Сътворението

Къде ходим в съня си?

Няколко пъти в разказа на Анастасия за земните цивилизации звучаха фрази за съществуването на живот в други галактики на Вселената, на други планети. И мен изведнъж това така силно ме заинтересува, че докато слушах разказа й за миналото на човечеството само за това мислех: а как ли там, на другите планети е устроен живота?

Анастасия, навярно видя, че вниманието ми към нейния разказ съвсем изстина, и замълча.

Аз също мълчах, защото мислех как да я накарам да разкаже повече и по-точно за живота на извънземните цивилизации. Бих могъл, разбира се, направо да я попитам, но тя винаги ставаше някак объркана, щом не можеше да обясни защо знае това, което за другите е неизвестно. Освен това ми се струваше, че нейното желание да не се откроява сред другите хора с необикновените си способности, не й даваше възможност да говори за всичко. Започнах да забелязвам, че тя се притеснява от неспособността си да обясни механизма на някои явления. Така и стана, когато направо я запитах:

— Кажи Анастасия, можеш ли да се телепортираш в пространството? Да пренасяш тялото си от едно място на друго?

— Защо ме питаш за това,Владимир?

— Първо ми отговори конкретно, можеш или не?

— Владимир, такава възможност има у всички хора. Не съм уверена, че ще успея да ти обясня колко е естествен този процес. Ти пак ще се отдалечиш от мен, ще ме сметнеш за вещица. Ще ти стане неприятно с мен.

— Значи можеш?

— Мога, — отговори след забавяне Анастасия и сведе очи.

— Тогава демонстрирай, покажи ми как става.

— Може би първо да опитам ти обясня…

— Не, Анастасия, първо покажи. Винаги е по-интересно да се гледа, вместо да се слуша. После ще обясниш.

Анастасия се изправи някак отчуждено и затвори очи. Леко се напрегна и изчезна. Аз се огледах слисано. Но на мястото й имаше само смачкана трева, а Анастасия я нямаше. Видях я да стои да другия край на езерото. Гледах я и мълчах. Тя викна:

— Да плувам ли, или отново…

— Отново, — отговорих аз и без да мигам, за да не пропусна нещо, загледах фигурата на Анастасия, стояща на отсрещния бряг на малкото езеро. Внезапно тя изчезна. Разтвори се. Дори дим не остана на мястото, където беше. Без да мигам продължавах да гледам.

— Аз съм тук Владимир, — раздаде се гласът на Анастасия. Тя отново стоеше на метър от мен. Отдалечих се малко и седнах на тревата като се стараех да не показвам удивление или вълнение. Не знам защо си помислих: «Ще вземе изведнъж да й скимне да разтвори моето тяло и после да не го събере».

— Изцяло да разтвори тялото си, да го разложи на атоми, може само притежателят му. Достъпно е единствено на човека това, Владимир, — първа заговори Анастасия.

Беше ми ясно: първата й работа ще бъде да доказва, че е човек, и за да не губи време напразно аз й казах; — Разбира се, на човека. Но все пак, не на всеки.

— Да, не всекиму. Необходимо е…

— Знам ще кажеш: «Помисли трябва чисти да има».

— Да. Помисли и още бързо и образно да мисли, детайлно и конкретно да си представя себе си, своето тяло, и освен това желание и силна воля, и вяра в себе си…

— Не обяснявай, Анастасия. Не се старай напразно. По-добре кажи, на всяко място можеш ли тялото си да преместиш?

— На всяко може, но аз го правя рядко. Много опасно е на всяко… Пък и не е необходимо. Защо да се премества тялото? Може и по друг начин…

— Защо е опасно?

— Трябва много точно да си представиш мястото, където искаш да преместиш тялото си.

— И ако не си го представиш точно, какво може да случи?

— То може да загине.

— От какво?

— Например, поискваш да преместиш тялото си на дъното на океана. Преместваш, а налягането на водата го премазва. Или се задавяш. В града, на пътя, пред кола в движение можеш да попаднеш, колата ще удари тялото ти, ще го осакати.

