В огъня

Четиринайсета глава

Морая искаше да се прибере, да се заключи в стаята си и да не мръдне оттам поне една седмица, но тъй като майка й бе решила да си търси нова рокля за тържеството у семейство Гембъл, я накара да остане да прави компания на Лора.

— Върви и ти, мила — каза притеснено Лора. — Знам, че Елизабет се тревожи за случилото се.

Морая си мислеше, че Елизабет Гембъл никога вече няма да й проговори.

— По-добре да го пропусна, особено като вече нямам партньор.

Приятелката й я изгледа със съчувствие.

— Прости ми. Не помислих как се чувстваш заради Джийн Делано.

Морая не беше влюбена в Джей Ди, така че сърцето й със сигурност щеше да оцелее, както и наранената й гордост.

— По-добре да остана тук с теб. Какво би искала да правим довечера? Да погледаме видео? Да слушаме музика?

— Май ще почета малко. — Лора отиде до етажерката със списания и взе новия брой на „Вот“. — Гледала ли си последните модни тенденции за пролетта?

Морая дочу шум от счупено стъкло пред къщата.

— Домашната помощница още ли е тук?

— Не. — Лора се изправи притеснена. — След вечеря освободих всички.

Сърцето на Морая щеше да изскочи, докато забързано отиде да заключи двойната врата.

— Обади се на 911! — Кажи им, че някой прониква с взлом в къщата.

Лора вече бе до бюрото със слушалка на ухото си. След секунда бавно я остави.

— Няма никакъв сигнал.

Морая се огледа за нещо, което може да й послужи за отбрана.

— Марк държеше ли оръжие тук?

— Не. Мразеше оръжието. — Лора надникна през прозореца и извика: — И охраната я няма. Мислех, че няма да са ми нужни през нощта.

Към библиотеката се приближаваха тежки стъпки и Морая грабна една елегантна порцеланова статуетка.

— Тази ценна ли е?

— Не.

Зае позиция до вратата и подскочи, когато някой я изрита от другата страна.

— Скрий се под бюрото. Бързо.

Преди Лора да успее да помръдне, втори ритник отвори вратата и някакъв едър, чернокос мъж влетя вътре. Морая посегна да го цапне със статуята, но в този миг мъжът изви ръката й.

С една ръка държеше статуята, а с другата дръпна някого в стаята.

— Не е учтиво така да ме посрещаш, chere.

Морая срещна уплашените очи на Сейбъл Душейн и после забеляза връвта около китките й. От страх тя го заобиколи и застана между него и Лора.

— Кой си ти? — попита Морая. Той бе огромен — най-страшният мъж, когото бе виждала в живота си. — Какво искащ?

Огледа нея, после и Лора.

— Не ми създавай проблеми, русокоске.

— Морая — обади се задавено Лора.

Морая пристъпи назад и я обви с ръце.

— Нямаш работа тук. Изчезвай!

— Кейн, моля те — обади се Сейбъл. — Още не е късно да се откажеш.

— Имам да уредя някои работи тук, chere — Проблесна сребристото острие на ножа, който измъкна от колана си.

Морая не откъсваше поглед от ножа, с който той отряза парче от кадифения шнур на завесата. Приближи се към тях. Тя избута Лора зад себе си и вдигна свити юмруци:

— Няма да ти позволя да я докоснеш.

— Не искам нея, а теб. — Опря острието на ножа до гърлото й.

Очите му бяха толкова черни, че не се виждаха зениците.

— Ще се боря с теб — прошепна тя.

— Така ли? — Погледна треперещите й устни. — Дай си ръцете.

Отново погледна острието и вдигна ръце. Ловко омота лентата около китките й и остави ножа. Остави част от лентата да виси.

— Да вървим.

— Родителите ми са богати. Ще ти платят, колкото искаш — каза Морая. — Щом ти трябвам само аз, пусни Сейбъл и Лора.

Той се спря и й се усмихна.

— Не ти липсва кураж, момиче. — Той дръпна лентата и я повлече към вратата. — Госпожо Леклер, хората ми са оградили къщата, така че не се опитвайте да бягате. Изабел — посочи с глава към тавана, — нагоре.

Кейн завърза двете по-млади жени заедно и ги заключи в една от спалните на втория етаж. Бе излъгал Лора, че хората му са там — те нямаха представа къде е, — но тя чакаше в библиотеката.

