В недрата на Родопите

X. Баня село

Аз посетих и село Баня. Села с подобни названия може да има около двайсетина в отечеството ни, та за отличие това село го наричат още Баня-Чепино или Чепинската баня. Двайсет минути пътуване през нивя на длъж по източната пола на Мангов льон — и стига се там. То е сгушено във входа или гърлото на клисурата, из която излазя шумната Ябланица. Тая река, минала Баня, добива до Лъджане три нови имена: Бистрица, Стара река и Василя2), а оттатък него, при сливането й с Мътница — четвъртото: Елидере. Подобно явление представят още много реки или местности в България, та забъркват доста картографите и пътниците.

Още при пръв поглед се убедих, че Баня има местоположение твърде хубаво, далеко по-хубаво от Лъджане. Поставена в дъното на южния залив, който прави западната Чепинска долина, до гористите поли на околните бърда, край реката, и прохладявана от вадите й, тя е кипнала в буйна растителност от елхи и тополи, всред която весело изпъкват белите й здания и острото минаре. Из клисурата вее постоянно хладец, та прави летуването тука едно от най-приятните. Човек, където да поггледне, с изключение на север, вижда пред себе си зелени балкани, превъзходни места за разходка и лов. Две офицерски семейства гостуваха за сега в селото. То има по-хубави гостилници и по-добри здания от Лъджане, както и по-голямо оживление — всичко това му дава физиономията на градец. То е най-голямото от чепинските села (около 450 къщи), и като тях, намира поминакът си главно в земеделие, дърварство и индустрия (абаджилък) от части и в търговия. Тук живеят и най-влиятелните големци помаци.

Но Баня има голям грях пред чепинските българи: в нея е бил сборния пункт на чепинските помаци в 1876 година, от дето са потеглили за Батак. Мнозина банянски първенци, познати като водачи на кръвожадната тълпа, сега си живеят спокойно, обезпечени от имотите си, и даже се радват на първата си почит. Но ни един от тях не признава да е ходил на Батак: всички се отказват категорически кога ги попитат, без да могат да скрият една предателска червенина на лицето… Това съзнание и тая гузност като куршум тежат на съвестта им и в това трябва да се търси една от причините на постоянното изселяне на помаците. Баня са оставили до сто семейства от тях и на местата им прииждат българи от пограничните местности, та градят по-добри жилища, дюкяни и ханове. До сега са се набрали до 50 къщи български. В непродължителни години и Баня ще добие българска физиономия. Тя има условия за най-привлекателен курорт. Лекият климат, горите, реките, студените и горещи извори, градините и прохладата, я правят едно райче, каквито се таят само в най-цветущите долини на Щирия и Крайна, в Австрия. Само й са необходими по-лесни съобщения с другия свят. По-по-лани тук е имало тоже телеграфна станция, но е била вдигната, за голямо тържество на Лъджане.

Тук от кьошка над една бистра вада, засеняна от големи върби, бях извикан от един помак, облечен в граждански дрехи от синьо сукно: той ме канеше да се отбия да пия едно кафе на хладовината. Аз бях тръгнал да видя баните отвъд селото, в клисурата, та се отказах, но той удвои настоятелно просбите си, като прибави, че длъжен съм да приема „топрак бастъ ичин“, и аз отидох на кьошчето. Там бяха още двама помаци, от които единият във френски дрехи, и един български офицер, в бял кител, от жандармерията. Като се запознахме, излезе, че аз се намирам в присъствието на синклита на най-висшите господарствени и религиозни власти в селото: главния пограничен полицейски пристав, наместникът на пазарджишкия мюфтия (той ме повика), помощника му, и надзирателя на помашките училища в чепинско. С тия последните излезе, че сме стари познайници още от Пловдив, през румелийско време. Те бяха едни от помашките младежи, които румелийското правителство възпитаваше в пловдивската гимназия. То правеше това с цел да приготви от тях апостоли за разбуждането националното съзнание у едноверците им, както и на въдворяването сърдечни и братски отношения между тях и съжителите им българи християни…

Мюфтийският наместник беше вежлив и доста развит човек; той говори даже един книжовен български език. Той се плаща от правителството, но длъжността му се състои в едно приятно бездействие и пушене цигари на кьошчето под сянката на клонестата върба.

