В огъня

Десета глава

Сейбъл си помисли, че ако в този момент имаше в ръцете си рибарски чук, със сигурност би цапардосала Джей Ди.

— Нищо не крия.

— Сигурна ли си? Тогава какво си шушукахте с Колет сутринта? Спорехте с Реми за Кейн, най-добрия му приятел, и за майка ти?

Не можеше да му признае какво й бе казал Марк в нощта преди убийството, нещо, която я бе притеснило, защото щеше да я помисли за луда. Като Реми.

— Говорихме за нещо съвсем друго.

— Какво? — Тя не му отговори. — Тогава обясни ми, защо става така между нас? — Той сложи главата й на рамото си и взе да гали косата й, докато тя не се отпусна в прегръдката му. — Не мога да ти позволя да ме изолираш отново, Сейбъл. Последният път едва оживях.

— И за мен не беше много лесно… — Гърлото я стегна, очите й се наляха със сълзи и тя бързо запремигва, за да ги скрие.

— Тогава говори с мен, мила. Моля те.

С гнева му се справяше, но нежността му я докарваше до лудост. Трябваше да сложи край на всичко това, да го накара да проумее.

— Джийн-Дел, каквото и да е имало между нас, остана в миналото. Вече сме други хора, по-възрастни и, надявам се, по-мъдри. Не си ми безразличен и съм ти благодарна, че ми помагаш, но не искам отново да се забъркваме в някакви отношения.

Той наклони главата й към лицето си.

— Късно е да бягаш от това.

Сейбъл си наложи да не отвръща на устните му, допрени до нейните. Ако го направеше, щеше да разбере, че го лъже, щеше да усети, че може да я има, както на него му се иска. Жива да я бяха одрали, нямаше да е толкова болезнено, но слабостта й щеше само да я унищожи. Също като него, тя не би могла да го преживее отново.

Не искам това. Не искам него.

Колко по-лесно би било, ако беше гневен и груб, вместо да я води на това тихо, топло местенце далеч от света. Целувката му ставаше все по-дълбока и страстна, ръцете му галеха кожата й и главата й се замая.

Отдели устни и зарови лице в косата й.

— Помниш ли първия път, когато те целунах?

Можеше ли да го забрави? Внезапно се изсипа дъжд и двамата се скриха под един навес точно пред спалните помещения, за да си пожелаят лека нощ.

Той се усмихна и каза: Просто малко вода… дръпна я под дъжда, прегърна я и я завъртя във въздуха. Тя взе да писка и да се смее. За секунди станаха мокри до кости и тогава той внезапно спря. Спусна я леко надолу, но краката й така и не стъпиха на земята. С удивление оглеждаше лицето й и мокрите й устни. Боже, как сияеш. Сякаш нещо те осветява отвътре.

В този миг потъна в сините му очи. Заради теб, Джийн-Дел.

Сега я гледаше по същия начин.

— До онази вечер не бях виждал по-красиво същество от теб. — Наведе се и заглуши последните думи с целувка. — И на следващата и на по-следващата, и всяка друга, в която те държах в прегръдките си.

Това беше истински ад — искаше го, страхуваше се от него, а не можеше да избяга. Старата болка се сля с нова, зарови пръсти в гъстата му черна коса, когато тялото му се притисна към нейното.

— Целуни ме пак.

И той го направи. Трескавите му ръце, устните му разпалваха страстта й, изгаряха я, разтопяваха я. Когато отдели устните си от нейните, тя неволно изстена, обезумяла от копнеж.

— Искаш ли ме? — прошепна той в ухото й, докато ръцете му се плъзнаха надолу по бедрата й.

Сигурно се нуждаеше от окуражаване.

— Да — прошепна тя и обърна лице към него, търсейки устните му. Докосваше я с език и зъби и тя неволно нададе страстен стон. Усети усмивката му.

— Имаш ли ми доверие?

Това малко я засегна. Нима не виждаше колко много му се довери? Но щом имаше нужда да го чуе от нея, щеше да му го каже:

— Да. Моля те, Джийн-Дел…

— Всичко е наред, скъпа. Знам колко страдаш. И с мен е така. — Той тръгна заднешком към кухнята и я повлече със себе си. — Сега ще те накарам да се чувстваш по-добре.

Краката й омекнаха и тя се вкопчи в него.

— Сега ли?

— Веднага — облегна я на рамката на вратата към спалнята и я целуна. — Сейбъл!