— А на друга планета може ли човек да пренесе тялото си?

— Разстоянието роля абсолютно никаква тук не играе. То ще се премести на мястото, което мисълта ти му посочи. Първо мисълта ти на желаното от тебе място се оказва. Тя формира и събира отново в пространството разтвореното тяло.

— А за да разтвориш тялото си, за какво трябва да мислиш в това време?

— Да си представяш материята му до най-малкия атом и ядро, да видиш как частичките в ядрото създават движение, външно хаотично, да ги разтвориш мислено в пространството. После трябва в последователността предишна да събереш в ядрото движението външно хаотично, като възпроизвеждаш точно. Всичко е много просто. Като детска игра с кубчета.

— Но може да се случи, на другата планета да няма атмосфера подходяща за дишане.

— Това и казвам — опасно е да се преместваш необмислено. Необходимо е да се предвиди много.

— Значи няма да се получи на друга планета?

— Ще стане. Част от обкръжаващата атмосфера също може да се премести и тялото известно време ще живее в нея. Но по-добре е тялото въобще да не се премества ако няма особена необходимост за това. В повечето случаи е достатъчно с лъч да се погледне на разстояние или да се премества второто, нематериално «аз».

— Невероятно! Трудно е да се повярва, че някога могъл е всичко това да прави всеки човек.

— Защо «някога»? Второто човешко «аз» и сега да се премества може свободно, и го прави. само че хората не му поставят никакви задачи. Не определят цел.

— У кого, при кои хора, кога се премества?

— Сега основно това става когато човек спи. Същото може да сътвори и в будно състояние, но заради суетата ежедневна, всевъзможни догми и проблеми наизмислени, хората все повече способността да управляват себе си загубват. Губят способността да мислят образно достатъчно.

— Може би е поради това, че без тялото не е интересно да се пътешества?

— Защо смяташ така? Крайният резултат за чувствата често един и същ може да бъде.

— Ако един и същ могъл би да е резултата, не биха влачили телата свои хората, пътувайки в страни различни. Бизнесът туризъм у нас сега е работа доходна. А и не ми е ясно някак за второто «аз» на човека. Ако тялото не е било някъде, значи не е бил и човекът там. Всичко тук е ясно и просто.

— Не бързай, Владимир, да правиш изводи прибързани. Сега аз ще ти приведа три ситуации различни. А ти на себе си опитай да отговориш, в коя от трите ситуации условният човек е бил на пътешествие.

— Добре, ще отговоря, ти кажи.

— Ето първата: Себе си или друг човек си представи как спи. Слага го някой на носилка. Занасят спящият в самолет и го превозват в страна различна. Например от Москва в Ерусалим. Там спящият по главна улица разхождат, внасят го в храм, и по същия път и както спи го връщат и полагат на предишното му място. Ти как смяташ, дали човекът от Москва е бил в Ерусалим?

— Ти първо за други два случая кажи.

— Добре. Сам другият в Ерусалим отишъл, преминал по главната улица, постоял за малко в храма и се върнал.

— А третият?

— Телом той в къщи си останал. Но способност имал да си представя всичко на разстояние. Като насън, разхождал се в града. Бил в храма, ходил още някъде, после все така мислено се върнал към предишните дела. От тримата кой бил е в Ерусалим, как смяташ?

— Истински само един от тях е бил. Това е човекът, който сам на пътешествие заминал и сам всичко е видял.

— Така да е, но в последна сметка, какво визитата е дала на всеки един от тях?

— На първият тя нищо не е дала. Вторият може да разкаже, каквото е видял. А третият… Третият навярно да разкаже също може, но сам да сбърка може също, защото това, което е насън видял ще каже, а сънят да е различен може много от действителността.

— Но сънят като явление действителност е също.

— Е да, като явление сънят съществува. Нека и да е действителност, но защо ми го казваш?

— Затова, че ти навярно няма да отричаш, че винаги способен е човекът да съедини или поне докосне една до друга две съществуващи действителности.