— Кой сте вие? — Макар че бе пребледняла като платно, тя се държеше спокойно и самоуверено, сякаш разговаряше с някой досаден амбулантен търговец. — Какво искате?

— Истината, госпожо. — Хвана я за ръката не много силно, защото изглеждаше изключително крехка. — Покажете ми къде съпругът ви държи документите си.

Тя го поведе по коридора към голям, красиво обзаведен кабинет.

— Може би, ако ми обясните точно какво търсите, ще мога да ви помогна.

Той я пусна.

— Банкови извлечения и лична кореспонденция.

Тя отиде до бюрото и отвори едно чекмедже.

— Марк държеше счетоводните документи в офиса си. — Извади голям плик. — Това са извлеченията от последните шест месеца.

Кейн заключи вратата на кабинета и подпря дръжката с един стол за по-сигурно.

— Отвори го.

Лора извади листовете и ги подреди на бюрото.

— Седни там. — Кейн изчака тя да се настани в един фотьойл до бюрото, после включи настолната лампа и седна в удобния кожен стол на Леклер.

Лицето му остана безизразно, но вътрешно бушуваше, защото пред очите му все още бе оплисканата с кръв каравана. Или Били е убил Сесилия, или тя него — или и двамата бяха мъртви. Имаше прекалено много кръв.

Може би съпругата знае още кой е замесен.

— Видяхте ли се със съпруга си в деня на убийството му?

Тя вдигна брадичка.

— Няма да обсъждам съпруга си с вас.

— Ще го обсъждаш и още как. — Той започна да преглежда документите. — Преди двайсет и девет години той плати десет хиляди долара на баща ми, за да опожари една къща. Предполагам, че е платил поне петдесет хиляди на Били, за да изгори лодките му и рибния цех. На кой друг е платил?

Тя изсумтя.

— И защо, за бога, съпругът ми ще пали собственото си имущество?

— За да обвини кейджунските рибари като мен и да приложи още закони върху ни. А може да са му трябвали парите от застраховката. Не разбирам — къде са документите от другите месеци?

— При счетоводителя ни. Той подготвя декларацията за данъците. — Тя се надигна от стола, когато той дръпна едно чекмедже и зарови в него. — Съжалявам, че сте разгневен, но това няма нищо да реши. Съпругът ми е мъртъв.

— Ще докажа какво е направил и ще открия на кого е платил да убие Били Тибидо. — Кейн я погледна през бюрото. — И ти ще ми помогнеш. Ела тук.

Морая се ослуша.

— Трябва да е слязъл долу. Нищо не чувам.

— Трябва да се освободим. — Сейбъл дръпна единия край на връзката. Двете бяха с вързани китки и глезени една за друга на пода до стената. — Ако успееш да се пресегнеш, мисля, че ще мога да отвържа тази на краката ни.

— Ще опитам. — Русото момиче се изви и остана в тази поза, докато Сейбъл чоплеше възела. — Как се забърка с този мъж?

— Той ме отвлече. — Сейбъл прехапа устни, докато се бореше със здраво стегнатия възел. — Нищо не ми е направил. Само ме разкарваше из града. Мисля, че няма да нарани госпожа Леклер.

— Ако го направи, ще го убия.

— Ще ти помогна. — Най-сетне възелът подаде и тя изстена. — Почти успях, още минутка. — Продължи да дърпа, докато освободи трака си. — Можеш ли да се изправиш?

— Ъ-хъ. — Морая сгъна крака под себе си и опря гръб на стената, докато се изправи. — А какво ще правим с ръцете?

Сейбъл се огледа и забеляза огледалото на тоалетката.

— Насам.

Поведе момичето и хвана огледалото. Беше красива антика с богати орнаменти от масивно сребро.

— Седем години лош късмет, нали знаеш.

— Направи го. — Морая извърна глава, когато Сейбъл счупи огледалото. Огледа парчетата: — Това изглежда достатъчно дълго.

Сейбъл го грабна и успя да го пъхне между китките им.

— Стой мирно да не те порежа. — Тя внимателно взе да търка шнура.

Морая гледаше навъсено.

— Не мога да повярвам, че ми помагаш, след всичко онова, което ти причинихме.

— Какво си направила? — Сейбъл спря да реже.

— Не ме ли помниш? Членувах в момичешкото дружество в Тюлейн — отвърна русото момиче. — Бях в групата онази вечер пред спалните.

