Третият гроб отсреща

Глава 18

Когато пристигнах в шерифската служба, изскочих от Мизъри тичешком. Планът ми проработи. Озовах се в стаята за разпити, преди Гарет да е успял да влезе. Казах на шерифа всичко, което знаех. Фарли Сканлън беше лош човек. Той ме заплаши с нож, избяга, когато видя Гарет, а след това сряза гумите ми, докато се хранехме. Историята не беше трудна за разбиране, но въпреки това ми се наложи да дам отчет за всяка минута от вечерта, освен това искаха Гарет да потвърди.

Докато го разпитваха, се върнах в къщата на Фарли Сканлън, а в гърдите си още чувствах тежест от разказа на чичо Боб. А дали причината не беше, че имаше вероятност Ърл Уокър още да е в дома на Фарли Сканлън или случайно да се отбие отново на местопрестъплението, а аз се бях отървала от своя защитник. Гадно щеше да се получи.

Мобилният ми телефон звънна.

– Здрасти, Куки. Тъкмо се отървах от Гарет.

– Браво на теб. Двамата така или иначе не бяхте един за друг.

Ухилих се.

– Ето ти слуховете директно от улицата.

– Обичам да говориш мръсотийки.

– Племенницата на Йоланда Поуп едва не умряла при рутинна операция за вадене на сливици.

– Не може да бъде.

– Може. Малко след като добрият доктор се появил в отделението.

– И защо това е подозрително?

– Не е имал пациенти този ден. Не е оперирал и не е трябвало да провери някого, но е влязъл в отделението. Племенницата на Йоланда е получила сърдечен пристъп малко след като той си е тръгнал.

– Боже. На колко години е била?

– На дванайсет. Отбелязали са го като алергична реакция срещу упойката, но по време на операцията всичко е било наред, а реакцията се е получила час по-късно.

– Малко вероятно. Разбирам защо Йоланда го подозира.

– Според теб дали е знаел, че е племенница на Йоланда?

– Със сигурност. Горкия Кзандър – казах и си припомних по-големия ѝ брат с топли чувства. Не можех да си представя дори на какво го е подложил Йост. – Как се добра до тази информация толкова бързо? – попитах.

– Оказа се, че познавам сестрата, която е била на смяна онази сутрин.

– Колко хубаво.

– Да, но нищо не може да се докаже. На сестрите им се е сторило странно. Случаят не е докладван, но според тях Йоланда ги е чула да говорят и затова го подозира.

– Всичко води до един извод. Нейтън Йост е по-глупав, отколкото си мислех. Не съм срещала някой, който да дава воля на своята отмъстителност така умело. Този човек е въплъщение на злото.

– Не разбирам за какво му е било да прави това – каза Куки.

– За отмъщение. Имал е възможност. Йоланда го е изоставила. Върнал си го е. Като говорим за зло, ще огледам караваната на Фарли Сканлън. Явно Ърл Уокър е бил наблизо, възможно е и да е живял при него. – Бях го видяла веднъж как пребива Рейес и това ми беше достатъчно за цял живот. При мисълта, че този гадняр можеше да е наблизо, позагубих самообладание. Или беше заради безсънието.

– Ще отидеш в къщата му, защото от дни никой не се е опитвал да те убие?

С морна усмивка подхвърлих:

– Разбира се. Рутинното ежедневие ми омръзва.

– Не можеш ли поне да почакаш Гарет?

– Не мога.

– Защо?

– Не го харесвам.

– Напротив.

– Освен това трябва да се видя с едни рокери следобед.

– Ако ми плащаха по десетачка всеки път, когато казваш това...

Тъкмо когато приключихме, стигнах до къщата на Фарли. Караваната беше малко по-широка от консервена кутия и макар по принцип да харесвах караваните, при тази имаше много да се желае. Като онова консервирано месо. Би трябвало да е уж шунка, ама не е и това си е.

Изкъртих ключалката и се мушнах под полицейската лента в момента, в който една кола намали ход отпред. Шофьорът за щастие не спря, но най-вероятно вече звънеше в полицията или в някоя административна служба. А нищо чудно само да ме проверяваха. Кой можеше да ги вини?