— Знам накъде ме водиш. Искаш да кажеш, че сънят може да се подчини, да се насочи накъдето искаш.

— Да.

— Но с помощта на какво такова нещо може да се случи?

— С енергията на мисълта, и със способността да я освобождаваш за проникване в образи и всякаква действителност.

— И какво? Нима ще запечата всичко от другата страна като на кинокамера?

— Отлично, кинокамерата макар и примитивна е потвърждение. Значи, Владимир, направи ти извод, че не винаги необходимост има да се преместват материалните тела, за да почувстваш ставащото в край далечен? — Може би не винаги. Но за какво говориш ми това? И все доказваш?

— Разбрах, когато заговори ти за светове различни, че ще поискаш или ще ме молиш да ти ги покажа. Молбата твоя да изпълня искам без да подлагам тялото на риск.

— Правилно си разбрала Анастасия. Действително исках да те помоля за това. Значи има все пак на други планети живот. Ох, интересно би било да видя1

— Каква планета искаш да си избереш за своята екскурзия?

— Че какво, да не би да са много обитаемите?

— Те са множество, но никъде не съществува разнообразието на Земята.

— И все пак, какъв живот има на другите? И как е възникнал?

— Когато Земята явила се като Божествено творение, вселенски много същности запалили се да повторят чудото. В другите светове свое такова те създадат, като използвали планети подходящи, по тяхно мнение. И сътворявали, но не успели, живот в хармония такава, както на Земята да създадат. Във Вселената планета има, където над всичко мравките преобладават. На нея те са множество. Мравките с други форми на живот се хранят. Когато вече няма какво да ядат, започват да изяждат себе си и тъй загиват. И същността, която създала е този живот, творението свое се опитва да повтори пак, но по-добре така и не се получава. Да съедини в хармония всичко съществуващо никой не е могъл.

Има и планети, където същности са се опитвали и се опитват растителен, на земния подобен свят да създадат. Храсти, дървета и треви растат на тези планети. Но техните създания умират всеки път когато стигнат пълното съзряване. Никоя същност вселенска не успява да разгадае тайната на възпроизводството. Те са като днешния човек. И днешния човек много изкуствени неща сам е създал. Но всичките негови творения не могат да повторят сами себе си. Те чупят се, загниват, овехтяват и постоянна грижа за себе си изискват. Голяма част от земните хора в роби на собствените си творения се е превърнала. Творенията Божи сами да възсъздават себе си способни са и в многообразие велико да живеят в хармония.

— Анастасия, а има ли планети във Вселената, където съществата, както човека, разбират от техника?

— Да, има Владимир. Тази планета е по-голяма шест пъти от Земята. На нея външно на човека подобни има същества. Тяхната техника изкуствена, далеч от земната е по-напред по съвършенство. Животът на планетата е сътворен от вселенска същност считаща себе си за богоподобна, и към превъзходство над Божествените твари се стреми.

— Кажи, а те на «чинии», или там на корабите си космически, долитат ли на Земята?

— Да. Те вече не веднъж опитвали са се в контакт да влязат със земните хора. Но за Земята техните контакти…

— Не, почакай. Ти можеш ли мен, или моето второ «аз» да занесеш за малко на тази планета?

— Да. Мога.

— Тогава занеси.

После Анастасия ме помоли да легна на тревата и да се отпусна. Да разперя ръцете си настрани. Дланта си положи на моята, и след известно време започнах да потъвам в нещо подобно на сън. Казвам «нещо подобно», защото това заспиване беше необичайно. Отначало тялото ми все повече се отпускаше. Преставах да го усещам, но прекрасно виждах и чувах всичко обкръжаващо.Птиците, шумоленето на листата, а после очите ми се затвориха и потънах в сън, или се разделих, както казва Анастасия. И до сега не съм в състояние да разбера, какво и как се случи с мен по-нататък. Ако предположим, че с помощта на Анастасия съм заспал и съм сънувал, то по пълнотата на усещанията и ясността на осъзнаването на всичко видяно, не мога да сравня този сън с обичайния човешки сън.