Тактика на грешките

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

— Вашите цени — каза Джеймс Ръка Господня, старейшина в Първата войнстваща църква на двата съседни свята на Хармония и Асоциация, наречени приятелски — са направо скандални.

Джеймс Ръка Господня беше дребен слаб мъж на средна възраст с рядка сива коса. Изглеждаше още по-дребен и слаб поради тесния черен пуловер и панталон — обичайните дрехи на членуващите във фанатичните секти, колонизирали, а по-късно размножили се върху Хармония и Асоциация. Имаше вид на безобиден човек, но един поглед към тъмните му очи или само няколко думи, произнесени от него, бяха достатъчни тази илюзия да се разсее. Накратко, той беше един от онези рядко срещани хора, в които гореше вътрешен огън — факелът на злочестината и ужасът от нечестивите, никога не загасваше у него. И не намаляваше от факта, че той причисляваше в редиците на нечестивите всички, чието мнение се различаваше от неговото. Сега седеше в своя кабинет в Правителствения център на Хармония и гледаше над голата неполирана повърхност на бюрото към Клетус, седнал срещу него.

— Знам, че цените ни са над вашите възможности — съгласи се Клетус. — Не съм дошъл да ви карам да наемате нашите дорсайци. Смятах да ви предложа ние да наемем някои от вашите млади хора.

— Да наемете членове на нашата църква за да проливат кръвта си в грешните войни на неверниците? Нечувано!

— Нито една от вашите колонии на Хармония и Асоциация не притежава технология. Вашата Войнстваща църква може и да разполага с най-много хора в сравнение с всички други църкви в тези два свята, но вие имате непреодолима нужда от истински заем — за да използвате за развитие на вътрешната търговия. Така ще създадете производство, от което имат нужда хората ви. Можете да го получите от нас, както казах, като наемем някои от вашите младежи.

Очите на Джеймс заблестяха като очи на змия, отразяващи светлината.

— Колко? — рязко попита той.

— Стандартното заплащане на обикновени наемни войници — отвърна Клетус.

— Че това е едва една трета от исканото от вас за вашите дорсайци! — Гласът на Джеймс се извиси. — Значи ни продавате стока на една цена, а купувате от нас на друга? — Това е въпрос на покупко-продажба на два различни продукта — отговори Клетус невъзмутимо. — Дорсайците си струват цената заради подготовката им и защото досега са си създали такава репутация. Вашите хора нямат нито подготовката, нито репутацията им. Те струват толкова, колкото съм готов да платя за тях. От друга страна, от тях няма да се изисква много. Ще бъдат използвани главно като сили за отвличане на вниманието, подобно на нашите десантни парашутни части при пленяването на Маргарета, на Фрийланд.

Завладяването на Маргарета на Фрийланд беше последният от серия успешни ангажименти, спечелени от новоподготвените дорсайци под командването на Клетус. Беше изминала една година от завземането на амониевите мини на Нютон. През това време бяха провели няколко акции, завършили с почти безкръвни победи: в световете на Касида, планетата сестра на Нютон, на Св.Мари, един малък свят под слънцето на Процион заедно с Мар и Кълтис, и последната — на Фрийланд, която заедно с Нова Земя беше единствената населена планета под звездата на Сириус.

Маргарета беше голям остров в океана, на около триста мили от северния бряг на основния континент на Фрийланд. Той беше нападнат и завладян от най-близката колония на континента. Правителството на острова, намиращо се в изгнание, беше събрало средства да наеме дорсайците, за да им върнат родната земя.

Клетус се беше престорил, че извършва парашутен десант над столицата с една група неподготвени дорсайци. А междувременно изпрати хиляди подготвени дорсайци на острова, които се добраха до различни точки на брега с плуване. Нашествениците предизвикаха стотици спонтанни бунтове сред местното население, което беше чуло за десанта.

Изправени пред бунтове отвътре и евентуална атака отвън, основните части на врага прецениха, че е по-благоразумно да напуснат острова и се отправиха към родната си колония. Връщайки се там, узнаха колко малко са били войските, които ги накараха да си тръгнат, и бързо поеха обратно към Маргарета.

Но когато повторно стигнаха до острова, видяха, че по всички брегове са запалени огньове — населението се беше надигнало, въоръжено и този път готово по-скоро да умре, отколкото да допусне и един-единствен нашественик.

Както и останалите военни успехи на Клетус, и тази победа беше постигната чрез грижливо съчетаване на въображение и философия. Другите колонизирани светове смятаха това за почти свръхчовешки способности на дорсайските войници. Ясно беше, че въпреки очевидното си нежелание да приеме предложението на Клетус, Джеймс беше запознат с фактите. Типично за старейшини като него беше, че те или са „за“, или са „против“, но никога не биха проявили нерешителност.

