Тактика на грешките

ОСЕМ

Те втренчено го гледаха.

— Сър? — обади се Джарнки след известно време.

— Да, ефрейтор? — отвърна Клетус.

— Сър… Не разбирам какво искате да кажете — успя да каже Джарнки след моментна борба със себе си.

— Искам да кажа, че ще плените голям брой партизани, без самите вие да пострадате. — Той изчака, защото Джарнки отвори повторно уста, а след това бавно я затвори.

— Е? Това отговаря ли на вашия въпрос, ефрейтор?

— Да, сър.

Джарнки утихна. Но в неговите очи, както и в очите на останалите, насочени към Клетус, се четеше подозрение, граничещо със страх.

— Тогава да се захващаме за работа — подкани ги Клетус.

Той започна да разполага хората — един от другата страна на плиткия брод на реката, която тук правеше широк завой покрай поляната, двама долу на брега от двете страни на поляната, а останалите четирима — качени на дърветата по-далеч от реката, натам, накъдето биха тръгнали преминалите през брода партизани.

Последен настани Джарнки.

— Не се притеснявайте, ефрейтор — говореше му Клетус, носейки се във въздуха върху електрическия кон на няколко стъпки от мястото, където Джарнки се люлееше върху клоните, стиснал здраво автоматичната си пушка. — Ще видите, че партизаните няма да ви накарат да чакате дълго. Когато ги забележите, дайте оттук няколко изстрела към тях, а сетне слезте на земята, там няма да ви наранят. Вие сте раняван и преди, нали?

Джарнки кимна. Лицето му беше малко пребледняло. Беше кацнал върху един чатал на покритото с гладка кора, подобно на земен дъб дърво и не му беше никак удобно.

— Да, сър — отвърна той. В гласа му се долавяха много недоизказани неща.

— Но е било при нормални условия и останалите хора от частта ви са били около вас, нали? — продължи Клетус. — Не се оставяйте да ви уплаши разликата в сегашната ситуация. Тя няма да има никакво значение от момента, в който започне престрелката. Ще отида да проверя другите два брода и ще се върна скоро.

Той се насочи надолу по реката. Превозното средство, което яздеше, беше почти безшумно. Бръмченето му напомняше вентилатор за стая. В тишина би могло да се чуе от около петнадесет метра. Но джунглата в тази горна част на Кълтис беше изпълнена с животински и птичи звуци. Имаше един крясък, подобен на звука на трион, режещ дървета и повтарящ се през определени интервали, и друг, приличащ на силно хъркане, който продължаваше по няколко секунди, а сетне спираше и след известна пауза се възобновяваше. Но повечето от шумовете на горския живот бяха крясъци с различна височина, сила и мелодия.

Всички заедно създаваха непредсказуем звуков фон, на който ниското бръмчене на електрическия кон можеше да остане незабелязано от уши, които не се ослушваха специално за него. Значи не можеха да бъдат ушите на партизаните от Нова Земя, защото те не само че не бяха запознати с него, но и не го очакваха.

Клетус полетя надолу по реката и провери другите два брода. Там все още нямаше раздвижване на хора. При по-долния брод той зави и се отдалечи от реката, насочвайки се по въздуха през джунглата към прохода. Ако партизаните решаха да използват няколко брода, това щеше да бъде най-дългото разстояние, което трябваше да преминат. Очевидно всички групи щяха да се съберат в определено място и време от другата страна на реката.

Той се носеше на височина около шестдесет метра над земята, почти на нивото на върховете на дърветата, със скорост не повече от шест километра в час. Под него в зеленината на джунглата се забелязваха по-малко от жълтите пълзящи растения, отколкото беше видял в гората около площадката за кацане. За сметка на това яркочервените нишки минаваха навсякъде, дори и през огромните листа на различните видове земни дървета — дъб, ясен и клен, с които Кълтис беше залесен преди двадесет години.

В тези по-високи места земната флора като че ли беше взела превес. Но все още имаше голямо количество местни растения и дървета — от подобни на папрат храсти, достигащи десет метра височина, до дървета с широко разпрострени клони, с лилави плодове, напълно годни за ядене, но със слаб противен аромат.

