Трафик

Глава XVII

Бош си дръпна продължително от цигарата и хвърли фаса в канала. Поколеба се, преди да натисне дръжката на вратата на „Код седем“ във формата на полицейска палка. Той погледна към тревната площ от другата страна на „Първа улица“, която ограждаше градския съвет и се наричаше „Парк на свободата“. Под уличните лампи видя бездомни мъже и жени, проснали се заспали в тревата около паметника на загиналите във войната. Изглеждаха като жертви на полесражение, непогребани мъртъвци.

Той влезе вътре, прекоси ресторанта отпред и разтвори черните завеси, които скриваха входа на бара като съдийски тоги. Заведението бе претъпкано с адвокати и ченгета и изпълнено със син цигарен дим. Всички бяха дошли, за да изчакат да премине пиковият час и или се бяха разположили много удобно, или се бяха напили много. Хари отиде в края на бара, където столовете бяха празни, и си поръча бира и уиски. Ако се вярваше на часовника „Милър“ над бара, часът бе точно седем. Огледа помещението в огледалото зад плота, но не видя никой, който можеше да бъде агентът Корво. Запали нова цигара и реши да чака до осем.

Щом взе решението, той погледна отново в огледалото и забеляза как нисък мургав мъж с гъста черна брада разтваря завесата и стои колебливо, докато очите му привикнат към мрачния бар. Носеше сини джинси и пуловер. Бош видя пейджъра на колана му и издутината под пуловера, оформена от пистолета. Мъжът се огледа и щом погледите им се срещнаха в огледалото, Хари кимна веднъж. Корво се приближи и седна на стола до него.

— Значи ме позна — каза Корво.

— Ти също. Като че ли и двамата трябва да се върнем в академията. Искаш ли бира?

— Слушай, Бош, преди да започнеш да се сприятеляваш с мен, трябва да ти кажа, че не зная какво да правя. Не зная за какво става дума и не съм решил дали да разговарям с теб.

Хари взе цигарата си от пепелника и погледна Корво в огледалото.

— Аз пък не съм решил дали „Съртс“ са ментолчета за свеж дъх или просто бонбони.

Корво се смъкна от стола.

— Приятна вечер.

— Стига, Корво, защо не пиеш една бира? Отпусни се бе, човек.

— Проверих те, преди да дойда тук. В характеристиката ти пише, че си просто още едно главоболие. Пътуваш с голяма скорост към нищото. От ОКУ към Холивуд, а следващата спирка вероятно е камион за бързи доставки на „Уелс Фарго“, където ще си охрана.

— Не, следващата спирка е Мексикали. Мога да отида там слепешката и може би да се намеся в работата, която вече сте започнали по случая Сорильо. Или ти ще помогнеш и на двама ни, като ми обясниш какво е положението.

— Положението е такова, че ти няма изобщо да се бъркаш там. Щом си тръгна оттук, ще взема телефона и пътуването ти приключва.

— Аз пък, щом си тръгна оттук, вече ще съм на път. Твърде късно е да ме спреш. Седни. Извинявай, ако съм се държал като задник. Понякога съм такъв. Но аз имам нужда от вас, момчета, както и вие от мен.

Корво продължаваше да стои прав.

— Бош, какво смяташ да правиш? Да слезеш до ранчото, да метнеш Папата през рамо и да го донесеш тук? Така ли?

— Нещо такова.

— По дяволите!

— Всъщност не зная какво ще направя. Ще действам според обстоятелствата. Може изобщо да не видя Папата, може и да го видя. Готов ли си да рискуваш?

Корво се отпусна обратно на стола и направи знак на бармана. Поръча същото като Бош. В огледалото Хари забеляза голям широк белег, който прорязваше дясната половина от брадата на Корво. Ако си бе пуснал брадата, за да прикрие пурпурно-розовата следа на бузата си, не беше успял. Повечето служители от Агенцията за борба с наркотиците, които познаваше или с които бе работил, се фукаха какви мъжкари са. Един белег нямаше да навреди. Животът им се състоеше от блъфове и шумно перчене. Белезите се носеха като медали за храброст. Бош обаче се питаше дали този тип можеше да работи дълго под прикритие с такава очебийна физическа аномалия.