Огромно безформено петно беше засъхнало върху масленозеления килим и дървената ламперия – и двете бяха дръзко свидетелство за ужасната мода в интериора от седемдесетте години. Бях забравила да си взема ръкавици, така че намерих едни готварски и прерових набързо купчините хартии и пълните кошчета за боклук, а ръкавиците никак не ме улесняваха. Сетих се, че Ърл Уокър най-вероятно не се представя вече като Ърл Уокър. Имаше няколко сметки на името на Харолд Рейнолдс.

Звучеше ми като фалшиво име, въпреки че бях чувала подобно. Натъпках сметките в чантата си и продължих да тършувам.

Бях се загледала в снимка на мъж с шапка с еленови рога, когато чух дръжката на вратата да скърца. Изругах набързо, втурнах се през тесния коридор и се скрих в спалнята в дъното на къщата. Входната врата се отвори, сърцето ми биеше лудо и почти бях изпаднала в паника. Ако полицаите ме завареха тук, нямаше да направи добро впечатление.

С надеждата да не получа припадък и да вдигна ужасна врява, надзърнах през пролуката между вратата и стената. Там стоеше мъж с извадено оръжие, но виждах само част от гърба му. Слънцето, което го осветяваше през мръсните прозорци, ми пречеше да видя добре дрехите му, но не ми приличаха на полицейска униформа. В този момент една ръка покри устата ми откъм гърба и аз едва успях да не повърна последното кафе, което бях изпила.

– Шшшш – прошепна в ухото ми натрапникът, а другата му ръка се плъзна по корема ми към копчето на джинсите. Топлината на тялото му остави гореща следа на мястото на допира и аз извъртях очи отчасти от облекчение, отчасти от яд.

Щях да го убия. Рейес Фароу. Как се беше озовал тук, по дяволите? Притисна ме до себе си, усещах топлината му върху дрехите и косата си. Той пареше, не можах да се сдържа, облегнах глава на рамото му и вдишах дълбоко. Започна да разкопчава копчето на панталона ми и се опитвах да го отблъсна с ръце, които още бяха в готварските ръкавици. Той ги хвана и ги притисна към тялото ми, после попаднах в стоманената му прегръдка.

– Гаджето ти е – продума той в ухото ми.

Аз се възпротивих на опитите му за втори път, като обгръщах с ръце масивните му китки, но пръстите му сръчно разкопчаха копчето, а той ми шъткаше и игриво хапеше ухото ми.

– Рейес – пошепнах възможно най-тихо, когато той смъкна ципа ми. Моментът не беше никак подходящ.

– Това готварски ръкавици ли са? – попита той между горещите целувки по врата. После пъхна ръка в гащичките ми. Не можах да сдържа ахване, когато пръстите му се мушнаха между краката ми и миг по-късно чух стъпки откъм коридора.

– Не го приемай лично – каза той, въздъхна разочаровано и след секунда опря нож в гърлото ми.

Внезапната ми възбуда се спихна като спукан балон. Пак ли този нож? Сериозно?

Рейес заотстъпва назад към далечната стена, а ръцете му ме обгръщаха като усмирителна риза. В този момент влезе Гарет. Обхвана ни бързо с поглед и инстинктивно вдигна оръжието си.

Усетих Рейес да накланя главата си, като че ли въпросително. Сребристите очи на Гарет се местеха между двама ни. Поколеба се, стисна зъби от яд, а после свали оръжието, безсилен да направи нещо друго.

С периферното си зрение видях, че Рейес се смее. Той вдигна ръце в знак, че също се предава, после свали оръжието си и го сложи на земята. После леко ме побутна и ме отмести встрани. Разбрах какво прави, когато Гарет пак вдигна оръжието си.

– Гарет, не – казах, но беше твърде късно.

За отрязъка от време, нужен на кобра да нанесе удар, Рейес отне оръжието на Гарет и го насочи от упор в главата му с широка усмивка на лице.