Клетус се намираше на около осемстотин метра от реката, когато забеляза първия признак на движение — поклащане на върховете на папратта под него. Спусна се надолу.

Секунда по-късно пред погледа му се появи фигура на мъж, облечен в маскировъчен костюм на кафяви и зелени петна.

Не беше специално екипиран, като се изключат раницата на гърба, баретата в камуфлажен цвят върху главата и спортната пушка със сачми, която носеше на ремък през дясното си рамо. Това и трябваше да се очаква, щом ставаше дума за партизани. Още преди петдесет години в новите светове, където имаше колонии, беше приета следната спогодба — човек, който не носи военно оръжие или снаряжение, е подчинен само на цивилния закон. А той първо трябва да докаже нанесена вреда срещу собственост или човешки живот, преди да предприеме каквито и да било мерки против въоръжен човек дори и от друга колония. Партизанин, заловен само със спортна пушка, може единствено да бъде депортиран или интерниран. А човек с какъвто и да е род военно снаряжение, дори толкова невинно като военен несесер за нокти, може да бъде изправен пред военен съд, който обикновено го обвинява в саботаж и го осъжда на затвор или смърт. Ако всички партизани бяха въоръжени като този долу, Джарнки и хората му с техните автоматични пушки щяха да имат огромно предимство в оръжие за сметка на малочислеността си, което все пак беше някакво успокоение.

Клетус го наблюдаваше в продължение на няколко минути. Вървеше през гората, без особено да пази тишина или да се прикрива. В момента, в който Клетус определи посоката му на движение, той зави настрани, за да открие останалите членове на групата.

Бързо издигналото се слънце, проникващо през редките листа по върховете на дърветата, напичаше врата на Клетус. По гърба, гърдите и под мишниците му се стичаше пот, а коляното му заплашваше да го заболи отново. Даде си една минута почивка, за да накара мускулите си да се отпуснат и да премахне болката от крака си. Но точно сега нямаше време за нещо повече. Продължи да претърсва гората за други партизани.

Почти веднага забеляза втори мъж, движеше се успоредно с първия, на около тридесет метра след него. Клетус продължи да наблюдава и през следващите двадесет минути преброи двадесет души, които се движеха във ветрило, широко около триста метра. Ако партизаните бяха решили да разделят силите си поравно между трите брода — елементарна предпазна мярка, това означаваше, че общият им брой трябваше да е шестдесет души. А ако се предположи, че при преминаването през джунглата загубят около двадесет процента от силата на групата, оставаха четиридесет и осем души за изпълнението на това, което бяха замислили в чест на посещението на Де Кастрис.

Четиридесет и осем души можеха да направят голяма поразия, завземайки и задържайки малкото рибарско селище на брега. Но още повече биха постигнали двойно по-голям брой хора. Може би зад първата група атакуващи имаше и втора?

Клетус обърна електрическия кон и се понесе под дърветата назад, зад последния човек, който беше забелязал да се приближава. И наистина, около осемдесет метра по-нататък откри втора атакуваща линия, този път от петнадесет души, включително поне двама, които изглеждаха като офицери — носеха повече снаряжение и оръжие, подобно на карабини. Клетус обърна електрическия кон и се плъзна във въздуха под върховете на дърветата към по-долния край на първата верига. Видя, че — както и беше очаквал — партизаните се събираха явно с намерение да преминат заедно брода. Преценявайки откъде ще мине пътят им, той се насочи напред, спирайки, за да постави мини до дънерите на дърветата, дебели не повече от десет сантиметра, на разстояние около двадесет метра една от друга. Последната постави до самата вода, близо двадесет метра пред брода. След това се обърна, за да потърси края на втората атакуваща верига.

Откри ги, когато почти бяха достигнали първата мина, като най-крайният човек беше на десетина метра от нея. Клетус се залюля и се придвижи точно зад центъра на веригата. Като внимаваше да не се приближава на повече от двадесет метра, той спря коня, свали пушката и даде един дълъг откос по веригата под ъгъл около шестдесет градуса.

