Тактика на грешките

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Клетус замина с първата група от шест транспортни кораба, които закръжиха на осем мили от Двете реки нагоре по течението, и спуснаха парашутисти от двете страни на реките. Два часа преди това един разузнавателен самолет прелетя в тъмнината ниско над джунглата и улови топлинните изображения на две групи новоземляни, чакащи от двете страни в долините, на около пет мили от града. Една по-малка резервна част се беше разположила до прохода, но числеността й едва ли представляваше опасност за дорсайците. Клетус наблюдава известно време пламъка от реактивните струи на скачащите, след това нареди на пилота да се снижи над реката и да тръгне по течението.

Четвърт миля под града реката правеше завой надясно и точно след него дойде отговор от „Марк V“. Транспортният кораб се спусна още по-ниско и увисна над водата, а кулата на един от подводните булдозери се издигна над тъмната повърхност.

Клетус се спусна с въжен асансьор до кулата. Люкът й се отвори и от него излезе Уефър. Двамата застанаха върху леко наклонения мокър метален корпус до кулата.

— Ето ни и нас — усмихна се Уефър. — Трима, точно както нареди чичо доктор. — Приятелски закачливото му лице под черната коса изглеждаше развълнувано. — Какво искаш от нас?

— Войските на новоземляните са концентрирани в долините на двете реки на няколко мили от града. Те ще ги пресекат през равната им част под бреговите възвишения. Не мисля, че ще тръгнат към града покрай самата река. Така че ще можете да действате, без да ви видят.

— Сигурно, сигурно — съгласи се Уефър, душейки прохладния въздух като ловджийско куче. — Но какво искаш да направим?

— Можете ли да обработите дъното на реката точно под града и да повишите нивото на водата?

— В това малко подобие на река? Няма проблеми. Ще издигнем подводна преграда и водата ще трябва да се вдигне, за да я премине. Колко висок яз? С колко искаш да се повиши нивото?

— Искам водата да е дълбока метър и осемдесет на една миля над града.

За пръв път Уефър се намръщи:

— Метър и осемдесет? Но така ще наводниш и града. Равното място между двете реки едва ли е повече от два метра над речното равнище. Значи по улиците на града ще има метър и двайсет — метър и осемдесет вода. Това ли искаш?

— Точно това искам — отвърна Клетус.

— Е-е… разбира се, има няколко солидни постройки в търговската част и хората могат да се покатерят там. Аз обаче не искам да глобят флота, че наводнява градове…

— Не се притеснявай — отвърна Клетус. — Все още съм главнокомандващият тук. Аз поемам отговорността.

Уефър се взря в Клетус на слабата светлина и подсвирна одобрително.

— Тогава се захващаме веднага. Ще имаш твоите метър и осемдесет вода след четири часа.

— Чудесно — одобри Клетус, качи се в асансьора и махна към кораба да го вдигнат. — Успех.

— Успех на теб и на дорсайците! — отвърна Уефър. — На вас ще ви е необходим повече, отколкото на нас. Ние ще си вършим ежедневната работа.

Като се върна на кораба, Клетус нареди на пилота да се установи на една линия с града. Небето бързо избледняваше и отделните сгради можеха да се видят с просто око. Клетус насочи светлинен лъч към огледалото-приемник, разположено върху покрива на един склад, където беше щабът на дорсайците. Той изпрати повикване по светлинния лъч и Ичан се обади веднага.

— Полковник? — гласът на Ичан беше далечен, рязък и равен. — Очаквах да ви чуя. През последните три часа не съм получавал доклади от разузнавачите си в джунглата. Или са ги пленили, или се крият. Но предполагам, че противникът се е струпал в двете долини над града. Всички отбранителни точки тук са готови.

— Прекрасно, полковник — одобри Клетус. — Аз само исках да ви предупредя, че ще си понамокрите краката. Също така няма да е зле да предупредите и гражданите да се съберат на горните етажи на по-високите сгради.

— О? Буря ли се задава?

