В недрата на Родопите - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Иван Вазов (Начало книги) #1

Иван ВазовВ недрата на Родопите

Крила, крила да имах! — та щях да бягам ази

от туй борбище шумно на страсти и умрази,

де моя дух под скърби прегъва се, кат’ роб;

та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,

с гърди разширочени и с погледи стремливи —

опряни в ваший лоб.

Аз щял бих да се стрелна, в полета си чудесни,

сред облаците светли — селения небесни —

кораби без кормило, без шум, без капитан,

по волята на вятъра оставени да плават,

кат мислите поетски, що често обитават

ефирний океан!

Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,

върху кои орелът легло си волно зиди,

полека да се нося из ваш’те висоти,

над преспите ви бели простора да измирам

и сянката си будна с любов да я съзирам

по тяк като лети…

Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея

и някъде да срещна душата на Орфея,

блудяща, като мене, из сините зари,

или да чуя, смаян, в стона на зефира

звук някой си останал от дивната му лира

в дълбоките гори …

(Поля и гори)

С такива думи преди години в Пловдив, аз се обръщах към Родопите и към оная снеговита грамада, която ги завръшва на запад, и която тогава аз не знаех, че се нарича Мусалла — защото нашите географии ни учеха за Лунните планини в Африка и за езерото Коку-Нор в Тибет, а нашата земя не знаеха — с такива жедни чувства се обръщах към Родопите, които така пленително мамеха душата ми и остаяха за мене тайнствен свят.

А между това, съвсем не бяха нужни крила — ако не да се надминат, то да се посетят — тия приоблачни висоти, и онова, което стои зад тях.

Трябваше просто малко воля и един кираджийски кон.

Истина, — тогава (1882 год.) беше още Румелия, и свободното разхождане из Родопите на неуловимите рицари на Караискакевата и Халамовата чети, плюс — непокорните соколи на Тъмръшката република, правеха въздуха им често много нехигиеничен за туристите…

Но това лято, през юни, аз бях честит да направя една обиколка из класическата планина на Орфея.