— Ето защо гласът ти ми звучеше познато. — Сейбъл се вгледа в нея за миг. — Спомням си. Ти беше момичето, което им каза да спрат и да ме оставят.

— Не че нещо помогнах. — Морая отпусна рамене. — Дълго време не можех да се отърва от този спомен. Ако можех да поправя това, което ти сторихме…

— Което те ми сториха. Ти нищо не си направила. — Сейбъл продължи да реже, после спря и остави огледалото. — Опитай да се дръпнеш.

Взеха да дърпат, докато шнурът внезапно се скъса и ръцете им се освободиха. След това само развързаха последните възли.

Морая разтърка китки.

— Ще трябва да се разделим. Мислиш ли, че ще успееш да се промъкнеш покрай хората му и да се добереш до някоя съседна къща?

— Мисля, че лъжеше за хората си. Почакай! — Сейбъл взе да души въздуха. — Усещаш ли миризмата?

Другото момиче рязко пое въздух и облещи очи.

— Мили боже, не може да бъде.

Сейбъл отиде до заключената врата и забеляза белия дим, който проникваше през фугата отдолу. Докосна дръжката. Беше още хладна.

— Трябва да се измъкнем оттук.

— Внимавай. — Морая грабна един лампион и взе да блъска с него по вратата. Сейбъл хвана от другия край, за да й помогне.

Щом разбиха бравата, вратата рязко се отвори и облаци пушек изпълниха стаята. Сейбъл покри устата и носа си с тениската си и тръгна по коридора, като надникна през перилата.

Къщата на Леклер гореше под краката им.

Джей Ди се срещна с Тери пред полицейското управление, когато тя излезе от работа.

— Изглеждаш като излязла от центрофуга.

— Нямаш представа колко си прав. — Тери разкърши рамене.

— Някакви новини от Гантри или Сейбъл?

— Не, нищо. А ти — имаше ли късмет с извлеченията?

— Марк Леклер е водил, безупречно счетоводство. — Тя го придружи до паркинга. — Било е задължително заради изборите и одиторите, които са му дишали във врата. Не мисля, че ще открия каквото и да било.

— И аз така си мисля.

Тя се спря и разтвори ръце.

— Сега ли ми го казваш?

— Следобед говорих с адвоката на Марк. Джейкъб каза, че Марк му се е обадил в нощта, преди да умре. Искал е среща, за да промени завещанието си. — Джей Ди спря до колата си. — Дотогава Лора Леклер е била единствена наследница. Искаш ли да знаеш на колко възлиза имуществото му?

— Повече нули, отколкото мога да броя, предполагам. Трябва да говорим с нея. — Тери направи физиономия. — Исках да кажа, че аз имам работа на компютъра, а ти — на борсата за безработни, а с нея ще разговаря Гарсия.

— Все още съм приятел на семейството — отвърна Джей Ди. — Ти не си ли мечтаеше за отпуска?

— Да. — Партньорката му въздъхна и отвори вратата. — И без това мразя да работя с нов партньор.

На път за къщата на Леклер тя извади пакета си с цигари.

— Джей Ди, само не забравяй, че не е коя и да е. Не можеш просто да обвиниш някой като нея в убийството на съпруга й без сериозни доказателства.

— Може да е платила на някого да го свърши. — Той взе запалката на Тери и запали цигарата й. — Да обобщим: Лора и Марк са сгодени; Марк се влюбва в Джини, прави й бебе, разделя се с Лора. Джини изчезва, връща се с дете. Може да се е опитвала да се свърже с него и Лора побеснява. Затова наема някого да убие Джини и бебето. Марк си мисли, че са мъртви, тя го утешава и се оженват.

Тери дръпна дълбоко от цигарата си и дълго издиша дима.

— Ясно, приемам това. После майката на Сейбъл умира и тя открива, че Марк й е баща и се среща с него. Марк е на върха на щастието. Лора — не е. Не знам, Джей Ди. Тя дойде при нас с Корт и беше готова да приеме Сейбъл с отворени обятия.

— След всичките си несполучливи бременности, Лора открива, че Джини го е дарила с единственото нещо, която тя не е могла да му даде — дете. Как ти би се чувствала на нейно място?

Тери помисли за момент.

— Доста зле.

Той кимна.