След като барманът донесе питиетата, Корво гаврътна уискито като човек, който го прави често.

— И така — започна той, — защо всъщност отиваш там? И защо трябва да ти вярвам дори ей толкова?

Бош помисли малко.

— Защото мога да ви дам Сорильо.

— По дяволите!

Хари замълча. Трябваше да бъде тактичен с Корво, да го остави да постави условията си. След като той свършеше с позирането, щяха да започнат делови разговор. В този момент на Бош му хрумна, че единственото, което филмите и телевизионните програми не представяха погрешно и не преувеличаваха, бяха отношенията между обикновените и федералните ченгета, състоящи се от подозрителност и недоверие. Едната страна винаги се смяташе за по-добра, по-умна, по-опитна. Обикновено страната, която смяташе така, грешеше.

— Добре — каза Корво. — Ще захапя въдицата. С какво разполагаш?

— Преди да започна, имам един въпрос. Кой си ти, приятел? Искам да кажа, ти действаш в Лос Анжелис. Защо фигурираш в докладите на Мур? Как така ти си експертът по случая Сорильо?

— Това са поне десет въпроса. Универсалният отговор на всички тях е, че съм агент, контролиращ разследване в Мексикали, което се провежда съвместно от Мексико сити и лосанджелиските служби. Поделили сме си работата по случая. Няма да ти кажа нищо повече, докато не се убедя, че си заслужава да се говори с теб. Разказвай.

Бош му каза за Джими Капс, Хуан Доу и за връзката между тяхната смърт и Данс, Мур и операцията Сорильо. Накрая допълни, че има информация, че Данс е заминал за Мексико, вероятно за Мексикали, след като Мур е бил убит.

Корво пресуши чашата с бира и каза:

— Обясни ми нещо, понеже в сценария ти зее огромна дупка. Защо смяташ, че този Хуан Доу е бил пречукан на юг? И после, как така трупът му е бил докаран чак тук? Не виждам логиката.

— Според аутопсията смъртта е настъпила шест до осем часа преди Мур да открие трупа, или по-скоро преди да заяви, че го е намерил там. Някои неща при аутопсията свързаха тялото с Мексикали, с определено място в Мексикали. Мисля, че са искали да го махнат от града, за да бъдат сигурни, че убийството няма да бъде свързано с това място. Изпратили са го в Лос Анжелис, защото са разполагали с камион, който вече е тръгвал насам. Било е удобно.

— Говориш с недомлъвки, Бош. За кое място приказваме?

— Не приказваме. Там е проблемът. Аз приказвам, а ти дума не си обелил. Но аз съм тук, за да разменим информация. Зная какви са постиженията ви. Не сте заловили и една от пратките на Сорильо. Аз мога да ви поднеса на тепсия канала за прекарване на наркотици на Сорильо. А вие какво можете да ми дадете?

Корво се изсмя и вдигна два пръста към бармана. Той донесе още две бири.

— Знаеш ли, ти ми харесваш. Ако щеш вярвай. Вярно, проверих те, но това, което зная за теб, ми харесва. Нещо обаче ми подсказва, че твоята информация не струва пет пари.

— Да сте проверявали едно място там, „Инвайробрийд“ се казва?

Корво заби поглед в бирата пред себе си. Като че ли подреждаше мислите си. Бош трябваше да го пришпори.

— Да или не?

— „Инвайробрийд“ е една фабрика там. Създават онези стерилни вредители по плодовете, които пускат на свобода тук. Те са държавен доставчик. Налага се да отглеждат насекомите там, защото…

— Всичко това ми е известно. Ти откъде го знаеш?

— Зная го само защото участвах в съставянето на план за нашата операция там долу. Искахме приземен наблюдателен пост към ранчото на обекта. Обходихме индустриалните зони, граничещи с ранчото, за да потърсим подходящи кандидати. „Инвайробрийд“ бе явен кандидат. Управлява се от американци. Държавен доставчик. Отидохме да проверим дали не можем да поставим наблюдателен пост — може би на покрива, в някой кабинет или нещо подобно. Територията на ранчото започва точно от другата страна на улицата.

— Обаче те казаха не.

— Не, всъщност казаха да. Ние казахме не.

— Защо?