Стрелбата на автоматична пушка не можеше да остане незабелязана. Малките куршуми, излитащи от дулото с относително ниска скорост, се ускоряваха по време на движението си и свиреха пронизително през въздуха. Полетът им завършваше с глухо внезапно тупване при сблъсъка с целта, последвано от експлозия. Човек без бронирана жилетка — а партизаните бяха без — можеше да бъде разкъсан на две от такава експлозия. Ето защо нямаше нищо чудно, че след спирането на стрелбата в джунглата настана пълна тишина. Дори птиците и зверовете утихнаха. След това обаче, малко със закъснение, но все пак смело, непосредствено пред Клетус и по цялата невидима редица на противника започнаха да щракат спортните пушки като хор от пружини на капани за мишки.

Стреляха слепешката. Сачмите, свистящи през листата около Клетус, се сипеха като градушка. Броят им беше обезпокоителен. Клетус подкара електрическия кон и увеличи разстоянието между себе си и стрелците. Петдесет метра по-нататък той още веднъж направи завой към долния край на редицата на партизаните и задейства дистанционно детонатора на първата мина.

Отляво пред него избухна силен взрив. Дървото, към което беше прикрепена мината, полегна като болен великан сред събратята си и отначало бавно, а след това все по-бързо се сгромоляса върху храстите.

Джунглата отново оживя. Партизаните стреляха във всички посоки, тъй като целият животински свят крещеше с пълно гърло. Клетус се премести към края на редицата, изстреля един дълъг откос и побърза към втората мина.

Гъстата растителност скриваше действията на отделните партизани. Бяха започнали да си подвикват един на друг и техните викове, както и звуците от животинския свят, даваха груба представа на Клетус за това, което ставаше. Решението им не беше най-умното, но изглежда се бяха поддали на инстинкта си. Започнаха да се събират. Клетус почака пет минути, за да се струпат на едно място. Двете напредващи редици сега представляваха една група от тридесет и пет души, разположени в кръг с диаметър не повече от петдесет метра.

Той ги заобиколи, възпламени втората мина пред тях и даде няколко бързи изстрела.

Този път спортните пушки засвириха като цял рояк щурци. Изглеждаше, сякаш тридесет и пет оръжия стреляха към него едновременно от всички посоки.

Заобикалящият ги животински свят избухна в негодуваща какофония, а сгромолясването на едно дърво, предизвикано от третата мина, прибави грохота си към общия рев точно когато стрелбата започна да стихва. През това време Клетус отново се беше преместил зад редицата от невъзпламенени мини. Той изчакваше.

След няколко минути прозвучаха команди и стрелбата на партизаните спря. Клетус нямаше нужда да вижда какво става, за да се досети, че в момента офицерите обсъждат ситуацията, в която бяха попаднали. Въпросът, който ги вълнуваше, беше дали експлозиите и стрелбата са предизвикани от малък патрул, оказал се по някаква случайност в тази местност, или — противно на всякаква логика — бяха налетели на голяма военна част, поставена тук, за да пресече достъпа им до брега. Клетус ги остави да си поприказват.

Очевидното решение на подобна група в ситуация като тази беше да изпратят разузнавачи. В момента партизаните се намираха на около осемстотин метра от брода и разузнавачите много лесно щяха да установят, че мястото всъщност не е отбранявано, което нямаше да бъде добре. Клетус възпламени още няколко мини и започна да обстрелва групата откъм реката. Партизаните отговориха веднага.

Но постепенно и този огън започна да утихва и стрелбата стана епизодична, докато накрая само една пушка стреляше от време на време. Когато и тя замълча, Клетус издигна електрическия кон и направи широк завой, отдалечавайки се от реката. Там спря и зачака.

Само след няколко минути забеляза движение в джунглата. Към него предпазливо се приближаваха хора, отново разгърнати в редица. Партизаните, получили ново доказателство, че военната част, разположена при най-долния брод, изглежда беше относително голяма, избраха благоразумието пред храбростта. Те се оттегляха към по-горния брод, където или преминаването им нямаше да бъде възпрепятствано, или поне силите им щяха да се удвоят, когато се съберат с групата, изпратена да пресече реката през средния брод.