— Тогава Лора разбира, че Марк планира да признае незаконната си дъщеря. Това би съсипало кампанията му, би навредило на общественото й положение и би наранило достойнството й. Започва разправия. Може би той й казва, че ще промени и завещанието си, че ще остави половината от имуществото си на Сейбъл — някакво момиче от кейджуните без потекло и положение. — Телефонът му звънна и той отговори.

— Тръгвай към Гардън Дистрикт — нареди му Корт без предисловие. — Получихме обаждане за къщата на Леклер. Някой съобщава, че е видял Кейн Гантри и Изабел да влизат там точно преди да избухне пожар. Моите коли вече пътуват натам.

Джей Ди се огледа да се ориентира.

— На две пресечки оттам сме. — Той изключи телефона си. — Къщата на Лора Леклер гори, а Сейбъл и Кейн са още вътре. — Надникна през прозореца и забеляза пушека.

— Мамка му! — Тери стъпи на газта.

Когато стигнаха до имота, огънят вече беше обхванал цялата стара къща, пламъците озаряваха нощното небе. Приближиха възможно най-близо, изскочиха от колата и се затичаха към първия съсед, когото видяха.

— Дали хората успяха да излязат? — опита се Джей Ди да надвика приближаващия се вой на сирените.

Жената, уплашено поклати глава.

— Никой не е излизал.

Къщата гореше прекалено бързо, осъзна Джей Ди. Докато пристигнат пожарните коли, ще е напълно погълната от пламъците.

Двамата с Тери се затичаха по алеята и тя посочи към френската врата откъм малката градина.

— Можем да влезем оттук и да използваме градинския маркуч. Докато тя сваляше зеления маркуч от стойката на стената, Джей Ди надникна вътре. От гъстия дим не можа да види много, но му се стори, че вижда две фигури, които се борят с нещо.

— Залей ме с вода — нареди той на Тери.

Тя погледна обезумяла към къщата.

— Джей Ди…

— Ето я там. Прави, каквото ти казвам.

Тери пусна водата и целия го поля. Когато се намокри достатъчно, той грабна един камък и разби стъклото, после отключи отвътре. Приклекна и забърза напред в силно задимената стая сякаш влизаше в преизподнята.

— Сейбъл!

— Насам! — извика някой наблизо.

Проследи звука и видя Сейбъл и Морая, които лазеха и едва влачеха Кейн.

— Не можем да намерим госпожа Леклер — извика Сейбъл, давейки се от дима. Джей Ди прехвърли на рамо едрия мъж.

— Дръжте се за якето ми! — Намести тялото на Кейн, и поведе двете жени към френската врата.

Корт, облечен в защитно облекло, ги посрещна насред пътя.

Морая спря и понечи да се върне обратно.

— Не мога да оставя Лора!

— Ще я измъкнем — ела. — Корт хвана жените през кръста и ги изведе навън.

Джей Ди последва брат си в градината по-далеч от къщата. Поставиха Гантри на ливадата и се обърна към Сейбъл, която кашляше и бе цялата покрита със сажди, но нямаше изгаряния.

— Къде е Лора?

— В кабинета на Марк. — Морая посочи със зачервената си ръка към другия край на къщата, където огънят бе най-буен. После се строполи на колене, а Тери й помогна да легне на тревата.

— Открихме Кейн в коридора — каза Сейбъл, когато успя да си поеме дъх, — но огънят беше прекалено буен и част от тавана се срути. Не можехме да се доберем до нея.

Корт и Джей Ди се втурнаха обратно към къщата. Погледнаха през прозореца на кабинета. Стаята бе в пламъци и се чу срутване на дърво.

— Пази се! — извика му Корт и едва успя да го избута настрани, когато горните етажи изведнъж започнаха да рухват. Една стена от пламтящо дърво падна точно на мястото, където бяха стояли преди миг.

Джей Ди погледна камарата горящи отломки, някогашния кабинет на Марк Леклер, и затвори очи.

В болницата Сейбъл остана с Морая, докато я преместиха от спешното отделение в друга стая.

— Ще дойда да те видя сутринта — обеща тя и я докосна по ръката. — Сега си почивай.

Морая скоро заспа от болкоуспокояващите.

Сейбъл излезе и завари Джей Ди да разговаря с набит, начумерен мъж в поизмачкан костюм.