— Радиация. Вредители… Тези гадни мушички бръмчат из цялата сграда. Преди всичко обаче видимостта беше лоша. Качихме се на покрива и ранчото се виждаше идеално, но хамбарът и оборите, всичките постройки за отглеждане на биковете, се изпречваха между „Инвайробрийд“ и основните сгради в ранчото. Не можехме да използваме мястото. Затова казахме на онзи тип там: „Не, благодаря.“

— Какво беше прикритието ви? Или просто отидохте и казахте, че сте от Агенцията за борба с наркотиците?

— Не, скалъпихме нещо. Казахме, че сме от Националната метеорологична служба и работим по проект за изследването на пустинни и планински въздушни течения. Някакви тъпотии от тоя род. Онзи се върза.

— Ясно.

Корво избърса уста с опакото на ръката си.

— Та как се връзва „Инвайробрийд“ в твоята история?

— Хуан Доу. В тялото му е имало от тези насекоми, за които говореше. Смятам, че вероятно е убит там.

Корво се извърна така, че да вижда Бош директно. Хари продължи да го наблюдава в огледалото зад барплота.

— Добре, Бош, да кажем, че привлече вниманието ми. Продължавай, довърши разказа си.

Бош каза, че според него „Инвайробрийд“, за който дори не знаеше, че се намира срещу ранчото на Сорильо, докато Корво не му съобщи, е част от канала за трафик на черен лед. Той разказа на агента остатъка от теорията си: че Фернал Гутиерес-Льоса е бил общ работник, който или е бил нает като „муле“ и се е провалил, или е работел във фабриката за отглеждане на вредители. Видял е нещо, което не е трябвало да вижда, или пък е направил нещо, което не е трябвало да прави. Както и да е, той е бил пребит до смърт, трупът му е бил пъхнат в един от белите биологични сандъци и е откаран с пратка плодови вредители за Лос Анжелис. После тялото му е било изхвърлено в Холивуд и за намирането му е докладвано от Мур, който вероятно е поел нещата от тази страна.

— Трябвало е да разкарат трупа оттам, защото не са можели да допуснат разследване във фабриката. Там има нещо. Нещо, което си е заслужавало убийството на един възрастен човек.

Корво се бе подпрял с лакти на плота, а лицето му се губеше в дланта на едната ръка. Той попита:

— Какво е видял?

— Не зная. Знам обаче, че „Инвайробрийд“ са се договорили с федералните пратките им да не бъдат закачани на границата. Отварянето на тези сандъци би могло да повреди продуктите.

— На кого си казал това?

— На никого.

— На никого? Не си разказал на никого за „Инвайробрийд“?

— Направих някои допитвания. На никого обаче не съм разказвал историята, която току-що чу.

— До кого си се допитал? Обажда ли се на мексиканците?

— Да. Те бяха изпратили писмо до консулството, в което искаха информация за възрастния мъж. Така съпоставих нещата. Все още ми остава да установя официално самоличността на трупа, когато отида там.

— Добре, но повдигна ли въпроса за „Инвайробрийд“?

— Питах дали са чували някога да е работил за „Инвайробрийд“.

Корво се завъртя към барплота с гневна въздишка.

— С кого говори?

— С някакъв капитан Грена.

— Не го познавам. Но сигурно си изгубил предимството, с което разполагаше. Просто пред местните не се говорят такива неща. Те вдигат слушалката, изпяват на Сорильо какво си казал току-що и после си прибират премията в края на месеца.

— Може да съм го загубил, може и да не съм. Грена отклони въпроса ми и може да смята, че с това приключва всичко. Поне не съм се разхождал из фабриката за вредители и не съм искал да поставям метеорологична станция.

Тук и двамата се умълчаха. Всеки обмисляше казаното досега от другия.

— Веднага ще се захвана с това — рече Корво след известно време. — Трябва да ми обещаеш, че когато идеш там, няма да се мотаеш из района.

— Не обещавам нищо. А и дотук само аз давам информация. Не си казал две думи.

— Какво искаш да знаеш?

— За Сорильо.

— Трябва само да знаеш, че отдавна се мъчим да спипаме този задник.

Бош на свой ред направи знак за още две бири. Той запали цигара и видя как пушекът замъглява отражението му в огледалото.