Клетус отново направи широк завой и се понесе нататък. Когато наближи мястото, намали скоростта на коня, за да сведе до минимум шума от перките, и се запромъква високо, почти под върховете на дърветата.

Скоро откри втората група партизани, която се движеше също в две разгънати редици на повече от деветстотин метра от средния брод. Клетус се забави достатъчно, за да постави нова редица от мини по дърветата от другата страна на брода по течението на реката, и се върна обратно.

Стигна местността до най-горния брод на Синята река, където Джарнки и другите чакаха, и установи, че третата група партизани, която се приближаваше към това място, не беше в крак с другите две по-надолу. Беше ги изпреварила и се намираше почти до брода, на около 150 метра от него.

Нямаше време за внимателно разузнаване. Клетус се отдалечи на тридесет метра пред разгънатата им редица и изстреля един дълъг откос натам, където предполагаше, че беше средата й.

Застанал на сигурно място откъм края й, той изчака да утихне стрелбата на партизаните и отново се промъкна пред тях, но този път спря, за да постави четири мини по пътя им. След това се оттегли към реката, взриви две от мините и отново започна да стреля.

Ефектът беше повече от задоволителен. Партизаните се разкриха по целия си преден фронт. Но не само това. Хората, които беше оставил около брода, стреснати от стрелбата, инстинктивно започнаха да стрелят в отговор. Резултатът, доколкото можеше да отгатне по слух, беше впечатляваща престрелка между две не съвсем малки групи.

Само едно нещо не беше наред откъм хората му. Пушката на Джарнки се чуваше от земята, на около четиридесет метра от предната линия на партизаните — там, където изстрелите можеха да се окажат смъртоносни за него.

Клетус изпита желание да изругае, но го потисна. Изпрати остро съобщение до ефрейтора по микрофона на устройството за свръзка да се прикрие. Не получи отговор. Оръжието на Джарнки продължи да стреля. Този път Клетус изруга. Спускайки електрическия кон почти до земята, той се запромъква под прикритието на джунглата към ефрейтора, воден от звука на стрелбата му.

Младият войник лежеше по очи, разтворил широко крака, дулото на автомата му беше подпряно на един пън и стреляше, без да спира. Лицето му беше бледо като на човек, изгубил вече половината от кръвта си, но не се виждаха наранявания. Клетус трябваше да слезе от коня и да разтърси слабото рамо. Чак тогава Джарнки разбра, че зад него има някой.

Когато видя кой е, конвулсивната му реакция беше да скочи на крака като стресната котка. Клетус го притисна към земята с едната си ръка, а с палеца на другата му посочи брода зад тях.

— Отстъпи! — прошепна му дрезгаво.

Джарнки го погледна, кимна, обърна се и започна да пълзи с ръце и крака към брода. Клетус отново възседна електрическия кон. Направи широк завой и приближи партизаните от другата им страна, опитвайки се да разбере каква беше реакцията им към тази неочаквана съпротива.

Накрая се принуди да слезе от коня и да се промъква десетина метра по корем, за да се приближи достатъчно и да разбере какво си говорят. За щастие точно това се надяваше да чуе. И тази група като останалите също беше решила да спре и да обсъди неочакваната ситуация.

Стискайки зъби, Клетус пропълзя обратно до коня, качи се и с широк завой се върна отново към брода. Той го достигна едновременно с Джарнки, вече изправил се на крака. Беше възвърнал до известна степен цвета си, но го погледна неспокойно, като че ли очакваше да го смъмри. Вместо това Клетус му се ухили.

— Ти си смел човек, ефрейтор. Но не трябва да забравяш, че искаме да запазим смелите си хора живи. Така ще бъдат по-полезни.

Джарнки примига. После несигурно се усмихна.

Клетус отиде до електрическия кон и извади една кутия с мини. Подаде я на Джарнки.

