Тъмната река

31.

Рано на другата сутрин Мая се качи на покрива на някогашната конска болница в центъра на Камдън Маркет. Болните коне и конете за клане бяха изчезнали в края на викторианската епоха и сега триетажната сграда беше заета от бутици за органични сапуни и тибетски молитвени килимчета. Никой не забеляза Мая, когато застана до един скърцащ ветропоказател с галопиращ кон.

Видя как Холис минава през пазара и влиза в тухления тунел, който водеше към катакомбите. Липата беше прекарал нощта в магазина за барабани и Холис щеше да й каже, когато френският арлекин напусне тайната квартира.

През последните двайсет и четири часа беше обикаляла из Лондон. Когато Къщата с лозите избухна в пламъци, бе помогнала на Джагър и приятелите му да се измъкнат през задния двор. Хванаха едно такси близо до Воксхол Бридж и шофьорът ги закара до един празен апартамент в Чизик, собственост на брата на Роланд. Тримата свободни бегачи бяха свикнали да живеят извън Мрежата и й обещаха да не се показват, докато властите не приключат с разследването на двамата убити в цветарския ван.

Гейбриъл беше казал на Джагър, че е отседнал в магазин за барабани в Камдън Маркет. Мая предположи, че Липата и Блажената майка заедно пазят странника. През останалата част от деня беше наблюдавала входа към катакомбите, докато Холис не пристигна в магазина. Блажената майка щеше да я убие за неподчинение, но Холис беше приятел. Щеше да уреди всичко, за да може тя да се види с Гейбриъл на безопасно място.

Най-накрая Липата излезе от тунела и отиде да закуси в едно кафене с изглед към канала. След десет минути Холис излезе от тунела и размаха ръце. Беше чисто.

Холис я преведе през барабаните и африканските статуетки към студената малка стаичка, където лежеше тялото на Гейбриъл. Мая коленичи на циментовия под и хвана ръката му. Знаеше, че е още жив, но се чувстваше като вдовица, която докосва мъртвия си съпруг. Беше разгледала светата книга на Скелиг Кълъбма и внимателно беше разучила ярките рисунки на ада. Не се съмняваше, че Гейбриъл е отишъл там да търси баща си.

Всичко, на което я беше научил Тръна — и останалите арлекини, — изглеждаше безполезно в момента. Нямаше с кого да се бие, нямаше охраняван замък с каменни стени и желязна порта. Беше готова на всякаква саможертва, за да спаси Гейбриъл, но беше с вързани ръце.

Стоманената врата на апартамента изскърца.

— Ти ли си, Уинстън? — изненадано попита Холис.

Мая скочи и извади револвера. Тишина. А после на прага на спалнята се появи Липата. Беше с ръце в джобовете и се подсмихваше.

— Ще ме застреляш ли, Мая? Винаги помни да се целиш малко по-ниско. Когато хората са изнервени, се целят прекалено високо.

— Не знаехме кой е. — Мая прибра револвера.

— Помислих си, че може да дойдеш. Блажената майка каза, че си имала сантиментална връзка с Гейбриъл Кориган. Когато изключи сателитния си телефон, разбрах, че вероятно си напуснала острова.

— Каза ли й?

— Не. Ще се ядоса достатъчно, когато се появи на Скелиг Кълъмба и открие странник, пазен от една американка и няколко монахини.

— Трябваше да го видя.

— Струваше ли си? — Липата възседна единствения стол в стаята. — Той пропадна, също като баща си. Не остана нищо, освен една празна черупка.

— Аз ще спася Гейбриъл — каза Мая. — Просто трябва да открия как.

— Невъзможно е. Него го няма. Изчезна.

Мая помисли, после каза:

— Трябва да говоря с човек, който знае колкото се може повече за световете. Познаваш ли някой в Англия?

— Това не е наша грижа, Мая. Правилото гласи, че пазим странниците само в този свят.

— Не ме интересуват правилата. „Отглеждай случайността“. Нали това пише Врабеца? Може би е време да се направи нещо различно, защото тази стратегия не действа.

— Права е, Липа — обади се Холис. — В момента Майкъл Кориган е единственият странник на този свят и той работи за Табулата.

— Помогни ми, Липа. Трябва ми само едно име.

Френският арлекин се изправи и тръгна към вратата. На прага спря и премести тежестта си от крак на крак, като човек, който се опитва да избере верния път в тъмна нощ.

— В Европа живеят няколко специалисти по различните светове, но можем да се доверим само на един — Симон Лумброзо. Беше приятел на баща ти. Доколкото знам, още живее в Рим.

— Баща ми никога не е имал приятели. Знаеш го също толкова добре, колкото и аз.

— Това е думата, която използва Тръна — отвърна Липата. — Трябва да идеш до Рим и да се убедиш сама.