— Мммм?… — Тя отново потърси устните му. Ако продължеше, щеше да я накара да разкъса дрехите си и да му се нахвърли още тук, на пода.

Той се прехвърли от другата страна на шията й и тогава попита:

— Нали ще ми разкажеш за Били?

Този нежно прошепнат въпрос я потресе, сякаш я заля с кофа лигава блатна леща. Тя замръзна. Нима всичко това бе, за да постигне целите си.

Ние браним своите, бе казала Хилер, Те също.

Прииска й се да го удари, но не го направи, защото се страхуваше, че ако започне, няма да спре. Сега трябваше да бъде по-умна, много по-умна от Джийн-Дел.

Той забеляза погледа й и веднага съжали:

— Не трябваше да те притискам. Съжалявам.

Всъщност бе постъпил много добре. За малко да я подлуди така, че да му каже каквото поиска. Ако сега му разкаже какво й бе казал Марк, което имаше смисъл само за нея, щеше да го принуди да направи труден избор.

И не би избрал мен.

Тя внимателно се освободи от обятията му.

— Все пак трябва да взема един душ. — Един продължителен, студен душ. Погледна го по-мило. — Всичко ще е наред, Джийн-Дел.

— Аз пък ще проведа няколко разговора. Трябва да разбера нещо повече за заповедта за задържане. — Той въздъхна и опря чело в нейното. — Не се бави.

Няма. Само до края на живота си.

— Добре. — Целуна го по една от черните му вежди и се измъкна от ръцете му. — Защо не сипеш да пийнем по нещо ободрително? Ще имаме нужда.

Сейбъл направо чу как сърцето й се разтуптя, когато той се разсмя и се запъти към кухнята. Влезе в банята и заключи вратата, после огледа прозорчето. Беше малко, с обикновено отваряне, но достатъчно широко да се промуши през него. Вдигна комарната мрежа и се надигна на мускули, за да се прехвърли през рамката. Огледа се в двете посоки и скочи на земята. Трябваше да се движи далеч от предната фасада и от езерото. Дочуваше шума от шосето недалеч. Тръгна по него и се озова на банкета на пътя към Ню Орлиънс.

Преди да реши накъде да поеме, един червен кабриолет с две усмихнати момичета от колежа, отби и спря на няколко метра от нея.

— Хей, сладурче! — махна й едното. — Да те повозим?

Не можеше да се върне в лагуната, не и когато Гантри и хората му я издирваха. Джийн-Дел нямаше да я потърси в града. Тя им се усмихна и тръгна към колата.

— Страхотно, благодаря.

Джей Ди изсипа счукания лед в каната с лимонада и се опита да откъсне мислите си от голото тяло на Сейбъл под душа. С още малко търпение щеше да изкопчи от нея повече за Кейн и Били и тогава можеше да я отведе в леглото за нощта.

За нощта, как не. Няма да станем цяла седмица нито за храна, нито за вода.

Джей Ди не се притесняваше от упорството на Сейбъл да защитава Реми — просто е лоялна към човека, който я е отгледал, — но имаше прекалено много съвпадения. Ако успееше да открие доказателство, че пожарът в склада и онзи, който едва не е убил Реми, са свързани по някакъв начин…

Корт трябва да знае нещо. Неговите колеги събират доказателства и данни за палежите от години и ги съхраняват в база данни за справки при подобни случаи. Тери му подсказа, че брат му е киснат и Джей Ди реши да не го безпокои лично.

Импулсивно набра номера на заведението на Луи.

Баща му вдигна телефона и изръмжа:

— Какво има?

— Понякога си много учтив — отвърна Джей Ди. — А ти как си?

— Не съм на себе си от притеснение за теб и за малко да се разведа с вироглавата ти майка. Конякът в целия Ню Орлиънс няма да може да ми оправи настроението — тежко въздъхна Луис. — Искаш ли вече да се прибереш, момче?

— Още не мога. Татко, трябва ми помощта ти. — Той обясни на Луис положението и го помоли да предаде на Корт да потърси в архива предишни случаи на палежи. — Кажи му да сравни доказателствата с тези от пожара в склада. Искам да знам дали има някаква прилика между двата случая.

— Брат ти е тръгнал да те издирва, но ще видя какво мога да направя. — Гласът на баща му прозвуча някак уморено. — Джей Ди, пази се и се грижи за момичето, разбра ли ме?