— Постави ги на петдесет до осемдесет метра една от друга. Само гледай да не те застрелят. След това ги дръж с мините и с оръжието си в напрежение. Твоята задача е да ги забавиш, докато се върна, за да ти помогна. По моя преценка това ще ми отнеме между четиридесет и пет минути и час и половина. Мислиш ли, че ще можеш?

— Ще го направя — отвърна Джарнки.

— Тогава те оставям.

Клетус се качи на коня, зави над реката и се насочи към групата, която се придвижваше към средния брод.

Когато ги откри, те се намираха близо до брода, точно до мините. Моментът беше съвсем подходящ. Клетус ги възпламени и за да завърши делото си, заобиколи партизаните в гръб и изстреля няколко откоса.

Те отвърнаха веднага на огъня му, но скоро стрелбата им стана откъслечна и замря. Тишината се проточи. След като изминаха пет минути без изстрели, Клетус се обърна по посока на течението и се приближи до мястото, където беше средната група преди стрелбата.

Те обаче не бяха там. Придвижвайки се внимателно близо до върховете на дърветата, той скоро ги откри. Напредваха нагоре по реката и сякаш бяха станали два пъти повече. Явно по-долната група се беше присъединила към тях и по общо съгласие се придвижваха заедно към най-горния брод, за да се съберат с третата, която трябваше да премине оттам.

Точно това беше очаквал. Те бяха по-скоро саботьори, а не войници. Бяха им дали строги нареждания по възможност да избягват военни действия по пътя си. Той внимателно ги следваше, докато доближиха съвсем приятелите си при най-горния брод. След това ги изпревари, за да провери какво става там.

Внимателно разузна отвисоко положението с най-горната партизанска група. Бяха се разположили в неправилен полукръг, чиито краища не достигаха брега на реката — около шестдесет метра над и тридесет метра под брода. Отговаряха на огъня, но не правеха истински усилия да си пробият път към реката. Докато се ослушваше, стрелбата им намаля. Когато към тях се присъединиха двете по-долни групи, прозвучаха подвиквания.

Близо до земята, Клетус извади от снаряжението си микрофон за подслушване и пъхна слушалката в дясното си ухо. Завъртя копчето на подслушвателя, но единствените разговори, които улови, бяха на обикновени членове на групата и нито един на офицерите, обсъждащи бъдещите действия. Нямаше късмет. Ако можеше да пропълзи петдесет метра и да разузнае, но не биваше да го прави. Дори и с електрическия кон това можеше да се окаже твърде рисковано. Оставаше възможността да се постави на мястото на партизанския офицер и да се опита да отгатне мислите му. Клетус притвори очи и се отпусна както сутринта, когато се пребори с болката в коляното. Свободно люлеейки се върху коня, той опразни съзнанието си.

Известно време нямаше нищо друго освен случайни мисли, преминаващи по повърхността на съзнанието му. Сетне въображението му заработи и започна да се оформя картина. Сякаш вече не седеше върху коня, а стоеше върху меката почва на джунглата, маскировъчният му костюм бе залепнал от пот към тялото. Тревога, предизвикана от безсилие и мрачно предчувствие, изпълни съзнанието му. Той погледна към заобиколилите го подофицери и разбра, че незабавно трябва да вземе решение. Две трети от силите му не бяха успели да пресекат реката в уреченото време и място. Сега, макар и доста позакъсняла, му се предоставяше последна възможност за преминаване. Съществуваше обаче вражеска съпротива, чиято сила му беше неизвестна.

Поне едно нещо беше ясно. Оказа се, че проникването на неговата група не беше тайна за екзотите. В този смисъл мисията беше провалена. Ако екзотите разполагаха с достатъчно сили, за да му се противопоставят тук, каква ли съпротива щеше да срещне по пътя към брега?

Очевидно мисията им имаше малък или почти никакъв шанс за успех. Най-разумно щеше да бъде да се откажат. Но можеше ли да се върне обратно без сериозно извинение пред началниците си, за да не го обвинят, че е зарязал задачата поради несъществени причини?