Клетус си тръгна, убеден, че е успял да посее идеята в съзнанието на фрийландеца, и готов да изчака развитието й.

Той се качи на междузвезден кораб за Нова Земя, планетата сестра на Фрийланд, където го очакваха неговите дорсайци и нова военна акция. Маркус Додс, най-старшият след Ичан, го посрещна в дорсайския лагер извън Адониер, главния град на колонията Брета, която им беше работодателят на Нова Земя. Независимо от двете нови звезди върху пагоните, показващи, че е армейски командир на дивизия наемници, лицето му беше загрижено.

— Спейнвил се е обединил с още четири или пет други градове-държави — съобщи той на Клетус веднага щом останаха сами в кабинета на Маркус. — Нарекли са се Централно обединение и са събрали армия от повече от двадесет хиляди редовни войници. Не само това — те са готови и ни чакат. Нямаме възможност да използваме изненадата, както правехме при другите акции, а дивизията, която сте ми дали, се състои от по-малко от пет хиляди души.

— Всичко това е вярно — каза замислено Клетус. — Какво предлагаш да направим?

— Да развалим договора с Брета — изрече Маркус убедено. — Не бихме могли да тръгнем срещу обединената армия без достатъчно хора. А с колко новоподготвени дорсайци разполагаме? Определено не повече от двеста. Нямаме друг избор, освен да развалим договора. Можете да наблегнете на факта, че положението се е променило, след като са ни наели. Брета сигурно ще протестира, но отговорните хора в другите колонии, които искат да ни наемат, ще разберат. Не разполагаме с части и това е.

— Не! — Клетус стана от стола до бюрото на Маркус и се приближи до картата. Върху нея бе изобразена равнинната вътрешноконтинентална земя, която Брета делеше със своите съперници — пет други колонии. Всяка от тях се състоеше от множество земеделски стопанства, разположени около един голям град, откъдето произлизаше наименованието им — градове-държави. — Не желая да развалям договори независимо от това, колко добра е мотивировката ми.

Той проучваше картата известно време. Брета, с един тесен коридор до брега, беше заобиколена от градовете-държави откъм четири от петте си страни. Преди производственият център снабдяваше градовете-държави с по-голяма част от техниката, която им беше необходима, и в замяна купуваше от тях селскостопанска продукция. Но после Спейнвил, най-големият от петте градове-държави, разви своя промишленост, подбуждайки към подобни действия и останалите. Един от тях, наречен Армой, реши да създаде летище за далечни полети, съперничещо на съществуващото в колонията Брета.

И сега, когато икономическата амбиция ярко се беше разгоряла в бившите селскостопански колонии, Спейнвил, който граничеше с коридора на Брета до брега, реши да изяви претенции върху него. Заплашваше да го завладее със сила, ако колонията не го даде доброволно. Това беше и причината за присъствието на дорсайците.

— От друга страна — обърна се Клетус към Маркус, — ако те повярват, че сме получили подкрепления, може да има същия ефект, както ако наистина получим.

— А как ще ги накарате да го повярват? — заинтересува се Маркус.

— Ще трябва да се обмисли. Независимо от всичко се връщам веднага на Дорсай, все едно че отивам за още хора, а по пътя ще се опитам да измисля план.

Клетус не губеше време. Късно вечерта, след едно безумно пътуване с атмосферен кораб около Нова Земя, той се озова в междузвезден кораб, чиято следваща спирка беше Дорсай. Три дни по-късно беше във Форали. Мелиса го посрещна на входа на тяхната къща с топлина, която беше изненадваща. След сватбата тя бавно смекчи държанието си, а след раждането на сина им преди три месеца този процес се ускори. За разлика от онези, които преди бяха много близки с Клетус, а сега се бяха отдръпнали от него.

Типичен пример беше Ичан, чийто поздрав към Клетус беше толкова предпазлив и безразличен, сякаш поздравяваше непознат. При първия удобен случай отдели Клетус от Мелиса и детето и се обърна грубо към зет си:

— Видя ли това? — попита го, разпръсквайки различни изрезки от вестници върху бюрото. Намираха се в кабинета на Клетус в западното крило на къщата. — Всичките са от агенциите за новини на Земята — от Съюза и от Коалицията.

Клетус прегледа изрезките. Всички без изключение се отнасяха за него и за Дорсай. И не само това — техният ругателен тон така си приличаше, че можеха да бъдат продукт само на един и същ източник.