— Ще го направя, татко. Доскоро. — Джей Ди изключи телефона и смръщи вежди. От опит знаеше, че душът в банята на Тери шуми силно и осъзна, че не го чува. Тогава се сети за прозорчето и излетя от кухнята.

Не би го направила.

Не си направи труда да почука, а направо удари едно рамо на заключената врата. Банята бе празна, а прозорецът — отворен. Изруга и се преметна през прозореца. Скочи долу и се огледа във всички посоки. Дочу шумолене от бягащи крака по нападалите борови иглички и се втурна към бараката отстрани, където Тери държеше мотора си.

Намери резервния ключ и подкара бясно между дърветата. Стигна до шосето точно когато червеният кабриолет с двете момичета и Сейбъл потегляше. Запомни номера на колата и се забави само колкото да си сложи черната каска на Тери и да пусне затъмнения визьор, за да скрие лицето си, после последва кабриолета към града.

Когато Лора предаде какво й бе разказала Тери Винсент, Елизабет забрави за желязното правило на майка си за сдържаността на дамите.

— Явно госпожица Душейн този път е надминала себе си.

— Ще прибера това, Лора — каза Морая и взе таблата с чашите.

— Не знам. Беше ясно, че Марк е имал друга преди двамата да… — Беше на ръба на припадъка. — Елайза, не знам какво да мисля, нито какво да правя. Ако действително е дъщеря на Марк, той би искал да й помогна…

— Не разбираш ли какво става, Лора? Тъкмо заради това тя си съчинила цялата история — за да спечели съчувствието ти.

Елизабет посочи към портрета на Марк над камината:

— Познавам Марк, откакто се оженихте, и знам, че винаги ти е бил верен. Ако тази история е истина, значи Марк й е направил дете един месец преди сватбата. Мислиш ли, че би имал друга връзка, докато сте били сгодени?

Лора пребледня.

— Не бяхме сгодени много дълго, но не, не ми се вярва.

Доволна, че е уредила въпроса, Елизабет се усмихна.

— Обадих се на всичките си приятели и обсъдихме какво може да се направи. Най-важното е да се държим един за друг. Джейкъб вече е определил час за пресконференция днес, на която да разобличи твърденията на момичето. Мисля, че ти трябва да направиш същото в интервю за „Дейли Нюз“.

— Не мисля, че това е добра идея — обади се Морая, която дочу разговора на вратата. Влезе бавно и седна до Лора. — Познавам Изабел от училище, Лора. Не беше толкова лоша, колкото я описваха. Наистина беше мило момиче.

Елизабет я прониза с поглед.

— Тя успя да заблуди много хора, Морая.

— Мисля, че трябва да остана за малко сама. — Лора стана от мястото си. — Благодаря ви за грижите, но вече трябва да се върнете при семействата си.

Морая наведе глава.

— Има още нещо, което трябва да знаеш, Лора. Изабел Душейн има много тъмни очи — с цвят на черно кафе — въздъхна тя. — Също като тези на Марк.

Сейбъл изпита облекчение, когато я свалиха във Френския квартал. Двете студентки бяха настояли да сподели топлата им бира, после спираха няколко пъти, за да си купуват сувенири и да обядват, като повече от час преживяха пържени картофи и спориха кой е по-готин — Илайджа Ууд или Джъстин Тимбърлейк.

— Джъстин има страхотен глас, но пък какви очи има Илайджа.

— Бритни никога не е имала връзка с Илайджа.

— Защото Илайджа мисли, че Бритни е пачавра.

— Същото е и с Джъстин.

Пристигнаха за три часа, вместо за един. Като наближиха града, момичетата се опитаха да я уговорят да отиде с тях в хотела им, за да гледат състезанията, организирани от местна радиостанция.

— Много са ти готини — каза едната, като току потупваше гърдите на Сейбъл, сякаш бяха малки кученца. — А пък и плащат по триста долара, само ако си ги покажеш, за да те снимат момчетата. Колко му е. — Тъкмо когато край тях минаваше една кола, пълна със студенти, тя застана на колене на седалката и си вдигна тениската, за да разклати гърди срещу опулените момчета. — Видя ли?

Сейбъл само се разсмя.

— Благодаря, но ме чакат другаде.