Очевидно не можеше. Трябваше да направи опит да си пробие път през реката и да се надява, че съпротивата на екзотите ще го принуди да се оттегли…

Клетус се опомни, отвори очи и се изправи върху седлото. Отново се издигна с електрическия кон до върховете на дърветата, хвърли три мини под различни ъгли към позицията на партизаните и ги възпламени в бърза последователност.

Веднага след това откри огън, като държеше пушката подмишница и стреляше с дясната ръка, а с лявата стреляше с пистолета.

Откъм брода и от другите две страни на позицията на партизаните се разнесе стрелбата на неговите войници.

Само след секунди партизаните залегнаха и отговориха на огъня. Тази престрелка беше най-сериозната за деня. Клетус изчака малко да затихне, за да могат да го чуят, след това извади високоговорител. Включи го и усиленият му глас проехтя над джунглата:

— ПРЕКРАТЕТЕ ОГЪНЯ! ПРЕКРАТЕТЕ ОГЪНЯ! ВСИЧКИ СЪЮЗНИЧЕСКИ СИЛИ ДА ПРЕКРАТЯТ СТРЕЛБАТА!

Пушките на хората на Клетус замряха. Постепенно и ответната стрелба от оръжията на партизаните затихна и в джунглата настана тишина. Клетус отново заговори по високоговорителя:

— ВНИМАНИЕ, НОВОЗЕМЛЯНИ! ВНИМАНИЕ, НОВОЗЕМЛЯНИ! ВИЕ СТЕ НАПЪЛНО ОБКРЪЖЕНИ ОТ СИЛИТЕ НА ЕКСПЕДИЦИОННИЯ КОРПУС НА БАКХАЛА. ПО-НАТАТЪШНАТА ВИ СЪПРОТИВА ЩЕ ДОВЕДЕ САМО ДО ПЪЛНОТО ВИ УНИЩОЖАВАНЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ЩЕ БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЪГЛАСНО УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА. ГОВОРИ КОМАНДИРЪТ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ СИЛИ. МОИТЕ ХОРА ЩЕ ПРЕКРАТЯТ ОГЪНЯ ЗА ТРИ МИНУТИ, ПРЕЗ КОЕТО ВРЕМЕ ВИ СЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ТРЯБВА ДА ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОРЪЖИЯ И ДА ИЗЛЯЗАТ НА ОТКРИТО ДО БРОДА С РЪЦЕ ВЪРХУ ГЛАВАТА. ПОВТАРЯМ, ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ДА ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОРЪЖИЯ И ДА ИЗЛЯЗАТ НА ОТКРИТО ДО БРОДА С РЪЦЕ ВЪРХУ ГЛАВАТА. ИМАТЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ТРИ МИНУТИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ. МИНУТИТЕ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ТЕКАТ, СЛЕД КАТО КАЖА.

Клетус замълча и добави:

— ЩЕ СМЯТАМЕ, ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО НЕ СЕ ПРЕДАДЕ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ТРИТЕ МИНУТИ, ПРОДЪЛЖАВА ДА ОКАЗВА СЪПРОТИВА. ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ЧАСТИ СА ИНСТРУКТИРАНИ ДА ОТКРИЯТ ОГЪН ПО ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ ПРИ ПОЯВАТА ИМ. ТРИТЕ МИНУТИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ, ЗАПОЧВАТ ДА ТЕКАТ.

Той изключи високоговорителя, прибра го и бързо зави към реката, откъдето можеше да наблюдава откритото място, без самият да бъде видян. В продължение на няколко секунди нищо не се случи. После се чу шумолене на листа и един мъж в маскировъчен костюм на новоземлянин, с трева по брадата и с вдигнати върху главата ръце, се появи на откритото. От мястото си Клетус можеше да види бялото на очите му и как неспокойно гледа. Той пристъпи колебливо напред и като достигна средата на полянката, спря, оглеждайки се наоколо, все още с ръце върху главата. Скоро след него се появи още един партизанин; и изведнъж започнаха да прииждат от всички страни.