— Де този късмет! — отвърна Клетус. Защото една хубава буря с дъжд щеше да даде предимство на добре тренираните дорсайци — и на десантчиците, и на тези в града. — Прогнозата е за ясно и топло време. Реката ще се надигне. Казаха ми, че по улиците ще има към два метра вода.

— Ясно. Ще се погрижа… — Ичан млъкна. — Ще получим ли подкрепления?

— Съжалявам, но не мога да ви отделя. Ако имаме късмет, всичко ще свърши, преди новоземляните да са стигнали до вас. Направете каквото е по силите ви с наличните хора.

— Разбрано. От моя страна няма друго, полковник.

— От моя също за момента — отвърна Клетус. — Успех!

Той прекъсна контакта и даде заповед за връщане обратно в Бакхала, където натовариха нова група десантчици. Денят беше настъпил и повече нямаше смисъл да се прикриват, действайки на малка височина в сенките под хълмовете около града. Клетус придружи следващата вълна десантчици в куриерски самолет, като го накара да кръжи на височина, недостъпна за стрелбата на ръчните оръжия.

Втората група десантчици скочиха сред огъня на врага, разположен надолу по реката, но не бяха сериозно засегнати.

— Доста добре — отбеляза Марк Додс. Той придружаваше Клетус на куриерския самолет, оставяйки майор Дейвид Ап Морган да се погрижи за последните две десантни групи. — Въпреки че сигурно ще ударят следващата ни група по въздуха. Изненадан съм, че все още няма техни кораби тук.

— Още един пример за прекалено развито въображение — отбеляза Клетус. Марк го погледна заинтересовано. — Миналата нощ обясних на Ичан, че прекалената предпазливост може да доведе до грешки. На новоземляните им е известно, че Съюзът е осигурил екзотите с много повече и много по-добри бойни кораби, отколкото Коалицията тях. И те автоматично са си направили погрешен извод. Мислят, че само привидно не сме прикрити по въздуха — за да ги подмамим да изпратят своите кораби и да ги унищожим с нашите по-мощни сили. Освен това знаят, че единствено дорсайците са тренирани за въздушен десант, и очакват срещу тях да се изправят дорсайци. Известно им е, че ни превъзхождат два или три пъти по суша, а това ги кара да са самоуверени.

Третата група и скочи в джунглата под тях. Предположенията на Клетус излязоха верни — не се появиха кораби на врага, които да застрашат скачащите. Същото се случи и с четвъртата, последна група. След като и четирите групи десантчици бяха долу, планът на Клетус за битката започна да се оформя. Беше изпратил дорсайците в джунглата по стръмнините от двете страни на всяка река, срещу течението. Разпръснати в редици, те започнаха да напредват в гръб на новоземляните. Последните се отбраняваха, но когато войските им започнаха да се придвижват през долините към града, тръгнаха натам — не показваха намерение да се обърнат и да водят сериозно сражение, нито пък паника от кратките престрелки. Горе в самолета Клетус и Марк поддържаха връзка с хората чрез светлинен лъч.

— Ние дори не ги забавихме — отбеляза горчиво Марк, свил устни в тънка черта, докато наблюдаваше сцената долу върху множеството екрани пред тях.

— Ще намалят темпото по-късно — отвърна Клетус.

Той беше много зает да следи битката дори когато изпращаше непрестанен поток от заповеди и на най-малките групи дорсайци.

Марк замълча и започна да наблюдава ситуацията върху екраните, развиваща се под командите на Клетус. Двете основни части на новоземлянските войски приличаха на две големи дебели гъсеници, пълзящи по вътрешния край на долините. Съсредоточаваха се към мястото, където се събираха реките — града Двете реки. Отзад и навътре в сушата дорсайските части като тънки редички от малки мравки нападаха гъсениците от задната и от вътрешната страна. Не че всичко това можеше да се види с просто око под плътния покров на джунглата но уредите и чертежите на Клетус го показваха ясно. Атакувани, гъсениците извиваха задните си части към предните, свивайки се под нападението на мравките, ала продължаваха да напредват. Междувременно Клетус разтегляше редиците на своите дорсайци от вътрешната страна на всяка вражеска част така, че най-отдалечените групи бяха на едно равнище с най-предните части на врага. От време на време те правеха пробив в редиците на новоземляните, срещу които се намираха. Тогава противникът просто се отдръпваше зад стръмните склонове, които играеха роля на естествена преграда. Не само това — все повече вражески части се спускаха по стръмния склон долу и се разпръсваха в редица, за да отбраняват придвижването на останалите. По този начин над осемдесет процента от вражеските сили не бяха достижими за оръжията на дорсайците.