— Виждаш ли? — предизвика го Ичан, когато най-накрая Клетус откъсна поглед от изрезките. — Първа агенцията на Коалицията започна да те нарича пират, след онази работа на Бакхала. Сега и Съюзът е започнал същото. Онези градове-държави, срещу които са те наели, са подкрепяни с помощ и инвестиции както от Съюза, така и от Коалицията. Ако не вземеш мерки, ще те преследват и двамата. Погледни — мургавият му пръст се заби в една от изрезките, — прочети какво е казал Дау де Кастрис в една своя реч в Делхи: "Дори и да няма друго, хората от Коалицията и от Съюза трябва да се обединят, за да порицаят бившия ренегат от Съюза Греъм…

Клетус се разсмя.

— Ти смяташ това за смешно? — мрачно каза Ичан.

— Само заради предсказуемостта и очевидността на намеренията на Дау.

— Искаш да кажеш, че ти си очаквал това — очаквал си Де Кастрис да изнася такива речи? — настоя Ичан.

— Да. Но това няма значение. Тук съм, за да организирам транспортирането на въображаема допълнителна дивизия в Брета. Имам нужда поне от два междузвездни кораба. Може би ще успеем да наемем празния курс на няколко товарни кораба, за да ги заблудим…

— Може би ще бъде по-добре първо да чуеш още нещо — прекъсна го Ичан. — Знаеш ли, че губиш Свахили?

Клетус повдигна вежди.

— Не — промълви той. — Но не е изненадващо.

Ичан отвори едно чекмедже в бюрото на Клетус, извади бланка за оставка и я плъзна върху изрезките. Клетус я погледна — беше попълнена и подписана от Свахили, вече генерал. Повишенията бяха споходили бързо всички, които тръгнаха с Клетус от самото начало. Само Арвид си оставаше все още командир, което беше равностойно на стария му чин капитан. Ичан се отказа от повишение. За разлика от тях предишният негоден за нищо Бил Атайър сега беше с един чин по-напред от Арвид и го деляха само две степени до армейски командир на полк.

— Предполагам, че ще бъде по-добре да поговоря с него — отбеляза Клетус.

— Не мисля, че ще постигнеш нещо — отвърна Ичан.

Клетус извика Свахили от главния тренировъчен център, в другия край на Форали. Срещнаха се на следващия ден в същия кабинет, в който Ичан беше отправил обвиненията си към Клетус след пристигането му вкъщи.

— Разбира се, съжалявам, че ще те загубя — каза Клетус, когато двамата се изправиха лице срещу лице. Свахили, с по една златна звезда върху пагоните, изглеждаше по-едър отвсякога в синята си униформа. — Но предполагам, че решението ти е окончателно.

— Да — отговори Свахили. — Ти ме разбираш, нали?

— Мисля, че да.

— И аз мисля, че ме разбираш — повтори тихо Свахили, — дори да е точно обратното на начина, по който предпочиташ да стават нещата. Ти отне целия живот от войната — знаеш това, нали?

— Това е начинът, който ми харесва — отговори Клетус.

Очите на Свахили леко проблеснаха в меката светлина на кабинета-библиотека.

— А това не е начинът, който харесва на мен — възрази той. — Което харесва на мен, почти всички други мразят — мразят или ги плаши до смърт. А точно това ти отне от работата на всеки, който ти служи.

— Искаш да кажеш — самото сражение? — уточни Клетус.

— Точно така — меко каза Свахили. — И аз, както всеки друг, не харесвам мисълта да бъда ранен и да прекарам седмици в болница. Не искам да умра. Но съм съгласен с всичко останало — тренировките, цялата бързина и очакване, свободното време между отделните ангажименти. Съгласен съм с всичко това в замяна на няколкото часа, когато всичко става истинско.

— Ти си убиец. Или не искаш да си го признаеш? — попита Клетус.

— Не — отвърна Свахили. — Аз съм специален боец, това е всичко. Обичам да се бия. Казах ти, че не искам да бъда ранен или убит, не повече от всеки друг. Усещам една празнина вътре, когато лъчевото оръжие нагорещява въздуха над главата ми. Но същевременно не искам да го пропусна за нищо на света. Това е един мръсен, проклет свят и при всяка възможност бих му отвърнал на ударите. Това е всичко. Сутринта, когато тръгна, дори и да знам, че ще бъда убит същия ден, аз пак ще тръгна — защото ще бъда най-щастлив да умра, отвръщайки на удара.

Той рязко спря да говори. Един момент просто стоеше и гледаше Клетус в тишината на стаята.

— А това е, което ти отне от наемната работа. Ето защо ще отида някъде, където то все още съществува. Клетус протегна ръка. — Успех.

Те си стиснаха ръцете. — И на теб късмет — каза му Свахили. — Ще имаш нужда от него. Накрая човекът с ръкавиците винаги губи от бореца с голите юмруци.

— Е, ти поне ще имаш възможността да провериш това твърдение — усмихна се Клетус.