— Губиш, сладурче. — Момичето й подаде един пропуск. — Слушай, ако все пак ти се прииска да изкараш малко кинти, вземи това и иди на парада на Канал Стрийт. Ще заемеш моето място. Трябваше да съм на една от платформите довечера, ама така съм се натряскала, че ще взема да падна.

Сейбъл се добра до града, но всъщност нямаше къде да иде. Улиците бяха задръстени от тълпи танцуващи, маскирани туристи, които разнасяха бири в пластмасови чаши, но тя все се чувстваше на тръни и поглеждаше през рамо. Успя да се промъкне между наредените един до друг барове към един по-малко оживен район, за да открие, че главните улици вече са затворени заради парада за Марди Гра.

Извади пропуска, който й даде момичето и едва не се изсмя. Направо съм за платформата. Така всички да видят по националната телевизия как свидетелката на убийство хвърля лакомства на нищо неподозиращите туристи. Закачи го на ревера си. Все пак ще свърши работа, ако някой ме спре.

Обикаля край огражденията почти час, за да търси уличен телефон, но навсякъде имаше опашки, а тя не искаше да чака. Не можеше да се отърве от чувството, че всички я гледат, а когато забеляза двама полицаи да вървят към нея, рязко се обърна назад. Трима студенти със светнали очи, омотани в нанизи лъскави мъниста почти се сблъскаха с нея и в този миг някой я сграбчи за ръката и я повлече към тротоара.

Сърцето й слезе в петите. Замръзна на място. Вдигна поглед и се озова пред строго, потно лице.

— Хей. — Мъжът носеше черно сако с бял надпис отпред „Екипът на Орфей“ и „Уредници на парада“. Грабна пропуска от омекналите й пръсти и с насмешка й каза: — Сбъркала си мястото и си закъсняла с един час. Защо си с червена коса?

— Извинявам се — опита се да измисли извинение тя. — Трафикът е пълна лудница. А и ми писна да съм блондинка.

— Добър избор, така си по-добре. Ела, и аз отивам там. Ще те хвърля — хвана я за ръката и я поведе към една паркирана кола наблизо. — Нали не си пила?

— Ъ-ъ, не, господине.

— Хубаво. Половината от участниците вече са се издрънкали до козирката и едва се държат на крака. — Отвори й вратата.

Служителят я заведе до мястото, където подготвяха участниците. Гигантски украсени платформи чакаха, подредени в редица, гиналото на парада. Наоколо се мотаеха стотици участници в лъскави костюми, които си помагаха един друг да надянат огромни маски на главите си, закрепваха пера по себе си и даваха последни указания на техниците, които изграждаха платформите.

— Отивай да се обличаш — подкани я служителят и побутна Сейбъл към една огромна раирана палатка зад колата.

Докато не намери начин да се свърже с Хилер или Реми, щеше да й трябва прикритие. В мига, в който отметна входната завеса, две жени я сграбчиха от двете страни.

— Шеста мярка ли си? — попита едната, докато измерваше гръдната й обиколка.

— Седма. — Тя примижа, когато някой дръпна ластика, с който бе вързала косата си на опашка. — Хей!

— Височината е добре — каза втората. Обърна се към Сейбъл: — Досега носила ли си кринолин?

След около час Сейбъл напусна шивашкото ателие неузнаваема. Двете жени я бяха напъхали в съвършено копие на зелената рокля на Скарлет О’Хара от филма „Отнесени от вихъра“ — изумруденозелена кадифена рокля с висока яка и сатинирана пола. Червената й коса бе скрита под перука от бухнали кестеняви къдрици и питка, обточена с черни пера и златисти пискюли.

— Прекалено са хлабави — каза една от жените и пристегна златистите ширити около талията й, същите като шнуровете за завеси, които Скарлет бе носила. — Ето така. Дори Ред Бътлър щеше да се впечатли.

Другата я допълни:

— И помни — каквото и да става, не сядай, защото кринолина ще ти се залепи на носа и цял Ню Орлиънс ще ти види гащите!

Отпред някой викаше силно Скарлет.

— Тръгвай с Гари. — Жената й посочи някакъв мъж на входа на палатката. — Той ще ти помогне да се качиш на платформата.

Техникът я огледа, преди да й връчи сноп гердани с цветни мъниста.

— Правила ли си го преди?

Сейбъл поклати глава и преметна стегнатите нанизи на едната си ръка.

— Тогава запомни три неща: махаш, усмихваш се и мяташ мънистата. Четвърто — гледай много да не мърдаш. — Отведе я до една огромна платформа, на която вече се бяха качили другите участници, разположени около малък модел на стара, плантаторска къща.

