Тъмната река

21.

След час лежаха на пода един до друг, увити в черния вълнен шал. Помещението беше студено, а те бяха голи. Фланелката на Гейбриъл беше метната върху пейката и Мая усещаше топлата му кожа до гърдите си. Искаше й се да остане тук завинаги. Той я беше прегърнал. За пръв път, откакто се помнеше, Мая имаше чувството, че някой я закриля.

Тя беше жена и лежеше до своя любим, но арлекинската й същност се беше спотаила като призрак в тъмния параклис. Изведнъж се дръпна от Гейбриъл и седна.

— Ставай, Гейбриъл.

— Защо?

— Трябва да се махнеш от тук.

Той се усмихна сънено.

— Стига де…

— Облечи се и иди в складовото помещение. Арлекините не могат да се обвързват със странници.

— Мога да поговоря с Блажената майка.

— Дори не си го помисляй. Нищо не можеш да й кажеш, а и аз не мога да се държа по друг начин. Не ме докосвай, когато тя е наблизо. Не ме гледай в очите. По-късно ще говорим за това. Обещавам. Но сега трябва да се облечеш и да си вървиш.

— Стига глупости, Мая. Ти си голям човек. Блажената майка не може да ти казва как да си живееш живота.

— Не знаеш колко е опасна.

— Знам само, че обикаля из острова, раздава заповеди и обижда всички.

— Направи го заради мен. Моля те.

Гейбриъл въздъхна, но се подчини. Бавно си облече фланелката и якето и си обу обувките. После каза:

— Това пак ще се случи.

— Няма.

— И двамата го искаме. Знаеш, че това е истина…

Целуна я по устните и излезе от параклиса. Щом вратата изскърца и се затвори, Мая си отдъхна. Щеше да го остави да се върне в склада, да изчака няколко минути и тогава да се облече. Уви се с черния шал и отново легна на пода. Ако се свиеше на кълбо, можеше да запази топлината от тялото на странника, притиснато към нея, момент на близост и екстаз. Спомни си какво си беше пожелала на Карловия мост в Прага. „Нека някой ме обича и аз също да го обичам“.

Унесе се в сладки мечтания. Вратата изскърца и някой влезе. За миг изпита удоволствие от мисълта, че Гейбриъл се е върнал; после чу как някой стъпва уверено и бързо по дървения под.

Силни пръсти я сграбчиха за косата и я дръпнаха да се изправи. Една ръка й зашлеви плесница, засили се и я удари отново.

Мая отвори очи и видя Блажената майка, надвесена над нея. Беше си свалила монашеската дреха и носеше черни панталони и пуловер.

— Обличай се — рече Блажената майка. Вдигна ризата на Мая и й я метна.

Мая смъкна шала и я облече, копчетата я затрудниха. Още беше боса, обувките и чорапите й бяха някъде на пода.

— Ако ме излъжеш, ще те убия пред олтара. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да.

Мая закопча ризата си и се изправи, залитна. Мечът й беше на цели три метра от нея, на пейката.

— Спиш ли с Гейбриъл?

— Да.

— Кога започна всичко това?

— Тази вечер.

— Казах ти да не ме лъжеш!

— Кълна се, че е истина.

Блажената майка пристъпи напред и сграбчи брадичката на Мая с дясната си ръка. Втренчи се в младата жена, търсеше издайническа следа от измама или колебание. После я блъсна отвратено.

— Имаше неща, за които не бях съгласна с баща ти, но винаги съм го уважавала. Той беше истински арлекин, почиташе традициите ни. Но ти си нищо. Ти ни предаде.

— Не е вярно! — Мая се опита да говори уверено. — Открих Гейбриъл в Лос Анжелис. Пазих го от Табулата…

— Баща ти не те ли е учил? Или ти не си го послушала? Ние пазим странниците, но не се обвързваме с тях. А ти си се поддала на слабостта и чувствата си.

