Трафик

Глава XXVIII

В девет часа свърнаха от булевард „Кристобал Колон“ по околовръстен път, който заобикаляше международното летище „Родолфо Санчес Табоада“. Пътят минаваше покрай няколко стари сглобяеми хангара и после край множество сравнително нови сгради. На една от тях висеше табела с надпис „Въздушни товари“. Грамадните врати на хангара на сградата бяха разтворени около метър и отвътре се процеждаше светлина. Това беше целта на пътуването им — склад, служещ за параван на Агенцията за борба с наркотиците. Бош сви в паркинга отпред и спря до няколко други коли. Забеляза, че повечето имаха калифорнийски номера.

Щом излезе от каприса, към него приближиха четирима типове от Агенцията с дълги сини непромокаеми якета. Той показа картата си и очевидно се оказа в списъка, след като един от тях се консултира с някакъв бележник.

— А ти? — обърна се мъжът с бележника към Агила.

— Той е с мен — каза Бош.

— Записан сте без партньор, детектив Бош. Сега изниква проблем.

— Сигурно съм забравил да съобщя, че ще си доведа гадже.

— Не е много смешно, детектив Бош.

— Разбира се, че не е. Той обаче ми е партньор и остава с мен.

Човекът с бележника имаше измъчен вид. Беше американец с яркочервен тен и почти напълно избеляла от слънцето коса. Изглежда, бе наблюдавал границата дълго време. Обърна се и погледна към хангара, сякаш се надяваше да получи инструкции как да се справи с положението. На гърба на непромокаемото му яке с големи жълти букви пишеше DEA31.

— Най-добре повикай Рамос — рече Бош. — Ако си тръгне партньорът ми, тръгвам си и аз. Тогава къде отива пълната сигурност на операцията? — Погледна към Агила, който стоеше сковано с тримата агенти, заобиколили го като биячи от нощен клуб на „Сънсет стрийт“, готови да го изхвърлят. После продължи: — Само помисли. Всеки, стигнал дотук, вече не бива да стои настрана. Иначе този някой остава извън кръга. Някъде там, без да знаеш нищо за него. Върви да питаш Рамос.

Мъжът с бележника пак се поколеба, сетне нареди всички да стоят кротко и извади радиостанция от якето си. Свърза се с някого, когото нарече оперативен шеф, и съобщи, че на паркинга е възникнал проблем. После известно време всички стояха мълчаливо. Бош погледна към Агила и му намигна, когато погледите им се срещнаха. След това забеляза Рамос и Корво (агентът от Лос Анжелис), които бързо се приближаваха към тях.

— Какви са тези лайнарщини, Бош? — нападна го Рамос, преди да е стигнал до колата. — Знаеш ли какво направи? Изложи на риск цялата операция, мамка му! Дадох изрични нар…

— Той ми е партньор по случая, Рамос. Знае каквото и аз знам. Работим заедно. Ако не участва, няма да участвам и аз. А щом си тръгнем, минавам границата и отивам в Лос Анжелис. За него не знам. Как ще се отрази това на теорията ти за тези, на които може да се вярва? — На светлината от хангара той виждаше пулсирането на една от вратните артерии на Рамос. — Разбираш ли, пуснеш ли го да си върви, ти му се доверяваш. А ако му вярваш, то спокойно можеш да му позволиш да остане.

— Майната ти, Бош.

Корво сложи ръка върху рамото на Рамос и пристъпи напред.

— Бош, ако той се издъни или пък тази операция се провали по какъвто и да е начин, ще се погрижа това да стане известно. Разбираш ли какво ти казвам? В Лос Анжелис ще научат, че ти си вкарал този тип.

Той направи знак на агентите оттатък колата и те се дръпнаха от Агила. Луната осветяваше лицето на Корво и Бош съзря белега, прорязващ брадата му от дясната страна. Запита се колко ли пъти тази вечер агентът щеше да разкаже историята за нападението с нож.

— И още нещо — подметна Рамос. — Той ще влезе незащитен. Разполагаме само с още една противокуршумна жилетка. Тя е за теб, Бош. Ако го гръмнат, ще тежи на твоята съвест.