Гарет примигна, като осъзна какво се е случило, и се запрепъва назад с вдигнати ръце.

– Почакай, Рейес – изрекох сурово с предупредителен тон.

– Назад – каза той на Гарет, като му отправяше жестове с пистолета.

Гарет се върна в тъмния коридор, а Рейес ме избута към прага между нас. Така можеше да вижда и Гарет, и мен едновременно.

– Аз не убивам хора, Дъч – каза той, сякаш разочарован, че се бях притеснила. – Освен ако не се налага. – При последните си думи насочи изучаващ поглед към Гарет. После, без да сваля очи от него, хвана брадичката ми и ме целуна нежно по устата.

После изчезна. Само за миг се беше измъкнал през прозорец с размери на пощенска марка, като животно, неясно мернало се очертание от грация и мускули.

Гарет се втурна покрай мен към прозореца.

– Кучи син – изруга той и се опитваше да потисне гнева си. После се обърна към мен. – Браво.

– Хей – подвикнах на гърба му, защото излезе от стаята и тръгна по коридора, – не знаех, че е тук. А и ти не биваше да влизаш.

– Тревожех се за теб – процеди той презрително с леден тон, а погледът му се отклони към предната част на джинсите ми.

Захвърлих готварските ръкавици и бързо се закопчах, но той изсумтя присмехулно, поклати глава и се запъти отново към вратата.

– Куки ми се обади – продължи той. – Не мога да повярвам, че си толкова глупава, та да дойдеш тук сама.

– Майната ти – казах. Не бях длъжна да му давам обяснения за действията си.

Той се обърна към мен и от него бликаше гняв.

– Мърсуваш на местопрестъпление с избягал убиец.

– Не сме мърсували, а и Рейес не е убил баща си – заявих с тон, изострен от яд.

– Не баща си. Фарли Сканлън.

Примигнах от изненада.

– Какво? Мислиш, че той е убил Фарли Сканлън?

Гарет се изсмя, прозвуча неприятно ехо от евтината дървена ламперия.

– Стига острият като бръснач нож да пасва.

– Почакай, Гарет – заекнах, като подтичвах след него, докато той вървеше към пикапа си.

– Трябва да повикаме полиция, преди да се е отдалечил твърде много. – Той извади телефона си и набра 911.

– Не! – отсякох и грабнах телефона му, преди да успее да ме спре. Затворих го и се надявах връзката да не се е получила.

– Какво правиш? – пресегна се за телефона той.

Аз го дръпнах към себе си.

– Ще го задържа за малко. – Забързах към Мизъри и включих двигателя. Той ме последва и отвори вратата ми, преди да съм успяла да заключа.

– Дай ми телефона – изрече през стиснати зъби. Това не беше молба. От гнева, който бушуваше у него, аурата му беше станала мъглявочерна. Преди не бях виждала Гарет ядосан.

Държах телефона далече от него, изпъвайки ръката си над седалката до мен, което не беше много умно, защото ръката му беше почти два пъти по-дълга от моята.

– Чарлс, кълна се...

Тъй като не можеше да мине през мен и волана, за да стигне до телефона, той ме улови за ръката и буквално ме извлече от Мизъри. Нямах избор. Ритнах го по брадичката, за да отвлека вниманието му и хвърлих телефона колкото можах по-далече.

Гарет изруга и протегна крака си, но и двамата се изненадахме от плясък във вода. И двамата застинахме и се обърнахме по посока на звука, а по гърба ми преминаха ледени тръпки.

Направо бях изумена, а не просто изненадана от факта, че зад бурените и високата трева имаше вир. И двамата останахме втренчени известно време, после Гарет се обърна бавно към мен, а в изражението му се смесваха шок и безумен гняв. Преди да успее да направи нещо, за което и двамата да съжаляваме, се шмугнах в Мизъри и заключих вратата. Миг по-късно той дръпна дръжката с такава сила, че разтресе джипа. С ясното съзнание, че прозорците са от пластмаса, включих двигателя и потеглих от имота на Фарли Сканлън с такава скорост, сякаш животът ми зависеше от това. Видях Гарет да ме стрелка кръвнишки в огледалото за обратно виждане, а след десетина секунди се затича към пикапа си.

