в залата да ги опитат и те не се изплашиха. За които стигнаха си взеха по парченце, веднага го изядоха и с никого нищо лошо не се случи.

Въобще, при гостуванията ми при Анастасия, не помня случай, да сме сядали специално да се храним. Опитвах пътьом това, което тя ми предлагаше, и нито веднъж не изпитах глад. Но този път…

Сигурно дълго съм размишлявал над смисъла на произнесената от Анастасия молитва и затова не съм забелязал, кога е успяла да подреди, както се казва, голяма маса.

На тревата, върху различни големи и малки листа, лежаха ястия. Те заемаха площ повече от квадратен метър. И всичко беше много красиво подредено и украсено. Клюква, червени боровинки, малини, касис, френско грозде, сушени горски ягоди, сушени гъби, някаква жълтеникава кашица, три малки краставички и две червени доматчета. Множество снопчета от различни треви, украсени с цветни листенца. Някаква бяла течност, подобна на мляко беше налята в дървено малко коритце. Питки, направени неясно от какво. Мед на пита, посипан с разноцветни зрънца от цветен прашец.

— Седни Владимир, опитай хляба насъщен, който Бог ни е дал, — покани ме Анастасия, като усмихваше хитро.

— Колко хубаво! — не сдържах възторга си аз. — Точно както трябва, толкова красиво си наредила всичко. Също като добра домакиня за празник.

Анастасия се зарадва на похвалата като дете, засмя се, без да откъсва очи от собственото си сервиране, и изведнъж плесна с ръце и възкликна:

— Ох-ох, ама че съм добра домакиня, забравила съм подправките. Ти обичаш люти подправки. Обичаш, нали?

— Обичам.

— А добрата домакиня ги забрави.

Тя се огледа край себе си, отиде малко встрани, нещо откъсна в тревата. После на друго място, после сред храстите нещо откъсна и скоро постави между краставиците и доматите малко снопче, подредено като букетче от различни видове тревички и каза:

— Това са подправки. Те са люти. Ако поискаш,опитай. Сега вече има всичко.Ти опитай от всичко по малко, Владимир.

Аз си взех краставица, погледнах разнообразните храни от тайгата и казах:

— Жалко, че няма хляб.

— Има хляб, — отговори Анастасия, — ето виж. — И ми подаде някакъв корен. — Това е корен от репей, аз така съм го приготвила, че той ще ти замени и вкусния хляб, и картофите, и морковите.

— Не съм чувал, репеят да се яде.

— Ти опитай. Не се безпокой, по-рано от него са готвили много вкусни и полезни блюда. Ти опитай първо, аз съм го киснала в мляко. Омекотих го…

Исках да попитам, откъде е взела мляко, но като отхапах от краставицата… Замълчах, и така докато изядох цялата краставица и без хляб. Коренът, заменящ хляба, взех от Анастасия, но така и не го опитах, а го държах в ръка, докато не изядох цялата краставица.

Разбирате ли, тази обикновена на вид краставица в действителност силно се отличаваше по вкус от тези, които по рано бях ял. Краставицата от тайгата имаше приятен, на нищо не приличащ аромат. Вие сигурно знаете, колко се отличават по вкусови качества и аромат краставиците, отгледани в парници от тези растящи под открито небе в градините? Отгледаните върху открита почва са много по-хубави и на вкус и по аромат. Краставицата на Анастасия също, а може би и повече се отличаваше от всичко, което бях ял дотогава. Бързо си взех домат, опитах го и веднага го изядох целия. И неговият вкус беше необикновено приятен. И той превъзхождаше по вкус всички домати, които бях ял по-рано. Нито краставицата, нито домата не изискваха сол, сметана или масло. Те бяха вкусни просто така. Като малините, ябълката или портокала. Никой няма да вземе да подслажда или да посолява ябълка или круша.

— Откъде си взела тези зеленчуци, Анастасия? В селото ли ходи? Що за сорт е това?

— Сама съм ги отгледала. Харесаха ти, нали? — попита тя.

— Да ми харесат?! Аз такива ям за пръв път. Значи ти си имаш градина, парник? С какво разкопаваш лехите, откъде вземаш тор, от селото ли?

— От селото аз само семена съм взела, от една позната жена. Подбрах им място сред тревите, и те пораснаха. Доматите посадих през есента, после ги крих под снега, а през пролетта те израснаха. Краставичката посадих през пролетта, и те успяха да узреят.

— То защо са такива вкусни, сортът ли им е нов?

— Обикновен сорт. Те се отличават от градинските защото, когато са израствали са получили всичко необходимо. В условията на градината, когато растенията се отделят от съприкосновение с останалите видове, когато ускоряват растежа им с различни торове, те не могат да съберат в себе си всичко необходимо и да станат самодостатъчни, за да се харесат на човека.

— А млякото откъде е, питките от какво са? Мислех, че ти изобщо не употребяваш животинска храна, а тук има мляко…

— Това не мляко от животно, Владимир. Млякото пред теб е дадено от кедъра.

— Как кедъра? Нима дървото е способно да дава мляко?

— Способно е. Само че далеч не всяко. Кедърът например, може. Опитай, в тази напитка се съдържа много нещо. Не само плътта може да храни, стоящото пред теб кедрово мляко. Не изпивай наведнъж всичко, опитай две три глътки, иначе няма да поискаш нищо повече да ядеш, наситен с едно само.

Аз изпих три глътки. Млякото беше гъсто, с приятен, леко сладникав вкус. Освен това от него се излъчваше топлина, но не такава, както от подгрято краве мляко. Непонятна, нежна топлина съгряваше всичко отвътре, и стори ми се, че променя и настроението.

