Тактика на грешките

ДВАДЕСЕТ И ТРИ

Една седмица по-късно Клетус се върна на Нова Земя с два наети товарни кораба, чийто екипаж се беше съгласил да преседи заключен по време на товаренето и разтоварването на войските, които се предполагаше, че превозват. След това можеха да свидетелстват само, че на Дорсай, в продължение на два часа и половина са чували тропота на ботуши, влизащи в кораба, а след това докато са били на орбита около Нова Земя, около четири часа са чували подобни звуци, докато превозващи средства са излитали от техните кораби към някакво неизвестно място на планетата под тях. Агентите на Централното обединение на градовете-държави, обаче, наблюдаваха как тези превозни средства се приземяват в гористата местност в колония Брета, непосредствено до границата й със Спейнвил. При опита им да разузнаят по-подробно, бяха спрени и върнати обратно от кордон въоръжени дорсайци, но тяхната преценка за пристигналите части, като се имаше предвид броя на полетите до корабите на орбита, беше поне пет хиляди човека.

Генерал Лу Мей, командващ обединените сили на градовете-държави, изсумтя, когато му донесоха тази информация.

— Това е едно от любимите неща на Греъм. — Генералът беше надхвърлил седемдесетте и се беше оттеглил от активна служба, когато новите амбиции и военната треска на градовете-държави го беше върнала, за да поеме командването на обединената им армия. — Той иска да ни стресне с идеята, че ще бъдем нападнати от две отделни групи. Но аз се обзалагам, че при първа възможност, той ще ги събере заедно, в секундата, когато реши, че ни е изкарал на открито, където би могъл да се развихри с всякакви странни маневри. Но ние няма да се хванем на това. Ще се окопаем тук в Спейнвил и ще го накараме да дойде при нас.

Той се подсмихна. Беше дебел, така както и стар, и мисълта, че ще може да надхитри този необикновен младок, докато си седеше удобно разположен в собствения си дом в Спейнвил му достави огромно удоволствие. Той нареди по целия периметър около града да се разположат тежки лъчеви оръдия и всичко подстъпи да се минират. За да се пробие подобна отбрана щяха да бъдат необходими много повече от леко въоръжените дорсайци, независимо, че техният брой беше равен на хората, с които разполагаше в града.

А междувременно войските на Клетус вече действаха. Една разнородна сбирщина от цивилни камиони и други тежкотоварни средства с плъзгачи на въздушни възглавници, бяха предварително прехвърлени в местността, където се приземяваха совалките. Същите тези средства, сега се придвижваха като транспортен конвой, шофирани от въоръжени дорсайци. Те пресякоха границата с Армой и се насочиха към вътрешността, където беше града и неговото ново летище, предизвиквайки паника сред жителите.

— Ще стоим тук! — изгрухтяваше Лу Мей при всяко тревожно съобщение, което пристигаше от Армой, с искане да изпрати експедиционен корпус, за да ги защити от пристигащите дорсайци. Той обаче не изпрати никакви сили към Армой, а остана там, наблюдавайки другата команда на Клетус, която също беше приведена в действие, и изглежда се беше насочила към някой от другите градове-държави. Все още Лу Мей не предприемаше нищо, и наистина след като подмина Спейнвил, първата команда на Клетус се обърна и се озова зад него. В същото време, командата, която заплашваше град Армой, също промени намеренията си и се настани пред Спейнвил. И така, само за няколко дни града се оказа обкръжен от дорсайски части.

Лу Мей ликуваше и пляскаше по дебелите си колена. Колкото и да беше любопитно, в щаба на Клетус извън града, имаше също един човек, който изпитваше не по-малко задоволство от развитието на нещата. Това беше канцлерът Ад Рейс, представител на правителството на Бреда, който придружаваше Клетус в ролята си на „наблюдател“.