Спукана ми беше работата. Абсолютно сигурно.

Обадих се на Куки.

– Здрасти, Куки – рекох бодро.

– Какво се е случило? – попита тя. Май го давах твърде весело.

– Рейес ми опря нож, но само за да принуди Гарет да свали пистолета, а след като успя, държа на мушка Гарет, целуна ме и се измъкна през тъпия прозорец.

След дълга пауза Куки попита:

– Значи мина добре?

– Абсолютно. Въпреки че Гарет малко се е поразгорещил. Реших да му дам малко време да се успокои. О, освен това му откраднах телефона и го хвърлих в един гьол, така че не си прави труда да му се обаждаш пак – додадох вече с обвинителен тон.

– Извинявай – измърмори тя, – ужасно се притесних за теб. Как се измъкна Рейес?

– Кой дявол знае? Сигурно е тичал. Боже, колко е бърз.

– Мили боже. Гарет от една страна и Рейес от друга. Направо огън и жупел.

– Споменах ли колко е ядосан Гарет?

– О! Тъкмо открих, че майката на Ингрид Йост е починала един месец преди нея.

– Не може да бъде. А коя беше Ингрид?

– Първата съпруга на доктор Йост.

– Точно така. Знаех го. Почакай, от какво е умряла майка ѝ?

– От същото като нея. Сърдечен пристъп.

– Сигурна бях. – Нейтън Йост се превръщаше в сериен убиец.

– Говорих и с чичо ти. Готова ли си?

– Това подмамващ въпрос ли е?

– Нейтън Йост има имот в Пекос.

– Сериозно? – Точка за нас. – Това е най-хубавата новина за деня.

Тъй като ме чакаше дълго шофиране, реших да се обадя на най-добрата си приятелка във ФБР.

– Агент Карсън – отговори тя със строг и професионален тон.

– Страхотно го правиш, да знаеш.

– Благодаря – каза тя неочаквано закачливо.

– Знаеше ли, че доктор Йост може би се е опитал да убие племенницата на Йоланда Поуп за отмъщение?

– Не – призна тя.

– А че е убил майката на Ингрид Йост месец преди да отлети за Каймановите острови, за да убие и самата нея?

След миг на размисъл, тя попита:

– Можеш ли да докажеш тези твърдения?

– По никой начин. Но труповете се увеличават. Този човек трябва да бъде спрян. Откри ли доказателства, че Тереза Йост е планирала да го напусне преди изчезването си?

– Никакви. Всички твърдят, че са били идеалната двойка.

– Да, но не са ли твърдели така и за него и първата му съпруга, до момента, в който е напуснала страната и е подала документи за развод?

– Истина е.

– Знаела е, че е в опасност – посочих, – затова е отишла на Каймановите острови. Искала е да се махне от него. Очевидно е страдал от болезнен страх да не бъде изоставен.

Разказах ѝ чутото от Йоланда, включително и за племенницата ѝ, и за наученото по-късно от нас, а после и за другата самоличност на Йост и за псевдонима му Кийт Джейкъби и добавих:

– Не мога да докажа нищо и от това. Трябва да се опитаме да пипнем онзи фалшификатор. Последно чух, че работел в Джаксън, Мисисипи.

– Значи онзи Кийт Джейкъби е бил на Каймановите острови по същото време като госпожа Йост?

– Да.

– Добре, ще се опитам да уредя някой от офиса в Джаксън да поговори с твоя фалшификатор.

– Освен това Йост притежава земя в Пекос.

– Да – каза разсеяно тя, докато щракаше по клавиатурата, – пратихме екип да огледа. Той има хижа там, но не открихме нищо.

– Отивам да говоря с едни рокери. Искам да огледам имота за всеки случай, но може би ще стане чак утре.

– Ти си знаеш – каза тя и бързо добави: – Чакай, член на рокерска банда ли ще ставаш?