— Единственото, което ти трябва да знаеш за Сорильо, е, че той е един хитър мръсник и както казах, хич няма да се изненадам, ако вече знае, че идваш. Скапаната им щатска полиция! Работим само с федералните. Дори и на тях можеш да вярваш колкото на бившата си жена.

Бош кимна многозначително, като просто се надяваше, че Корво ще продължи.

— Ако още не знае, ще научи, преди да стигнеш дотам. Затова трябва да си пазиш задника. А най-добрият начин да го направиш, е да не отиваш. Разбирам, че за теб такава възможност не съществува. Вторият най-добър начин е напълно да зарежеш мексиканските ченгета. Не можеш да им вярваш. Папата има свои хора там. Ясно ли е?

Бош му кимна в огледалото. Реши да престане с това непрекъснато кимане.

— Знам, че всичко, което казах, влезе през ушите ти и излезе през дупката на задника ти — каза Корво. — Затова ми се ще да те свържа с един човек, който работи по случая от онази страна. Казва се Рамос. Отиваш там, поздравяваш се с местните полицаи, правиш се, че всичко е наред, и после се сприятеляваш с Рамос.

— Ако нещата за „Инвайробрийд“ излязат верни и предприемете нещо срещу Сорильо, искам да бъда там.

— Ще бъдеш. Само се навъртай около Рамос. Ясно?

Бош обмисли казаното за няколко секунди и отвърна:

— Ясно. Сега ми разкажи за Сорильо. Все се отплесваш за други глупости.

— Сорильо е на сцената от много време. Първите ни сведения за него са поне от седемдесетте. Наркотиците са неговата кариера. Предполагам, би могло да се каже, че е един от отскоците по трамплина.

Бош бе чувал някога този израз, ала беше сигурен, че така или иначе Корво ще го разясни.

— Черният лед е просто последният му бизнес. Като дете е продавал марихуана. От квартала го измъкнал някой, който е бил като самия него сега. Преминавал е оттатък с раници с трева, когато е бил на дванайсет, повтарял е същия маршрут с камион като по-голям и просто се е изкачвал нагоре в йерархията. През осемдесетте, когато усилията ни бяха съсредоточени главно във Флорида, колумбийците сключиха сделка с мексиканците. Те вкарваха кокаин в Мексико по въздуха, а мексиканците го прекарваха през границата, използвайки същите стари канали за марихуана. Мексикали-Калексико беше един от тях. Наричаха маршрута Трамплинът. Дрогата отскача от Колумбия до Мексико и след това нагоре към Щатите. А Сорильо забогатял. От бедния квартал стигнал до това хубаво голямо ранчо, където има лична охрана и половината ченгета в Баха получават парите си от него. При което цикълът започнал отново. Измъкнал повечето си хора от мизерията. Никога не забравил квартала и той също не го забравил. Голяма преданост. Тогава получил и прякора Папата. И така, щом раздвижихме малко източниците си, за да се запознаем с положението е кокаина в Мексико, Папата премина на хероин. Разполагаше с катранени лаборатории в съседните квартали. Винаги се намираха доброволни „мулета“, които да го прекарат през границата. За едно преминаване той плащаше на тези нещастници повече, отколкото те биха изкарали за пет години, ако вършеха каквато и да е друга работа.

Бош се замисли за изкушението: толкова много пари срещу някакъв нищожен риск. Даже да ги хванеха, прекарваха малко време зад решетките.

— Преминаването от хероин с катран към черен лед бе естествен преход. Сорильо е добър предприемач. Очевидно това е наркотик, за който все още не се знае почти нищо. Според нас обаче той е основният снабдител за страната. Черният лед се появява навсякъде. Ню Йорк, Сиатъл, Чикаго — всичките ни големи градове. На каквато и операция да си се натъкнал в Лос Анжелис, това е само капка в морето. Една от многото. Смятаме, че той продължава контрабандата с чист хероин, използвайки „мулета“ от квартала, но ледът е перспективният продукт. Това е бъдещето и той го знае. Пренасочва все повече и повече средства за него и ще изхвърли хавайците от играта. Разходите му са толкова малки, че дрогата му се продава с двайсет долара по-евтино на капсула от сегашната цена на хавайския лед, стъкло или както там го наричат тази седмица. А наркотикът на Сорильо е по-добър. Той е започнал да измества хавайците от бизнеса на континента. После, когато търсенето на този продукт наистина започне да расте (може би с темповете на кокаина в средата на осемдесетте), той ще качи цената и фактически ще има монопол, докато другите наваксват. Сорильо прилича на един от онези риболовни кораби, теглещи петнайсеткилометрови мрежи след себе си. Движи се в кръг и като издърпа накрая мрежата, вътре ще е всичката риба.