— Вкусно е това кедрово мляко, Анастасия. Много вкусно! А как може да се «дои» кедъра, за да се получи това?

— Не се дои. Млечните ядки със специална пръчица в дървено хаванче е необходимо да се стрият спокойно и съсредоточено, с добро настроение. И жива, изворна вода да се добавя по малко, така и ще се получи млякото.

— И какво, никой ли от хората не е знаел по-рано за това?

— Преди много хора са знаели, но и сега в селцата в тайгата понякога пият кедрово мляко. В градовете съвсем друга храна предпочитат, не толкова полезна, колкото удобна за съхранение, транспортиране и приготовление.

— Вярно говориш, в градовете всичко бързо трябва да се прави. Но това мляко… какво дърво е този кедър! Един само кедър може да даде и орехи, и масло, и брашно за питки, и мляко.

— И още много необичайни неща може да даде кедърът.

— А какво необикновено например?

— Най-прекрасни парфюми от неговото ефирно масло могат да се правят. Самодостатъчни и целителни парфюми. Никакви изкуствени не ще могат да надминат техния аромат. Ефирите на кедъра сами по себе си представляват духа на Вселената, и са способни да лекуват плътта, да служат като преграда за лошото пред човека.

— Ти можеш ли да кажеш как да се получат такива парфюми от кедъра?

— Мога, разбира се, Владимир, но ти, моля те още малко хапни.

— Протегнах се да си взема домат, но Анастасия ме спря.

— Почакай Владимир, не яж така.

— Как?

— Различни неща приготвих за теб, за да ги опиташ първо и той да те полекува.

— Кой «той»?

— Твоят организъм. Когато опиташ всичко, той ще си отбере сам най-необходимото. Ти ще поискаш да хапнеш повече от отбраното. Твоят организъм сам ще определи какво не му достига.

«Виж ти, — помислих си, — за пръв път тя изменя на принципите си».

Работата е в това, че Анастасия два пъти ме беше лекувала от някакви вътрешни болежки. Не знам точно какви, но ги усещах като силни болки в стомаха, черния дроб и белите дробове. А понякога и навсякъде изведнъж. Болките бяха силни, и обезболяващите таблетки не винаги помагаха. Но аз знаех: като пристигна при Анастасия тя ще ме излекува, при нея бързо става. Но да ме лекува за трети път тя отказа. Даже болката изцяло с погледа си не премахна, заяви, че щом не променям начина си на живот и не премахвам това, което способства за заболяването, то и не бива да ме лекува, тъй като лечението в този случай само пречи. Аз много й се обидих и не повторих молбата си за лекуване.

Като се върнах, все пак започнах да пуша по-малко и алкохола ограничих. Даже погладувах няколко дни. По-добре ми стана. И си помислих тогава, че не е задължително всеки път да се обръщаме към лекар или лечител, може и сами да се вземем в ръце, когато болката ни притисне. По-добре, разбира се, да не ни притиска. До край сам да се излекувам не можах, но и помощ от Анастасия реших да не искам, а тя, значи сама се е съгласила.

— Ти нали каза, че няма повече да ме лекуваш и даже да премахваш болката.

— Няма да премахвам повече болките ти. Болката — това е разговор на Бога с човека. Но така, като сега — може, аз ти предлагам храна, това не противоречи на естеството, а противоречи на него.

— На кого «Него»?

— На този, който създава вредоносни програми за човека.

— Каква вредоносна програма? За какво говориш?

— За това, че ти Владимир, както и болшинството от хората се храниш по установена програма. Много вредна програма.

— Може и някой да се храни по програма. Много такива има — за отслабване, за напълняване. Но аз се храня, както сам искам. Дори не съм чел някоя програма. Отивам в магазина и си избирам сам, това което ми хареса.

— Така е, ти избираш като отидеш в магазина, но избираш само от предлаганото в магазина.

— Е да… В магазина сега всичко е удобно разфасовано, опаковано. Понеже конкуренцията е голяма, всеки се старае да угоди на купувача, всичко се прави за удобството на клиента.

— Смяташ ли, че всичко е направено за удобството на купувача?

— Да, а за кого другиго?

— Всички системи на технократския начин на съществуване винаги работят само за себе си, Владимир.Нима на теб е удобно да получаваш дълбоко замразени, консервирани продукти и наполовина убита вода?

Нима твоят организъм е определил асортимента на намиращите се в магазина продукти?

Системата на технократския свят си е присвоила функцията да те обезпечава с жизнено необходимото. Ти си се съгласил с това, доверил си й се напълно, и даже си престанал да се замисляш, дали ти е предоставено всичко необходимо за теб.

— Но ние живеем все пак, не умираме от тези магазини.

— Разбира се, ти още живееш. Но болката! Откъде е твоята болка?

Помисли, откъде е болката и мнозинството от хората? Болестите, болките са противоестествени за човека, те са следствие от порочния път. Сега ти сам ще се убедиш в това. Пред теб е само малка част, от всичко което от Божествената природа е сътворено за човека. От всичко пробвай ти едва, това, което ти хареса със себе си вземи. Три дни достатъчни са за да победят болежките ти малките тревички, които сам си избереш.

Аз опитах по малко от всичко, докато Анастасия говореше. Някои стръкчета трева бяха безвкусни, от други напротив, ми се искаше още да хапна. После, преди тръгването ми,Анастасия сложи в чантата ми всичко което ми хареса от обеда. Ядох от избраното три дни. И болката отмина съвсем.