— Гантри е в кома. Има изгаряния от втора степен и травма на главата — обясняваше му Джей Ди. — Въпреки това ще му поставя охрана. — Той забеляза Сейбъл. — Извинете, капитане.

— Почакай, Гембъл. — Мъжът му подаде пистолет и значка. — Твои са, ако ги искаш.

Джей Ди се усмихна.

— Сигурен ли сте, че ме искате обратно?

— Не. — Капитанът го потупа по ръката. — Но някой трябва да се погрижи да не си създаваш проблеми.

Тери и Корт спореха разгорещено за нещо във фоайето, но моментално мръкнаха, когато Сейбъл и Джей Ди ги приближиха.

— Как е Морая? — попита Корт.

— Ще я задържат, но докторът каза, че ще се възстанови напълно — увери го Сейбъл.

— Ние изчезваме. — Джей Ди погледна партньорката си. — Мога ли да взема колата ти?

— Разбира се — отвърна тя, поглеждайки Корт. — Сигурна съм, че брат ти много ще се зарадва да ме откара. — Подаде ключовете на Джей Ди.

Докато напуснаха болницата и си проправяха път сред тълпата, празнуваща Марди Гра, Джей Ди не каза нито дума. Бе прегърнал Сейбъл и я държеше плътно до себе си. Тя облегна буза на рамото му и се опита да не мисли за горката съпруга на Марк, която бе загинала в пожара.

— Какво ще направят на Кейн? — попита тя най-сетне.

— Ще му отправят тежки обвинения — за палеж, отвличане, а може би и за убийство — погледна я Джей Ди. — Знаеше ли, че е влюбен в теб?

— Разбрах едва днес, когато той ми призна — поклати глава тя. — Не разбирам защо е подпалил пожара.

— Отмъщение за теб и майка ти, може би. — Той влезе в гаража си и паркира колата на Тери на резервното място. Вместо да слезе, дълго остана да държи Сейбъл в обятията си. — За малко пак да те загубя. Няма да те изпускам от поглед до края на живота си.

— Това ще е доста трудно. Добре, че съм лудо влюбена в теб. — Тя си припомни какво му каза шефът му и го погледна в очите. — Сигурен ли си, че ме искаш обратно?

— О, миличка, искам те всякак. В обятията си, в леглото си, в живота си. Искам да останеш с мен и да ми родиш деца. И никога да не си помисляш да ме напускаш — прокара пръсти през сплъстената й коса. — Обичам те, Изабел. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

Сърцето й замря, когато я целуна, и тя обви ръце около врата му, с усещането, че се е върнала у дома след години, прекарани в празнота и съжаление.

Когато я измъкна от колата и я вдигна на ръце, тя се разсмя.

— Не е нужно да ме разнасяш като пещерен човек.

— Тази вечер съм точно такъв. — Внесе я в асансьора, качиха се до апартамента и изтощени се строполиха на леглото.

Часове по-късно Сейбъл се събуди в обятията на Джей Ди — уморена, но по-щастлива от всякога. Косата й бе още влажна — по някое време бяха стигнали и до душа, — но й беше все едно. Сгуши се, плътно до него, за да се стопли, и в следващия миг сърцето й замря — някой я сграбчи за косата и опъна главата й назад.

Една слаба фигура се надвеси над нея.

— Ставай, малка уличнице — изсъска дрезгав глас.

Сейбъл пусна Джей Ди, стана от леглото и примижа от болка, когато нападателят едва не отскубна скалпа й. Това не я уплаши толкова, колкото миризмата на бензин.

— Какво искаш?

— Справедливост. — Нападателят държеше червена квадратна тенекия и започна да полива леглото.

— Няма да постигнеш нищо по този начин, Лора — спокойно каза Джей Ди и запали нощната лампа.

Сейбъл гледаше ужасена изкривеното от омраза лице.

— Госпожо Леклер? Мислехме, че сте…

— Мъртва? О, не — усмихна се Лора. — Докато онзи побъркан кейджун подпалваше къщата ми, аз успях да се измъкна по чудо. Но това ми идва в повече след смъртта на горкия ми съпруг. Трябваше да се скрия, за да опазя живота си. След седмица-две ще се възстановя достатъчно и ще съм в състояние да се върна и да разкажа пред медиите всички подробности за нещастната ми съдба.

Сейбъл рязко си пое дъх.

— Кейн не е подпалил къщата. Ти си го направила.

