В недрата на Родопите

VIII. Лъджане

И така, аз бях всред Чепинската долина.

Лъджане, което ни даваше гостоприемство, както казах, се радва на едно живописно положение, всред една плодовита и цветуща равнина, с много шумалак и сянка, и прохлаждавано от две реки: Луковица и Бистрица или Стара река, текущу от две околни клисури. На север хоризонта ми се затваря от величествения гребен на Алабак с Милева скала; на запад и северо-запад — от рътлината Илийн връх, с китка борова гора на самото й теме, и от по-високите — Арапчал и Острец, цели почернели от същата гора. От осталите страни го обикаля венецът планини, що видохме от Алабак. От Лъджане се вижда цялата средна Чепинска долина, притисната от двете бърда, как се протака към Каркария, за да скопче източната с западната. На юг, през узрелите ниви, в сенчестата клисура, белее се голямото село Баня, а в полите на Илийн връх показва се над нивите Каменица, със своята бяла звънарница, високо издигната над червените покриви на селото. От Лъджане минува и пътя за Македония, за Разлог, по долината на Луковица. Затова то е и митнически пункт.

Това хубаво селце, при освобождението населено само с помаци и цигани, от няколко години насам хвана да добива повече и повече българска физиономия, заедно с признаците на известна културност. Значителната част от прежните му жители са се изселили в Азия и местата им са закупени от българите. Те са построили вече няколко гостилници, дето посетителят може да намери доста удобства. Двете бани до самото село и присътствието на телеграфо-пощенска станция дават му други сгодности и преимущество над всички казани села в долината и затова Лъджане е главното място, дето се стремят гости за къпане и за почивка от Пещера и Пазарджик. Няколко нови гостилници на два ката, с традиционните дъсчени балкони, се белеят приветливо там и очакват да се напълнят лятос с градски семейства. Един голям хотел, на който само скелетът още съществува, е заложен на полянката до женската баня. Лъджане ще има бъдеще.

Във времето, когато аз пристигнах, заварих твърде малко гости — по-голямо число очакваха през юли и август. По тая причина и аз не намерих ожидаемите удобства, за които бях слушал. В гостилницата не намерих ни легло човешко, ни прислуга, ни храна. Единственият сега локантажия, цънцаринът Героолу, ми готвеше еднообразни яхнии, като огън пипарливи; той нямаше поне какъв-годе запас от зеленчук, и ме поеше с кисело вино, замирисало на мухъл, когато близката Пещера има такива славни вина. Хлябът недопечен — сурово тесто. Пращах всеки ден човек да ми лови пъстърва от Стара река; но само два пъти бях честит да видя тая разкош на трапезата си. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или пробуждаха рибата. Въобще, мене ми се видя от тая страна живота тежък, даже за един непридирчив човек. Това беше единственото разочарование от Чепинската долина през пребиването ми в ная.

Вечерта от пристигането ми счетох за първа длъжност да посетя баните, една от славите на това достойно Лъджане. Извън него минах близо до женската баня, здание каменно, четвероъглено, с шестоъгълен свод, и петдесетина разкрачи по-горе, стигнах при мъжката, заложена на една височинка, до река Луковица, от вън със същата форма на направата. Близо до нея стърчеше някакво здание, недоправено. В същия момент вратата й се отвори и заедно с един смесен глъч и смехове извътре изкокнаха неколцина голи и мокри помаци, само с гащи, на полянката. Те захванаха да се борят, или да се упражняват на борба, като си нанасяха звънливи плесници по почернелите и мускулести вратове и силни плещи, без да обърнат внимание на свежия вятър, който сега вееше въз голите им, току-що излезнали из горещата баня, тела. За тия изпечени организми не съществуваше никаква опасност от тая прохлада, която би докарала по двайсет пневмонии на всеки един от нас. Вътре, на терасата, около зидовете на банята, се обличаха други помаци, с парцаливи дрипи или си изстискваха пещималите в басеина! — който тука наричат „окропа“. Той беше оттикнат преди малко, за да се изтече, и пак затикнат. Водата изново се повдигаше и стигаше вече до три педи; тя се лееше от два мраморни чучура. Тя е лечебна, но още не анализувана; температурата й е умерена и твърде приятна за къпане. Но аз забелязах с учудване, че най-горното стъпало около окропата е твърде тясно и няма място на него да се съпуниса и мие човек, каквото се предвижда във всяка турска баня. Заради това сапунът и всичката помия се изливат пак в окропата, за да се къпят другите из тях!… Узнах, че банята, и тая, и женската, не се намират под никакъв надзор и са оставени в пълна и възмутителна нечистота. Самите по-разбрани лъджанчани негодуват на това, но се признават безсилни да сторят какво-годе подобрение. Опитвали са се, казват, много пъти да направят на свои разноски една отделна вана за миене и да плащат на нарочен човек да чисти и наглежда баните, но това било невъзможно за сега.

— Защо — питам учуден, — щом имате добрата воля и средства?

— Баните са общински, и за да се прави нещо в тях, трябва да позволи кметът. А нашият кмет е Каменишкият, и не позволява.

— Защо?

— От чиста завист… Каменица и тя има бани, и не искат да направят нашите.

Показаха ми недовършеното здание до мъжката баня.

— На, тук мислехме да станат няколко стаички за събличане, на по-добри хора, но пак не даде кметът!

Ето още де и в каква умразна форма враждуването между двете села е намерило да се прояви. При такива условия властта би трябвало да се намеси и даже да вземе под своя опека тия богати води, тъй глупаво обезценявани от неразбранщината.

За сега желающите чиста баня гости карат някого да я очисти и като се налее колкото до коленете, без да чакат да се напълни, влазят във водата и стоят вътре лежишком — така и аз правех. В цялата долина Лъджане е най-щедро надарено с топли минерални извори. Освен споменатите до тука, на запад из долината на Луковица бликат още десетина големи и малки топли извори, някои от тях с останки от стари заградини, а някои съвсем остали открити. По-важният от тия извори е Велюва баня; тя е проста сграда с керемиден покрив, издигнат не преди много години от един калугер. Названието си дължи на някой си родопски големец, „бан Велю“, който пръв бил построил тук баня, разсипана вече преди векове. Ней било запазено само водоместилището, и поменатия калугер е доправил осталото.