— Дадено — съгласи се Бош. — Схващам. Каквото и да се обърка, контрата е у мен. Ясно. Аз също имам жилетка в багажника и той може да вземе вашата. Аз си харесвам моята.

— Съвещание в двадесет и два нула нула — обяви Рамос, докато се връщаше към хангара.

Корво го последва, а Бош и Агила тръгнаха след него. Другите агенти вървяха на опашката. В подобния на пещера хангар Хари видя един до друг три черни хеликоптера. Няколко мъже, повечето в черни работни комбинезони, се въртяха насам-натам и пиеха кафе от бели чашки. Два от хеликоптерите бяха с широк корпус и служеха за превоз на личния състав. Бош ги позна. Бяха модел UH–1N. Използваха ги в Хуей. Специфичното бумтене на перките им за него винаги щеше да бъде звукът на Виетнам. Третият хеликоптер беше по-малък и по-лъскав. Приличаше на летателен апарат, произведен с рекламна цел — нещо като новинарски или полицейски хеликоптер, ала бе преустроен в боен. Той различи картечното дуло, монтирано от дясната страна на корпуса. Под кабината на пилота пък бе прикрепено внушително снаряжение, включително прожектор и апарат за нощно виждане. Мъжете е черните комбинезони изчегъртваха белите цифри и букви от опашката на хеликоптера. Подготвяха се за изненадващо нощно нападение.

Бош забеляза, че Корво идва към него.

— Наричаме го „Рис“ — каза той и кимна към най-малкия от трите хеликоптера. — Използваме ги предимно при операции в Централна и Южна Америка, но успяхме да се докопаме до този и да спрем пътя му на юг. Предназначен е за нощни действия. Има си пълно оборудване за нощно виждане — инфрачервени, топлинни датчици. Ще бъде въздушният команден пункт.

Бош само кимна. Не беше така впечатлен от апаратурата както Корво, който изглеждаше по-въодушевен, отколкото при срещата им в „Код 7“. Тъмните му очи шареха из хангара и поглъщаха всичко. Хари осъзна, че полевата работа май му липсваше. Бяха го забили в Лос Анжелис, а такива като Рамос трябваше да участват във военните игри.

— Ето къде ще бъдете ти и партньорът ти — допълни Корво и кимна към „Рис“. — Заедно с мен. Хубаво и безопасно. Като наблюдатели.

— Ти ли командваш парада или Рамос?

— Аз.

— Надявам се. — После, като гледаше към военния хеликоптер, той допълни: — Обясни ми нещо, Корво. Искаме Сорильо жив, нали?

— Точно така.

— Добре, тогава какъв е планът, след като го хванем? Той е мексикански гражданин. Не можете да го прехвърлите през границата. Просто ще го предадете на мексиканците, така ли? До един месец ще излезе от затвора, в който го приберат. Разбира се, ако изобщо го вкарат в пандиза.

Това бе проблем, на който всяко ченге в Южна Калифорния се бе натъквало. Мексико отказваше да екстрадира гражданите си в САЩ за престъпления, извършени там. Завеждаха дела срещу тях в родината им. А беше добре известно, че най-големите наркотърговци в Мексико превръщаха влизането в затвора в посещение на хотел. Жени, наркотици, алкохол и други удобства можеха да се получат винаги, щом се плащаха добри пари. Имаше един случай, при който осъден наркобарон на практика заел мястото на директора на затвор в Хуарес. Той му платил сто хиляди долара за привилегиите, около четири пъти повече от годишната заплата на директора. Сега последният беше зад решетките на същия затвор.

— Разбирам какво имаш предвид — рече Корво. — Но не се тревожи. Имаме план. Единственото, за което трябва да се тревожиш, е задникът ти и този на партньора ти да останат здрави. По-добре хубаво го наглеждай. Няма да е лошо и да пийнеш малко кафе. Нощта ще бъде дълга.

Бош се върна при Агила до работната маса, където беше сипано кафето. Те кимваха на някои от кръжащите около масата агенти, ала рядко получаваха отговор на жестовете си. Бяха поканените неканени участници. От мястото си можеха да видят извън авиационните хангари редица кабинети. Там няколко мексиканци със зелени униформи седяха на бюра или маси, пиеха кафе и чакаха.