— Каква е темата?

— Великите южняшки филми — ти си от „Отнесени от вихъра“. Ходи ли до тоалетна? Парадът ще започне след около час и ще си горе до девет-десет вечерта.

Тя кимна и го последва до подвижната стълба, опряна на платформата, на която бяха монтирани два метални парапета, високи до кръста. Зад тях се спускаше завеса от черен сатен в полукръг, а отпред имаше два фара.

Не е чак толкова високо. Ще мога, да скоча веднага щом потеглим. Щеше да смъкне кринолина и да се смеси с тълпата.

Гари й помогна да се покатери, мина зад нея и взе да бърника нещо.

— Кажи ми, ако е прекалено стегнато. — Омота прозрачна лента около талията й. — Ако нещо се случи, просто повикай някой от участниците по улицата. Ще ти помогнат и ще прогонват всеки, който се опита да те отмъкне.

— Така ли правят? — Тя преглътна.

— Постоянно, сладурче, постоянно. Винаги можеш да им теглиш шут в чатала, за да е ясно посланието. — Гари довърши работата си, потупа я по рамото, преди да скочи долу. — Просто се отпусни и се забавлявай.

Тя опипа лентата, за да разбере как се отвързва.

— А-а, как да се освободя от това нещо?

— Не можеш да се освободиш — ухили й се той. — Аз ще те отвържа, когато платформата се върне обратно тук.

Тери успя да убеди шефа си да я остави за пет минути с братовчед й, макар че и тя не знаеше защо си прави труда. За един ден Кейн бе навредил на кариерата й повече, отколкото осемте години лоша репутация на баща й.

Не забравяй как те отсвири Корт, нашепваше й едно гласче.

Да, беше задължена и на Корт, но първо трябваше да се оправи със семейството си.

Кейн се бе разположил в стаята за разпити и спокойно отпиваше вода. Първото нещо, което направи Тери, след като заключи вратата след себе си, бе да избие чашата от закопчаните му с белезници ръце.

— Какво си се разположил? Забавляваш ли се, братовчеде?

— Супер е. — Той облегна ръце на масата и я погледна с нагла усмивчица. — Комисар Гарсия ще накара гаджето ти да оттегли обвиненията за убийство, за да не съдя целия град. Но си помислих, че тогава ще висиш само на бюрото, chere.

— Тъп селяндур. Гарсия ти го каза, само за да даде повече време на Областния управител да претърси дома и бараките ти.

Той повдигна рамене.

— Капитанът ми даде пет минути, за да ти влея малко разум. — Тя издърпа един стол и седна. — Спри с игричките, Кейн. Знам, че не си убил Марк Леклер, но знаеш кой е запалил пожара. Сигурна съм, че е така.

Той се изсмя и бавно поклати глава.

Тери го изчака.

— Обадих се на съпругата на Били Тибидо. Тя не пожела да говори с мен, затова се обадих на управителя на къмпинга за каравани и получих номера на най-добрата й приятелка, която живее до тях. Лайла ми каза много неща.

Насмешката се изпари от лицето на Кейн.

— Били не е направил нищо.

— Лайла е видяла Били да напуска дома си сутринта преди изгрев в деня на пожара. Забелязала е, че товари стъклени бутилки и туба с бензин в каросерията на камиона си. Каза, че го видяла по-късно същия ден да се връща за пушката си. Каза също, че си го уволнил. — Тери се наведе напред. — Досега не си споменал подобно нещо, нито защо ръката ти е цялата в рани. Изчака секунда-две и добави: — Сега можеш да останеш тук, колкото ти се иска.

— Винаги си имала богато въображение, Тереза. Трябва да пишеш книги.

— Работя с реалността, брат’чед. А за теб тя стои ето така: Областният прокурор ще те задържи по сегашните обвинения за двайсет и четири часа, докато Гарсия и пожарната установят каква точно е ролята ти в този случай. Разполагат с мотив. Ще поговорят с твоите хора, с приятелите ти и враговете ти, ще ти конфискуват камиона и ще прекарат всичко през иглени уши. Ще показват снимката ти из района около склада, ще говорят с хора, които са били там сутринта. Подозирам, че ще намерят достатъчно доказателства и свидетели, за да повдигнат обвинение. Ако си бил около склада, когато е горял, ще те обвинят като съучастник в убийство.