— Добър предприемач — каза Бош, само за да не мълчи постоянно.

— Да, така бих го нарекъл. Помниш ли, когато преди две години граничният патрул откри тунела в Аризона? Дето минавал от склад от едната страна на границата до склад от другата? В Ногалес? Е, според нас той е бил един от инвеститорите в това начинание. Вероятно идеята е била негова.

— В крайна сметка обаче изобщо не сте го докоснали.

— Така е. Щом се окажехме в опасна близост, някой умираше. Май може да се каже, че той е предприемач, склонен към насилие.

Бош си представи трупа на Мур в мръсната мотелска баня. Дали се е готвел да предприеме нещо, да се изправи срещу Сорильо?

— Сорильо се е сближил с „еМе“ — продължи Корво. — Говори се, че по негово нареждане може да бъде очистен всеки и навсякъде. По общо мнение през седемдесетте е имало всякакви кръвопролития за спечелване на контрол върху каналите за марихуана. Сорильо е взел връх. Било е нещо като война между бандите, квартал срещу квартал. Сега вече е обединил всичките банди, ала по онова време неговият е бил господстващият клан. „Светци и грешници“. Голяма част от „еМе“ е произлязла от него.

Съкращението „еМе“ обозначаваше мексиканската мафия — латиноамериканска банда, контролираща затворниците в повечето мексикански и калифорнийски затвори. Бош знаеше малко за тях и бе имал само няколко случая, свързани с нейни членове. Известно му беше, че строго се поддържаше предаността към групировката. Нарушенията се наказваха със смърт.

— Откъде знаеш всичко това? — попита той.

— От информатори, докладвали в продължение на години. От онези, които оживяваха, за да го направят. Разполагаме с цяла биография на нашия приятел, Папата. Дори зная, че в кабинета му в ранчото има картина на Елвис, нарисувана върху кадифе.

— Кварталът му имал ли е знак?

— Какво значи знак?

— Символ.

— Дяволът. С ореол.

Бош гаврътна бирата си и огледа бара. Видя един окръжен заместник-прокурор, за който знаеше, че е част от екип, подпечатващ набързо документи за разследване на престрелки с участието на полицаи. Той седеше на масата си сам с едно мартини. Позна и някои от ченгетата, които се бяха струпали по другите маси. Всички те пушеха — истински динозаври. Хари искаше да си тръгне, да отиде някъде, където ще може да осмисли тази информация. Дяволът с ореол. Това бе татуирано на рамото на Мур. Той бе дошъл от квартала на Сорильо. Почувства как адреналинът му се покачи.

— Как ще се намеря с Рамос?

— Той ще дойде при теб. Къде ще отседнеш?

— Не зная.

— Отседни в „Де Анса“ в Калексико. От нашата страна на границата е по-безопасно. И обстановката ще е по-добра за теб.

— Добре. Ще бъда там.

— Другият проблем е, че не можеш да преминеш границата с оръжие. Искам да кажа, съвсем лесно е да се направи. Размахваш значката си на пункта и никой няма да проверява багажника ти. Но ако нещо се случи оттатък, първото, което ще бъде проверено, е дали си оставил пистолета си в полицейския участък в Калексико. — Той кимна многозначително на Бош. — В участъка в Калексико имат сейф за оръжия, където прибират пистолетите на преминаващите границата полицаи. Те си водят дневник, а ти получаваш разписка. Професионално съдействие. Така че регистрирай едно оръжие. Не преминавай с него оттатък с мисълта, че можеш да кажеш, че си го оставил у дома. Регистрирай го там. Нека бъде вписано в дневника. После няма да имаш проблеми. Comprende?11 Все едно пистолетът ти има алиби, ако нещо се случи.