Босите крака на Мая стъпиха на студения под, тя направи три крачки вдясно и взе меча си. Преметна презрамката през главата си и нагласи ножницата на гърба си. После каза:

— Познаваш ме от дете. Помогна на баща ми да ми съсипе живота. Арлекините трябва да вярват в случайността. Е, в детството ми нямаше нищо случайно! Бях удряна, ритана и командвана от теб и всеки друг арлекин, който минаваше през Лондон. Обучена бях да убивам без колебание или угризение. На шестнайсет убих онези мъже в Париж…

Блажената майка тихо се изсмя, подиграваше й се.

— Горкото малко момиченце, толкова съжалявам. Това ли искаш да чуеш? Съжаление ли искаш — от мен? Да не мислиш, че с мен е било по-различно? Убих първия наемник на Табулата с рязана пушка, когато бях на дванайсет! И знаеш ли с какво бях облечена? С бяла рокля за първо причастие. Майка ми ме накара да си я сложа, за да мога да се приближа по-близо до олтара и да дръпна спусъка.

За миг Мая видя следа от болка в очите й. И си представи как едно дете, с бяла рокля, стои насред огромна катедрала, опръскано с кръв. Мигът отлетя и гневът на Блажената майка сякаш нарасна още повече.

— Аз съм арлекин също като теб — рече Мая. — А това означава, че не можеш да ми заповядваш…

Блажената майка изтегли меча си с две ръце, завъртя го над главата си и насочи острието към пода.

— Ще правиш каквото ти наредя. Връзката ти с Гейбриъл приключи. Повече никога няма да го видиш.

Мая бавно вдигна дясната си ръка — за да покаже, че не възнамерява да я нападне веднага. После извади меча от ножницата, вдигна го с върха нагоре и опря плоската страна до гърдите си.

— Обади се утре на капитан Фоли и той ще дойде да ни отведе от острова. Ще продължа да защитавам Гейбриъл, а ти можеш да останеш при баща му.

— Няма какво да обсъждаме. Няма място за компромис. Ще ми се подчиниш.

— Не.

— Спала си със странник и сега си влюбена в него. Подобни чувства го излагат на опасност. — Блажената майка вдигна меча си. — Понеже съм унищожила собствения си страх, мога да будя страх у другите. Понеже не ме е грижа за собствения ми живот, всичките ми врагове умират. Баща ти се опитваше да те научи на това, но ти беше прекалено непокорна. Може пък аз да те накарам да слушаш…

Блажената майка изнесе напред левия си крак. Грациозно, отработено движение — като начало на танц. След което атакува с бързи, резки движения на китката и ръката. Разсичаше и пореше въздуха с необуздана мощ, докато накрая Мая не отстъпи и не започна да се отбранява. Пламъците на свещите потрепваха, дрънченето на мечовете прорязваше тишината.

На няколко крачки от олтара Мая се хвърли през стаята, като плувец, който се гмурка във водата. Направи задно салто, за да се отдалечи от ирландката, стъпи на крака и отново вдигна меча.

Блажената майка поднови атаката си и я притисна към стената. Замахна с меча вдясно и го завъртя в последния момент, като закачи меча на Мая близо до дръжката и го изтръгна от ръцете й. Той се завъртя във въздуха и издрънча в другия край на параклиса.

— Ще ми се подчиниш — рече Блажената майка. — Подчини се или приеми последствията.

Мая отказваше да отговори.

Без предупреждение острието на меча на Блажената майка мина по гърдите на Мая, отдръпна се, поряза лявото й рамо, отдръпна се и после сряза и лявата й ръка. Трите рани изглеждаха като от изгорено. Мая погледна в очите на арлекина и осъзна, че следващото движение на меча ще сложи край на живота й. Стисна зъби, но изведнъж през главата й мина мисъл, която толкова я потресе, че забрави за гордостта си.

— Нека да видя Гейбриъл за последно.

— Не.

— Ще ти се подчиня. Но трябва да се сбогувам.