В недрата на Родопите

1

„Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“. Виена, 1870.

2

Под първото название я е записал Захариев, под второто — Хр. Константинов, под третото — д-р Иречек. Лъджанци пък я наричат: Банянската река.

3

Из надписа на една мраморна плоча, Захариев, стр. 65.

4

Ние почти излагаме дословно целия разказ за потурчването на чепинските българи, намерен на един кожен требник. И езика оставяме същия.

5

Тунис, Триполис и Египет.

6

Владика.

7

Гявури.

8

Непокорни.

9

То ще да е Батак, само, с поизменено име; друго село Батьово на Старарека няма.

10

Сборник на народни умотворения, наука и книжнина.

11

Умалително име от Вахидѐ.

12

Известно е, че в Каменица и Белово няма никак мохамеданци.

13

Булка.

14

Зачеха, заченаха.

15

Дюна, турска реч — свят.

16

Измъчи се.

17

Надолу.

18

Каквито се намират и в Рамаяна. По това се види, че авторът на тия песни е имал тая книга на ръце.

19

Карлово не биде изгорено, само мъжете му бидоха избесени.

20

Привременен председател на Областното събрание до избирането на постоянно бюро ставаше по право най-старият между членовете му. Обикновено такъв биваше католишкия владика Monseigneur. Като не българин, той накарваше да му напишат няколко български думи, с които трябваше да се отвори сесията, с латински букви. Понеже тия последните не всегда изразяват точно българските звукове, то произнасянето им биваше неправилно.

21

Вместо: Господа Членове ка Областното Събрание.

22

Любопитният може да найде и други хумористически епизоди от източно-румелийския парламентарен живот в духовития разказ: Слабите на деня, от г. Ив. Ев. Гешов, напечатен в „Библиотека Св. Климент“. Позволявам си да приведа в цялост следующия: „В същото «бльснато» събрание, разказва г. Гешов, друг директор, други път, повдига хомерически смях с едно свое твърде оригинално обяснение. Разискваше се законопроект за гражданското състояние — y’ètat civil. Тоя законопроект беше съставен от един чех-юрист, а после преведен на български. В едно място той гласеше, че когато иякой умре, кметството на оня град или онова село беше длъжно да издаде за погребението на мъртвеца едно свидетелство «без платно и без ковчег». Стана един представител и поиска обяснение от директора върху тия думи. Високия сановник се изправи, тури очилата си, и откак прочете два-три пъти въпросния пасаж, заяви, че мисълт му била явна, че той имал за цел да позволи да се закопават без платно и без ковчег умрелите! Жертвата бе паднала в примката. Скокна изкустният ловец, който бе поставил тая примка, и заяви, че по-груба грешка не може да бъде. Г. директорът нямал, освен да попита своя чех-чиновник и шял да узнае, че когато писал законопроекта той е искал да постанови щото свидетелството за погребение да се издава «безплатно» и без «гербова марка», тъй като колчег (написано погрешно: ковчег), по чески значело гербова марка“.

Това тълкувание беше правото, и един концерт от смехове, кикотения и хиления поздрави посрамения директор.

23

Подир Баташкото клане и Сръбско турската война на 1876 г.

24

В сбирката „Les Châtiments“ в стихотворението: „Cette nuit lá“,

25

Авторът на „Възстанието и клането в Батак“ охотно и не без хумор се простира върху тоя предмет (стр. 57). Ние превеждаме целия къс, за да дадем по-ясно понятие за възбуждеността на една епоха, в която ставало нужно аксесуалните, или баналните неща да излазят на първия план, без да се е чувствувал от никого комизмът им, който сега тъй бие в очите ни.

„Вънкашната форма“, казва авторът на горната книга, „е първата слабост на человечеството. Тя се видяла като първа наобходимост в очите на всеки, който могъл да носи пушка на рамо — както задълженото преобразование в новия живот. Наред с пушките, пищовите, захванали да се влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и коэи кожи, които с неимоверна скорост са се преобръщали на високи, макар и прости калпаци, много по-страшни от най-страшните казашки — и са се натъквали на главите. Но това само не стигало. Всеки виждал, че за новия войнишки живот турските потури не са сгодни; — пък и за самото тържество — неприличии. Случайно тия нужди и нови желания намерили до нейде удовлетворението си. В селото имало няколко склада от шарени влашки човали, които се отворили, разграбили и раздали на жените да ги преобръщат на панталони, прилични на попските, като чиста народна форма. Още в същия ден мнозина излезли на назначените позиции с тия дрехи, шарени като дъждовници с калпаци от цяла овча или козя кожа! Тая външна премяна се счела от самите селяни за такава необходима, че един сиромах, който най-напред си бил продал воловете, за да си купи пушка, като нямал с какво да си промени формата, и като не можал да свари влашките складове взел та си заклал едничкото свинче, одрал му кожата, обшил я с шила и я надянал на главата си!“

26

Мак Гахан.

27

За да намерят водица, батачани с каквото могли изкопали в черквата дупка два метра дълбока, но вода не излязла.

28

Английският пръв министър Дизраели (Биконсфилд по-после), като отричаше нагло пред парламента зверствата на турците, произнесе тия цинични думи: „Впрочем, по-добре да измрат сто хиляди българи, за да се запази мирът“.

29

Молитвата, която пеят от викалото на минаретата.

30

По после се запълни тоя проблем чрез прилепяне под картината хартийка с обяснението й: Compelle intrare!

31

Художникът, види се, за да усили още ефекта, представил е шествието на ослепения отряд зимно време, в снежна фъртуна. Това, обаче е една историческа несъобразност: пленението от Василия II Самуиловата войска е станало през юли 1015 год., а изпращането й ослепена при Самуил в Прилеп е станало в първите дни на септемврия, същата година, когато е още лято и никога, особено в една южна страна, като Македония, не можа да падне сняг и да има фъртуни така рано.

32

Тая отвратителна картина вместо да бъде захвърлена, по заслуга е довлечена и турена на видно място в Софийския музей! Само у нас, българите, може да се найде такава липса на етикоестетическо чувство и на национално самолюбие.