От южния край на селото се излазя в клисурата му. Един четвърт навътре в нея са баните. По един дървен мост минах реката, която иде край полите на бърдото Габер. Клисурата се стесняваше и добиваше твърде див и горски вид. Гъсти гори от дъб и габър обличаха склоновете на южните стръмни урви. Дъното на клисурата, прохладвано от реката и разклоненията й, задръстени с гъста гора от върбалаци, лещаци, дава в хладните си сенки най-усамотена разходка. Гърмежът на водите заглушаваше всичката усоя.

Из пътеките между лещака срещаха ме или ме преваряха с вързопи в ръце, облечени в сини сукмани, с гайтанени кръгове по страните, купове, купове помакини; те идеха от банята и бяха повечето млади и хубави. Ако имам възможност да им отдам тая справедливост, то е, че те не се криеха до там строго, като техните сестри от другите чепински села. По-после узнах, че тия чепински хубавици се славели с известна либералност в нравите, обстоятелство, което, уж, увеличавало за гостите привлекателната страна на това и тъй романтично кътче… Това обаче чух от лъджанци, та много е възможно да бъде просто клюка, дължима на взаимната неприязненост, нежели на действителността.

Пак от тях чух, че в Баня владее отдавна сифилисът, който се предавал по наследство, понеже докторът не се допущал в помашките семейства. Това се подтвърждава, впрочем, и от други страни. Твърде за вярване е, че тая болест е донесена от едновремешните войници — чепинци от Австрия и Маджарско, дето са придружавали турските войски.

Мъжката баня се подава със своя висок свод из шумалака и из пръв път прилича на селска черкова в гора. С горделив вид отвън, тя е голяма и широка извътре; над обширна окропа с шест мраморни улея се издига прекрасно извито кубе, отдето през няколко вглъбнати отвори пада през няколко вглъбнати отвори обилна виделина по широките с бял мрамор постлани подове. Сега банята не работеше, няколко майстори я поправяха извътре: в една стена бяха отворени две отделни кабини за миене, а отвън се подновяваше лепката на облегнатата до северната стена постройка с няколко стаи, служащи за кафене, за събличане и за почивка — едно време на бейските ханъмки, а сега на къпящите се „каури“. Това показва, че баненци разбират интереса си. Снабдена с тия удобства, тяхната баня, при хубавото си местоположение, ще има съперници в Чепинско. По-нататък малко, съвсем скрита в листака, е женската баня. Разбира се, аз не отидох до нея. Бликат тъдява на групи още двайсетина горещи извора, някои с останки на стари заграднини, но сега неоползотворени; четири от тях служат за перачници на чепинки. Един друг извор е забележителен по това, че горещата му вода извира из водата на една воденична вада.

Аз се скитах с наслаждение половина час, из кичестите дъбравки, от върби, лещак, букове, тополи, трепетлики, прорязвани от хладни ручейки, образующи сенчести островчета. През реката в полите на рунтавата букова гора, всред възхитителна поляна, извира изобилен студен извор, називаем Клептузът, с който банянци особено се гордеят. Но аз не можах да го посетя.

Тука съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби, главната индустрия на Баня. Фабриката с гръмливите тежки удари на чуковете си разтърсва околният въздух и заглушаваше шума на пенящата се под нея река. Странно нарушава поезията на мястото присътствието на тия груби машини. Тепавичарите-помаци, с възпретнати ръце, добросъвестно шетаха около тях. Но човек неволно пожалева, че не вижда в това омайно кътче вместо това, някоя дружина от русалки, които да сушат зелените си коси на влажния бряг…