— Пука ми.

— Били е ходил в района на склада, нали? След това и ти си отишъл. Опита ли да го спреш? Затова ли нарани ръката си? — Той дори не мигна и тя въздъхна. Сега разбра как се е чувствал Джей Ди, като се опитвал да измъкне отговори от Сейбъл Душейн. — Кейн, няма да позволя да отидеш в затвора, защото Били Тибидо е убил човек и е подпалил склада, преди да успееш да го спреш. Но ако си му помогнал, дори с нещо съвсем незначително, лично ще ти ударя ключа и ще го хвърля в езерото Пончартрейн.

— Горката ми братовчедка. Бъркал съм за теб. — Всичкият гняв бе изчезнал от погледа му и за момент сянка на тъга премина през лицето му. — Връщай се на работа, Тереза. Нищо повече не можеш да направиш за мен.

Гарсия влезе с доволно изражение, което не убягна на Тери.

— Изтекоха ти петте минути, Тер — каза той. — Станете, господин Гантри.

Тя се изправи.

— Хърб, моля те. Остави ме още няколко минутки с него.

— Не мога. — Той измъкна ключовете си и разкопча белезниците. — Господин Гантри явно има добри приятели. — Обърна се към Кейн: — Свободен сте.

— Един момент. Областният прокурор знае ли за това? — изуми се Тери.

— Областният прокурор го освобождава. Всички обвинения са оттеглени. — На път към вратата Гарсия пусна ключовете в джоба си. — Приятен ден.

Били чакаше в караваната си и допиваше уискито си. Напуснала ме е.

Когато се събуди в камиона си, откри, че пушката и патроните ги няма. Отиде до караваната и разбра, че Сесилия си е събрала дрехите и е изчезнала. Отиде у Лайла, отвори вратата с шут, но и тя бе заминала.

Напуснала ме е. Проклетата му, крадлива жена, го бе напуснала. Заради една развратна стриптийзьорка.

Този път Сесилия бе допуснала трагична грешка. Били щеше да я открие. Кейн щеше да прояви разбиране — можеше дори да му помогне в търсенето. Кейн вярваше в светостта на брака.

Дали е имала нещо с Лайла през всичкото това време? Дали се е промъквала зад гърба му? Нямаше да й се размине. Казват, че веднъж една жена наруши ли Божия закон, като се заиграе с друга жена, пропаднала е завинаги.

Напуснала ме е.

Били нямаше да я докосне повече. Само щеше да направи, каквото трябва, каквото всеки уважаващ себе си мъж би направил. Щом си получеше парите — а това щеше да стане всеки момент, — щеше да докопа двете кучки и да ги прати да горят в ада.

Телефонът иззвъня и той замалко да го изскубне от стената, когато вдигна слушалката.

— Сесилия? Гледай да си довлечеш тук задника моментално…

Не беше жена му.

— Господин Тибидо, Сейбъл Душейн е още жива.

Парадът тръгна бавно, но величествено. Сред писъците и подсвиркванията, които се понесоха из претъпканите улици, Сейбъл дочу красив мъжки глас да пее известна песен на Синатра. Нейната платформа беше в края на процесията, затова тя отново се опита да се освободи от лентата, с която я бяха вързали.

Не напипваше нищо, което да може да дръпне, за да се развърже:

Какво направи тоя, да не ме е зашил?

Накрая и платформата „Отнесени от вихъра“ тръгна по улиците. Сейбъл погледна надолу и видя ескортът от другите участници да заема позиция около бутафорната плантация. Бяха облечени като войници на Конфедерацията и на Съюзниците и маршируваха в стройни редици, като въртяха пушките си.

— Хей, Скарлет! — изкрещя някакъв мъж от тълпата. — Насам! — носеше маска на плачещ клоун. — Метни ми нещичко!

Тя взе наниз мъниста от ръката си и го хвърли към него. В мига, в който го хвана, десетки други гласове взеха да я викат и гора от ръце се протегна над огражденията.

— Хвърли ми един!

— Тук, сладурче, тук съм!

— Насам, красавице!

За няколко минути тя се концентрира, усмихваше се и хвърляше мъниста към тълпата. После нещо блъсна ръката й и тя изпусна няколко гердана. Лентата не й позволи да се наведе и да ги вземе. Точно тогава две ръце я сграбчиха за хълбоците.

— Не мърдай.