Тактика на грешките

ЕДИНАДЕСЕТ

— Е, полковник — каза мрачно Бат, — какво да ви правя?

— Генералът може просто да ме използва — отвърна Клетус.

— Да ви използвам! — Те стояха един срещу друг в кабинета на Бат. Генералът се обърна вбесен, направи две стъпки, завъртя се и се върна обратно, впивайки свиреп поглед в Клетус. — Първо правите демонстрация на прохода Етер, завършила с това, че вземате пет пъти повече пленници, отколкото е броят на хората, с които разполагате. А сега отивате на среднощна разходка с флота и се връщате, натоварени с партизани и припаси, предвидени за Бакхала. И не само това, а сте взели и цивилен с вас на военноморски съд!

— Цивилен, сър?

— О да, известна ми е официалната версия! — прекъсна го бързо Бат. — И тъй като това касае флота, ще си затворя очите. Но аз знам кой е бил с вас там, полковник! Също както знам, че на този дървеняк Линет едва ли би му хрумнала идеята да пленява моторните лодки, пълни с партизани. Било е ваше представление, полковник, също като онова на прохода!… И пак повтарям, какво да ви правя?

— Съобразявайки се с цялата сериозност на положението, генерале — тонът на Клетус напълно отговаряше на думите му, — казах точно това, което мисля. Трябва да ме използвате.

— За какво? — изстреля Бат.

— За това, за което съм подготвен — тактик — отвърна Клетус. Той без колебание посрещна погледа изпод изразителните вежди на генерала, гласът му остана спокоен и убедителен. — Като се имат предвид обстоятелствата, в настоящия момент аз мога да бъда особено полезен.

— Какви обстоятелства? — настоя Бат.

— Ами комбинацията от обстоятелства, които ще хванат в капан тук, на Кълтис, Министъра на междузвездните работи на Коалицията — отвърна Клетус. — Предполагам, не е тайна, че Дау де Кастрис смята да замине в близките един-два дни.

— О, ще замине, така ли? И какво ви кара да сте толкова сигурен, че знаете какво смята да прави един високопоставен чиновник като Де Кастрис — при каквито и да са обстоятелства?

— Ситуацията е отворена за догадки. Партизаните от Нова Земя не са в по-различно положение от силите на Съюза, що се отнася до получаване на припаси от Земята. И ние, и те имаме нужда от много неща, които складовете на Земята се бавят да ни доставят. Вие искате танкове, сър. Мога да се обзаложа, че и те имат желания, които Коалицията не бърза да задоволи.

— И как стигнахте до това заключение? — остро изрече Бат.

— То се налага от очевидния факт, че Коалицията води тук, на Кълтис, по-евтина война от нас — произнесе Клетус убедително. — Това е типично за сблъсъците между нея и Съюза през последния век. Ние се стараем да снабдяваме нашите съюзници с военни части и снаряжение. Коалицията обикновено дава на нейните хора оръжие и съвети. Това отговаря на тайната й цел, която е не толкова да спечели в тези малки конфликти, а да изтощи народите от Съюза на Земята, така че евентуално Коалицията да има надмощие там, където са големите неща.

Клетус спря да говори. Бат продължи да го гледа втренчено. След секунда генералът разтърси глава като човек, събуден от дрямка.

— Трябва да отида да си прегледам главата — каза той. — Защо ли стоя тук и ви слушам?

— Защото сте добър генерал, сър, и защото не можете да не забележите, че в думите ми има смисъл.

— През по-голяма част от времето говорите неразумни неща… — промърмори Бат разсеяно. Сетне погледът му се изостри и той отново го закова върху лицето на Клетус. — Добре, партизаните искат от Коалицията снаряжение, което тя не им дава. Вие казвате, че това е причината Де Кастрис да дойде тук?

— Естествено — отвърна Клетус. — Вие самият знаете, че Коалицията често постъпва така. Отказват материална помощ на някоя своя марионетка, но след това, за да смекчат отказа си, изпращат високопоставен сановник да посети съюзника им. Визитата предизвиква голямо брожение и там, и навсякъде. У съответната марионетка се създава впечатление, че Коалицията е взела съвсем присърце нейното добруване. А то не й струва почти нищо. Само че специално в този случай имаше обратен ефект.

— Обратен ефект?

— Двете акции, с които се предполагаше, че ще отпразнуват посещението на Де Кастрис — на прохода Етер и несполучилият опит миналата нощ да прехвърлят припаси и хора в град Бакхала, — бяха шамари в собственото им лице. Естествено, официално Дау няма нищо общо. Но ние знаем, че той без съмнение е бил уведомен за акциите, а може би и е участвал в планирането им. Както вече казах обаче, официално няма връзка между него и тях и теоретично той може да напусне планетата, без да се обръща назад. Но аз мисля, че не е много вероятно да постъпи така.

— Защо?