— Никога не съм харесвала тази развалина, но Марк настояваше. — Тя погали Сейбъл по главата. — Също както и за дъщеря си. Изгорих къщата, но явно не съм успяла да приключа с теб.

— Колко пъти се опита? — попита Джей Ди.

— Три. Не мислиш ли, че четвъртият ще ми донесе късмет? — Тя дръпна силно косата на Сейбъл. — Погледни я. Няма нито драскотина, както и предишния път. Сякаш е направена от азбест. — Погледна към Джей Ди и протегна ръка над леглото. Между пръстите си стискаше запалка. — Покажи ръцете си, така че да ги виждам, Джийн Делано, или първо ще подпаля леглото.

Джей Ди постави ръцете си върху края на завивката.

— Ти си наела Бъд Гантри, за да подпали къщата преди двайсет и девет години.

— Естествено. Майката на тази уличница се опита да ми отнеме Марк — смръщи вежди тя. — Всичко се обърка. Знаеш ли, че Гантри се опита да ме изнудва, макар сам да си беше виновен, че го хванаха? Излиза по-евтино да си наемеш човек в затвора да убие някого. Платих само хиляда долара и три кашона цигари. Представяш ли си.

— Наела си и Били Тибидо, след като Марк ти е разказал за Сейбъл.

— Щеше да се откаже от всичко заради нея — от кампанията, от репутацията си, от положението ни в обществото. Дори ме заплаши с развод и че ще ме остави без стотинка, ако не се съглася. Очакваше от мен да преглътна цялото това унижение заради малкото копеле на възлюбената му Джини.

Сейбъл срещна обезумелия й поглед.

— Ти си била в склада онази сутрин. Били не е убил Марк. Ти си го направила.

Лора се усмихна и хвана кичур тъмночервена коса.

— Платих на Били да ми донесе рибарския чук и да запали огъня. Марк не знаеше, че го очаквам горе. — Тя щракна запалката. — За съжаление. Били дойде малко по-рано, но вече не е проблем. Той напусна града — завинаги.

— Лора, нуждаеш се от помощ — спокойно й каза Джей Ди.

— Защо? И сама мога да я подпаля. Трябваше да го направя още първия път. Тогава нямаше да ти разбие сърцето, Джийн-Делано. — Лора подпали червения кичур на Сейбъл и се изсмя, като я видя как взе да го гаси с ръка. — Виждаш ли? Хич не е трудно.

Сейбъл наблюдаваше напрегнато как Джей Ди се приготвя да скочи.

— Не можеш да се измъкнеш от още едно убийство, не и когато Кейн е в кома.

— Били се опита да те убие. Ще си помислят, че най-после е успял. — Тя събори Сейбъл на колене. — Колко жалко, че майка ти не е тук, Джей Ди. Това много щеше да й хареса. Отново щракна запалката и подпали косата на Сейбъл.

Джей Ди скочи от леглото, събори Сейбъл долу и метна напоената с бензин завивка върху Лора. Тя се разпищя, когато огънят гумна около нея. Строполи се на земята в гърчове.

Сейбъл се претърколи на пода, за да се отдалечи от Лора и изгори ръцете си, докато панически се опитваше да изгаси косата си. Джей Ди я грабна на ръце и изтича до банята, за да я пъхне под душа.

Водата я заслепи, но горещината и отвратителната смрад от собствената й коса изчезнаха.

Измъкна я от ваната, покри носа й и устата й с мокра кърпа. Направи същото на себе си.

— Дръж се здраво.

Джей Ди я върна отново в спалнята, където вече почти всичко гореше. В центъра на огъня, който лумтеше, на леглото лежеше неясното очертание на едно овъглено тяло. След няколко секунди цялата стая щеше да е в пламъци и дим.

Сейбъл и Джей Ди се запрепъваха към предната врата. Той грабна две палта от закачалката и изскочиха в коридора. Противопожарната инсталация пищеше и разпръскваше течност. Другите обитатели на сградата също излязоха от апартаментите си в изпълнения с дим коридор.

Като видя другите хора, Сейбъл осъзна защо са им палтата — и двамата бяха голи.

— Няма нищо — Джей Ди се спря, за да я увие в едното, навлече другото и я грабна на ръце. — Вече ще сме добре, миличка. Повярвай ми. — Понесе я към аварийната стълба.