— Отлично, маршале. Отлично! — Рейс, тънък, с високо чело, приличащ на учен мъж, облечен в дълга, черна официална наметка на канцлер, потриваше от радост слабите си ръце. — Успяхте да хванете армията им в капан. А те нямат други сили, които да им дойдат на помощ. Прекрасно извършено!

— Вместо на мен би трябвало да благодарите на генерал Лу Мей за това — забеляза Клетус сухо. — Той няма от какво да се страхува толкова, разположен зад своите минни полета. Друго би било, ако се срещнем в открито сражение, където дорсайците са много по-подвижни от неговите войници. Той разполага с повече хора и е в по-изгодна позиция.

— Но вие няма защо да превземате града с щурм! — възрази Рейс. — Ще се снабдявате от провинцията или от самата Брета. Лу Мей е откъснат от външните си снабдители. Ще бъде въпрос на време да ги накараме да гладуват!

— Може би няма да е толкова лесно — възрази Клетус — освен, ако е бил необичайно разсеян, докато е подготвял другите неща, и да е забравил да осигури достатъчно запаси за града и войските, за да издържат по-дълго време, отколкото можем да си позволим да ги обсаждаме.

Рейс се намръщи. Очевидно не него му се струваше, че този дорсайски маршал възприема прекалено мрачно положението.

— Възразявате срещу обсадата на града ли? — поиска да знае той. — Ако е така, аз може би трябва да ви уведомя, че правителството на Брета смята това за оптимално — и в действителност единствено — решение, да хванете в капан Лу Мей.

— Не възразявам — засега — отговори спокойно Клетус. — Но само защото съществуват военни причини за това, доста различни от мнението на вашето правителство. Може би трябва да ви напомня, канцлер, че едно от моите условия при приемането на задачата от колонията Брета, както и с всяко друго правителство, с което сключвам договор, е това, че аз, единствен, ръководя акцията.

Той се извърна и седна зад бюрото в кабинета, намиращ се във временната полева конструкция.

— А сега, ако ме извините, имам да свърша някои работи.

Рейс се поколеба, после се завъртя кръгом и излезе. Клетус продължи обсадата три седмици, поставяйки бруствери и копаейки окопи около града, все едно, че имаше намерения да стои там за неопределено време. А междувременно, с изключение на случайна размяна на изстрели, между отбранителите и нападателите нямаше сериозни конфликти.

Във въздуха положението беше подобно. Дорсайски самолети патрулираха над и около града за да предотвратя влизането и излизането на транспортни средства от градовете-държави. Но освен това нямаше въздушни сблъсъци. Както при повечето вътрешноколониални въоръжени конфликти, въздушните боеве се избягваха благодарение на някакво мълчаливо споразумение, подобно на това, с което беше забранено използването на отровни газове по време на Втората световна война на Земята. Предмет на въоръжените битки между технологично бедните общества, каквито бяха младите колонии, беше не толкова унищожаването на производствения капацитет на врага, а отнемането му. Човек не унищожаваше с бомби това, което искаше да притежава. А щом като заводите и оборудването бяха ценни за цивилизацията, то хората, които притежаваха умението да работят с тях бяха почти толкова ценни.

Затова бомбардирането, а също и безразборното използване на тежки оръжия в заселени места се избягваше, и тъй като въздушните средства бяха почти толкова скъпи, колкото и междузвездните кораби, всякаква друга тяхна употреба, освен като транспортни средства се избягваше.

В края на трите седмици, обаче, на Клетус като че ли му омръзна съществуващото положени и издаде нареждания, които буквално накараха канцлера Ад Рейс да дотича в кабината му, запретнал полите на наметката си, за да не пречат на движението на краката му.

— Вие оттегляте половината от своите части и ги изпращате към града Армой и летището му! — обвини го той, връхлитайки в кабинета на Клетус.

Клетус повдигна глава от бюрото, върху което работеше. — А, значи сте чули за това? — попита той.

— Дали съм чул! — Рейс се приближи до бюрото и така се наведе, че носът му почти се допря до този на Клетус. — Аз ги видях! Всичките цивилни камиони, които поискахте преди, сега са тръгнали към Армой! Само не ми казвайте, че са тръгнали към друго място!