— Защото, генерале, целта на неговото пристигане тук беше да даде на Нова Земя морална подкрепа — една стимулираща инжекция. А визитата му беше съпроводена от няколко лоши, макар и малки провали. Човек както Де Кастрис би отложил заминаването си, за да има последната дума. Това ни дава шанс да обърнем положението в наша полза.

— О? Да го обърнем в наша полза, така ли? Още някоя от вашите игри и забавления, нали, полковник?

— Сър — отговори Клетус, — бих искал да напомня на генерала, че се оказах прав за опита да се прехвърлят хора през прохода Етер. Бях прав и в предположението си миналата нощ, че партизаните ще се опитат да прекарат хора и припаси по реката…

— Добре! Това няма значение! — кресна Бат. — Да не мислите, че щях да ви слушам сега, ако не съм взел под внимание тези неща? Продължавайте. Кажете ми каквото имахте да казвате.

— Бих предпочел да ви покажа — отвърна Клетус. — Ако нямате нищо против да отидем до прохода Етер…

— Прохода Етер? Пак ли? А защо? Посочете ми каква карта ви трябва и ми покажете тук.

— Това е един кратък преход по въздуха, сър — отвърна спокойно Клетус. — Обясненията ще придобият повече смисъл, ако под нас е истинският терен.

Бат изръмжа. Обърна се, отиде до бюрото и включи вътрешния телефон.

— Изпратете въздушен кораб Х 1 тук, на покрива — нареди той. — Тръгваме веднага.

Пет минути по-късно Клетус и Бат бяха на път за прохода Етер. Въздушният кораб на генерала беше малко, но бързо превозно средство, с антигравитационни витла по средата от долната страна и плазмен генератор в задната част. Арвид, който чакаше Клетус отвън в приемната на генерала, беше седнал отпред на мястото на втория пилот. На останалите седалки бяха пилотът и останалият екипаж. Зад тях в кабината Клетус и генералът можеха да разговарят необезпокоявани. Корабът приближи прохода и по молба на Клетус слязоха по-ниско от сто и осемдесет метра. Закръжиха бавно над местността, включваща прохода Етер, селището Двете реки и долините на двете реки, които се сливаха точно под града.

Бат гледаше кисело прохода и града под него, разположен в острия край на V-то, което образуваха долините на реките.

— Е добре, полковник — обърна се той към Клетус, — отделих един час от деня си заради това пътуване. Дано каквото имате да ми казвате си заслужава усилията.

— Мисля, че заслужава. — Клетус посочи прохода и града под тях. — Ако погледнете внимателно, сър, ще видите, че Двете реки е идеално място за десант и атака на нашите сили през прохода като първа стъпка от нахлуването ни в Нова Земя.

Главата на Бат конвулсивно трепна. Той погледна свирепо Клетус.

— Нахлуване в Нова Земя… — Бързо сниши гласа си, защото при тези думи главите на другите трима мъже рязко се извиха към тях. — Нима напълно сте загубили разума си, Греъм? Нахлуването в Нова Земя е решение, което дори и Генералният щаб на Земята не може да вземе. То трябва да се реши от политическите мъже в Женева!

— Разбира се — отвърна невъзмутимо Клетус. — Но е факт, че едно нахлуване откъм Двете реки много лесно ще се увенчае с успех. Ако генералът просто ме остави да обясня…

— Не! — озъби се Бат, стараейки се да говори тихо. — Казах ви, не искам дори да слушам за това. Ако ме накарахте да измина целия този път само за да чуя вашите измислици…

— Нямам предвид наистина да го направим, сър — прекъсна го Клетус. — Само искам да ви покажа ползата от подобно действие. Не е необходимо да нахлуваме наистина в Нова Земя. Трябва само да накараме новоземляните и Де Кастрис да разберат, че то може да завърши с успех, ако се предприеме. Когато схванат това, ще бъдат подложени на изключителен натиск да предприемат контрадействия, за да го предотвратят. Тогава, след като те са предприели такива действия, ние ще се оттеглим, за да покажем, че никога не сме имали намерение да нахлуваме. Де Кастрис ще бъде въвлечен в глупава грешка и ще му бъде невъзможно да избегне отговорността за нея. Единственият шанс за Коалицията да спаси неговото и собственото си достойнство ще бъде да прехвърли цялата вина върху Нова Земя и да я накаже за по-голяма убедителност. А формата на наказанието може да бъде само намаляване на помощта за Нова Земя… Естествено, всяко намаляване на помощта от страна на Коалицията поставя съдействието, което Съюзът оказва на екзотите, в много по-силна позиция.

Клетус спря да говори. Бат остана загледан в него дълго време с изражение, близко до страхопочитание.

— За Бога! — промълви той накрая. — Не можете да мислите като обикновените хора, нали, Греъм?