В продължение на няколко минути Клетус продължи да наблюдава и да брои. Накрая се оказа, че четиридесет и трима мъже се бяха предали. Клетус кимна замислено. Четиридесет и трима от три групи по тридесет, или общо деветдесет. Точно както беше очаквал.

Погледна надолу към брега на реката, където на по-малко от десет метра от него Джарнки и другите двама, които беше оставил да охраняват брода, държаха приведени партизаните под прицел.

Клетус изпрати съобщение на младия ефрейтор.

— Ед, погледни от дясната си страна.

Джарнки рязко погледна надясно и се стресна, като видя Клетус толкова близо. Той му направи знак Предпазливо, все още приведен, прикривайки се зад брега, Джарнки притича до мястото, където Клетус беше снижил коня на метър и нещо над земята.

Когато ефрейторът дойде, Клетус приземи превозното си средство и използвайки прикритието на храстите, слезе схванато от коня и се протегна с облекчение.

— Да? — каза Джарнки въпросително.

— Искам да чуеш нещо. — Клетус отново се обърна към коня и включи предавателя на канала на лейтенант Атайър.

— Лейтенант — изпрати той съобщение, — говори полковник Греъм.

След кратка пауза отговорът прозвуча не само в слушалката в ухото на Клетус, но и по микрофона, вграден в електрическия кон.

— Полковник? Какво има?

— Оказа се, че партизаните все пак се опитаха да преминат тук. Ние бяхме късметлии и успяхме да пленим около половината…

— Партизани? Пленени? Половината… — гласът на Атайър се изгуби.

— Но не за това ви се обаждам — продължи Клетус. — Останалата половина се измъкна. Те ще се насочат обратно към прохода, за да се върнат в Нова Земя. Вие сте по-близо дотам, отколкото са те. Ако се върнете дори и с половината от хората си, ще можете да ги заобиколите без проблеми.

— Проблеми? Вижте… аз… откъде да знам, че ситуацията е точно както я описвате? Аз…

— Лейтенант — повтори Клетус и за пръв път наблегна върху думите си, — аз току-що ви казах. Пленихме половината от техните сили тук, при най-горния брод на Синята река.

— Е… добре… полковник. Това го разбрах. Но…

Клетус рязко го прекъсна.

— Тогава тръгвайте, лейтенант. Ако не действате бързо, ще ги изпуснете.

— Да, сър. Разбира се. Скоро ще ви се обадя, полковник… Може би ще бъде по-добре да задържите пленниците там, докато не дойдат транспортните кораби. Ъ-ъ някои от тях могат да се измъкнат, ако тръгнете да ги карате през джунглата само с шестимата мъже. — Гласът на Атайър започна да става по-уверен, но в него се долавяше горчива нотка. Очевидно значението на пленяването на голяма група врагове от един теоретик, докато самият той беше командващият офицер, беше започнало да достига до съзнанието му. Имаше много малка надежда, че генерал Трейнър щеше да пропусне този факт.

Когато продължи, гласът му беше мрачен.

— Имате ли нужда от лекар? Бих могъл да отделя един и да ви го изпратя. След като партизаните знаят, че сме тук, няма защо повече да се прикриваме.

— Благодаря, лейтенант. Да, имаме нужда от лекар — отговори Клетус. — Успех с останалите.

— Благодаря — отвърна студено Атайър. — Край, сър.

— Край — Клетус прекъсна предаването, отдалечи се от коня, седна на земята и се облегна на една издатина.

— Сър? — обади се Джарнки. — За какво ни е лекар? Никой от хората не е ранен. Себе си ли имате предвид, сър…

— Себе си — отвърна Клетус.

Той протегна напред левия си крак, посегна и извади бойния си нож. С острието разряза крачола, от коляното до ботуша. Гледката не беше от най-приятните. Коляното беше цялото подуто. Той бръкна в комплекта за първа помощ, закачен на колана му, и извади спринцовка. Заби я в китката си и натисна буталото.

— Господи, сър! — възкликна Джарнки пребледнял, втренчил поглед в коляното му.

Клетус се облегна с облекчение назад и се остави на действието на наркотика.

— Съгласен съм с теб — каза той и изгуби съзнание.