— Точно за там са тръгнали — съгласи се Клетус. — А останалата част от нас ще ги последва през следващите двадесет и четири часа. Няма никакъв смисъл да продължаваме тази обсада повече. Смятам да я вдигна и да превзема летището на Армой.

— Да вдигнете обсадата?… Що за фокус е това? Ако градовете-държави са ви платили да ни предадете, едва ли бихте избрали нещо по-подходящо… — Той спря внезапно, потръпвайки малко от неочаквания звук на собствените му думи. Клетус се беше изправил на крака зад бюрото.

— Надявам се, че не съм чул правилно, канцлер — очите на Клетус и гласът му бяха изцяло променени. — Нима обвинявате дорсайците в безчестие?

— Не… т.е., аз не исках да кажа… — Рейс заекна.

— Съветвам ви да сте по-внимателен с това, което искате да кажете. Дорсайците не развалят договори и не допускат подобни разговори. А сега, за последен път, нека ви припомня, че аз съм този, който командва тази кампания. Може би ще бъде по-добре, ако сега се върнете в квартирата си.

— Да, аз… — Рейс се измъкна.

Точно преди зазоряване на другата сутрин, останалата част дорсайците, обсадили Спейнвил, се качи на транспортните средства заедно с цялото си въоръжение. Само въздушните им сили останаха над града, за да предотвратят всякакви подкрепления по въздуха.

Зората огря празните окопи и захвърлените от войниците бруствери, но едва към обед тишината и явната изоставеност накара няколко патрула от Спейнвил да излязат на разузнаване. След като разучиха бившите позиции на дорсайците и се убедиха, че са напуснати, те определиха посоката на тяхното оттегляне по следите в почвата и тревата и бързешком се върнаха да докладват на генерал Лу Мей.

Лу Мей, събуден с тези новини от тежък сън, след една късна вечеря предишния ден, започна да ругае, по начин излязъл от мода още преди четиридесет години.

— Пипнахме го! — избухна възрастният мъж, изтъркулвайки се от легло и нахлузвайки дрехите си с максимална бързина. — Не издържа чакането и сега сам си надяна примката!

— Сър? — опита се да възрази полковникът, който беше донесъл новините. — Защо да си е надянал примката? Не разбирам…

— Това е защото вие, деца, не знаете нищо за това как се води истинска война! — изрева Лу Мей, нахлузвайки панталоните си. — Греъм се е насочил към Армой, идиот такъв!

— Да, сър — каза полковникът. — Но аз все още не виждам…

— Той се е примирил с факта, че няма шансове да превземе този град тук! — сряза го Лу Мей. — Затова е решил да се оттегли и вместо това да превземе Армой. По този начин може да твърди, че е направил възможно най-доброто и поне е завзел за Брета летището, което им беше съперник! С наличието на това летище те могат да преговарят за коридора към морето! Не ти ли е ясно? Греъм, най-после е разбрал, че е сключил лош договор. Иска да се измъкне при каквито и да са условия — но не може да си тръгне без да предложи нещо на Брета. И това ще бъде Армой и неговото летище!

— Да, сър — призна честно полковникът. — Всичко това ми е ясно. Но това, което не разбирам е защо смятате, че си е окачил сам примката. След като може да предложи на Брета в замяна Армой и летището му…

— Идиот! Идиот и половина! — изрева Лу Мей. — Той ще трябва да превземе Армой, нали, глупако?

— Да, сър…

— Следователно ще трябва да окупира града Армой, нали? — Завършил най-после с обличането си, Лу Мей се затъркаля към вратата и продължи през рамо. — Ако се придвижим бързо след него ще го пипнем в града и ще го обкръжим! Той няма да разполага със запаси за дълъг престой — а ако трябва, разполагаме с достатъчно хора и оръжие за да превземем града с щурм! И в двата случая ще пленим неговите дорсайци, а него ще държим като затворник и ще прави каквото му кажем!