— Гвардията — отбеляза Агила. — От град Мексико. Няма ли никой в Мексикали, на когото Агенцията за борба с наркотиците да вярва?

— Ами след тази вечер ще вярват на теб. — Бош запали цигара към кафето и продължително оглежда хангара. Сетне попита: — Какво мислиш?

— Мисля, че на Папата на Мексикали ще му развалят съня тази нощ.

— Така изглежда.

Те се отдалечиха от масата, за да могат и други да пият кафе, и се облегнаха наблизо, откъдето да наблюдават подготвянето на екипировката за нападението. Бош погледна към задната част на хангара и видя Рамос с група мъже, облечени с обемисти черни комбинезони. Хари се приближи към тях и забеляза, че под комбинезоните те носеха леки огнеупорни костюми. Някои от тях се нацапаха с вакса за обувки около очите и надянаха черни маски за ски. Отрядът ТЕУЕ. Те нямаха търпение да се издигнат във въздуха, да се впуснат в акция. Той почти подушваше адреналина им. Бяха дванайсет човека. Бъркаха в големи черни сандъци и трупаха отвън снаряжението, нужно им за нощната мисия. Бош видя бронирани каски и жилетки, звукодезориентиращи гранати. На кръста на един от мъжете висеше кобур с деветмилиметров P–226 с удължен пълнител. Предположи, че пистолетът щеше да послужи само за подкрепление. От един от сандъците той видя да се подава цевта на дълга пушка. Тогава Рамос го забеляза, бръкна в сандъка и му занесе оръжието. На лицето му разцъфна странна цинична усмивка.

— Я виж това — каза агентът. — „Колт“ ги произвежда единствено за нас, приятелче. R0636. Това е модифицирана версия на стандартната деветмилиметрова автоматична пушка. Действа с инфразвукови, 9,5 грамови кухи куршуми. Знаеш ли какво прави един от тях? Ще продупчи три тела, преди изобщо да си помисли да забави скоростта. Има и модифициран заглушител. Тоест никакви припламвания от дулото. Тия момчета винаги са като подвижни лаборатории. Край тях се отделят етерни изпарения и искрите от дулото могат да ги възпламенят. Бум! — и се приземяваш след две пресечки. Не и с тези автоматични пушки обаче. Никакво пламъче от дулото. Прекрасно е. Ще ми се довечера да атакувах с една от тези. — Рамос държеше оръжието и го гледаше нежно, както майка съзерцава първото си бебе. — Ти си бил във Виетнам, Бош. Нали?

Бош само кимна.

— Усещах го. Има нещо в теб, по което винаги мога да позная. — Той върна оръжието на собственика му. Чудатата усмивка още не бе изчезнала от лицето му. — Бях прекалено млад за Виетнам и твърде стар за Ирак. Не е ли гадно?

Съвещанието започна почти в десет и половина. Рамос и Корво събраха всичките агенти, гвардията и Бош и Агила пред голяма дъска за съобщения, на която беше закачена увеличена въздушна снимка на ранчото на Сорильо. Хари забеляза, че в ранчото имаше обширни площи неизползвана земя. Папата се бе обезопасил с пространство. На запад от имението му бяха планините Кукапа, една естествена граница, а в другите посоки беше създал буферна зона от хиляди акри с ниска растителност.

Двамата командващи агенти стояха от двете страни на дъската, като Рамос водеше съвещанието. Използвайки един метър за показалка, той очерта границите на ранчото и посочи мястото, което нарече обитаем център — в голям двор, ограден със стени, имаше хасиенда, бунгало и съседна постройка от типа на бункер. Сетне посочи фуражните ограждения и обора, разположени на около километър и половина от обитаемия център по границата на ранчото откъм шосе „Вал Верде“. Показа и двора на „Инвайробрийд“ от другата страна на шосето.

