Тъмната река

2.

Гейбриъл и приятелите му живееха в Ню Йорк Сити. Един свещеник от църквата на Вики, Оскар Ернандес, беше уредил да се настанят в едно празно таванско помещение в Чайнатаун. В бакалията на партера приемаха спортни облози и магазинът имаше пет телефонни линии, всичките регистрирани на различни имена, плюс факс, скенер и високоскоростна интернет връзка. Срещу скромно заплащане бакалинът им позволяваше да използват електрониката, за да потвърдят новите си самоличности. Чайнатаун беше подходящо място за подобни сделки, тъй като всички продавачи предпочитаха пари в брой, а не кредитни и дебитни карти, които се следяха от Голямата машина.

Останалата част от сградата беше заета от различни производства, които използваха нелегални имигранти за работници. На първия етаж имаше шивачница, а мъжът на втория етаж произвеждаше пиратски дивидита. Непознати влизаха и излизаха от сградата през деня, но през нощта нямаше никой.

Таванското помещение на четвъртия етаж бе дълго и тясно, с полиран дървен под и прозорци в двата края. Някога беше използвано като работилница за дамски чанти менте и една от шевните машини все още стоеше, завинтена за пода, близо до банята. Няколко дни след пристигането им Вики провеси бояджийски покривала върху щендери за дрехи и така отдели мъжка спалня за Гейбриъл и Холис и женска — за себе си и Мая.

По време на нападението на изследователския център на фондация „Евъргрийн“ Мая беше ранена и възстановяването й беше поредица от малки победи. Гейбриъл още помнеше първата вечер, в която тя успя да седне на стол и да си изяде вечерята, и първата сутрин, в която си взе душ без помощта на Вики. Два месеца след пристигането им Мая вече можеше да излиза от сградата заедно с тях и да куцука по Моско Стрийт към сладкарница „Хонконг“. Спираше пред уличната сергия — още не стъпваше стабилно, но беше твърдо решена да се справя сама, — и чакаше една възрастна китайка да й приготви нещо, подобно на палачинки, върху черна желязна тепсия.

Парите не бяха проблем — вече бяха получили две пратки стодоларови банкноти от Липата, арлекин, който живееше в Париж. Като следваха напътствията на Мая, си създадоха фалшиви самоличности, които включваха актове за раждане, паспорти, шофьорски книжки и кредитни карти. Холис и Вики намериха резервен апартамент в Бруклин и наеха пощенски кутии. Когато всеки от групата се сдобиеше с всички необходими документи за две фалшиви самоличности, щяха да напуснат Ню Йорк и да се настанят на сигурно място в Канада или Европа.

Понякога Холис се смееше и наричаше групата им „четиримата бегълци“ и Гейбриъл имаше чувството, че са се сприятелили. От време на време четиримата обитатели на тавана приготвяха, всеки поотделно, по едно блюдо за вечеря, после сядаха на масата и играеха карти, като се шегуваха кой ще мие чиниите. Дори и Мая се усмихваше понякога и беше станала част от групата. Гейбриъл се отпускаше в такива моменти: забравяше, че е странник и че Мая е арлекин — и че обикновеният му живот си е отишъл завинаги.

В сряда вечерта всичко се промени. Групата беше прекарала два часа в един джаз клуб в Уест Вилидж. Докато се прибираха пеша към Чайнатаун, видяха камион, който разкарваше вестници: двама младежи сваляха пакетите на тротоара. Гейбриъл погледна заглавията и замръзна.

Статията на първа страница беше за Нова хармония, където Гейбриъл беше ходил само преди няколко месеца, за да посети пътевиждащата София Бригс.

Купиха си три различни вестника и забързаха към тавана. Според аризонската полиция убийството било вдъхновено от религиозна мания. Репортери вече бяха интервюирали бившите съседи на загиналите семейства. Всички бяха единодушни — хората, които живеели в Нова хармония, били луди. Напуснали хубавите си работи и красивите си домове, за да живеят в пустинята.

Холис прегледа набързо статията в „Ню Йорк Таймс“.

— Според написаното тук оръжията били регистрирани на имената на хората, които живеели там.

— Това не доказва нищо — отвърна Мая.

— Полицията открила видео, направено от една англичанка — рече Холис. — Явно е говорила нещо за унищожаването на злото.

— Мартин Гринуолд ми изпрати мейл преди няколко седмици — каза Мая. — Не споменаваше нищо за проблеми.

— Не знаех, че си имала новини от Мартин — изненадано каза Гейбриъл и видя как изражението на Мая се промени. Веднага разбра, че крие нещо важно от тях.

— Да, имах. — Тя се опита да избегне погледа му и тръгна към кухненския бокс.

— Какво ти пишеше, Мая?

— Взех решение. Мислех, че така ще е най-добре…

Гейбриъл се изправи и се приближи към нея.

— Кажи ми какво ти пишеше!

Мая вече беше до вратата към стълбите. Гейбриъл се зачуди дали ще предпочете да избяга, вместо да му отговори.

— Получил писмо от баща ти — каза Мая. — Питал как са хората в Нова хармония.

За секунди Гейбриъл се почувства така, сякаш таванът, сградата, целият град изчезват; той беше малко момче, стоеше в снега и гледаше как една сова се вие над димящите останки от къщата им. Баща им го нямаше, беше изчезнал завинаги.

После премигна и се върна в настоящето: Холис беше бесен, Вики изглеждаше засегната, а Мая ги гледаше предизвикателно.

— Баща ми е жив?!

— Да.

— Какво се е случило? Къде е?

— Не знам — отвърна Мая. — Мартин е внимавал да не изпраща подобна информация по интернет.

— Но защо не ми каза…

Мая го прекъсна, думите рукнаха от устата й:

— Защото знаех, че ще искаш да се върнеш в Нова хармония, а това беше опасно. Реших да се върна сама в Аризона, когато напуснем Ню Йорк и се настаним на безопасно място.

— Мислех, че сме заедно във всичко това — каза Холис. — Никакви тайни. Всички в един отбор.

Както обикновено Вики влезе в ролята си на умиротворител.

— Сигурна съм, че Мая осъзнава, че е допуснала грешка.

— Мислиш, че ще се извини ли? — попита Холис. — Ние не сме арлекини, което означава — според нея — че не сме на нейното ниво. Тя се държи с нас като с деца.

— Не беше грешка! — отвърна Мая. — Всички в Нова хармония са мъртви. Ако Гейбриъл беше отишъл там, и той щеше да бъде убит.

— Мисля, че имам правото сам да взимам решенията си — рече Гейбриъл. — Сега Мартин е мъртъв и не разполагаме с никаква информация.

— Но ти си жив, Гейбриъл. Така или иначе, аз те защитих. Мой дълг като арлекин е. Единственото ми задължение.

Мая се обърна, отключи и излетя от тавана, като тресна вратата.