Лу Мей не загуби нито минута за да последва Клетус и дорсайците. Но въпреки голямото бързане, той не пропусна маршовата стъпка, както и тежките лъчеви оръдия, които беше окопал около града, и които сега взе със себе си, въпреки, че те определено щяха да забавят напредването му. Тромав, но смъртоносно опасен, той се плъзгаше по ясната следа, оставена от оттеглилите се части на Клетус.

Посоката на следата водеше директно към града Армой, може би на три дни път от дорсайциите на Клетус, които бяха по-леко въоръжени. Лу Мей щеше да извади късмет, ако успееше да се придвижи за четири дни, но той беше изчислил, че допълнителният ден щеше да му бъде от полза. Той щеше да доведе генералът от Спейнвил на сцената при Армой навреме за да се възползва от предимството на момента, когато войските на Клетус щяха да отдъхват след завземането на града.

Въпреки това, би било мъдро… помисли Лу Мей — да има един малък запас от време. Ако пристигнеше по-рано, винаги можеше да забави приближаването до града. По тези причини издаде заповед да продължат с похода след вечеря, под безлунното, но осеяно с ярки звезди небе на Нова Земя. Той ги подтиква да вървят в тъмнината, докато хората започнаха да заспиват на кормилото или както вървяха. Най-накрая, макар и неохотно издаде заповед за спиране за през нощта, три часа след полунощ.

Армията точно беше успяла да потъне в дълбок сън след изтощението, когато беше събудена от остри експлозии, и те се надигнаха за да видят как техните тежки, лъчеви оръдия горяха с червено-бели пламъци, докато енергийният им заряд се разтапяше от собствената си топлина, като масло във фурна. В същия момент, облечени в черно дорсайци се озоваха сред хората на Лу Мей и започнаха да ги разоръжават, отвеждайки ги на групи под острия поглед и дулата на пушките на други пазачи.

Самият генерал Лу Мей, изненадан в дълбокия си сън, седна в леглото, и установи, че над него се беше надвесил Клетус, с разкопчан кобур на пистолета. Лу Мей се опули изумен.

— Но вие трябва да сте… много пред мен… — заекна той след малко.

— Имам една група от цивилни камиони напред — отговори Клетус. — Камиони, в които освен шофьорите няма други хора. Всички хора, с които разполагам са сега с мен — и вашата армия е пленена, генерале. Ще улесните нещата, ако се предадете, веднага.

Лу Мей се изтърколи от леглото. Изведнъж се почувства много стар, треперещ и безпомощен, застанал така в своята пижама. Почти като насън той премина през всички условия на капитулация.

Клетус се върна обратно във временния лагер, който бяха устроили. Там го очакваше канцлера Ад Рейс.

— Можете да уведомите вашето правителство, че всички действащи сили на обединените градове-държави са наши пленници, канцлер… — започна той и спря, когато влезе Атайър, носещ жълт плик със съобщение.

— Сигнал от полковник Ичан Кан на Дорсай — каза Арвид — предадено от базата на в Адониер в Брета.

Клетус взе плика и го отвори. Съобщението гласеше: Атака, извършена през прохода Етер от Нюланд в територията на Бакхала, отбита. Силите на Коалицията и Съюза обединени в съвместна „Мирна сила“ за новите светове. Дау деКастрис главнокомандуващ на тази сила. Клетус сгъна листа и го прибра в джоба на туниката си. Той се обърна към Рейс. — Разполагате с двадесет и четири часа за да доведете тук войските на Брета и да поемате пленниците. Аз и моите войници трябва да се върнем веднага на Дорсай.

Рейс го гледаше със смесица от преклонение и възхищение.

— Но ние предвиждахме победен парад в случай на… — започна той колебливо.

— Двадесет и четири часа — повтори кратко Клетус. Той си тръгна, оставяйки канцлера да гледа след него.