Клетус прекъсна внезапно работата си върху екраните и се обърна към Марк:

— Те са на по-малко от две мили от горния край на града. Искам да поемете работата тук и да задържите новоземляните на позициите им. Накарайте ги да слязат от склоновете, но не излагайте хората повече от необходимото. Задържайте ги, без да пускате вашите части, докато не ви се обадя.

— Къде отивате, сър? — попита Марк и се намръщи.

— Долу — отвърна кратко Клетус. Той посегна към един от резервните колани за скачане, с които беше снабден самолетът, и започна да го закопчава. — Наредете по половин рота от двете реки да се издигнат с коланите си и да тръгнат към срещуположната страна. Нека стрелят по всеки враг, когото забележат, но да не спират движението си. Да продължат, докато не се срещнат с мен тук, долу.

Той се извърна и почука с нокът по завоя на реката, където Уефър и трите „Марк V“ се трудеха усърдно.

— По ваша преценка след колко време могат да се срещнат с мен?

— С малко късмет след час — отговори Марк. — Какво смятате да правите, сър, ако нямате нищо против въпроса ми?

— Ще направя да изглежда така, че уж сме получили подкрепления в града — отвърна Клетус. Той се извърна и извика към пилота на разузнавателния кораб: — Престанете да кръжите! Свалете ме долу точно зад завоя на реката — координати H29 и R7.

Самолетът се отдалечи от мястото на битката и започна да кръжи над завоя на реката. Клетус се измести до аварийния изход и постави ръка върху бутона за изхвърляне. Марк го последва.

— Сър, ако не сте използвали скоро колан за скачане…

— Знам — прекъсна го бодро Клетус, — въпросът е да държиш краката си отдолу, а главата отгоре, особено когато се приземяваш. Не се безпокойте… — той извърна глава към пилота и извика: — Онази група дървета, точно по средата на завоя. Викни ми „Скачай“.

— Да, сър — отговори пилотът. След малко извика: „Скачай!“

— Скачам — повтори Клетус.

Натисна бутона за изхвърляне. Аварийният изход пред него се отвори и той се озова извън самолета. Усети, че лети към върховете на дърветата двеста метра под него.

Напипа ръчката за управление по средата на колана върху кръста му и двете реактивни струи от резервоара върху гърба му изреваха. Спряха го във въздуха с такава сила, че за момент му се стори, сякаш гърбът му се прекърши. Преди да успее да си поеме дъх, усети, че се издига. След като намали струята, започна бавно да се спуска, борейки се да остане във вертикално положение.

Той не падаше, а по-скоро се плъзгаше под остър ъгъл към джунглата. Направи усилие да намали скоростта, но чувствителният колан го изпрати отново нагоре. Бързо върна регулатора в първоначалното положение.

Беше вече съвсем близо до дърветата и трябваше да намери пролука между тях, за да не се надене на някой клон при приземяването си. Внимавайки да не докосне регулатора, започна да мести ръчката за управление, за да разбере в какви граници може да сменя посоката. Първият му опит почти го обърна с краката нагоре, но успя да възстанови нормалното си положение. От дясната си страна видя едно относително чисто място. Бързо премести ръчката и с облекчение установи, че се насочва натам. След това внезапно се намери сред върховете на дърветата.

Земята се приближаваше много бързо. Високият назъбен пън на едно дърво, който беше останал скрит от погледа му, изведнъж изскочи срещу него като копие.

Отчаяно дръпна ръчката. Струите замлъкнаха. Той се завъртя, удари се в пъна и се простря върху земята. Усети, че го обгръща тъмнина.