Бош кимна. Разбираше какво има предвид Корво. Агентът извади портфейла си и даде на Хари визитна картичка.

— Обаждай се по всяко време, а ако не съм в службата, ще ме открият. Само кажи на телефонистката, че си ти. Ще оставя името ти и ще предупредя да те свържат с мен веднага.

Интонацията на Корво се бе променила. Той говореше по-бързо. Бош предположи, че това се дължи на вълнението му от получената информация за „Инвайробрийд“. Агентът нямаше търпение да се заеме с това. Хари го разгледа в огледалото. Сега белегът на бузата му изглеждаше по-тъмен, сякаш цветът му се бе променил заедно с настроението. Корво срещна погледа му в огледалото.

— Нападение с нож — обясни той, като прокара пръст по белега. — В Сихуатенехо. Работех под прикритие по един случай. Носех патлака в ботуша си. Негодникът ме резна тук, преди да го достигна. Болниците им там не струват пет пари. Лошо си свършиха работата и накрая ми остана това. Не бих могъл вече да работя под прикритие. Прекалено лесно могат да ме познаят.

Бош усети, че той обичаше да разказва историята. Беше изпълнен с гордост, докато говореше. Вероятно това е било единственият път, когато краят му е бил близо. Бош знаеше какъв въпрос очакваше Корво. Въпреки това му го зададе.

— Ами онзи, който те беляза? Какво получи той?

— Погребение на държавни разноски. Проснах го, щом докопах патлака си.

Корво бе намерил начин да придаде на убийството на мъжа извадил нож срещу пистолет, героичен оттенък. Поне за самия себе си. Вероятно разказваше историята често, всеки път, когато усетеше, че някой непознат гледа белега му. Бош кимна почтително, смъкна се от стола и остави пари на барплота.

— Помни уговорката ни. Не нападайте Сорильо без мен. Непременно го кажи на Рамос.

— А, уговорихме се — съгласи се Корво. — Не гарантирам обаче, че това ще стане, докато си там. Няма да прибързваме с нищо. Освен това загубихме Сорильо. Сигурен съм, че е временно.

— Какви ги говориш? Как така сте го загубили?

— Имам предвид, че не сме го виждали от десетина дни. Смятаме обаче, че е в ранчото. Просто се е покрил и е променил обичайния си ред.

— Обичайния си ред?

— Папата е човек, който обича да бъде на показ. Харесва му да ни дразни. Обикновено обикаля ранчото с джип и преследва койоти, стреля със своя „Узи“, възхищава се на биковете си. Има един специален бик — шампион, който веднъж убил някакъв матадор. Казва се Ел Темблар. Сорильо излиза често, за да наблюдава този бик. Той, изглежда, е като него. Много горд. Както и да е, Сорильо не е бил забелязан в ранчото или на арената за бикове, където по навик ходи в неделя. Не е бил засечен да обикаля кварталите и да си припомня откъде е произлязъл. Той е всеизвестна личност във всички тях. Тази глупост с папата на Мексикали му доставя голямо удоволствие.

Бош се опита да си представи живота на Сорильо. Знаменитост в град, за който нямаше знаменитости. Запали си цигара. Искаше да се махне оттук.

— И кога е бил видян за последен път?

— Ако все още е там, не си е показвал носа на двора от петнайсети декември. Тогава беше неделя. Бил е на арената, за да наблюдава биковете си. Това е последното му появяване. Според някои информатори е бил видян и по-скоро, на осемнадесети. Твърдят, че са го зърнали да се шляе из двора. Това обаче е всичко. Или се е чупил, или се е покрил, както вече казах.

— Може би, защото е наредил да бъде очистен полицай.

Корво кимна.

След това Бош си тръгна сам. Корво каза, че ще се обади от телефонния автомат. Хари излезе от бара, почувства пронизващия нощен въздух и дръпна за последен път от цигарата си. Забеляза раздвижване в тъмния парк от другата страна на улицата. Сетне един от лудите навлезе в осветения участък под една улична лампа. Беше негър, който вдигаше високо крака и правеше резки движения с ръцете си. Той отривисто се обърна и се понесе обратно към мрака. Беше тромбонист в оркестър, маршируващ в някакъв друг свят.