След това Рамос закачи друга увеличена фотография, обхващаща детайлно около една четвърт от ранчото — от обитаемия до развъдния център и до двора на „Инвайробрийд“. Снимката бе направена от достатъчна близост, за да могат да се видят миниатюрните фигури по покривите на бункера. В местността, обрасла с ниски храсти, зад постройките имаше черни точки, открояващи се на кафяво-зеленикавия фон. Биковете. Бош се запита кой ли от тях беше Ел Темблар. Чуваше как един от гвардейците превеждаше инструкциите на група свои колеги, скупчили се около него.

— Така. Тези снимки са отпреди приблизително трийсет часа — каза Рамос. — Поръчахме на НАСА да направят нисък полет със сателита U–34. Поръчахме им и диаграми с топлинен резонанс и точно това е хубавото. Червените петна, които виждате, са излъчващите топлина обекти.

Той закачи ново фотоувеличение до другото. То беше компютърна графика с червени квадрати — сградите — на фона на море от синьо и зелено. Извън квадрата имаше малки червени точици и Бош предположи, че това са биковете.

— Фотографиите са направени в един и същ момент вчера — продължи Рамос. — Като сравняваме поточково графиката и обикновената снимка, можем да изтъкнем известни аномалии. Тези квадрати са сградите, а повечето от тези по-малки червени петънца са биковете.

С помощта на метъра той посочваше ту едното, ту другото фотоувеличение. Бош осъзна, че на графиката имаше повече червени точки, отколкото бикове на снимката.

— И така, тези петна не съответстват на животните от снимката — поясни агентът. — Това, с което си съответстват, са фуражните отделения.

Заедно с Корво те закачиха още две увеличения. Това бяха снимките, заснети от най-голяма близост досега. Бош ясно различи ламаринения покрив на малък навес. Край него стоеше дребно черно добиче. На съответната графика и добичето, и навесът бяха яркочервени.

— Това по принцип са малки заслони, предпазващи сеното и фуража за добитъка от дъжд. Според НАСА тези навеси биха излъчили някаква остатъчна топлина, която ще се изобрази на резонантните топлинни диаграми. Те обаче заявиха, че тя категорично не би изглеждала така на графиката. Следователно, според нас тези фуражни отделения са прикрития. Смятаме, че там са отдушниците за отходни газове, излизащи от подземен комплекс. Предполагаме, че някъде в постройките на обитаемия център има вход, който води до подземната лаборатория. — Той ги остави да осмислят информацията. Никой не зададе въпрос и Рамос продължи: — Освен това има… Получихме информация от поверителен източник, че съществува тунелна система. Смятаме, че тя води от развъдния център тук до този комплекс — фабрика, наречена „Инвайробрийд“. Това е позволило на Сорильо да се изплъзне от наблюдението ни и е един от вероятните начини за прекарване на продукта от ранчото към границата.

Рамос се впусна в подробности за нападението. Планът беше да ударят в полунощ. Мексиканската гвардия трябваше да поеме двойна отговорност. Една обикновена кола щеше да бъде изпратена до портата на ранчото. Тя щеше да кривне по чакъления път на имението, все едно шофьорът е пиян. Като се възползват от тази уловка, тримата гвардейци в колата щяха да арестуват двамата часови на портата. След това половината от останалите федерални щяха да се придвижат по чакъления път до обитаемия център, а другата половина щеше да се отправи към „Инвайробрийд“, да го обкръжи и да изчака развоя на събитията в ранчото.

— Успехът на операцията до голяма степен зависи от това двамата мъже на портата да бъдат заловени, преди да са предупредили обитаемия център — каза Корво. Това бяха първите му думи от началото на съвещанието. — Ако се провалим тук, губим елемента на изненада.

След като наземната атака започнеше, щяха да дойдат трите въздушни бригади. Двата транспортни хеликоптера кацат от северната и от източната страна на обитаемия център, за да свалят бригадата ТЕУЕ. Хората от ТЕУЕ осъществяват проникване във всички постройки. Третият хеликоптер, „Рис“, остава във въздуха и действа като летящ команден пункт.

Накрая Рамос обясни, че в ранчото има два патрулиращи двуместни джипа „Роувър“. Те не патрулирали по определен маршрут и щяло да бъде невъзможно определянето на точното им местоположение до започване акцията.

— Това е непредвидимият елемент — каза Рамос. — Ето защо имаме подвижно въздушно командване. Те ще ни предупредят за приближаването на джиповете или „Рис“ просто ще ги извади от строя.