— Изглежда по-сложно, отколкото е в действителност — отговори Клетус. — Всеки човек е тясно свързан със ситуацията, в която се намира. Манипулирайки нея, в повечето случаи той няма друга възможност, освен да се остави самият да бъде манипулиран.

Бат поклати бавно глава.

— Добре — пое си дълбоко въздух той. — Как точно си представяте това фалшиво нахлуване?

— Обикновено. С прехвърляне на няколко батальона десантчици в тази местност до прохода…

— Чакайте малко — прекъсна го Бат. — Още преди ви казах, че не разполагам с излишни части, които просто ви чакат, за да си поиграете с тях. Но дори да изпратя тук батальони за някакви маневри, как след това ще обясня, че никога не съм имал намерение да нахлуваме в Нова Земя?

— Знам, че нямате излишни батальони, които да отделите. Отговорът ми е — да не се използват редовни войски. Нито пък ще им давате нареждане да дойдат тук. В момента полкът на дорсайците под командването на полковник Кан тренира парашутни скокове. Вие бихте могли да се съгласите с предложението, което полковник Кан ще да направи на екзотите — а те неминуемо ще го съгласуват с вас, — да доведе дорсайците за една седмица тук, да потренират на живо на този идеален терен, който обхваща речни долини, джунгла и хълмиста местност.

Бат отвори уста да възрази, но я затвори. Веждите му се сключиха над замислените му очи. — Хм-м — каза накрая. — Дорсайците…

— Дорсайците — напомни му Клетус — не ползват вашия бюджет. На тях екзотите им плащат отделно.

Бат кимна бавно.

— Два цели батальона тук — продължи Клетус — ще бъдат нещо, което Де Кастрис и новоземляните непременно ще забележат. А това, че са дорсайци, а не ваши части, ще затвърди впечатлението, че се правите на невинен, но всъщност сте решили да нахлуете в Нова Земя. Добавете и още един малък факт и вие със сигурност ще затвърдите това убеждение ако не у всички, то поне у Де Кастрис. Той знае, че имам нещо общо с двата последни инцидента. Назначете ме за ваш заместник-командир за дорсайците с правото да ги местя, където искам, и никой от другата страна няма да изпитва и капка съмнение, че тренировъчните скокове са само прикритие на атака срещу територията на Нова Земя.

Бат вирна глава и впери изпълнен с подозрение поглед в Клетус. Той отвърна на погледа със спокойната невинност на човек, който няма какво да крие.

— Но вие няма да местите дорсайците другаде, освен между Бакхала и тази местност, нали, полковник? — попита генералът меко.

— Давам ви дума — отвърна Клетус. — Никъде другаде няма да ходят.

Бат продължи да го гледа втренчено. След това отново кимна.

Върнаха се в кабинета му в Бакхала, а Клетус тръгна към служебната си кола. В този момент на паркинга кацна автомобил. От него слезе Мондар, последван от дребната злобна фигура на Патер Тен.

— Ето го и него — каза джуджето с тъничък глас, забелязвайки Клетус. — Вие влезте в сградата, Пълномощник. Аз ще спра за минута с полковника. Дау иска да предам неговите поздрави за успеха на Греъм миналата седмица… и миналата нощ.

Мондар се поколеба, сетне се усмихна.

— Както искате — вдигна рамене той, обърна се и влезе в сградата на Главната квартира.

Патер Тен направи няколко крачки към Клетус и застана с лице към него.

— Да ме поздравите? — попита Клетус.

— Военният министър — започна Патер Тен почти ожесточено — е един много справедлив човек…

По средата на изречението той изведнъж спря. За секунда някаква вътрешна промяна като че ли заличи от лицето му всякакво изражение, сетне се появи друго — сякаш изключителен мимик беше решил да предаде характера и маниерите на Дау де Кастрис. И очите на Патер Тен станаха безизразни и неподвижни като на хипнотизиран човек.

Когато заговори, гласът му беше някакво свръхестествено ехо на Дау.

— Очевидно — произнесе този гладък, обработен глас — вие все се опитвате да дразните лъва, Греъм. Приемете моя съвет. Предупреждавам ви. Това занимание може да се окаже опасно за вас.

Така внезапно, както се беше появила, неестествената прилика с Дау изчезна от чертите на малкото човече и погледът му се нормализира. Той остро се взря в Клетус.

— Много е справедлив — натърти Патер. — Вие го подценявате. Сигурен съм, че го подценявате… — Малкият човек прекъсна рязко. — Защо ме гледате по този начин? — студено попита той. — Не ми вярвате, нали?

Клетус поклати тъжно глава.

— Вярвам ви. Наистина разбирам, че съм го подценил. Изглежда, че той не само си играе със съзнанието на хората. Купува и душите им.

Обърна се и се запъти към колата си, оставяйки Патер Тен да гледа недоумяващо, но с обичайната си ярост, с която този гневен малък мъж гледаше целия свят.