Агентът крачеше назад-напред пред дъската за съобщения и размахваше метъра. Бош виждаше, че това му харесва — усещането да бъде ръководител. Може би така компенсираше за Виетнам и Ирак.

— Добре, господа, имам да ви покажа още няколко неща — рече Рамос, докато закачваше поредната снимка. — Нашата цел е ранчото. Имаме разрешение да претърсим за наркотици. Ако намерим съоръжения за производство, златни сме. Ако открием наркотици, златни сме. Ала това, което всъщност ни трябва, е този мъж. — Снимката бе увеличение от папката с досиета, която Бош разглежда тази сутрин. — Ето го нашия човек. Умберто Сорильо. Папата на Мексикали. Не го ли хванем, цялата операция отива по дяволите. Той е големият мозък. Това е човекът, който ни трябва. Може да ви е интересно да научите, че освен в дейност, свързана с наркотици, той е заподозрян за убийствата на двама полицаи от Лос Анжелис, без да смятаме две други убийства там, извършени през последния месец. Този мъж изобщо не се двоуми. Ако не го направи сам, разполага с много свои хора, които ще го извършат. Той е опасен. Всеки, когото срещнем в ранчото, трябва да се счита за въоръжен и опасен. Въпроси?

Един от гвардейците попита нещо на испански.

— Добър въпрос — отговори Рамос. — Няма да проникнем още в началото в „Инвайробрийд“ по две причини. Първо, нашата основна цел е ранчото, а щеше да се наложи първоначално да отделим повече сили за „Инвайробрийд“, ако се готвехме да влезем едновременно във фабриката и в ранчото. Второ, нашият информатор предупреждава, че в онзи край на тунела може да има капан. Добре прикрита бомба. Не желаем да рискуваме. Когато овладеем положението в ранчото, ще влезем в тунела и ще го проследим докрай.

Той зачака други въпроси. Такива нямаше. Мъжете пред него пристъпваха от крак на крак, гризяха си ноктите или почукваха с палци по колената си. Притокът на адреналин тепърва започваше да се покачва. Бош го бе виждал и преди, във Виетнам и след това. Затова посрещна собственото си нарастващо вълнение с тревожно чувство на страх.

— Добре тогава! — изкрещя Рамос. — Искам всички в пълно бойно снаряжение до един час. В полунощ атакуваме!

Съвещанието приключи с няколко младежки викове на по-неопитните агенти. Бош се приближи до Рамос, който сваляше фотографиите от дъската.

— Звучи като истински план, човече.

— Да. Само да се надяваме, че ще протече по начин, близък до описания. Операциите никога не протичат точно както трябва.

— Така е. Корво ми каза, че имате и друг план, с който да прехвърлите Сорильо през границата.

— Вярно е, намислили сме нещо.

— Ще ми го кажеш ли?

Той се извърна от дъската, стиснал в ръцете си всички снимки в две изрядни купчета.

— Да, ще ти го кажа. Това ще ти хареса, Бош, тъй като той ще бъде изправен пред съд в Лос Анжелис да отговаря по твоите случаи. Ще стане така, че след като онази отрепка бъде заловена, тя ще окаже съпротива при ареста и ще се нарани. Нараняванията вероятно ще са по лицето и ще изглеждат по-сериозни, отколкото са в действителност. Ние обаче ще искаме да му окажем незабавна медицинска помощ и ще предложим услугите на един от хеликоптерите си. Командирът на гвардейския отряд ще приеме с благодарност. Но пилотът, както разбираш, ще се обърка и ще вземе светлините на окръжната болница „Империал мемориал“ от другата страна на границата за тези на общата клиника в Мексикали, която се намира точно до граничната бразда от тази страна. Когато хеликоптерът кацне върху погрешната болница и Сорильо слезе оттатък границата, той ще подлежи на арест и ще бъде обект на американската съдебна система. Кофти късмет. Може да се наложи да впишем едно мъмрене в характеристиката на пилота.

На лицето на Рамос отново се бе появила онази цинична усмивка. Той намигна на Бош и се отдалечи.